РЕШЕНИЕ
№ 5
гр. К. , 28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина А. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Красимира Х. Боюклиева
като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно гражданско дело
№ 20215100500051 по описа за 2021 година
С решение № 26001/06.01.2021 г., постановено по гр. д. № 1062/2015 г. по
описа на К.йския районен съд, е признато за незаконно уволнението на А. Д.
И., с ЕГН **********, от гр.К., кв. „В.“ бл.* 8, ап.*, извършено със Заповед N
42/19.06.2015г. на директор Дирекция „Директни продажби“ и на директор
„Човешки ресурси“ на „м. ЕАД гр.С. /понастоящем „А.“ ЕАД гр.С., с ЕИК *,
и е отменена Заповед N 42/19.06.2015г. на директор Дирекция „Директни
продажби“ и на директор „Човешки ресурси“ на „м.“ ЕАД гр.С. /понастоящем
„А. Б.“ ЕАД, гр.С./, с ЕИК *, с която на основание чл.330, ал.2 т.6 от КТ е
прекратено поради дисциплинарно уволнение трудовото правоотношение на
А. Д. И., като незаконосъобразна; А. Д. И. е възстановена на предишната й
работа - „търговски консултант в Мтел Магазин К., регион „Южен централен
3“, Зона „Юг“, Дирекция „Директни продажби“, в „А.“ ЕАД, с ЕИК *, със
седалище и адрес на управление гр.С. 1309, район И., ул.К. N *. С решението
„А.“ ЕАД е осъдено да заплати на А. Д. И. сумата в размер на 862.40 лева,
представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен
годишен отпуск, което е удържано като обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска на 20.08.2015г. до
1
окончателното й изплащане; както и да заплати деловодни разноски и
държавни такси по предявените искове.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, подадена от адв. И. Й., в
качеството му на пълномощник на „А.” ЕАД, гр.С., против решение №
260001/06.01.2021г., постановено по гр. д. № 1062/2015г. по описа на К.йския
районен съд. Решението се обжалва като неправилно, поради съществено
нарушение на производствените правила, нарушение на материалния закон и
необоснованост. Иска се то да бъде отменено изцяло, вместо което да бъде
постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
С въззивната жалба е направено доказателствено искане – на осн. чл. 266,
ал.3 от ГПК да се допусне като доказателство по делото електронен носител
на записи от датите 18.04.2015г. и 23.04.2015г. от камерите в магазина на
дружеството, като се твърди, че в нарушение на производствените правила
първоинстанционният съд не допуснал приемането му в съдебно заседание от
12.08.2020г.
Постъпил е отговор по реда на чл.263, ал.1 от ГПК от въззиваемата А. Д.
И., чрез пълномощника й адв. С., с който се излагат съображения за
правилността на атакуваното решение, като се иска то да бъде потвърдено. Не
се правят доказателствени искания. Претендира се адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАдв.
С Определение № 4/06.04.2021г. въззивният съд е приел искането на
въззивника за прилагане по делото на нови доказателства за неоснователно,
тъй като не е налице хипотезата на чл. 266, ал.3 от ГПК - това
доказателствено искане е било направено от ответника в
първоинстанционното производство в последното по делото съдебно
заседание, поради което е била налице преклузия за представянето му.
В съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението и спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1
на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на
2
ВКС).
Решението е валидно и допустимо, като настоящият състав намира, че
при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от
жалбодателя, констатира следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от А. Д.
И. от гр.К., срещу ответника „М.“ ЕАД гр.С., искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2
от КТ за оспорване законността на дисциплинарното уволнение на ищцата,
наложено със заповед № 42 от 19.06.2015г. на директор Дирекция „Директни
продажби“ и на директор „Човешки ресурси” на ответника и за
възстановяването й на заеманата до уволнението длъжност, както и иск по
чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на удържана чрез прихващане на основание
чл.221, ал.2 от КТ сума от 862.40 лева като обезщетение при дисциплинарно
уволнение от дължимо обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван
платен годишен отпуск.
Не се спори по делото, че ищцата е работила по трудово правоотношение
при ответника на длъжността „търговски консултант“, с работно място Мтел
магазин гр.К.. Със заповед №42/19.06.2015г. на ответника, трудовият й
договор бил прекратен поради наложено й дисциплинарно наказание
„уволнение“. Основанието за издаване на обжалваната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата е за неправилно
сключени сделки с клиенти на 18.04.2015 г. и 23.04.2015 г.
От доказателствата по делото се установява, че ответното дружество е
част от „Т. А. Г.“ и в дружеството валидно действа Политика за
информационна сигурност, Правилник за вътрешния ред и бизнес етика на
„м.“ и „Индикатори за измама при обслужване на клиенти на м.“. Ищцата е
заявила, полагайки подпис в длъжностната характеристика и допълнителните
споразумения към трудовия договор, че е запозната с всички относими към
работата й изисквания и вътрешни актове.
3
Установява се и, че трудовото правоотношение с ищцата е възникнало на
15.12.2009г., като на ищцата освен трудовия договор са връчени екземпляр от
„Правилник за вътрешния ред и бизнес етика“ на работодателя, длъжностна
характеристика и заверено Уведомление до НАП по чл.62, ал.2 от КТ, като в
трудовият договор е отразено, че служителят е запознат с действащите
процедури, политики, правила и инструкции на дружеството, включително и
с тези касаещи длъжността му.
С процесната уволнителна заповед, издадена на осн. чл.190, ал.1, т.3 и 7
във вр. с чл.187, т.3, предл. 2 от КТ - „неспазване на техническите и
технологични правила“, във вр. с чл.187, т.8, предл. 2 от КТ – „уронване на
доброто име на предприятието“ във вр. с чл.188, т.3 от КТ, трудовият договор
с ищцата е бил прекратен на следното фактическо основание: по подаден
сигнал от М. Г., Зонален мениджър Зона „Юг“, последваща проверка от отдел
„Корпоративна сигурност“ и изготвен доклад от 12.06.2015г. е установено, че
на 18.04.2015г. и 23.04.2015г. в М. Магазин К. са сключени договори за
предоставяне на услуги и извършени продажби на устройства, описани в
Приложение №1 към заповедта, като част от активациите са извършени в
системата за управление на взаимоотношения с клиентите Amdocs
посредством потребителско име и парола на ищцата А. Д. И., други -
посредством потребителските имена и лични пароли на други служители на
магазина, като магазинът е посетен от организирана група лица от
малцинствен произход, с които са сключени договори за услуги и са
предоставени устройства на промоционална цена, без клиентите да са
запознати с условията на сключения договор, поетите ангажименти и
сделката в цялост. В заповедта е посочено, че клиентите не са присъствали по
време на цялостния процес на сключване на сделката, вкл. запознаване с
условията на сделката, изразяване на намерения за сделка, легитимиране,
подписване на надлежните документи, заплащане на закупените стоки и
услуги и получаване на свързани с естеството на сделката вещи. Установено е
наличие на данни в системата Amdocs за сключване на 8 бр. сделки във
времеви диапазон от 11:45ч. до 12:15 ч. чрез използване на 3 бр.
потребителски имена, в т.ч. на ищцата, когато 3 от мъжки пол лица влизат в
магазина и полагат подпис, а от сключените договори с четири различни лица
е видно, че две от тях са лица от женски пол. На 18.04.2015г. в системата
4
Amdocs са налице 3 активации за сключване на договори към потребителски
договори ********* и *********, извършени чрез потребителското име и
парола на ищцата, като работодателят е приел, че служителката е разполагала
с личните пароли на други служители в магазина и е извършвала активации и
посредством потребителските имена и пароли на други служители без
основателна причина за това и в нарушение на т.11 от Политика за
информационна сигурност на Телеком Австрия груп. Прието, че срещу
сключването на сделки с висок финансов риск е разработена работна
инструкция „Индикатори за измама при обслужване на клиенти на м.“,
съгласно която при наличие на конкретни обстоятелства и критерии следва да
е уведомен „Кредит контрол и предотвратяване на измами“, каквото ищцата
не е направила и по този начин е извършила нарушение на значими вътрешни
изисквания, целящи опазване на финансовите интереси на работодателя, тъй
като според ответника сделки с подобни групи лица водят до незаплащане на
задълженията по тях, като в случая по посочените 3 бр. договори са
възникнали и не са заплатени задължения в общ размер на 37, 18 лв.
Извършено е и нарушение по чл.187, т.8, предл.2 от КТ – уронване на доброто
име на предприятието, тъй като допускането на сключване на финансово-
рискови за предприятието сделки и в противоречие с обичайните и добри
наложени търговски практики добивало известност и уронвало престижа на
ответното дружество пред клиенти и контрагенти.
От ищцата, в качеството й на служител в дисциплинарната процедура, са
поискани писмени обяснения по чл.193, ал.1 от КТ.
Ответникът е сезирал на 29.09.2015г. Районна прокуратура – С. за
събиране на данни за извършени престъпления от общ характер от служители
в Магазин К., в т.ч. от ищцата.
В показанията си в съдебно заседание на 28.10.2015 г. свидетелят Г.
говори за предположение за извършване на някакви нерегламентирани
действия в магазина на работодателя в гр. К. като не сочи конкретни данни за
реалното им извършване, както и не индивидуализира служителя -
извършител.
В показанията си в същото съдебно заседание св. М. и св. Н. подробно
изясняват отделните действия, които са вменени на служителите в магазина
5
на работодателя в гр. К. по длъжностна характеристика и установения начин
на изпълнението им. Такива правомерни действия се установява да са
предприети от ищцата и на посочените в Приложение 1 към процесната
заповед дати 18.04.2015 г. и 23.04.2015 г., когато са извършени от нея
активации на продукти по дългосрочни договори.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява
ищцата да е извършила нарушения на трудовата дисциплина, вменени й като
основание за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение”.
Описаните в процесната уволнителна заповед действия, извършени на
18.04.2015г. от страна на „организирана група от малцинствен произход” в
магазина на работодателя в гр. К., насочени за достигане на „активиране на
сделки с лица от малцинствен произход, организирани и ръководени именно с
такава цел от едно и също лице, също от малцинствен произход,
придружавано от друго лице, различно за двете дати... и свързано с тези
действия „нерегламентирано“ поведение на ищцата, не се доказва в процеса,
като следва да се отбележи изрично, че в заповедта липсва индивидуализация
на посочените операции по извършване на сделките.
В обстоятелствената част на процесната заповед няма изложение на
обстоятелства относно това, че именно ищцата е извършила всички тези
действия по сключване и финализиране на сделките - в подробното
изложение на л.1 и 2 от заповедта за действията на всеки един от
„организираната група” и нейните „организатори” в магазина на
работодателя, не се посочва кой е служителят, работил с тези клиенти. В
заповедта е описано само как „служител” или „служители” извършват
операции, свързани с трети лица, разделени на групи като такива от
малцинствен произход и техни „организатори”, като не става ясно дали тези
действия имат пряка връзка с някакви конкретни действия на ищцата.
Посочените в процесната заповед действия от страна на служители в
магазина на м. ЕАД в гр. К., извършени на 23.04.2015г., отново не са
индивидуализирани, като не става ясно кой служител какви действия от
операциите по сключване на сделки с клиенти е извършил.
Поради това съдът намира, че несъстоятелен се явява изводът в
6
процесната заповед, че „От горните обстоятелства относно сделките на дати
18.04.2015 г. и 23.04.2015 г. произтича, че лицата титуляри по договорите не
са били запознати с условията на сключения от тях договор и последиците от
сделката в цялост, не са имали реални намерения да ползват предоставените
по сделката стоки и услуги, не са имали намерения реално да се задължат по
сделката, а са присъствали в магазина само и единствено, за да подпишат
комплекта документи".
По делото не се установява по несъмнен начин посочените в
уволнителната заповед сделки да са сключени без реално клиентите да са
присъствали в магазина и без да са получили информация за ангажиментите
си по тях.
Липсват доказателства и за това от ищцата да е нарушено задължението
за преценка на риска от активациите с оглед предстоящото им изпълнение, в
частност клиентите, сключили договори, към датата на сключването да не
отговарят на вътрешните критерии по правила на ответника за благонадеждни
клиенти.
Или, липсват доказателства с поведението си ищцата да е уронила
доброто име на ответника.
Показанията на свидетелите М. и Н., че било практика в работата на
служителите да предоставят при нужда компютрите си за работа с техните
потребителски имена, не обосновава безспорен извод за разкриване на
паролата конкретно от ищцата на друг служител, а други доказателства в
насока за извършено нарушение на трудовата дисциплина не са представени
по делото. Свидетелят Г. е станал пряк ръководител на служителите в
магазина на работодателя в гр. К. в един по - късен момент, и неговото
отношение към разрешаване ползването на работните места с различни
потребителски имена е ирелевантно за казуса.
На базата на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за това, че
работодателят не е приложил адекватно и чл. 189, ал. 1 от КТ, изискващ при
определяне на дисциплинарното наказание да бъде изследвано дали
действително е налице допуснато нарушение, да се вземе предвид тежестта на
7
нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението
на служителя. Тежестта на нарушението зависи от това какво задължение е
нарушено, дали е извършено умишлено или по небрежност, има ли наистина
настъпили вредни последици от него за работодателя и какви са те по размер,
поправими ли са или не, дали това нарушение е извършено еднократно или
многократно и пр. В настоящия случай, при липсата на категорични
доказателства за съществуване на връзка на поведението на ищеца със
сочените в процесната заповед нарушения по реда на КТ, несъмнено не са
налице достатъчно данни и основание за налагане на най - тежкото
дисциплинарно наказание - уволнение.
С оглед изложеното, искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се
явява основателен и доказан, поради което следва да се уважи.
Като последица от изхода на главния иск следва да се уважи и иска по чл.
344, ал.1, т.2 от КТ и ищцата следва да бъде възстановена на длъжността,
която е заемала преди уволнението - „Търговски консултант“ с работно място
Магазин гр.К., регион ”Южен централен 3”, зона Юг, Дирекция „Директни
продажби“ при „А.“ ЕАД, като правоприемник на „м.“ ЕАД.
По отношение исковата претенция за заплащане на удържаното с
уволнителната заповед по реда на чл. 221, ал.2 от КТ обезщетение в размер на
862.40 лева, неправилно прихванато към вземането на ищцата по чл. 224 ал. 1
от КТ за обезщетение за неползван платен годишен отпуск, следва да се
приеме, че същото е незаконосъобразно, като при така извършената удръжка
не е налице взето от служителя съгласие по реда на чл. 272 от КТ и сумата
следва да се присъди ведно с лихвата за забава от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
В оспорената уволнителна заповед е посочено, че на основание чл.221,
ал.2 от КТ служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за един месец, и на основание чл.224,
ал.1 от КТ на уволнената следва да се изплати обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, което свое задължение „м.“ ЕАД прихваща към
вземането си по чл.221, ал.2 от КТ. От фиш за начисления на ищеца за м.юни
2015г. е видно, че на ищцата е направена удръжка от 862.40 лв. По
направената удръжка от дължимото на ищцата обезщетение за неизползван
8
платен годишен отпуск страните не спорят. Ищцата претендира ответникът да
бъде осъден да й заплати удържаната сума. По предявения за това иск съдът
съобрази Решение N 364/03.05.2010г. на ВКС по дело N 894/2010г., ІІІ г.о.,
постановено по въпроса дали спорът за заплащане след отмяната на
дисциплинарното уволнение на удържана сума за обезщетение на основание
чл.221, ал.2 от КТ е трудов и намират ли приложение правилата за
погасителната давност по КТ, или спорът не е трудов, а облигационен с
правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД - отпаднало основание и намират ли
приложение правилата на погасителната давност по ЗЗД, а не по КТ. В
решението е прието, че спорът е трудов, че съгласно чл.221, ал.2 от КТ
дисциплинарно уволнените работници или служители дължат обезщетение в
размер на едно брутно трудово възнаграждение, но Кодексът на труда не
допуска в този случай, ако липсва доброволно плащане или съгласие от
уволнения работник или служител, работодателят да удържа суми и по този
начин да извърши приспадане на известна част от дължимо от него
задължение за обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, защото чл.272 от КТ
определя допустимите удръжки и то само от трудовото възнаграждение, и
когато без съгласие на работника или служителя е извършена удръжка за
посоченото обезщетение спорът е трудов по чл.357 от КТ и вземането е за
дължимото от ответника на ищеца задължение, в случая за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, което като неправилно удържано и с
оглед отмяната на дисциплинарното уволнение на ищеца се дължи от
ответника като такова в размер на удържаната сума от 862.40 лева.
В обобщение, атакуваното първоинстанционно решение се явява
правилно и законосъобразно, и като такова следва да се потвърди.
При този изход на делото и с оглед претенциите на страните за деловодни
разноски, в полза на адв. Л.Р. С. следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв в размер на 650лв.,
изчислено по правилото на чл.7, ал.1, т.1, пр. първо от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За да
присъди този размер на адвокатското възнаграждение, съдът съобрази т.16 от
ТР №6 от 6.11.2013г. на ВКС по тълк. дело № 6/12г., ОСГТК, съгласно която
„по всички трудови дела намира приложение правилото на чл.7, ал.1, т.1 от
Наредба No 1/ 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери
9
на адвокатските възнаграждения. Неоправдано е тълкуването, според което
разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба No 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения се отнася само до неоценяемите
искове по трудови дела. Подобно изключение не е предвидено в текста на
разпоредбата. Тя се явява специална както спрямо другите хипотези в чл. 7,
ал. 1, т. 2 – 4 от същата наредба, уреждащи минималните адвокатски
възнаграждения за неоценяеми искове, така и спрямо чл. 7, ал. 2 от
нормативния акт, с който се определят възнагражденията по дела за защита на
имуществени права. Правилото в чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба No 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е създадено с оглед
характера на съдебния спор, а не според вида на предявения иск (оценяем или
неоценяем). По реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба No 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения се определят възнагражденията по
дела за защита на имуществени права, които не са породени от трудови
правоотношения. Даденото тълкуване е съответно и на целта на разпоредбата
– да се улесни достъпът на работниците и служителите до съдебна защита по
всички трудови спорове, което е в синхрон и с действащото законодателство,
в което производството по трудови дела е безплатно за работниците и
служителите, предвиден е специален процесуален ред за разглеждането на
споровете от съда, осигуряващ по-голяма бързина и икономичност”.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260001/06.01.2021 г., постановено по гр. д.
№ 1062/2015 г. по описа на К.йския районен съд.
ОСЪЖДА "А. Б." ЕАД - гр.С. 1309, район "И.", ул."К." № *, с ЕИК *, да
заплати на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв на адв. Л.Р. С. адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 650 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието
на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11