Р Е Ш Е Н И Е
№ 622
Стара Загора, 20.02.2024г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на първи
февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Албена Ангелова
и с участието на прокурор Гриша Мавров
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 342 по описа за 2023г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Новозагорско шосе“ № 032016,
представлявано от управителя Х.К., подадена чрез пълномощник адв. П.Д. ***, против
Решение № 388 от 12.10.2023г., постановено по АНД № 1604/ 2023г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 24-2300105 от 11.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Стара Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила
- касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като необоснован направения от въззивния съд
извод, че извършването на вмененото му нарушение е установено и доказано по
безспорен начин. Поддържа, че неправилно съдът е приел, че при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение, съотв. при издаването на
наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на
регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания досежно
тяхното съдържание. Твърди, че в решението не са изложени конкретни мотиви за
липсата на основание нарушението да бъде квалифицирано като маловажен случай с
оглед прилагането на чл.28 от ЗАНН, като не е извършена и преценка дали и
доколко наложената санкция не нарушава принципа за пропорционалност,
регламентиран в чл.5, §4 от Договора за Европейския съюз и не надхвърля
необходимото за постигане на законовите цели. С подробно изложени в жалбата и в
представеното писмено становище съображения по наведените касационни основания,
е направено искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него
да се постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно Наказателно постановление № 24-2300105 от
11.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора.
Ответникът по
касационната жалба – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора,
чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като неоснователна
и моли да бъде отхвърлена. Поддържа че обосновано, в съответствие и при
правилно приложение на закона Старозагорският районен съд е потвърдил
Наказателно постановление № 24-2300105 от 11.05.2023г.
Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание
дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното
решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след
като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството пред
Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД,
гр. Стара Загора, срещу Наказателно постановление (НП) № 24-2300105 от
11.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара
Загора, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 24-2300105 от 11.04.2023г., на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, гр.
Стара Загора, в качеството му на работодател, е наложена имуществена санкция в
размер на 3 500лв., на основание чл.75а,
ал.5 във вр. с чл. 75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата
мобилност (ЗТМТМ), за нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка
на 08.03.2023г. и 06.04.2023г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ –
Стара Загора, е установено, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД,
в качеството си на работодател, е приел чужденеца – гражданин на трета държава
(Република Турция) С.И., ЛНЧ **********, рождена дата ********г., продължително
пребиваващ в страната чужденец по чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ, със срок от
27.09.2022г. до 14.09.2023г., да предоставя за него работна сила в гр. Стара
Загора на 27.02.2023г. (датата на постъпване на работа), без на С.И. да е
разрешен достъп до пазара на труда.
Старозагорският
районен съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление, по съображения
за неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел,
че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и
процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по
чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от
фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По
съществото на спора съдът е направил извод, че по безспорен и несъмнен начин е
установена и доказана описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и извършването на вмененото на работодателя „КЕРАСУС
ЛОДЖИСТИК“ ООД нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ, като основание за налагане
на административна санкция, обосновано определена
като такава в размер на 3 500 лева. В мотивите към решението са изложени и
съображения, че нарушението не представлява маловажен случай и съотв. че липсва
основание за прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
Решението на Старозагорския районен
съд е неправилно.
Не се споделя извода на въззивния съд, че съдържанието на
Наказателно постановление № 24-2300105 от
11.05.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора, съответства на
императивните изисквания на закона за пълно, точно и ясно описание на
нарушението от фактическа и от правна страна. Налице е несъответствие между
фактическото и юридическото формулиране на административнонаказателното
обвинение, което противоречие не дава възможност еднозначно да се установи за какво точно нарушение е санкциониран работодателят „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“
ООД. Съображенията за това са следните:
Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна е обосновано с това, че „КЕРАСУС
ЛОДЖИСТИК“ ООД, в качеството си на работодател, е приело продължително
пребиваващ в страната чужденец по чл.24, ал.1, т.10 от ЗЧРБ – гражданин на
трета държава (Република Турция), да предоставя за него работна сила, без на
чужденеца да е разрешен достъп до пазара на труда. Това деяние е квалифицирано
от наказващия орган като допуснато от работодателя нарушение на чл.75а, ал.2 от
ЗТМТМ, която разпоредба предвижда налагане на наказание – глоба на работодател
– физическо лице или имуществена санкция на работодател – юридическо лице, за
който чужденец предоставя работна сила или е приел законно пребиваващи чужденци
– граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта. Хипотезата на посочената за нарушена законова
разпоредба регламентира неспазването на установения разрешителен, респ.
регистрационен режим, при наемане на работа на законно пребиваващ чужденец –
гражданин на трета държава. Следователно за да бъде осъществен състава на
визираната административнонаказателна норма, следва да бъде установено
наличието на следните кумулативни предпоставки: 1. Предоставяне на работна сила
от лице, което е законно пребиваващ чужденец – гражданин на трета държава и 2.
Това лице да има право на достъп до пазара на труда (т. е. по отношение на него
да не е налице някое от обстоятелствата, регламентирани в чл.8, ал.1 от ЗТМТМ,
изключващи правото на достъп до пазара на труда за този чужденец, независимо от
статута му на законно пребиваващ на територията на РБългария) и 3. Липса на
издадено разрешение по чл.40, ал.2 ЗТМТМ или регистрация по чл.9, ал.3 и ал.4 в
Агенция по заетостта. От доказателствата по делото се установява, а и не е
спорно между страните по делото, че наетият от работодателя „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“
ООД чужденец С.И. е с турско гражданство и съответно се явява „гражданин
на трета държава“ по см. на §1, т.4 от ДР на ЗТЗМ, като същият има издадено
разрешение за продължително пребиваване в РБългария на основание чл.24, ал.1,
т.10 от Закона за чужденците в Република България. Съобразно тези факти се
налага извод, че чужденецът С.И. няма право на
достъп до пазара на труда съгласно разпоредбата на чл.8, ал.1, т.2 от ЗТМТМ, която изрично указва, че право на достъп до пазара на труда нямат
работници – граждани на трети държави, които имат разрешение за продължително
пребиваване в Република България на основание чл. 24, ал.
1, т. 2, 6
– 8,
10,
14,
16,
19
и 20 от Закона
за чужденците в Република България.
Следователно като е приел предоставянето на работна сила
от чуждия гражданин С.И., работодателят „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“
ООД е осъществил състава на административното нарушение по чл.75а, ал.5 от
ЗТМТМ (предвиждащ налагане на административна санкция на работодател, приел
предоставяне на работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от чужденец, който
няма право на достъп до пазара на труда), а не по възприетата и посочена от АНО
административнонаказателна разпоредба на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ. Действително
като основание за налагане на имуществената санкция в наказателното
постановление се сочи нормата на чл.75а, ал.5 от ЗТМТМ, но това на практика
води до отправянето на две административнонаказателни обвинения за две различни
административни нарушения, което несъмнено рефлектира неблагоприятно върху
правото на защита на санкционираното лице. Липсата на
изискуемия се конекситет между фактическото обвинение и неговата правна
квалификация, не позволява формиране на еднозначен правен извод по фактите и по
приложението на закона и в какво точно се изразява деянието на санкционираното
лице, възприето от административнонаказващия орган като съставомерно такова и по чл.75а, ал.2
от ЗТМТП, и по чл. 75а, ал.5 от ЗТМТМ. Правно регламентираните процесуални изисквания, които следва да се спазват при съставянето на АУАН и
издаването на НП, създават гаранции за пълноценното участие на нарушителя в административната фаза на процеса и
неспазването им несъмнено накърнява
правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна
отговорност. В случая констатираното противоречие между фактическото
описание на нарушението, посочената като нарушена законова разпоредба и
административнонаказателната правна квалификация на деянието, представлява
съществено процесуално нарушение и е било абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление, като незаконосъобразно. Като го е потвърдил, Старозагорският районен съд е постановил решение при
неправилно приложение на закона - касационното основание по чл.348 ал.1, т.1 от НПК във вр.
с чл.63в от ЗАНН. Ето защо обжалваното съдебното решение следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени Наказателно постановление № 24-2300105 от 11.05.2023г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Стара Загора.
Предвид изхода на делото искането на касационния
жалбоподател за присъждане на разноски следва да бъде уважено, като на
основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, Дирекция „Инспекция по труда“ - Стара Загора
следва да бъде осъдена да заплати на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД сумата от 960 лева,
представляваща разноски за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за
изготвяне на жалби и процесуално представителство за двете съдебни инстанции.
Водим от горните мотиви и на основание
чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1
от АПК, Старозагорският административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 388 от 12.10.2023г., постановено по АНД № 1604/ 2023г. по описа
на Старозагорския районен съд и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 24-2300105 от 11.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул.
„Новозагорско шосе“ № 032016, в качеството му на работодател, е наложена
имуществена санкция в размер на 3 500лв., на основание чл.75а, ал.5 от Закона за трудовата миграция
и трудовата мобилност, за нарушение на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция
по труда“ – Стара Загора, да заплати на „КЕРАСУС
ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Стара
Загора, ул. „Новозагорско шосе“ № 032016, сумата от 960лв. /деветстотин
и шестдесет лева/ – разноски за двете съдебни инстанции.
Решението не подлежи на обжалване
и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.