НОХД № 1156/2016
год.
МОТИВИ:
Обвинението срещу подс.Т.Л.Ф., ЕГН **********
е за престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК за това, че на 01.03.2015г. в гр.Пазарджик, на ул.”Константин
Величков”, в района на имот № 81, без надлежно разрешително е държал
високорисково наркотично вещество - марихуана в един брой цилиндричен пакет от
стреч-фолио под формата на листна маса със съцветия, с нетно тегло 57,61 грама
и без надлежно разрешително е държал високо рисково наркотично вещество - амфетамин
под формата на бяло прахообразно в хартиен лист от тетрадка с нетно тегло 0,10
грама като общото нетно тегло на държаните високорискови наркотични вещества
марихуана и амфетамин е 57,71 грама, на обща стойност 348,66 лв., определена по
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г. за определяне цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството по деяния както следва:
- на 01.03.2015г. в гр. Пазарджик, на
ул.”Константин Величков”, без надлежно разрешително, в хартиен лист от тетрадка
под формата на бяло прахообразно вещество, е държал високо рисково наркотично
вещество - амфетамин с нетно тегло 0,10 грама с процентно съдържание на активен
компонент амфетамин 11,9 тегловни процента на стойност 3 лв., определена по
Постановление № 23 на МС от 29.01.1998г за определяне цени на наркотичните
вещества за нуждите на съдопроизводството;
- на 01.03.2015г. в гр. Пазарджик, на
ул.”Константин Величков”, в района на имот 81, без надлежно разрешително, в 1 брой
цилиндричен пакет от стреч-фолио под формата на листна маса със съцветия, е
държал високорисково наркотично вещество - марихуана с нетно тегло 4,2 грама и
съдържание на активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 4,2
тегловни процента, на стойност 345.66 лв., определена по Постановление № 23 на
МС от 29.01.1998г. за определяне цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвинението и пледира за осъдителна присъда с
налагане на наказание лишаване от свобода и глоба, както и с приложението на
чл.66 ал.1 от НК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно заседание и със защитник.
Не се признава за виновен по обвинението и не дава обяснения. Защитникът на
подсъдимия пледира да бъде оправдан за държане на наркотичното вещество
марихуана и да бъде признат за виновен само за държане на наркотичното вещество
амфетамин, но деянието да се преквалифицира по чл.354а ал.5 от НК и да се
освободи от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Съдът като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК, прие за установено от
фактическа страна следното:
Към
инкриминираната дата подсъдимият Ф. не притежавал надлежно разрешително за
придобиване и държане на наркотични вещества.
На 01.03.2015 год. вечерта, след 21.00 часа, подс.Т.Ф.
помолил своя приятел – св.Х.Р., да го откара с автомобила си от гр.Пловдив до
гр.Пазарджик, като му обяснил, че трябвало да се види там със своя позната. Св.Р.
се съгласил и след като подсъдимия му сипал гориво в автомобила двамата
потеглили за гр.Пазарджик. По пътя подс.Ф. извадил една цигара с марихуана и я
изпушил. Той уведомил Раковски и за това, че има в себе си амфетамин.
След като пристигнали в гр.Пазарджик подсъдимият
напътствал св.Р. на къде да кара, т.к. последният не познавал града.
Пристигнали на ул.”Константин Величков”, в района на „МБАЛ Здраве” и там св.Р.
паркирал автомобила в близост до болницата. Подс.Ф. му казал да го изчака около
тридесет минути и тръгнал в неизвестна посока.
На посочената вече дата, около 23.15
часа, полицейските служители в РУ МВР-Пазарджик - св. И.Г. и неговият колега –
св.В.Р., изпълнявали служебните си задължения, като се движили с патрулен
автомобил по ул.”Константин Величков” в посока от Пожарната към центъра на
града.
Когато били в района на имот № 81 на гореспоменатата
улица, полицейските служители забелязали подсъдимия, който се движел по
тротоара. Бил облечен в тъмни дрехи и изглеждал съмнително. По този повод двамата полицаи решили да извършат проверка на
лицето. Те спрели патрулния автомобил и слезли от него. Представили се на
подсъдимия и поскали да им даде документ за самоличност. Той обаче се дръпнал
няколко крачки в страни от полицаите, развикал се, че няма да го проверяват и
няма да им даде личната си карта. Веднага след това откопчал ципа на якето, с
което бил облечен, извадил някакъв увит със стреч-фолио пакет и го хвърлил в
двора на необитаемата къща на № 81. Непосредствено след това подсъдимият
побягнал по улицата, но бил незабавно последван от двамата полицаи. Когато го
настигнали той оказал съпротива. Започнал да вика и рита с крака, но след
кратко боричкане бил повален на земята и му били поставени белезници.
След като бил изправен подсъдимият
признал пред полицаите, че държи в портфейла си амфетамин. С протокол за
доброволно предаване Ф. предал на св.В.Р. хартиен лист от тетрадка съдържащ
бяло прахообразно вещество. В протокола подсъдимият записал саморъчно, че бил
купил веществото като прах за отслабване за 5 лв., но в последствие разбрал, че е амфетамин. Уточнил,
че го бил закупил в гр.Пловдив от непознат човек.
Веднага след това бил уведомен дежурният
при РУ МВР-Пазарджик, като на място били изпратени за съдействие други два
полицейски екипа, единия от които бил в състав: св.К.Н. – командир на отделение
и св.С.С. – началник на смяната.
Междувременно подс.Ф. споделил, че е
пристигнал с автомобила на приятеля си Р., който бил паркиран наблизо. По тази
причина двама от новоприсгналите полицаи проверили района и открили паркирания
автомобил, в който бил св.Р.. Извършили проверка на свидетеля и на автомобила
му, но не открили нищо нередно.
Другите полицейски служители питали
подс.Ф. какво бил изхвърлил преди задържането му в двора на къщата на № 81, но
горният заявявал, че не бил хвърлял нищо. Св.Н. заедно с други свои колеги влезли
в двора на необитаемата къща, за да видят дали могат да открият изхвърления от
подсъдимия предмет. В този момент обаче подсъдимият започнал да крещи на висок
глас към полицаите, че нямат право да се занимават с него, да го задържат и неща от този род. По повод
силните викове на подсъдимия, живущите в съседните къщи и блокове хора били обезпокоени.
Започнали да се показват по терасите, за да разберат какво става. Тогава
полицейските служители решили да отведат подсъдимия и неговият спътник в
сградата на РУ на МВР-Пазарджик. Превозили Ф. и Р. разделени в два отделни
патрулни автомобила. На място бил оставен св.Н., за да запази произшествието. В
районното управление св.Р. започнал да работи с подсъдимия и да оформя
документите за задържането му.
Не след дълго при св.Н. се върнали
неговите колеги – свидетелите Г. и С.. Всички отново влезли в двора на къщата и
започнали да го обхождат, светейки си с фенери. В един момент св.Н. видял под
едно дърво в двора пакет увит в стреч-фолио. Без да пипат предмета полицейските
служители повикали за съдействие оперативно-следствена група. Пристигналият на
място разследващ полицай, осигурил присъствието на поемни лица, след което на
мястото бил извършен огледа на местопроизшествие. В хода на това
процесуално-следствено действие било установено, че дворът на имота бил ограден с
метална ограда от източната и северната страна. На разстояние 1,5 метра в южна
посока от оградата от север, на земята, под дърво - череша, бил фиксиран откритият
цилиндричен пакет от стреч-фолио с
размери 0.17м. - дължина и 0.06м. - диаметър. Пакетът бил измерен с електронна
везна и се установило, че масата му е 62.35 грама. При огледа на пакета и
неговото съдържание се установило, че в него имало листна зелена маса със
съцветия. От зелената листна маса било взето произволно количество и същото
било тествано с полеви наркотест, който
реагирал на марихуана. След това пакетът със съдържанието му бил иззет като веществено доказателство, който бил поставен в
полиетиленов плик, а след това и в хартиен плик, запечатан с подписи на
поемните лица.
В
последствие бил извършен и оглед на веществено доказателство - бяло
прахообразно вещество, поставено в хартиен плик от тетрадка, предаден от подсъдимия
Филиппов с протокол непосредственно след задържането му. На това вещество бил
извършен полеви наркотест, който реагирал на амфетамин.
По този повод било отпочнато настоящото
наказателно производство.
Видно от заключението на приетата по
делото химическа експертиза, изготвена от вещо лице в „БНТЛ” при ОД на
МВР-Пловдив, което съдът цени като обективно и компетентно, иззетата при огледа
на местопроизшествие суха зелена на цвят растителна маса е марихуана с нето
тегло 57.61 грама и със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4.2
тегловни процента. Марихуаната е включена в Приложение №1 към чл.3 т.1 от Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични, като растение с висока степен на риск за
общественото здраве.
Видно от заключението на приетата по
делото химическа експертиза, изготвена от вещо лице в НИКК към МВР-София, което
съдът цени като обективно и компетентно, бялото прахообразно вещество,
открито у подсъдимия непосредственно след задържането му и предадено от него с
ПДП, съдържа амфетамин и кофеин, с общо нетно тегло 0,10 грама, с процентно
съдържание на аткивен компонент амфетамин в него от 11.9 тегловни %.
Амфетаминът
е включен в Приложение № 1 към чл. 3 т.1 Списък I от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
като вещество с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредният
ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманитарната и
ветиринарна медицина.
Съгласно
постановление № 23 на МС от 29. 01.1998г. за определяне на цените на
наркотичните вещества е видно, че стойността на марихуаната без изискване на
процентно съдържание за 1 грам е 6 лв., а на стойността на амфетамин без
изискване на процентно съдържание за 1 грам е 30 лв. При
това положение е несъмнено, че общата стойност на процесната марихуана от 57,61 грама е 345,66 лв., а на процесният амфетамин от 0,10 грама е 3 лв.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Р., Н.,
Г., Р. и С., заключението на двете горекоментирани химически експертизи, а също
и от писмените и веществени доказателства, инкорпорирани в доказателствения
материал.
Съдът
кредитира изцяло събраните по делото доказателства и доказателствени средства,
т.к. същите са непротиворечиви, взаимно допълващи се, хронологично точни и по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Свидетелите Г.
и Р. са очевидци на това как подсъдимият, непосредствено преди задържането му,
извадил от вътрешността на якето си
пакетът, увит със стреч-фолио, в който е била марихуаната и е изхвърлил същия в
двора на необитаемата къща, очевидно с надеждата, че това ще остане
незабелязано и наркотикът няма да бъде открит. Техните показания се подкрепят
напълно и от показанията на свидетелите Н. и С., които след пристигането на
местопроизшествието разбрали от своите колеги, че подсъдимият е изхвърлил в
необитаемия двор някакъв пакет, питали Ф. какво е изхвърлил, но той отричал.
Свидетелите Н., Г. и С. разказват подробно и за това, как в последствие
процесният пакет е бил намерен. По делото не остана съмнение, че намереният
пакет е именно изхвърленият от подсъдимия и не е възможно той да е бил оставен
в необитаемия двор от което и да е друго лице. Това е така, защото пакетът е
бил изхвърлен от подсъдимия пред погледите на свидетелите Г. и Р.. Веднага след
това подсъдимият е била задържан на място, където са пристигнали и други
полицейски служители. След изхвърлянето на пакета местопроизшествието е било
запазено, като през цялото време там е бил св.Н.. След завръщането на неговите
колеги пакетът е бил видян в двора от полицейските служители, които без да го
пипат са повикали оперативно-следствена група, след което е бил извършен оглед на
местопроизшествие, като откритото веществено доказателство е било фиксирано,
подробно огледано, измерено и тествано с полеви наркотест, а след това и иззето
с огледния протокол.
При тази хронология защитата на
подсъдимия се опита да направи внушение, че пакетът е бил намерен при
съмнителни обстоятелства и едва ли не е бил подхвърлен в ущърб на подсъдимия от
някой от полицейските служители, което обаче според настоящия съдебен състав е
меко казано несериозно, а и житейски нелогично. Едва ли е допустимо да се мисли
на първо място, че който е да е от разпитаните като свидетели полицаи има
някакъв личен мотив да уличава подсъдимия, като инсценира извършено от него
държане на наркотик, т.к. никой от полицейските служители не е познавал Ф. до
момента на задържането му. На второ място, едва ли е житейски логично да се
повярва, че по време на носене на службата си, някой от полицейските служители
е държал в себе си или в патрулния автомобил, въпросния пакет с марихуана, та
да му е под ръка, за да го подхвърли в ущърб на подсъдимия. На трето място, но
не по значение, обстоятелството, че полицейските служители Г. и Р. са видел как
подсъдимия хвърля нещо в двора се потвърждава и от показанията на св.Р.. В тях
той сочи недвусмислено, че след като Ф. бил задържан на място и му бил
поставени белезници, през цялото време полицаите го питали какво е изхвърлил в
двора. Това автоматично означава, че те наистина са видели факта на
изхвърлянето и той не е измислен от тях, като едва ли може да се приеме, че те
в този момент са имали готовност и намерение да подхвърлят намерения пакет и
така да инсценират неговото държане от Ф..
Не може да бъде споделено възражението
на защитата в смисъл, че протоколът за оглед на местопроизшествие е бил
опорочен от процесуална гледна точка, поради което намереното с него, фиксирано
на място и иззето веществено доказателство – посоченият по-горе пакет с
марихуана, нямал статут на годно веществено доказателство в процеса, а това води
до недоказаност на обвинението за държането на това наркотично вещество. Защитникът
аргументира това свое разбиране с твърдението, че оглед на местопрестъплението
практически е бил направен от полицейските служители Г., Н. и С., които са
намерили пакетът с марихуана в двора, без за това да е бил съставян какъвто и
да е протокол и без присъствие на поемни лица.
Тук е мястото да се посочи, че горните
трима полицейски служители не са правили никакъв оглед на местопроизшествие по
смисъла на НПК. Това че се влезли в двора, за да се убедят дали наистина в него
се намира изхвърлената от подсъдимия вещ, не означава че са правели оглед, а
единствено, че са искали да се убедят дали вещта е в двора и дали има смисъл да
викат оперативно-следствена група, за да се прави оглед. Фактът, че не са
правили оглед личи и от това, че когато са влезли втория път в двора и са видели
пакета полицаите не са го пипали въобще, нито са фиксирали местонахожданието му, мерили, тествали и т.н., така както това е сторено
след пристигането на разследващ полицай, който в присъствието на осигурени от
него поемни лица е извършил огледа. Само като хипотетичен пример би могло да се
посочи, че ако при носене на службата си един полицейски служител случайно се
натъкне в помещение, в което открие труп и други следи от престъплението –
оръдието на убийството, кръв, дреха на извършителя и т.н., то това не означава,
че той е извършил оглед на местопроизшествие
и вече не би могло да се извърши
такъв от страна на разследващи орган.
Пак според защитникът, макар и формално в
последствие да е съставен протокол, който е озаглавен огледен, то същият на практика
инкорпорира действия по претърсване и изземване на вещественото доказателство -
марихуана, но в същото време липсва съответна съдебна санкция за това -
разрешение или одобрение.
Настоящият съдебен състав не може да се
съгласи с тезата на защитата.
В своята константна съдебна практика,
ВСК е имал многократно повод да посочи, че „съгласно чл.155 ал.1
от НПК съдът и органите на досъдебното производство извършват оглед
на местности, помещения, предмети и лица с цел да разкрият, непосредствено да
изследват и да запазят по реда, установен в НПК, следи от престъплението и
други данни, необходими за изясняване на обстоятелствата по делото. В
съответствие с чл.160 ал.1
от НПК, когато има основание да се предполага, че в някое помещение
или лице се намират предмети, книжа или компютърни информационни системи,
съдържащи информационни данни, които могат да имат значение за делото, се
извършва претърсване за откриването и изземването им. Казано по друг начин, оглед се прави на място
на вече констатирано престъпление и се изземват следи от него. Претърсването и
свързаното с него изземване се осъществяват, когато има съмнение, че е
извършено престъпление и то за издирване на лица или предмети, включително и в
помещения, с цел намиране на доказателствени данни, потенциално имащи значение
за делото. Точно затова законът приема, че когато се извършва оглед, който
трябва да е на място, на което вече е констатирано престъпление, дори и то да е
в помещение, /макар че в процесния случай не е помещение, а необитаем двор –
бел. моя/, то не е необходима съдебна
санкция. Такава е нужна, когато за доказване на престъпление се посяга на
същностни конституционно скрепени и наказателно процесуално обгрижени права на
гражданите, каквото е правото на неприкосновеност на самата личност, на
обитавано жилище, използван офис и т. н.”. /Виж решение № 73 от 25.02.2013г. по
н.д. № 2324/12г. на ІІ н.о. на ВКС/.
Върховната съдебна инстанция е имал
повод да посочи още, че „Целта на огледа е да се разкрият, непосредствено да се
изследват и да запазят следи от престъплението и други данни необходими за
изясняване на обстоятелствата по делото. За това процесуално действие в чл.155 и чл.156 НПК не се изискват разрешение или
одобрение от съдия. Доколкото при това процесуално действие се откриват и
изземват предмети, следи и пр. според мястото, на което са открити, се обсъжда
и необходимостта от прилагане на чл.161 ал.2 от НПК. В случая, предметите веществени
доказателства са открити и иззети, от място /необитаем двор – бел. моя/, без
установен собственик или владелец към момента на извършване на това процесуално
действие. В този смисъл не са нарушени
правата и личната сфера на когото и да е”. /Виж решение № 170 от 19.07.2013г.
по н.д. № 395/13г. на ІІІ н.о. на ВКС/.
С оглед казаното до тук твърдението, че
обвинението против подс.Ф. за държане на наркотичното вещество – марихуана е
недоказано не може да бъде споделено, а от там не може да бъде удовлетворено и
искането за оправдаване по това обвинение.
При така
установената фактическата обстановка, с
поведението си подс.Ф. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл. 354а, ал.3, т.1
от НК, като на 01.03.2015г. в гр.Пазарджик,
на ул.“Константин Величков“, в района на имот № 81, по подробно описания
по-горе начин, без надлежно разрешително е държал високорискови наркотични
вещества – марихуана с нетно тегло 57.61 грама и амфетамин с нетно тегло 0.10
грама, като общото нетно тегло на държаните високорискови наркотични вещества е
57.71 грама, на обща стойност 348.66 лв.
Деянието е
извършено умишлено, с оглед разпоредбата на чл.11, ал.2 от НК при пряк умисъл,
т.к. подсъдимият е съзнавал обществената опасност на деянието, доколкото е бил
наясно, че държи наркотици и няма издадено разрешение за това, предвиждал е
общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им.
Умисълът на подсъдимият
е обхващал обстоятелствата, че упражнява
фактическа власт върху наркотични вещества от вид и със съдържание, подробно
посочени по-горе и по описания вече начин, което е станало без да има надлежно
разрешение за това.
При определяне
и индивидуализация на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия съдът
съобрази разпоредбата на чл.36 от НК – относно целите и тези на чл.54 и
следващите от НК - относно неговата индивидуализация.
Обществената
опасност на деянието е относително висока с оглед вида и количеството на държаното
наркотично вещество - марихуана, което в никакъв случай не е за еднократна доза.
Подс.Ф. е със
завишена степен на обществена опасност. Действително към момента на деянието не
следва да се счита за осъждан, т.к. е бил осъждан за престъпление по чл.131
ал.1, т.12 от НК с присъда по НОХД № 376/05г. на ПРС, за което осъждане е
настъпила реабилитация по право по смисъла на чл.86 ал.1, т.1 от НК. Независимо
от реабилитацията обаче това му осъждане във всички случаи следва да се отчита
като негативна характеристична данна за него. Отделно от това е криминално
проявен, което е отразено в приложената по делото характеристична справка.
Негативните характеристични данни се извеждат и от това, че подсъдимият си
позволява да употребява наркотични вещества с чувство за безнаказаност– пушил е
марихуана в автомобила на път за гр.Пазарджик, за което недвусмислено
свидетелства Р..
Като причини
за извършване на деянието съдът отчете ниското правосъзнание на подсъдимия,
незачитането на установения в страната правов ред, свързан с контрола и боравенето
с наркотични вещества.
Съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало на
подсъдимия и невисоката стойност на
държаните от него наркотични вещества. Отегчаващо отговорността обстоятелство
са изключително негативните характеристични данни.
Предвид
изложеното и съобразявайки наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съобразно относителната тежест на всяко едно от тях, съдът даде превес
на първите и намери, че на подс.Ф.
следва да бъде определено наказание от една година и два месеца лишаване от свобода, както и кумулативно предвиденото
наказание глоба в размер минималния
размер от 2000 лв./две хиляди лева/,
платими в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, които са съответни на
тежестта на извършеното и с които ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
Съобразявайки данните за личността на подсъдимия и основно чистото му съдебно минало съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за осъществяване на
принудително-възпиращ и поправително-превъзпитателн ефект спрямо него, не се налага ефективно
изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода. С оглед на това
съдът приложи института на условното осъждане по смисъла на чл.66 ал.1 от НК,
като отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен
срок от три години. При определяне продължителността на изпитателния срок съдът
отново изходи от степента на обществена опасност на деянието, личността на
подсъдимия и наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Възпитателната
работа с условно осъдения се възложи на
Наблюдателната комисия при Община Пловдив.
При този изход от делото и на основание
чл.354а ал.6 от НК съдът постанови веществените доказателства: марихуана и
амфетамин, предадени с приемо-предавателен протокол № 36785/25.06.2015г. на
съхранение в ЦМУ – София с общо нетно тегло 57.71 грама, както и 2 бр.
полиетиленови пликчета да се отнемат в полза на държавата и да се унищожат.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия Ф. да заплати в полза
на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик
сторените по делото разноски в размер на 132.22 лв. за химически експертизи
в ДП, а по сметка на Пазарджишки районен съд – 5 лв. държавна такса при
евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: