Р Е Ш Е Н И Е
№958/7.3.2019г.
гр. Варна, 7.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XХХІ състав в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети
февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов
при участието на
секретар Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№7074/2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
В исковата молба ищецът „А****“ ЕАД твърди, че
на 19.09.2017г. е подписан индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания, ведно с Приложение 1 от същата
дата, сключен на основание чл.2 1 от Рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания /цесия/ от 20.12.2016г., които договори за сключени между “У****“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу К.А. К****, произтичащо от договор за потребителски
паричен кредит №****,
одобрен на 24.10.2014г. и подписан на 27.10.2014г. е прехвърлено в собственост н.
„А****“ ЕАД, ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството-кредитор. Ищецът твърди, че на
ответника са изпратени два броя уведомления за извършена цесия по реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД, от страна на „У****“
ЕАД с изх.№**** с известие за доставяне посредством Б**** ЕАД, което писмо се е върнало в цялост с
отбелязване че „получателят се е преместил“, и изх.№ УПЦ-С-УКФ**** посредством куриерски фирма “Л****“ с товарителница №*** и известие за доставяне, което писмо отново
се е върнало в цялост. Ищецът твърди, че уведомителните писма са изпратени на
посочения в договора постоянен и настоящ адрес ***. Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл.290 и чл.291 от ГПК решение № 3**** по т.д.№ ****на 1 т.о. и Решение № **** по т.д.№ ****на 2-ро т.о., съгласно които ако към исковата
молба по иск на цесионера приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото
уведомление достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба
съставлява надлежно съобщаване на цесията. Ищецът твърди, че процесното вземане
произтича от одобрен на 24.10.2014г. и подписан на 27.10.2014г. договор за
потребителски кредит №****
между „У****“ ЕАД в качеството му
на кредитор и К.А. К**** в качмеството му на кредитополучател. Ищецът твърди, че при
условията на договора, кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски
кредит с главница от 6 513,13лв., която сума включва чистата стойност на
кредита от 6 000лв., комисионна /такса за разглеждане на кредита/ от
180лв., и еднократна застраховка със
застрахователна премия от 333,13лв. Ищецът твърди, че съгласно чл.6, ал.1 от ОУ
към договора, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на
договора се олихвява с възнаградителна лихва,
месечния размер на която е плаващ и се формира от сбора на пазарен лихвен
индекс, който към датата на подписване на договора е 0,70% плюс фиксирана
надбавка от 10,79%. Ищецът твърди, че лихвата се начислява от датата на
отпускане на кредита, като към датата на подписване на договора страните са
договорили годишен лихвен процент в размер на 11,49% и са постигнали съгласие възнаградителната лихва да е в общ размер на 1651,89лв.
Ищецът твърди, че общата сума която кредитополучателя се е задължил да върне
при сключване на договора е в размер на 8 165,02лв., платима на 48 броя анюитетни месечни погасителни вноски всяка в размер на
170,11лв. без последната вноска, която е изравнителна и е в размер на 169,85лв.
Ищецът твърди, че първата погасителна вноска е дължима на 21.11.2014г., а
последната е с падеж на 21.10.2018г. съгласно погасителния план. Ищецът твърди,
че съгласно чл.12, ал.1 от ОУ към договора при забава в плащанията на дължимите
от кредитополучателя суми същият дължи на кредитора освен всички просрочени и
неизплатени месечни суми и обезщетения за забава в размер на годишната законна
лихва разделена на 365 дни за всеки ден на забава, изчислена върху просрочената
дължима главница. В общ размер на 130,33лв. за периода от 21.02.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Ищецът твърди, че кредитополучателя
не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, като сумата която е
погасена до подаване на заявлението в съда е в размер на 4594,22лв. Предявява искане, съдът да постанови решение с което
да признае за установено, че К.А. К**** дължи на ищеца сумата от 3210,23лв. главница
по неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.02.2017г. до
21.10.2018г., сумата 198,65лв. договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 21.10.2017г. до 19.09.2017г., сумата от 130,33лв.
лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.02.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда, законна лихва върху главницата считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното погасяване на дълга, както и сумата 75лв. присъдени разноски по
ч.гр.д.№ 1744/2018г. 18-ти състав на ВРС. В условията на евентуалност предявява
искане съдът да осъди К.А. Крикорян, да заплати на
ищеца сумата от 3210,23лв. главница по неплатени погасителни
месечни вноски за периода от 21.02.2017г. до 21.10.2018г., сумата 198,65лв.
договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода
от 21.10.2017г. до 19.09.2017г., сумата от 130,33лв. лихва /обезщетение/ за
забава, дължима за периода от 21.02.2017г. до датата на подаване на заявлението
в съда, законна лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба 14.05.2018г. до окончателното погасяване на дълга. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
чрез особения си представотел
оспорва предявените искове по основание и размер. Възразява, че предявените претенции са
неуточнени, като моли ищеца да уточни
датата на настъпване на предсрочната изискуемост и кога ответника е узнал за
това, като при неизпълнение, производството по делото да бъде прекратено.
Възразява против редовността на исковата молба, тъй като ищеца не е посочил
вида, броя и размера на падежираните вноски, чиято
изискуемост е настъпила. Възразява, че договора за цесия не е съобщен на длъжника
и към настоящия момент същия не е произвел правно действие, както и че ищеца е
следвало да е обявил предсрочната изискуемост на кредита преди подаване на
заявлението. Моли да се отхвърлят предявените искове. Претендира разноски.
Съдът приема, че предявените
искове намират правното си основание
чл.422 от ГПК вр.
чл.415 от ГПК и чл.240 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Съдът след
преценка на направените от страните изявления и събраните по делото
доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от
фактическа и правна страна по предявения иск следното:
Съдът в рамките на
ч.гр.д.№**** на ВРС, ХVІІІ състав
по реда на чл.410 от ГПК е осъдил ответника да заплати на ищеца 3 210.23лв.
главница от общо 21бр. неплатени месечни погасителни вноски за времето от
21.02.2017г. до 21.10.2018г. по договор за кредит №**** заедно със законната лихва от датата на
сезиране на съда – 6.02.2018г. до окончателното изплащане на сумата, 198.65лв. възнаградителна лихва за времето от 21.01.2017г. до 19.09.2017г.,
130.33лв. обезщетение за забава за времето от 21.02.2017г. до 6.02.2018г. и
75лв. разноски.
Ищеца
за доказване на твърдението си за възникване на договорното задължение и за цедирането му е представил копия от договор за потребителски
паричен кредит №**** и
общи условия към него подписани от ответника на 27.10.2014г., погасителен план,
декларация за съгласие за обработка на лични данни и др.информация, съгласие за
директен дебит, декларация за приемане на застраховане по застрахователни
програми, общи условия на застрахователна програма „Кредитна протекция плюс“,
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане от 20.12.2016г.,
индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземане от 19.09.2017г.,
потвърждение за извършена цесия, приложение №1 към индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания, 2бр. пълномощно за прехвърляне на права по
чл.99, ал.3 от ЗЗД, 2бр. уведомителни писма с обратни разписки и ССчЕ.
От
фактическа страна от горните доказателства се установява следното:
Ответника
и третото не участващо по делото лице „У****“ ЕАД са сключило договор за кредит №**** за сумата от 6 000лв., като отпуснатата
сума е следвало да се изплати на 48 равни месечни вноски в срок считано от
21.11.2014г. Кредитора е сключил с ищеца рамков договор за цедиране
на вземания на 20.12.2016г., а на 19.09.2017г. е сключил и индивидуален договор
за цедиране на вземания, като е издал пълномощно в
полза на купувача на вземанията и ищец в настоящото производство да уведомява длъжниците за настъпилото цедиране.
От
правна страна решаващия състав приема следното:
Договорът
за потребителски паричен кредит е неоспорен от ответника, като общите условия
към него са подписани от него, заедно с приложения към него погасителен план
представляващ неразделна част от договора. От външна страна договора е редовен
и се възприема от настоящия състав като облигационно отношение имащо за предмет
предоставяне на паричен кредит, което е създало характерните за този вид
договори задължения и права за страните по него. По силата на договора ТД „У****“ ЕАД е отпуснало на ответника кредит в
размер на 6 000лв., като последния се е задължил да върне тази сума заедно
с начислена възнаградителна лихва на 48 погасителни
вноски считано от 21.11.2014г. Страните не спорят, че кредитора е предоставил
на ответника договорената сума и че тя е била усвоена от него. По отношение на
въпроса настоящия ищец има ли качеството на лице встъпило в правата на
първоначалния кредитор по силата на извършена цесия решаващия състав приема
следното:
Представеният
рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016г., не
представлява договор за цесия по своята същност, а представлява договор за
установяване на трайни отношения между кредитора на ответника и настоящия ищец
за продажба на вземания, като дори в този договор е уговорено, че продажбата ще
се извършва срещу определена покупна цена. Страните по този договор в негово
изпълнение са сключили представения индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 19.09.2017г. в чл.1.2 на който е посочено, че
продадените вземания на кредитора в полза на цесионера
са описани в Приложение 1 към договора. Съгласно посоченото Приложение 1
задължението на ответника е част от прехвърлените в полза на ищеца вземания.
Съгласно представеното пълномощно л.39-41 настоящия ищец е упълномощен от
първоначалния кредитор да извършва по реда на чл.99 от ЗЗД уведомяване за
закупените вземания на длъжниците по тях, като в
пълномощното изрично е посочен и кредита на ответника. Ищецът е представил по
делото две копия от уведомителни писма отправени до ответника на 1.10.2017г. и 11.01.2018г. върнати като
неполучени поради невъзможност да се открие адресата. Длъжника не е могло да
бъде уведомен и в рамките на заповедното производство образуване срещу него от
ищеца за събиране на процесното вземане, като именно
поради настъпване на предпоставките по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК във вр. с чл.47 от ГПК е дадено указания за завеждане на иск за
установяване дължимостта на вземането. При това
положение решаващия състав приема, че към момента в който съдът е бил сезиран
със заповедното производство, ответникът не е бил надлежно уведомен, тъй като
отправените до него съобщения не са били доставени по ред предвиден в ГПК което
води до извода за отхвърляне на предявения установителен
иск и следва да се разгледат предявените осъдителни искове.
Исковата
молба съдържа ясно изразена воля на ищеца да се счита, че с връчването й
длъжника бива уведомен за извършената цесия и че отново с нея се обявяват за
предсрочно изискуеми останалите незаплатени вноски от 42 до 48 в общ размер на
1 145.33лв.
По
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове по чл.240 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, съдът приема, че с
връчване на исковата молба на особения представител на ответника са настъпили
последиците на надлежно връчване на същата и уведомяване на последния за обявяването
на целия кредит за предсрочно изискуем и за извършеното цедиране
на задължението му в полза на ищеца. Твърдението
на ищеца за липса на плащане е твърдение за отрицателен факт освобождаващо го
от носене на доказателствената тежест, а от друга
страна вещото лице по приетата като обективна, неоспорена и безпристрастна ССчЕ е посочило, че се установява наличие на останали
незаплатени от ответника 679.95лв. главница, 117.24лв. договорна лихва,
33.09лв. такса оценка на досие и 565.11лв. такса за услуга кредит у дома.
Посочените суми са по-малки от претендираните от
ищеца поради което предявените от него осъдителни искове следва да бъдат
уважени до техния размер, като се отхвърлят за горниците над него, именно:
претенцията
за главница следва да се уважи за сумата от 679.95лв. и да се отхвърли за
разликата над нея до търсените 3 210.23лв.
претенцията за
договорна лихва следва да се уважи до размера от 117.24лв. и да се отхвърли за
разликата до търсените 198.65лв.,
По отношение на
искането за обезщетителна лихва в размер на 130.33лв.
за времето от 21.02.2017г. до 15.05.2018г., съдът намира, че тя се търси на осн. чл.12 от общите условия на договора за кредита в който
е уговорено, че при неизпълнение от страна на кредитополучателя и изпадане в
забава същият дължи обезщетение в размер на законната лихва за периода на
забавата. При това положение изчислена служебно тази лихва възлиза на сумата от
84.80лв. до който размер следва да се уважи претенцията като се отхвърли за
разликата до търсените 130.33лв.
Предвид частичното
уважаване на претенциите и направеното искане ответника следва да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 201.11лв. сторени по делото разноски.
При горните
съображения Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А**** *** срещу К.А. К**** ЕГН********** *** иск за приемане за установено в отношенията
между страните, че физическото лице дължи на търговското дружество сумите:
3210,23лв.
главница по неплатени погасителни месечни вноски за периода от 21.02.2017г. до
21.10.2018г., сумата 198,65лв. договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 21.10.2017г. до 19.09.2017г., сумата от 130,33лв.
лихва /обезщетение/ за забава, дължима за периода от 21.02.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда, присъдени по ч.гр.д.№ ****18-ти състав на ВРС, на осн.
чл.415 от ГПК вр. чл.422 от ГПК.
ОСЪЖДА К.А. К****
ЕГН********** *** да заплати н. „А**** със седалище и адрес
на управление *** сумите от
679.95лв. останала
неизплатена главница по договор за потребителски паричен кредит №1634580, заедно
със законната лихва от датата на сезиране на съда-16.05.2018г. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля тази претенция за разликата до търсените
3 210.23лв. на осн. чл.240 от ЗЗД вр. чл.79 от ЗЗД
117.24лв.
договорна лихва за времето от 21.01.2017г. до 19.09.2017г., като отхвърля тази
претенция за разликата до търсените 198.65лв., на осн.
чл.86 от ЗЗД
84.80лв. обезщетителна лихва за времето от21.02.2017г. до
15.05.2018г., като отхвърля претенцията за разликата до търсените 130.33лв. на осн. чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА К.А. К****
ЕГН********** *** да заплати н. „А**** със седалище и адрес
на управление *** сумата от 201.11лв. разноски по делото, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: