РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Велики Преслав, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. П.а
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Дияна Д. П.а Административно наказателно
дело № 20213610200317 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, от “АРЗУ
2017”ЕООД, гр.Шумен, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.***, общ.***,
обл.Шумен, ул.“***“№*, представлявано от управителя С. Ю. И. срещу Наказателно
постановление №27-2100002/08.10.2021 г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” – гр.Шумен.
В жалбата се излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на материалноправните и процесуални норми и следва да бъде отменено,
без да се посочват мотивите за това.
Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от редовно упълномощен защитник,
който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено изцяло. Отрича се извършването на
нарушението, навеждат се доводи, че дори да има извършено такова, то същото е маловажно.
Процесуалният представител на въззиваемата страна –Дирекция ”ИТ”-Шумен счита, че
атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и правилно, и моли съда същото да
бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди материалите по приложените административнонаказателни преписки и
събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 12.08.2021 г. от
служители на Дирекция “ИТ” – Шумен-С.К. и Г.П. в обект на жалбоподателя – магазин в с.Ловец,
1
общ.Върбица, обл.Шумен, ул.“Хан Аспарух“№6 и на 18.08. и 09.09.2021 г. по документи
представени в Д“ИТ“-Шумен, установили че жалбоподателя, в качеството на работодател е
сключил лицето Е. И. Н. с ЕГН ********** като „продавач консултант“ трудов договор
№01/21.05.2021 г., като лицето е постъпило на работа на 25.05.2021 г. Жалбоподателят е
представил в хода на проверката уведомление по чл.62, ал.5 от КТ с изх.
№27388123011840/21.05.2021 г., от което е видно че файлът подаден към НАП е отхвърлен.
Работодателят е представил това уведомление с твърдение, че същото се отнася за трудов договор
№01/21.05.2021 г., сключен с лицето Е. И. Н. с ЕГН **********. Видно от отговора на изисканата
информация от АНО до НАП с писмо изх.№ЕП-17766 на НАП, е че не е подавано в НАП
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ от жалбоподателя, в качеството му на работодател за трудов
договор №01/21.05.2021 г., сключен с лицето Е. И. Н. с ЕГН **********. Посоченото уведомление
изх.№27388123011840/21.05.2021 г. е отхвърлено, но освен това същото не съдържа данни за
лицето Е. И. Н. с ЕГН **********. Предвид на установеното неподаване в тридневен срок от
сключването на трудовия договор на уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ в ТД на НАП гр.Шумен
на жалбоподателя е съставени АУАН за извършено нарушение по чл.62, ал.3 от КТ, връчен на
упълномощен представител на нарушителя. Въз основа на акта е издадено обжалваното
наказателно постановление.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното
НП, и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Ето защо, същата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе
предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на актовете за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваните наказателни
постановления не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на
последните.
Актовете за установяване на административно нарушение и наказателните постановления
са съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 416 от КТ. При съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са
допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които
да налагат отмяна на последните. Наказващият орган е спазил задължението си по чл. 52 , ал. 4 от
ЗАНН за преценка на възраженията и представените по тях доказателства.
Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
установи от правна страна следното: Изпълнителното деяние на нарушението по чл.62, ал.3 от КТ,
е неизпълнение на императивното задължение на работодателя в тридневен срок от сключването
или изменението на трудовия договор да изпрати уведомление до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите.
Видно от събраните в хода на административнонаказателното производство доказателства
се установи, че жалбоподателят на посочената в акта за установяване на нарушение и обжалваното
2
наказателно постановление дата в качеството му на работодател не е изпълнил задължението в
законовия срок да уведоми по чл.62, ал.3 от КТ, ТД на НАП гр.Шумен за сключен с лицето Е. И.
Н. с ЕГН ********** като „продавач консултант“ трудов договор №01/21.05.2021 г., като лицето е
постъпило на работа на 25.05.2021 г.
По делото е безспорно установено, че между жалбоподателя и посоченото лице има
сключен трудов договор с конкретна дата, лицето е постъпило на работа и е престирало труд
съгласно договора и за посочения трудов договор не е постъпвало уведомление в ТД на НАП
гр.Шумен. Поради което настоящият състав приема, че жалбоподателя действително е осъществил
от обективна страна състава на визираното в чл.62, ал.3 от КТ нарушение.
Установи, се по безспорен начин, че посоченото от защитата уведомление не съдържа
данни за процесния трудов договор, поради което неоснователно е възражението за
несъставомерност от обективна страна на нарушението. Дори да е имало такива данни след като
уведомлението не е достигнало до ТД на НАП и то по причини в работодателя, невалиден файл,
който е изпратен, а не по вина на НАП, жалбоподателя е следвало да отстрани в срок
нередовностите и да изпрати редовно уведомление. Още повече, че по всяко време работодателя
може да направи проверка за регистрираните уведомления.
Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо лице, които
съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН носят обективна, безвиновна отговорност, е
безпредметно да се обсъжда субективната страна на извършеното административно нарушение.
Разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ в сила от 30.07.2010 г. изрично посочва, че не може да
бъде „маловажен случай“, нарушение по чл. 63, ал.2 от КТ, което изключва приложението на чл.28
от ЗАНН.
Съдът счита, че в случая не е налице маловажен случай на административно нарушение по
смисъла на чл. 415в, ал. 1 КТ, доколкото не са налице предвидените две предпоставки, посочени в
нормата на чл. 415в, ал. 1 КТ – нарушението да е отстранено веднага след установяването му и да
не са настъпили вредни последици за работника. Съставът на административното нарушение не
изисква настъпването на съставомерни последици и според настоящия състав не може да се
квалифицира, като маловажен случа, предвид конкретно охраняваните обществени отношения –
опазване на живота и здравето на работещите и то при изпълнение на строителни работи с
повишена степен на опасност. Освен това при проверката са установени и множество други
нарушения на КТ от страна на жалбоподателя, поради което съдът счита за висока, освен
обществената опасност на деянието и обществената опасност на дееца.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно административно-наказващият орган е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършеното
нарушение.
В същото време обаче, съдът намира, че административно-наказващият орган не е
индивидуализирал правилно наказанието. Наложил е наказание в размер над минимума, предвиден
в закона, без да изложи конкретни мотиви и съображения в тази насока.
Следвало е при преценка на размера на имуществената санкция да бъдат изложени мотиви
относно степента на обществена опасност на конкретното нарушение, които са мотивирали органа
да наложи именно санкция в посочения от него размер и защо счита, че именно такава санкция би
изпълнила ролята на индивидуалната и генерална превенция. Съдът при преценка на същата
съобрази обстоятелството, че описаното в наказателното постановление деяние се явява
3
инцидентна проява в поведението на дружеството. По делото липсват данни за други извършени
нарушения на трудовото законодателство, поради което съдът намира, че степента на обществена
опасност на конкретното нарушение следва да бъде преценена като сравнително ниска. В тази
връзка съдът съобрази и обстоятелството, че положения от работника труд му е бил заплащан
редовно. Ето защо съдът намира, че в настоящия случай е законосъобразно и правилно на
дружеството - жалбоподател да бъде наложена имуществена санкция в размер на предвидения в
разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ минимум, а именно "имуществена санкция" в размер на 1 500
лева. В тази връзка съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде
изменено в посочения по-горе смисъл.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждани на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143, ал.1 от АПК, че въззиваемата
страна има право на разноски в размер на 150.00 лв. /чл.22ж, т.2 от НАРЕДБА за заплащането на
правната помощ/ и искането следва да бъде уважено.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №27-2100002/08.10.2021 г., издадено от Директора
на Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен, с което “АРЗУ 2017”ЕООД, гр.Шумен, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление с.***, общ.***, обл.Шумен, ул.“***“№*,
представлявано от управителя С. Ю. И., за нарушение по чл.62, ал.3 от КТ и на основание чл.414,
ал.3 от КТ е наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в размер на 3000.00
лева, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция“ от 3 000.00 лева на
1 500.00 /хиляда и петстотин/лева.
ОСЪЖДА “АРЗУ 2017”ЕООД, гр.Шумен, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
с.***, общ.***, обл.Шумен, ул.“***“№*, представлявано от управителя С. Ю. И. да заплати на
Дирекция “Инспекция по труда” – гр.Шумен, направените в настоящото производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв./сто и петдесет лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
4