Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 05 юли 2021 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение - първи въззивен състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател: ЯНИКА
БОЗАДЖИЕВА
Членове: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
КРИСТИНА
ТОДОРОВА
при секретаря
Лилова и с участието на прокурор от СОП Малчев, като разгледа докладваното от
съдия ТОДОРОВА в.н.о.х. дело № 423 по описа за 2020 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
С
присъда № 18 от 20.06.2019 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. №
256/2018 г. по описа на същия съд, подсъдимия И.Т.Б.,***, ЕГН **********, е признат
за виновен в това, че на 23.08.2017 г., в с.С., Софийска област, по ул.“*******“,
управлявал моторно превозно средство – мотопед „Сузуки“ с идентификационен № СА
11А-418069, без съответно свидетелство за управление на МПС, в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление – с наказателно постановление № 16-0246-001090 от
21.02.2017 г., издадено от началника на РУ на МВР – гр.Б., влязло в законна
сила на 21.03.2017 г., поради което и на основание чл.343в ал.2, във вр. с ал.1
от НК и във вр. с чл.54 ал.1 от НК са му наложени наказания лишаване от свобода
за срок от 1 /една/ година и 1 /един/ месец, което на основание чл.57 ал.1, т.3
от ЗИНЗС е постановено да изтърпи при първоначален „общ“ режим, както и глоба в
размер на 600 /шестотин/ лева.
С
присъдата е постановено на основание чл.68 ал.1 от НК подсъдимия И.Т.Б. да
изтърпи наказанието лишаване от свобода за срок от 11 /единадесет/ месеца,
наложено му по влязла в сила присъда /споразумение/ от 19.10.2015 г. на Районен
съд – гр.Б., по НОХД № 20/2014 г. по описа на същия съд, което наказание на
основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС е постановено да изтърпи при първоначален
„общ“ режим.
Със
същата присъда е постановено на основание чл.112 ал.3 от НПК иззетия по делото
като веществено доказателство - мотопед „Сузуки“ с идентификационен № СА 11А-418069,
който не е установено на кого принадлежи, да бъде отнет в полза на държавата в
случай, че в 5-годишен срок от изземването му не бъде потърсен.
С
горепосочената присъда, подсъдимия И.Т.Б. е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати по сметка на ОД на МВР – гр.С. направените във фазата на
досъдебното производство разноски в размер на 96,00 лева, както и по сметка на
Районен съд – гр.Б. – тези, направени във фазата на първоинстанционното съдебно
производство, възлизащи на сумата от 10,00 лева.
Присъдата
е била предмет на въззивен контрол от СОС по въззивна жалба на адвокат Ю.С. –
защитник на подсъдимия И.Т.Б.. С решение от 15.06.2020 г. на СОС, постановено
по ВНОХД № 710/2019 г. по описа на същия съд, е изменена горепосочената присъда
на РС Б., като е намален размера на наложеното на подсъдимия наказание лишаване
от свобода на 3 /три/ месеца, отменено е кумулативно наложеното му наказание
глоба в размер на 600 лева и е постановено иззетото по делото веществено
доказателство - мотопед „Сузуки“ с идентификационен № СА 11А-418069 и ключ към
него, да бъде върнато на подсъдимия.
С
решение № 238 от 16.10.2020 г. на САС, 8-ми състав, постановено по наказателно
дело № 840/2020 г. по описа на същия съд, е възобновено ВНОХД № 710/2019 г. по
описа на СОС, отменено е така
постановеното по това дело съдебно решение от 15.06.2020 г. и делото е върнато
за ново разглеждане на друг състав на СОС.
Производство
пред въззивната инстанция е образувано по въззивна жалба на адвокат Ю.С. –
защитник на подсъдимия И.Т.Б. срещу гореупоменатата присъда № 18 от 20.06.2019
г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. № 256/2018 г. по описа на
същия съд.
В жалбата са въведени оплаквания, че
първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна, поради което се
претендира нейната отмяна. Поддържа се, че при обосноваване на решаващият си
извод за авторството на процесното деяние в лицето на подсъдимия Б., първият
съд необосновано се е позовал на показанията на свидетелите – полицейски
служители, като не е отчел тяхната заинтересованост, предубеденост и
противоречивост, както по между им, така и с останалата доказателствена
съвкупност. Според защитата, първостепенният съд е кредитирал единствено
обвинителни доказателства, като неправилно и без основание не се е доверил на
гласните доказателствени източници, даващи сведения за действителния водач на
процесния мотопед. В съответствие с тези оплаквания се иска от въззивния съд на
основание чл.336 ал.1, т.3, вр. чл.334 т.2 от НПК, да отмени изцяло атакуваната
присъда и постанови нова такава, с която подсъдимия Б. да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се заявява
искане въззивната инстанция да отмени атакуваната присъда и да постанови нова,
с която да оправдае подсъдимия Б. за инкриминираното му престъпление, поради
малозначителност на последното. В този аспект се излагат твърдения, че
обществената опасност на предметното деяние в случая отсъства, доколкото от
показанията на полицейските служители се установявало, че същите многократно са
виждали подсъдимия да управлява процесния мотопед, но не са пристъпвали към
санкционирането му именно поради маловажност на тези случаи.
В
съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия И.Т.Б. в
лицето на адвокат М.В., поддържа подадената въззивната жалбата срещу
първоинстанционната присъдата, по съображенията и съобразно исканията, изложени
в нея. В частност, акцентира на основното възражение в жалбата за липса на
извършено от подсъдимия, съставомерно деяние по чл.343в ал.2 от НК, предвид несъмнено
установеното обстоятелството, че за управляваното от него на въпросната дата
моторно превозно средство, няма законово изискване за притежаване на
свидетелство за управление. Аргументацията на защитникът в тази насока е
свързана с твърдението, че съгласно разпоредбата на чл.150а ал.2, т.1 от ЗДвП,
категория АМ – мотопеди, се изисква за управление на двуколесни или триколесни
превозни средства с конструктивна максимална скорост не по-висока от 45 км/ч.,
определени в Регламент /ЕС/ № 168/2013 г., с изключение на тези със скорост
по-малка или равна на 25 км/ч., определени във въпросния Регламен, а в случая
доказателствата по делото не установяват конструктивната скорост на процесния
мотопоед да е такава, доколкото и същия е технологично променен. Съобразно тези
доводи, защитникът отправя искане за отмяна на атакуваната първоинстнационна присъда и
постановяване на нова, изцяло оправдателна спрямо подсъдимия.
В
последната си дума пред въззивния съд, подсъдимият И.Т.Б. моли да бъде изцяло
оправдан.
В
проведеното от въззивния съд заседание, представителят на С.о.п. изразява
становище за неоснователност на жалбата и пледира присъдата да бъде потвърдена,
като обоснована и законосъобразна. Възразява се срещу оплакването на защитата
за несъставомерност на деянието на подсъдимия като престъпление по чл.343в ал.2
от НК, като се твърди, че същото не намира доказателствено основание. Това
становище се аргументира от представителят на СОП, с установените данни от
заключението на назначената и изслушана от въззивната инстанция автотехническа
експертиза, съгласно които процесния мотопед представлява двуколесно превозно
средство с максимална конструктивна скорост над 35 км/ч. и не по-висока от 45
км/ч., за управлението на което се изисква категория Л1е. Твърди се от
представителят на държавното обвинение и, че защитното възражение за
необоснованост на присъдата, също не намира опора, доколкото липсват нарушения
в доказателствената дейност на първостепенния съд. Прокурорът от СОП моли
въззивната инстанция да счете за неоснователен и доводът на защитникът за
малозначителност на процесното деяние, тъй като с последното „се поставя в
опасност безопасността на транспорта, живота и имуществото на други участници в
движението по пътя”.
Настоящият съдебен състав на СОС,
след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните по делото и като
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на
чл.314 от НПК, приема за установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и
проверени в хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие и
след цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на
въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема следната
относима към предмета на делото фактическа обстановка, а
именно:
На 23.08.2017 г. свидетелите И. Ц. и С. И. – полицейски служители в РУ на МВР - гр.Б.,
изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред на
територията на община Б.. Около 09,00 ч. двамата свидетели се намирали в с.С.,
Софийска област, в централната част на селото, като се движили със служебния
автомобил по ул. „*******“. В това време свидетелите възприели насрещно движещия се по същата
улица, мотопед марка "Сузуки",
управляван от подсъдимия И.Б., като мотопедът бил без регистрационна табела. Полицейските служители познавали подсъдимия във връзка с
изпълняваните от тях служебни функции, по силата на които им било известно, че същия не
притежава свидетелство за управление на МПС.
Свидетелят И. спрял управлявания от него служебен автомобил, а
свидетелят Ц. подал с ръка знак на подсъдимия да спре движението на превозното средство. При извършената проверка, подсъдимият Б. не представил СУМПС и документи за
управлявания от него мотопед. Свидетелят И. направил справка чрез ОДЧ на РУ Б., при която се потвърдило
обстоятелството, че Б. не притежава свидетелство за управление на МПС и
съответно е неправоспособен водач. След това свидетелите Ц. и И. поискали съдействие от колегите си от дежурния
автопатрул и на мястото пристигнали свидетелите В.
В. (младши автоконтрольор при РУ Б.) и П. И.. Последните извършили
повторна проверка и когато също констатирали, че подсъдимият не представя СУМПС
и документи за мотопеда, съпроводили подсъдимия до Районното полицейско управление в гр. Б.. Там
подсъдимият Б. предал с протокол за доброволно предаване мотопеда. Предвид
установеното от свидетелите Ц. и И., свидетелят В.
съставил АУАН № 014825/23.08.2017 г. Свидетелката П. И. подписала акта като свидетел при съставянето му, след
което и подсъдимият Б. подписал акта, без да направи възражения по него.
На същата дата, в хода на
образуваното досъдебно производство, бил извършен оглед на мотопед, бял на
цвят, марка „Сузуки”, с идентификационен номер - СА11А-418069, без регистрационна табела, за което бил съставен съответен протокол
за оглед на веществени доказателства /л.21-27 от
ДП/.
По делото е назначена, изслушана и приета от първата инстанция
трасологическа експертиза /л.30 от ДП/, която е изследвала наличието на
интервенции в идентификационния номер - СА11А-418069 на процесния мотопед „Сузуки”, но не е установила
извършени такива.
В хода на въззивното производство
е допусната и приобщена автотехническа експертиза /л.46,47 от делото/, съгласно
която процесния мотопед марка „Сузуки” с ид. № СА11А-418069, представлява двуколесно превозно
средство с максимална конструктивна скорост над 25 км/ч. и не по-висока от 45
км/ч., които характерстики го определят като МПС категория Л1е, съгласно чл.4,
пар.2, бук.”а” от Регламент /ЕС/ № 168/2013 г.
Възприетите от въззивната инстанция
фактически положения /описани по-горе/ напълно съответстват на направените от
първоинстанционния съд фактически констатации. Първостепенният
съд е извел фактическите си изводи въз основа на една законосъобразна и
правилна интерпретация на доказателствата по делото, без да са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като при оценката на доказателствените материали не са
били допуснати и логически грешки. Районният
съд в пълно съответствие със законовите изисквания е обсъдил доказателствените
материали по делото
– анализирал е показанията на разпитаните по делото свидетели, обясненията на подсъдимия, писмените доказателствени
средства, заключението на трасологическата
експертиза, поради което е
приел за несъмнено установена описаната по-горе фактология на деянието.
За да обоснове решаващите си
фактически изводи, съставът на райония
съд е обсъдил в съвкупност и поотделно събраните по делото доказателства, като
правилно не е кредитирал обясненията на
подсъдимия, относно наведените от него данни, че не той, а неговата съпруга –
свидетелката Ц. И. е управлявал мотопеда на процесната дата. Гласните
доказателства, установени чрез обясненията на подсъдимия се оборват и
опровергават по един категоричен и несъмнен начин от останалите събрани по
делото доказателства. В тази насока правилно са кредитирани показанията на
свидетелите – полицейски служители И. Ц., С. И., В. В. и П. И., тъй като същите
са последователни, детайлни, логични и пресъздават събитието по един обективен
и безпристрастен начин. За настоящият
състав на въззивната
инстанция също не е налице
никакво съмнение в тяхната безпристрастност, незаинтересованост и обективност
при излагане на фактите от значение за делото. Показанията на посочените свидетели, съпоставени с
ангажираните по делото писмени доказателства, установяват по категоричен начин
релевантните по делото обстоятелства, касаещи предмета на доказване – времето и
мястото на извършване на деянието, неговото авторство, както и начина на
извършването му, а именно факта на управлението от страна на подсъдимия Б. на
моторно превозно средство на инкриминираните дата и място; факта, че същия е управлявал
превозното средство без да притежава свидетелство за управление на такова,
както и факта, че това деяние на подсъдимия е извършено в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на МПС без свидетелство за
правоуправление. В частност, от посочените доказателства, безспорно се
установява авторството на деянието, т.е. че именно подсъдимия Б. е извършил
твърдяното престъпление. В тази насока въззивния съд счита, че следва да се
обърне особено внимание на категоричността, с която всеки от свидетелите И. Ц.
и С. И. при разпита си е заявил, че подсъдимия е бил лицето, което е
управлявало мотопеда на процесната дата, тъй като същите го познавали във
връзка с работата си – служебно им било известно, че подсъдимия е
неправоспособен водач на МПС, установявали си го многократно да управлява
мотопеда на територията на града, но не са успявали да го спрат, тъй като
успявал да избяга. В този смисъл, показанията на полицейските служители намират
пълна подкрепа в наличните писмени доказателствени източници, съдържащи
информация за санкционирането на подсъдимия по административен ред /по силата
на три на брой влезли в сила наказателни постановления/ за нарушаване на
законовото изискване по чл.150 от ЗДвП – за управлението на ППС от
правоспособен водач. Това са основните съображения, мотивирали и въззивната
инстанция да не възприеме и отхвърли обясненията на подсъдимия Б., като
недостоверни, необективни и лансиращи защитната му версия.
Правилно при формиране на изводите
си за авторството на деянието в лицето на подсъдимия И.Б., първостепенният не е
приел за достоверни дадените показания от свидетелите Ц. И., М. Б. и П. П.. В показанията си, тези свидетели – Ц. И. /живуща на семейни
начала с подсъдимия/, М. Б. /дъщеря на подсъдимия/ и П. П. /във фактическо
съжителство с дъщерята на подсъдимия/, дават сведения, които не само, че не
кореспондират на съдържанието на останалите доказателстевни материали, но и си
портивостоят по между си. Така, свидетелката И. веднъж заявява в показанията
си, че тя е управлявала мотопеда на процесната дата, а след това твърди, че
само го е придвижвала с бутане, тъй като е бил повреден, а подсъдимия е вървял
след нея пеша. Свидетелката М. Б. заявява, че преди полицейските служители да
извършат проверката, майка й – свидетелката Ц. И. е управлявала мотопеда, а
подсъдимият се намирал на седалката зад нея. Свидетелят П. от своя страна,
отрича да е виждал на процесната дата
подсъдимия или свидетелката Ц. И. да управляват мотопеда.
Основание, дадените в този смисъл
показания на свидетелите Б., И. и П. да не заслужат доверието и на въззивната
инстанция, този състав на същата откри в липсата на всякаква подкрепа на същите
от останалите, налични по делото доказателства. В проведения от първия съд
разпит на свидетеля С. И., същият категорично е заявил: „..И. управляваше
мотора сам, когато го спряхме….Моторът беше в движение и И. го караше…В
последствие дойде жената, с която подсъдимия живее на семейни начала – Ц.”.
Съответна на тази е и информацията, съдържаща се в показанията на свидетеля И.
Ц., който цитиран дословно твърди: „Абсолютно съм категоричен, че на тази дата
подсъдимия управляваше мотопед „Сузуки”, без да бъде регистриран и без да притежава СУМПС. Това не му е било и за първи
път”. Именно посочените характеристики на показанията на
свидетелите Б., И. и П. – противоречието им с останалите доказателствени
източници, собствената им неубедителност и вътрешна непоследователност, не
дават възможност и на въззивния съд да ги кредитира.
От съществуващата по делото
доказателствена основа, следва да се ценят и всички събрани писмени
доказателства и доказателствени средства, като първоинстанционния съд правилно
ги е кредитирал, тъй като липсват основания за тяхното игнориране.
В обобщение следва да се
отбележи, че въззивният съд споделя напълно дадената от първостепенния съд
оценка на събрания по делото доказателствен материал, като същевремнно направи
свой собствен анализ на събраните по делото доказателства от първоинстанционния
съд. При този анализ на доказателствените материали, този състав на СОС прие,
че събраните гласни и писмени доказателства, в своята цялост пресъздават
непротиворечиво, логично и последователно възприетите за безспорно установени
фактически обстоятелства по делото.
Предвид гореизложеното,
неоснователно се явява оплакването на защитата на подсъдимия, че обвинението не
е доказано. Неоснователно е и оплакването, че присъдата е необоснована, тъй
като въз основа на правилно установените фактически констатации, подкрепящи се
изцяло от доказателствата по делото /обстоен и задълбочен анализ, на които е
извършен/, районният съд законосъобразно е направил и решаващия си извод, че
подсъдимия И.Б. е извършил твърдяното престъпление. Напълно произволно е и
оплакването на защитата, че първия съд е дал вяра на показанията на свидетелите
– полицейски служители, които са неистинни и необективни. При оценка
показанията на посочените свидетели, въззивният съд не откри такива данни по
делото, които да сочат на евентуална тяхна заинтересованост, необективност и
пристрастност. Както бе посочено по-горе, въззивният съд напълно споделя
виждането на първата инстанция, да се довери на показанията на свидетелите И. Ц.,
С. И., В. В. и П. И., като отчете, както пълната кореспонденция по между им,
така и с останалите доказателствени източници.
Въззивният съд се солидаризира с изводите на първата инстанция и досежно
обективната съставомерност на стореното от подсъдимия И.Б.. За съставомерността на визирания престъпен състав се изисква да са налице
обективните признаци: деецът да е санкциониран с влязло в сила наказателно
постановление за управление на МПС без свидетелство за правоуправление и преди
изтичането на едногодишния срок от наказването му по този административен ред,
да управлява МПС, за което не му е издадено съответно свидетелство за
правоуправление. От обективна страна, по делото безспорно се установи, че на
подсъдимия не е издавано СУМПС, както и, че с НП № 16-0246-001090/21.02.2017 г.
на началника на на РУ Б., връчено лично на подсъдимия на датата 13.03.2017 г., влязло
в сила на 21.03.2017 г., той е бил санкциониран по административен ред за това,
че управлява МПС без да притежава съответно СУМПС.
Първоинстанционният съд е дал
правилна и законосъобразна оценка и на субективната страна на престъплението, като
обосновано е приел, че същото е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11
ал.2 от НК, тъй като подсъдимия Б. е съзнавал общественоопасния характер на
своето деяние, предвиждал е общественоопасните последици от него и е искал
настъпването им. Субективно подсъдимият е съзнавал, че управлява МПС без
да притежава издадено свидетелство за управление на такова, че извършва това
деяние в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без
свидетелство за управление. В частност, подсъдимият е имал ясна представа, че с поведението си нарушава
законоустановените норми, доколкото с наказателното постановление, послужило като
основание за реализиране на наказателната му отговорност по настоящото
производство, същия е бил санкциониран за управление на мотопед без притажавана
правоспособност, както и посоченото съдържание на същото, подсъдимия е узнал
при връчването му на датата 13.03.2017 г.
С
оглед на изложените съображения, СОС намери за обоснована и законосъобразна
атакуваната първоинстанционна присъда, с която е приложен правилно материалния
закон и подсъдимия И.Б. е бил признат за виновен по правилната правна квалификация
на деянието му.
Не намери доказателствена подкрепа опитът на защитата да
постави под съмнение съдебните изводи за съставомерност на процесното деяние,
противоставяйки ги на възражението, че за управляваното от подсъдимия на
въпросната дата моторно превозно средство, няма законово изискване за
притежаване на свидетелство за управление. Аргументацията на защитникът в тази
насока е свързана с твърдение, че съгласно разпоредбата на чл.150а ал.2, т.1 от ЗДвП, категория АМ – мотопеди, се изисква за управление на двуколесни или
триколесни превозни средства с конструктивна максимална скорост не по-висока от
45 км/ч., определени в Регламент /ЕС/ № 168/2013 г., с изключение на тези със
скорост по-малка или равна на 25 км/ч., определени във въпросния Регламен, а в
случая доказателствата по делото не установяват конструктивната скорост на
процесния мотопоед да е такава, доколкото и същия е технологично променен.
Посочената теза, напълно се опроверга по експертен път. От заключението на
назначената, изслушана и приета от въззивната инстанция, автотехническа
експертиза, несъмнено се установи, че процесния мотопед марка „Сузуки”
с ид. № СА11А-418069,
представлява двуколесно превозно средство с максимална конструктивна скорост
над 25 км/ч. и не по-висока от 45 км/ч., които характерстики го определят като
категория Л1е, съгласно чл.4, пар.2, бук.”а” от Регламент /ЕС/ № 168/2013 г.
Т.е. съгласно разпоредбата на чл.150а ал.2, т.1 от ЗДвП, за управлението на
мотопеда се изисква притежание на свидетелство за правоуправление на МПС –
кагегория „АМ”.
Настоящият състав на СОС не възприе и доводите на защитата на подсъдимия, поддържани пред първата инстанция, и свързани с приложението на чл.9 ал.2 от НК.
Деянието, извършено от подсъдимия Б., не може да
бъде преценено като „малозначително”. Съгласно разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК
не е престъпно онова деяние, което макар да осъществява признаците на някое от
предвидените в закона престъпления, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Въззивният съд счита, че в случая конкретното деяние, извършено от подсъдимия Б., не може да се обоснове /характеризира/ с
критериите, поставени в нито една от двете хипотези на чл.9 ал.2 от НК. Преценката на обществената опасност
на конкретното деяние и деец за неговата явна незначителност, следва да се
направи на базата на всички обстоятелства, отнасящи се до увреждането или
застрашаването на обществените отношения, обект на конкретна защита. В
конкретния случай, данните по делото, установяващи посочените обстоятелства, не
обосновават правно и фактическо основание за приложение на разпоредбата на чл.9
ал.2 от НК. Обстоятелствата,
относно семейното положение на подсъдимия /същия е баща на шест деца/, както
относно категорията на управляваното от него МПС, не са досатъчни, за да обусловят еднозначно липса на
обществена опасност на извършеното от него
деяние или явно незначителна такава, в какъвто смисъл са доводите на защитата. Не следва да остават игнорирани данните, характеризиращи
личността на подсъдимия Б. /същия е осъждан, като предметното деяние е
извършено в рамките на изпитателния срок, определен му предходно осъждане;
наказван е многократно и по административен ред за управление на МПС без
свидетелство за правоуправление/, а така също и специфичните особености на конкретното деяние – с извършване на инкриминираното
деяние, подсъдимия е извършил и нарушения на разпоредбите на ЗДвП, доколкото е
управлявал МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред в страната и без
поставени регистрационни табели. Тези
обстоятелства сочат на извод за достатъчна степен на обществената опасност на
деянието, за да бъде то третирано като престъпление. Поради това е
неоснователна претенцията на защитата за оправдаване на подсъдимия Б..
При
извършената проверка на атакуваната присъда и в частта й, относно наложените на
подсъдимия Б. наказания, въззивната инстанция намира следното:
При
индивдуализацията на наказанието „лишаване от свобода” в определения размер от 1
година и 1 месец, първият съд е отчел като отегчаващи вината и отговорността на
подсъдимия И.Б. обстоятелства – наличието на предишно осъждане за умишлено
престъпление и осъществяването на настоящото деяние в определения му изпитателен срок по това осъждане.
В насока утежняване наказателно-правното положение на подсъдимия, основателно
са взети предвид от първата инстанция и данните, касаещи профила на същия като
водач на МПС – Б. е наказван по административен ред за множество извършени от него
нарушения по ЗДвП, като по силата на три
на брой влезли в сила наказателни постановления - за нарушаване на законовото
изискване по чл.150 от ЗДвП - за управлението на ППС от правоспособен водач. Към
тези отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелствата, въззивният съд
следва да добави и това, че с деянието си подсъдимия е извършил и
административни нарушения по ЗДвП – управление на нерегистрирано по надлежния
ред МПС и съответно без поставени регистрационни табели.
Като
смекчаващи вината и отговорността на подсъдимия Б. обстоятелства, правилно са
взети предвид от първостепенния съд добрите характеристични данни за него
дадени от РУ на МВР Б. /л.50 от ДП/, положителното му процесуално поведение,
семейното му и социално положение /същият е без постоянна работа и е баща на
шест деца/.
В
насока смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия, по мнение на
въззивният съдебен състав, следва да бъде отчетен и прекалено дългият и
неразумен срок на разглеждане на делото. Инкриминираната престъпна проява е
извършена на датата 23.08.2017 г. и от тогава до настоящия момент са изтекли
близо 4 години, като не се установява подсъдимия Б. със свое недобросъвестно
процесуално поведение да е допринесъл за това забавяне на наказателното
производство. Освен това, настоящото дело не се отличава с никаква фактическа
или правна сложност. Точно обратното – наличието само на едно обвиняемо лице,
характера и броя на повдигнатите срещу него обвинения, извършените
процесуално-следствени действия, както на досъдебното производство, така и в
съдебната фаза на процеса, в никакъв случай не оправдават постигнатата
прекомерна продължителност на настоящия наказателен процес.
Така,
при намерен и от първият съд значителен превес на отегчаващите отговорността на
подсъдимия Б. обстоятелства, този съд законосъобразно му е определил наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година и 1 месец, т.е. в размер близък до
минималния такъв, предвиден за конкретното престъпление. Ето защо, съставът на въззивната
инстанция счита, че при определяне размера на наложеното на Б. наказание
лишаване от свобода, първостепенния съд не е допуснал нарушение на материално
правните норми за определяне на наказанието. Същото е важимо и за другото
кумулативно наложено на подсъдимия наказание глоба, чийто размер също е напълно
съответен на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК.
Действащата
обаче в рамките на настоящото повторно, въззивно разглеждане на делото, забрана
за влошаване на наказателно-правното положение на обжалвалия подсъдим, лишава
от възможност този състав на въззивната инстанция да потвърди присъдата на
първата такава в частта й, относно оределените и наложени на подсъдимия
наказания за процесното престъпление. Както е известно, забраната за reformatio in
pejus представлява допълнителна процесуална гаранция за правото на защита и
осигурява свобода на подсъдимия да обжалва постановената присъда, без опасения,
че сам ще влоши положението си. Процесуалните гаранции за тази забрана са
намерили израз в разпоредбите на чл.336 ал.2, чл.337 ал.2 и чл.355 ал.2 и ал.3
от НПК. Известно е и, че тази забрана не е абсолютна, като за преодоляването й
е необходимо да има подаден съответен протест или съответна жалба от частното
обвинение.
В
случая, производството пред въззивната инстанция е образувано като второ по
ред, след възобновено с решение на САС от 16.10.2020 г., постановено по н.д. №
710/2019 г. по описа на същия съд, предходно проведено въззивно производство по
настоящото дело – ВНОХД № 710/2019 г. на СОС и съответно отменено по това дело
съдебно решение от 15.06.2020 г. Последното е било инициирано единствено по
въззивна жалба на защитника на подсъдимия срещу присъдата на първоинстанционния
съд. С решението на СОС от 15.06.2020 г. е била изменена атакуваната присъда на
РСБ. от 20.06.2019 г., постановена по
НОХД № 256/2018 г. по описа на същия съд, посредством намаляване на размера на
наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода на три месеца и отмяна
на кумулативно наложеното му наказание глоба в размер на 600 лева.
При
това положение, за съдебният състав на СОС не съществува възможност да наложи
на подсъдимия Б. за конкретното престъпление, по-тежко от определеното му и
наложено при предишното разглеждане на делото от въззивната инстанция,
наказание. Това налага на основание чл.337 ал.1, т.1 от НПК въззивната
инстанция да измени атакуваната присъда, като при условията на чл.55 ал.1, т.1
от НК намали наложеното на подсъдимия Б. наказание лишаване от свобода на 3
/три/ месеца и на основание чл.55 ал.3 от НК, отмени присъдата в частта,
относно наложеното му наказание глоба в размер на 600 лева.
Въззивната
инстанция споделя изцяло и доводите на първия съд, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия Б. е наложително същия да бъде изолиран временно
от обществото чрез ефективното изтърпяване на определеното му наказание
лишаване от свобода, още повече, че в случая не са налице и формалните законни
предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за отлагане на изпълнението му, тъй като
същият вече е осъждан на лишаване от свобода за извършено от него престъпление
от общ характер.
Относно
първоначалния режим, при който подсъдимия Б. следва да изтърпи наложеното му за
процесното престъпление, наказание три месеца лишаване от свобода, изводите на
първостепенния съд за определянето на „общ” такъв, на основание чл.57 ал.1, т.3
от ЗИНЗС, не търпят корекции.
Доколкото престъплението, предмет на настоящото наказателно производство е извършено
от подсъдимия Б. в рамките на определения му изпитателен срок по влязла в сила на 19.10.2015
г. присъда /споразумение/ на РС Б., постановена по НОХД № 20/2014 г. по описа
на същия съд, то следва да намери приложение разпоредбата на чл.68 ал.1 от НК,
като се постанови на основание
цитираната разпоредба, подсъдимия да изтърпи така определеното му по тази
присъда наказание – лишаване от свобода за срок от 11 месеца. Ето защо,
правилно първоинстанционния съд е активирал по реда на чл.68 ал.1 от НК
наложеното на подсъдимия наказание по тази присъда, като му е определил на
основание чл.57 ал.1,
т.3 от ЗИНЗС,
„общ” режим на изтърпяване на същото, поради което контролирания съдебен акт не
се нуждае от корекция и в тази му част.
С оглед изхода на делото пред
двете съдебни инстанции, в съответствие с процесуалния закон /разпоредбата на
чл.189 ал.3 НПК/, първоинстанционния съд е възложил направените по делото
разноски в тежест на подсъдимия И.Б.. На основание цитираната процесуална
разпоредба, в тежест на подсъдимия следва да бъдат възложени и направените в
настоящото въззивно производство разноски в размер на 233 лева – за
възнаграждение на вещо лице.
По отношение на иззетия по делото
като веществено доказателство мотопед марка „Сузуки” с ид. № СА11А-418069 /ведно с ключ към него/, с проверяваната присъда е
постановено същия да бъде отнет в полза на държавата в
случай, че в 5 – годишен срок от изземването му не бъде потърсен, като до тогава остане на съхранение в РУ Б.. С постановеното при първото
разглеждане на делото по въззивен ред, решение от 15.06.2020 г. на СОС по ВНОХД № 710/2019 г. по описа на същия съд,
първоинстанционната присъда е отменена в тази част и е постановено въпросния
мотопед да бъде върнат на подсъдимия. Видно от служебно изисканата от
настоящият въззивен състав, справка от РУ на МВР Б. изх. № 2083/19.04.2021 г.,
процесния мотопед фактически е бил върнат на подсъдимия. При тези данни,
съставът на СОС намира, че следва да измени и в тази част обжалваната присъда,
като я отмени по отношение на посоченото разпореждане с иззетото веществено
доказателство.
Предвид
изложеното и след извършена на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на
правилността на проверявания съдебен акт, при която проверка не се констатираха
основания за неговото отменяване, респ. отменяване и връщане за ново
разглеждане на първостепенния съд, СОС намери, че
същият следва да бъде изменен в посочения по-горе смисъл.
Воден от
горните мотиви и на основание чл.337 ал.1, т.1, вр. чл.334 т.3 от НПК, С. окръжен
съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА
присъда № 18 от 20.06.2019 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. №
256/2018 г. по описа на същия съд, както следва:
-
намалява на основание чл.55 ал.1, т.1 от НК, размера на наложеното на подсъдимия
И.Т.Б. за престъплението по чл.343в ал.2 от НК, наказание 1 година и 1 месец
лишаване от свобода на 3 /три/ месеца лишаване от свобода;
-
отменя присъдата в частта, относно наложеното на подсъдимия И.Т.Б. за
престъплението по чл.343в ал.2 от НК, наказание глоба в размер на 600 лева, на
основание чл.55 ал.3 от НК;
-
отменя присъдата в частта, в която е постановено иззетия по делото като
веществено доказателство мотопед марка
„Сузуки” с ид. № СА11А-418069 /ведно с ключ към него/, да бъде отнет в
полза на държавата в случай, че в 5 – годишен срок от изземването му не бъде
потърсен, като до тогава остане на съхранение в РУ Б..
ПОТВЪРЖДАВА
присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА
на основание чл.189 ал.3 от НПК, подсъдимия И.Т.Б. да заплати в полза на
държавата – по сметка на ВСС, направените във въззивното производство разноски
в размер на 233 лева.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/. 2/.