Р Е
Ш Е Н
И Е № 296
гр. Кюстендил,
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на петнадесети ноември
през двехиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при секретаря Р.С.
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева гр. д. № 416
по описа за 2016 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид:
ОП”***********”, гр. К., ул. „***”
№*** е обжалвало с въззивна жалба в решение № 379 /
Въззиваемата Р.С.Д. с адрес *** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението на КРС да бъде потвърдено. Претендира разноски по водене на делото във въззивното производство.
КОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства /нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт при условията на чл. 269 от ГПК, приема решението на КРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:
Фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на надлежно събрани доказателства и относно която между страните не се спори. Същата се възприема изцяло от въззивната инстанция, предвид и обстоятелството, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства.
Безспорно
е установено, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало по
силата на трудов договор, по който ищцата е заемала длъжност „* ответното общинско предприятие „*******“-К. е работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, като първоначално сключения трудов договор № 126 от
През м. ноември 2014 г. е
извършен вътрешен одит на ОП “****** гр.К. от ръководител Звено „*******” към О.
К. – Н. И., който одит е за периода от
В окончателния доклад входиран
с вх. № 93-00-70/
На
На
- 2 -
такива за период от 6 месеца в размер на *лева. Заявила е, че не е злоупотребила
и съвестта й е чиста, и не смята, че е нарушила трудовата дисциплина.
Със заповед № 189/
Размерът на БТВ на ищцата
за последния пълен отработен от нея месец октомври 2014 г. е **** лева.
След процесното уволнение
ищцата не е започвала работа по друго трудово правоотношение до
С
обжалваното решение КРС е уважил трите
обективно кумулативно съединени иска с правно основние чл. 344, ал.1, т.1, чл.
344, ал.1, т.2 и чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ял. 1 от КТ в размер на ***
лева, като е отменил процесното уволнение , поради това, че е извършено в
нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, поради което и спорът
относно незаконността на увлонението не е разглеждан по същество, ищцата е
възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „*********” в
ответното ОП и е присъдено обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ в
горепосочения размер, за времето, през което е останала без работа в резултат
на незаконното й уволнение, както и законна лихва върху тази сума, считано от
Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, а разгледана по същество се явява неоснователна.
Предвид изложената фактическа обстановка следва извод за основателност на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ и същият правилно е уважен с обжалваното решение.
С предявяването на този иск ищцата е оспорила законността на извършеното дисциплинарно уволнение, респективно относно наложеното дисциплинарно наказание на изложените от нея в и. м. основания, едно от които е нарушаване изискванията установени си императивната разпоредба на чл. 195 от КТ относно необходимото съдържание на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание.
С налагане на най-тежкото по степен дисциплинарно наказание „уволнение” работодателят е ангажирал дисциплинарната отговорност на ищцата к трудовото правоотношение между страните е прекратено.
Абсолютно задължително е било спазването на чл. 195 от КТ, който визира определени изисквания към съдържанието на писмената заповед, с която се налага дисциплинарното наказание. В нея е необходимо да се посочат нарушителя, нарушението – с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено, наказанието и законният текст, по който се налага. В случая тези изисквания не са спазени.
Рацбирането на работодателя е, че ищцата е извършила системни нарушения, но те не са конкретизирани и не е посочено кога са извършени.. Изискването за посочване време на извършване на всяко едно от нарушенията е безусловно. Независимо дали се касае за действия или бездействия работодателят е длъжен да посочи момента на извършване на деянието или период за същото. Прочитът на съдържанието на процесната заповед обуславя извод, че това изискване не е спазено. В заповедта е посочен одитирания период и датата на входиране на документа – одитния доклад. Това обаче не е равнозначно на посочване време на извършване на самото нарушение. Одитът обхваща горепосочения период от време, но в доклада се споменава, че липсите за причинени в рамките на няколко месеца. Уточняване момента на откриване на нарушението / очевидно това е, чрез изготвения одитен доклад/ не отменя изискването за посочване момент на извършване. На следващо място визираните нарушения не са конкретизирани откъм фактическа страна. Формулировките са общи и бланкетни Непосочване на обективните и субективни признаци на нарушенията не позволява съдът да осъществи по-нататъшна преценка на същите по съществото на спора.
Очевидно е, че като съдържание процесната заповед за дисциплинарно уволнение не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, доколкото не са конкретизирани нарушенията, не е посочено време на извършването им. Позоваването на одитния доклад , очевидно означава препращане към него. Подобно процедиране при налагане на дисциплинарно наказание е допустимо, стига документът към който се препраща да е известен на уволнения работник или служител. В случая липсват каквито ида било доказателства одитният доклад да е връчен на ищцата. По делото нито има данни за това, нито от ответника са изложени твърдения в този смисъл. Събраните по делото доказателства сочат, че на ищцата е връчен предварителен доклад от одитора в процедурата по извършване на одита. това обаче не е достатъчно, тъй като се касае до ралични документи. Предвид това с препращането към одинтния доклад нередовностите в съдърлжанието на процесната заповед за налагане на дисциплнарно наказание „уволнение” не са санирани.
Изводът, който следва е че процесното уволнение е извършено в нарушение с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ и същото се явява незаокнно. Касае се за императивна разпоредба и нарушаването й е абсолютно основание за отмяна на увлонението като
- 3 -
незаконно предвид разпоредбата на чл. 344, ял. 3 от КТ, без спорът да се разглежда по същсетво.
Заповед,
чието съдържание на отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ препятства
възможността за работника или служителя да узнае за какви нарушения се ангажира
дисциплинарната му отговорност , което препятства възможността да организира
защитата си. Освен това че липсата
на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния
контрол при оспорване на наказанието, както ив случая.
Предвид изложеното уволнението н ищцата е незаконно като извършено в противоречие с изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ и искът с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ правилно е уважен с обжалваното решение.
Предвид основателността на първия иск, то основателен е и правилно е уважен искът с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ. С отмяна на уволнението се възстановява трудовото правоотношение във вида, в който е съществувало презди извършването му. Предвид това ищцата следва да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност „* в ответното ОП.
Основателен е и правилно уважен в пълен размер, за който е предявен и искът с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ. Налице са предпоставките за уважаване на иска. Ищцата е останала без работа в горепосочения срок , който е по-малък от заноустановения по чл. 225, ал.1 от КТ максимален 6 месечен срок. През този период от време ищцата е била в невъзможност да получава трудово възнаграждение поради незаконното й уволнение.По този начин е претърпял имуществени вреди от вида на пропуснати ползи. Предвид това работодателят й дължи обезщетение в размер на БТВ за посочения по-горе период на база чл. 228 от КТ. В случая обезщетението е в размер на *лева.
Решението на КРС като правилно следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззиваемата се дължат разноски по водене на делото във въззивното производство в размер на *** лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, КОС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 379 /
ОСЪЖДА ОП ”*******, гр. К., ул. „******” № ** да заплати на Р.С.Д. с адрес *** сумата от ** лева, представляваща разноски по водене на делото във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от посочения ден
на обявяването му съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: