Решение по дело №416/2016 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 ноември 2016 г. (в сила от 11 април 2018 г.)
Съдия: Ваня Драганова Богоева
Дело: 20161500500416
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

 

 

 

Р       Е       Ш       Е       Н       И       Е   296

 

гр. Кюстендил, 29.11.2016 г.

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание

на петнадесети ноември

през двехиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева

                                                                                                     Евгения Стамова

 

при секретаря Р.С.

като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева                гр. д. № 416

по описа за 2016 г. на КОС и, за да се произнесе взе предвид:

 

            ОП”***********”, гр. К., ул. „***” №*** е обжалвало с въззивна жалба в решение № 379 / 16.06.2016 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. д. №  39 / 2015 г. по описа на същия съд, с което е признато за незаконно уволнението на Р.С.Д. с адрес *** и е отменена като незаконосъобразна заповед № 189/09.12.2014 г.  на директора на Общинско предприятие „***********” гр. К., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 188, т. 3 от КТ й е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”, Р.С.Д. е възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност ”* в Общинско предприятие „********” - гр. К.  и Общинско предприятие „******” - гр. К., ул. „****” № * е осъдено да заплати на Р.С.Д. сумата от **** лева, представляваща обезщетение за времето от 09.12.2014 г. до 19.01.2015 г., през което е останала без работа в резултат на незаконното й уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на и. м. – 16.01.2016 г. до окончателното й заплащане, а по сметка на КРС сумата от *** лева д. т. и ***, ** лева за възнаграждение на в. л. Във въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на решението, поради неправилното приложение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, а поради това и изведен неправилен извод за незаконност на уволнението. В преобладаващата си част съдържанието на въззивната жалба възпроизвежда направените фактически и правни изводи от първоинстанционния съд.  Изложени са доводи за законност на уволнението и по-конкретно за съответствие съдържанието на процесната заповед за уволнение с установените с императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 от КТ изисквания, а също така е възпроизведено съдържанието на заповедта в частта, в която според въззивника се съдържа ясна и точна индивидуализация на извършените дисциплинарни нарушения от ищцата.. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете  

            Въззиваемата Р.С.Д. с адрес *** изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и иска решението на КРС да бъде потвърдено. Претендира разноски по водене на делото във въззивното производство.

            КОС след като прецени становището на страните, събраните по делото доказателства /нови доказателства във въззивното производство не са събирани/ и след преценка на обжалвания съдебен акт при условията на чл. 269 от ГПК, приема решението на КРС за правилно и го потвърждава. Съображенията за това са следните:

            Фактическата обстановка е установена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на надлежно събрани доказателства  и относно която между страните не се спори. Същата се възприема изцяло от въззивната инстанция, предвид и обстоятелството, че във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

            Безспорно е установено, че страните са били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор, по който ищцата е заемала длъжност „* ответното общинско предприятие „*******“-К. е работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, като първоначално сключения трудов договор № 126 от 24.08.2012 г. е бил за определен срок, а в последствие по реда на чл. 119 от КТ трудовото правоотношение е изменено в безсрочно такова Мястото на работа на ищцата е било в Траурен парк „******“. Според  длъжностната характеристика, връчена на Д. на 28.08.2012 г. за  заеманата от нея длъжност са включени задължения да приема парични суми от клиенти, да връща ресто и издава фискални бонове, а при поискване – фактури, за направените покупки, да приема стоки от доставчици, за което да оформя РКО, да пази поверената стока, като при липса или умишлена повреда възстановява стойността на стоката, за което отговаря солидарно с колежката си, да изпълнява функцията на материално отговорно лице, да отчита ежедневно своя оборот на касовия апарат и в касовата книга и др.

           През м. ноември 2014 г. е извършен вътрешен одит на ОП “****** гр.К. от ръководител Звено „*******” към О. К. – Н. И., който одит е за периода от 20.08.2012 г. до 05.11.2014 г. На 24.11.2014 г. одиторът И. е връчил на Р.Д. констатация №1-1.1 от предварителен доклад за извършен вътрешен одит с цел „Извършване на пълна инвентаризация на наличните стоки в магазините на ОП „*****“ гр.К.“ през периода от 20.08.2012 г. до 05.11.2014 г., с възможност за даване на писмено становище по констатациите, изводите и препоръките в доклада в срок до 26.11.2014 г., включително.

            В окончателния доклад входиран с вх. № 93-00-70/27.11.2014 г. в община К. се съдържат  констатации за нарушения на чл.4, ал.3 от ЗСч от главния счетоводител Р. И., която  извършвала счетоводни операции без документална обоснованост и заверение по счетоводната партида на магазина, а  МОЛ  М. З.  М. и Р.С.Д., и двете продавач-консултантки в магазина     са причинили в рамките на няколко месеца щети от липси на ОП ”**” в размер на *** лева.

          На 01.12.2014 г. от директора на ответното ОП е връчено искане на Д. за даване на обяснения по чл.193 от КТ във връзка с извършени нарушения на трудовата дисциплина, довели до липса на стоково-материални ценности в магазина за траурни стоки в „*****“ гр.К., съгласно констатациите в одитен доклад за извършен вътрешен одит за периода от 20.08.2012 г. до 05.11.2014г., депозиран в ОП „******“ с вх. №123/27.11.2014 г., като  е предоставен  3-дневен срок от връчването, в който да бъдат представени писмените  обяснения и  с възможност за посочване на доказателства за твърдените в тях факти.

       На 03.12.2014г. ищцата е представила писмено обяснения, в което сочи, че до месец март при всяка ревизия не е имало установени липси и няма обясвение за констатираните

                                                                                 - 2 -

такива за период от 6 месеца в размер на *лева. Заявила е, че не е злоупотребила и съвестта й е чиста, и не смята, че е нарушила трудовата дисциплина.

           Със заповед №  189/09.12.2014 г. на директора на ОП „*****“ гр. К.  на ищцата е наложено дисциплинарно наказание  «уволнение», с което е прекратено и трудовото правоотношение.. Заповедта е връчена на в деня на издаването й. В обстоятелствената часта на заповедта е посочено, че са установени системни нарушения на трудовата дисциплина, представляващи неизпълнение на възложената работа, в съответствие с изискванията на закона, трудовия договор, Правилника за вътрешния трудов ред и длъжностната характеристика, увреждане имуществото на работодателя и разпиляване на стоково-материални ценности и парични средства, както и злоупотреба с доверието на работодателя, извършени от Р.Д. на длъжност „* в ОП „*****“, в резултат на което е причинена вреда на предприятието под формата на липси от неотчетени стоки и парични средства в магазин за траурни стоки, намиращ се в ***** в гр.К., в размер общо на *** лева за периода от 20.08.2012 г. до 05.11.2014 г., установени съгласно съставената равносметка при инвентаризацията на 03.11.2014 г. , след презавеждане счетоводната партида на магазина за траурни стоки.  това е фактическото описание на дисциплинарните нарушения в процесната заповед. Конкретизирано е, че посочените нарушения, извършени от Д., са констатирани с одитен доклад за извършен вътрешен одит на ОП „*******“ за периода от 20.08.2012 г. до 05.11.2014 г., депозиран в ОП „******“ с вх .№ 123/27.11.2014 г. и същите представляват нарушения по събирането, съхраняването, разходването или отчитането на парични или материално ценности в магазина, отговорността за които носи Д., в качеството си на служител – „***************“, извършващ отчетническа дейност Според работодателя извършените системни нарушения на  трудовата дисциплина са особено тежки, предвид характера на възложената работа и предвид факта, че размерът на липсите нараства хронологично през одитирания период.

           Размерът на БТВ на ищцата за последния пълен отработен от нея месец октомври 2014 г.  е **** лева.

            След процесното уволнение ищцата не е започвала работа по друго трудово правоотношение до 19.01.2015г.

            С обжалваното решение КРС е уважил  трите обективно кумулативно съединени иска с правно основние чл. 344, ал.1, т.1, чл. 344, ал.1, т.2 и чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл. 225, ял. 1 от КТ в размер на *** лева, като е отменил процесното уволнение , поради това, че е извършено в нарушение на разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ, поради което и спорът относно незаконността на увлонението не е разглеждан по същество, ищцата е възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност „*********” в ответното ОП и е присъдено обезщетение на основание чл. 225, ал. 1 от КТ в горепосочения размер, за времето, през което е останала без работа в резултат на незаконното й уволнение, както и законна лихва върху тази сума, считано от 16.01.2015 г. – датата на подаване на и. м. в съда до окончателното й заплащане. Решението е обжалвано от ответника.

            Въззивната жалба е допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, а разгледана по същество се явява неоснователна.

            Предвид изложената фактическа обстановка следва извод за основателност на иска с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ и същият правилно е уважен с обжалваното решение.

            С предявяването на този иск ищцата е оспорила законността на извършеното дисциплинарно уволнение, респективно относно наложеното дисциплинарно наказание на изложените от нея в и. м. основания, едно от които е нарушаване изискванията установени си императивната разпоредба на чл. 195 от КТ относно необходимото съдържание на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание.

            С налагане на най-тежкото по степен дисциплинарно наказание „уволнение” работодателят е ангажирал дисциплинарната отговорност на ищцата к трудовото правоотношение между страните е прекратено. 

             Абсолютно задължително е било спазването на чл. 195 от КТ, който визира определени изисквания към съдържанието на писмената заповед, с която се налага дисциплинарното наказание. В нея е необходимо да се посочат нарушителя, нарушението – с неговите обективни и субективни признаци, кога е извършено, наказанието и законният текст, по който се налага. В случая тези  изисквания не са спазени.

              Рацбирането на работодателя е, че ищцата е извършила системни нарушения, но  те не са конкретизирани и не е посочено кога са извършени.. Изискването за посочване време на извършване на всяко едно от нарушенията е безусловно.  Независимо дали се касае за действия или бездействия работодателят е длъжен да посочи момента на извършване на деянието или период за същото. Прочитът на съдържанието на процесната заповед обуславя извод, че това изискване не е спазено.  В заповедта е посочен  одитирания период и датата на входиране на документа – одитния доклад. Това обаче не е равнозначно на посочване време на извършване на самото нарушение. Одитът обхваща горепосочения период от време, но в доклада се споменава, че липсите за причинени в рамките на няколко месеца. Уточняване момента на откриване на нарушението / очевидно това е, чрез изготвения одитен доклад/ не отменя изискването за посочване момент на извършване. На следващо място визираните нарушения не са конкретизирани откъм фактическа страна. Формулировките са общи и бланкетни Непосочване на обективните и субективни признаци на нарушенията не позволява съдът да осъществи по-нататъшна преценка на същите по съществото на спора.

            Очевидно е, че като съдържание процесната заповед за дисциплинарно уволнение не отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, доколкото не са конкретизирани нарушенията, не е посочено време на извършването им.  Позоваването на одитния доклад , очевидно означава препращане към него. Подобно процедиране  при налагане на дисциплинарно наказание е допустимо, стига документът към който се препраща да е  известен на уволнения работник или служител. В случая липсват  каквито  ида било доказателства одитният доклад да е връчен на ищцата. По делото нито има данни за това, нито от ответника са изложени твърдения в този смисъл. Събраните по делото доказателства сочат, че на ищцата е връчен предварителен доклад от одитора в процедурата по извършване на одита. това обаче не е достатъчно, тъй като се касае до ралични документи. Предвид това с препращането към одинтния доклад нередовностите в съдърлжанието на процесната заповед за налагане на дисциплнарно наказание „уволнение” не са санирани.

            Изводът, който следва е че процесното уволнение е извършено в нарушение с разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от КТ  и същото се явява незаокнно. Касае се за императивна разпоредба и нарушаването й е абсолютно основание за отмяна на увлонението като

                                                                           - 3 -

 

незаконно предвид разпоредбата на чл. 344, ял. 3 от КТ, без спорът да се разглежда по същсетво.

            Заповед, чието съдържание на отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ препятства възможността за работника или служителя да узнае за какви нарушения се ангажира дисциплинарната му отговорност , което препятства възможността да организира защитата си. Освен това че липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието, както ив случая.

            Предвид изложеното уволнението н ищцата е незаконно като извършено в противоречие с изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ и искът с правно основание чл. 344, ал. 1 от КТ правилно е уважен с обжалваното решение.

            Предвид основателността на първия иск, то основателен е и правилно е уважен искът с правно основание чл. 344, ал.1, т. 2 от КТ. С отмяна на уволнението се възстановява трудовото правоотношение във вида, в който е съществувало презди извършването му. Предвид това ищцата следва да бъде възстановена на заеманата от нея длъжност „* в ответното ОП.

            Основателен е и правилно уважен в пълен размер, за който е предявен и искът с правно основание чл. 344, ал.1, т. 3 във вр. с  чл. 225, ал. 1 от КТ. Налице са предпоставките за уважаване на иска. Ищцата е останала без работа в горепосочения срок , който е по-малък от заноустановения по чл. 225, ал.1 от КТ максимален 6 месечен срок. През този период от време ищцата е била в невъзможност да получава трудово възнаграждение поради незаконното й уволнение.По този начин е претърпял имуществени вреди от вида на пропуснати ползи. Предвид това работодателят й дължи обезщетение в размер на БТВ за посочения по-горе период на база чл. 228 от КТ. В случая обезщетението е в размер на *лева.

            Решението на КРС като правилно следва да бъде потвърдено.

            Предвид неоснователността на въззивната жалба на въззиваемата се дължат разноски по водене на делото във въззивното производство в размер на *** лева адвокатско възнаграждение.

            Водим от горното, КОС

 

Р        Е       Ш       И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 379 / 16.06.2016 г. на Кюстендилския районен съд, постановено по гр. д. №  39 / 2015 г. по описа на същия съд.

            ОСЪЖДА ОП ”*******, гр. К., ул. „******” № **  да заплати на   Р.С.Д. с адрес *** сумата от ** лева, представляваща разноски по водене на делото във въззивното производство.     

                         Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок, считано от  посочения ден на обявяването му съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК.

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: