Решение по дело №306/2016 на Районен съд - Девня

Номер на акта: 78
Дата: 20 юли 2017 г. (в сила от 18 август 2017 г.)
Съдия: Димо Венков Цолов
Дело: 20163120200306
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 октомври 2016 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

78/20.7.2017г.

гр. Девня

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМО ЦОЛОВ

 

при протоколист Мая Иванова, като разгледа докладваното НАХД №306/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от М.С.Е., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №23-0000914 от 15.09.2016 г., издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” Варна, с което за нарушение по чл.139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), вр. чл.6, ал.1, т.3, б.„а” от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 3000.00 лв.

Въззивникът моли, наложената санкция да бъде намалена до минималния предвиден в закона размер 500.00 лв предвид липсата на други допуснати от него нарушения, несъществената тежест на нарушението и недоброто му финансово състояние. Твърди, че наказващият орган не е съобразил всички тези обстоятелства при определяне размера на наложеното наказание за нарушение, чието извършване не оспорва.

Въззиваемата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно предвид наличието единствено и само на отегчаващи отговорността на нарушителя обстоятелства.

Контролиращата страна ДРП, редовно призована не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 05.07.2016 г. въззивникът като водач на състав от МПС с три оси т. а. „Волво“, рег.№Н1663ВА, кат.№3, собственост на превозвача „Макситранс България“ ООД гр. Нови пазар, ведно с прикачено ППС полуремарке рег.№Н6308ЕЕ, извършвал превоз на отпадъчни тухли. Около 14.20 ч., на пътя гр. Девня – гр. Суворово, при движение в посока гр. Суворово, превозното средство било спряно за проверка от служители на Агенция „Пътна инфраструктура“ като извършени замервания с електронна везна „DINI ARGEO”, сер.№********** със срок на валидност до 07.2016 г. установили обща маса 44105 кг, надвишаваща максимално допустимата маса 40000 кг за движение на ППС по пътищата, отворени за обществено ползване, съгласно установените норми от МРРБ с Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ. При поискване, водачът не представил надлежно издадено разрешение за движение на тежко пътно превозно средство.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени, непротиворечиви и взаимно допълващи се показания на свид. К.К., така и от приобщените документи – НП №23-0000914 от 15.09.2016 г.; АУАН №225396 от 05.07.2016 г.; тахографска карта №Н1663ВА от 05.07.2016 г.; кантарна бележка №200000000001463782; снимков материал; заповед №А-333 от 29.05.2014 г.; заявление за последваща периодична проверка на средства за измерване ведно с регистър за извършени последващи проверки; справка за нарушител към 19.10.2016 г.; разпечатка от електронна везна №37 от 05.07.2016 г.; товарителница №0001630 от 05.07.2016 г.; пътен лист №3444086 от 04.07.2016 г.

Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издадения акт относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на оспореното наказателно постановление, направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на Областен отдел „Автомобилна   администрация“ Варна, надлежно оправомощен съгласно представената Заповед №РД-08-249 от 15.05.2015 г.  

Относно процесуалната законосъобразност на обжалвания административен акт:

Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания за техните форма и съдържание.

Относно материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания административен акт:

Съгласно чл.2 от Наредба №11 от 03.07.2001 г., тежки ППС или състав от ППС са тези, които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл.6; 2. натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл.7. Установените при проверката параметри надвишават знчително максимално допустимите параметри за конкретния вид превозно средство. Разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП забранява движението в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия на тежки пътни превозни средства без надлежно издадено разрешение от управляващата съответния път администрация. Именно в качеството на водач на превозното средство, който непосредствено извършва дейността по движение на тежкия товарен автомобил без надлежно издадено разрешение, въззивникът е физическото лице, извършител на нарушението по смисъла на чл.53, ал.1 ЗП. Така визираните съображения сочат правилност и законосъобразност на констатациите на наказващия орган за съставомерност на поведението на въззивника като административно нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.„а” от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ.

Същевременно, при определяне наказанието за това нарушение, наказващият орган е приложил същото в максималния размер, предвиден в нормата на чл.177, ал.3 ЗДвП. Предвид факта, че това нарушение се явява първо за въззивника и че той не е извършвал превоза за собствена сметка, а по възлагане, като осъществяващ длъжност „шофьор“ в търговско дружество – превозвач, спрямо когото въззивникът е в положение на зависимост, и който всъщност (а не въззивникът) е имал правомощията и отговорността да набави липсващото разрешение, съдът намира така определената санкция за прекомерна и несъответстваща на тежестта на нарушението, както и на имотното състояние на нарушителя. При изтъкнатите аргументи, съдът намира, че наказанието следва да бъде наложено в минимален размер – 500.00 лв., поради което в тази част, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.   

Водим от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление №23-0000914 от 15.09.2016 г., издадено от Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация” Варна срещу М.С.Е., ЕГН **********, за нарушение по чл.139, ал.1, т.2 ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.„а” от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ГЛОБА, от 3000.00 лв до 500.00 лв (петстотин лева, 00 ст.), и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 и пр.2 ЗАНН.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването до страните пред Административен съд гр. Варна.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: