Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 210 21.05.2021 г. гр. Стара Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Галина
Динкова КАН дело № 151 по описа за 2021 год, за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е
по касационна жалба на П.Г.Г. ***, чрез пълномощника му адвокат Т.А., против
Решение № 260012 от 13.01.2021г., постановено по АНД № 1178/ 2021 г. на Районен
съд – Казанлък, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия К
№ 3791414, издаден от ОД на МВР Стара Загора, за нарушение на Закона за
движението по пътищата /ЗДвП/, установено с автоматизирано техническо средство.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението като
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1,
изр. второ от ЗАНН. Според касатора въззивният съд не е обсъдил аргументите му
за отмяна на ЕФ, не е събрал и проверил всички доказателства и не е изяснил
всички обстоятелства от значение за делото. Счита за недоказано извършването на
вмененото нарушение, тъй като на приложената към АНП снимка не може да се
установи номера на автомобила с който е извършено нарушение на скоростта. На
следващо място се поддържа, че при издаване на процесния ЕФ са допуснати
нарушения на императивни изисквания, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 на МВР /Наредбата/, поради липсата на доказателства за надлежно
въведено ограничение на скоростта във въпросния участък на републиканската
пътна мрежа – извън населено място; липсвала и изискуемата съгласно чл.10, ал.3
от Наредбата снимка за разположението на техническото средство. Въз основа на
изложени съображения в подкрепа на наведените касационни основания е направено
искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което да бъде отменен
електронният фиш като незаконосъобразен.
Ответникът
по касационната жалба - Областна дирекция на МВР Стара
Загора, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено възражение от
процесуалния му представител – ст.юрисконсулт Ива Москова, против подадената
касационна жалба, с което се оспорва същата като неоснователна. Заявена е
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение за неоснователност на
жалбата и предлага съдебното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното
от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния
закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, се явява неоснователна.
Предмет на
съдебен контрол пред Районен съд Казанлък е Електронен фиш серия К № 3791414, издаден от ОД на МВР Стара Загора,
с който на П.Г.Г.
***, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 лв. за нарушение на
чл. 21, ал.2 във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш е посочено, че
на 13.05.2020 г., в 12:42 ч, на път I-5
км.213+400, разклон с.Ягода, общ.Мъглиж, в посока гр.Казанлък, при
ограничение на скоростта от 60 км/ч, въведено с пътен знак В-26, е извършена
нарушение за скорост с МПС Мерцедес С 560 4Матик с рег.№ СВ4888НС, с ползвател:
П.Г.Г., с установена стойност на скоростта 113 км/ч, при превишена стойност на скоростта 53 км/ч,
като извършеното нарушение е заснето с мобилна радарна система TFR1-M автоматизирано техническо средство № 544, при
отчетен километров толеранс -3%.
За да
потвърди електронния фиш, Казанлъшкият районен съд е изложил съображения за
неговата формална и материална законосъобразност. Съдът е обосновал спазването
на изискванията по Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за
ползване за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, при констатиране на процесното
нарушение. Прието е, че издаденият
електронен фиш съдържа всички реквизити, като по делото са приложени писмени
доказателства, че използваното техническо средство отговаря на техническите
изисквания и е било изправно към датата на процесното нарушение.
Обжалваното
решение на Районен съд Казанлък е
валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Изложени са мотиви относно извършена преценка
на събраните по делото доказателства, кои факти и обстоятелства съдът е приел
за установени, въз основа на кои доказателствени материали и какви правни
изводи следват от тях, включително по наведените оплаквания на касатора в
жалбата срещу ЕФ.
Настоящият състав на
касационната инстанция намира за правилни и обосновани и в пълна степен споделя
изводите на районния съд, за това, че оспореният електронен фиш е издаден при
правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснати нарушения на
процесуалните правила, т. е. че са изпълнени изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП и на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи.
В отговор на
касационните оплаквания, които са идентични с поддържаните пред въззивната
инстанция следва да се каже, че Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 относно мобилна система за видеоконтрол на нарушенията
на правилата за движение тип TFR1-М, е издадено от
Български институт по метрология на производителя на АТСС и позволява да бъде
използвано по силата на чл.4 от Наредбата, който гласи: „За осъществяване на
контрол на участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на
пазара и/или в действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи
удостоверение за одобрен тип и вписани в регистъра на Българския институт по
метрология“. Действително в същото удостоверение е посочено, че е със срок на
валидност до 24.02.2020г., но съгласно фикцията
на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията/ЗИ/,
когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба
средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен
тип. Следователно средството може да бъде използвано за измерване на скоростта.
Единственото условие е да е преминало метрологична проверка, но такава се
извършва след изтичане срока на предходната, а това означава, че с изтичане на
срока на удостоверението за одобрен тип не възниква задължение за извършване на
метрологична проверка. Представеното удостоверение за последваща метрологична
проверка, извършена след датата на нарушението не обосновава извод, с оглед
гореизложеното, че към датата на използване на АТСС същото не е било в период
на валидност на предходно извършената метрологична проверка. Периодичните
проверки за метрологичен контрол не зависят от срока на валидност на
удостоверението за одобрен тип на средство за измерване и след като изтичането
на този срок по изричната разпоредба на чл.30, ал.5 ЗИ няма правни последици,
то следва, че изготвеното веществено доказателствено средство чрез мобилна
система за видеоконтрол „TFR-1M“ е годно да установи
съставомерните факти.
По отношение довода, че
чл.10 ал.3 от Наредбата не е спазен, тъй като няма приложена снимка за
разположение на уреда, с който е установено нарушението за скорост, е
необходимо да се отбележи, че това нормативно изискване касае само единия
подвид мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол на
скоростта, а именно тези, които са временно разположени на участък от пътя.
Легалната дефиниция на понятието "автоматизирани технически средства и
системи" и посочване на видовете такива се съдържа в § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелни или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушение в присъствие или отсъствие на контролен орган,
които могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани
периодично от контролен орган: б) мобилни – прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. В разглеждания случай нарушението е установено с техническо средство
мобилна система за видеоконтрол TFR1-M, която е била прикрепена към превозно
средство/служебен автомобил СТ 8945КК, видно от Протокола за използване на АТСС
рег. № 2111, а не е било временно разположено на пътя. При тези данни се налага
изводът, че в случая не е било необходимо изготвянето на снимка на мястото, на
което е била поставена АТСС. В този смисъл липсва твърдяното неспазване на
императивно изискване по Наредбата, респ. не е налице соченото процесуално
нарушение.
На следващо място, от цитирания
Протокол за използване на АТСС – приложение към чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата,
се установяват точното
място за контрол, датата на използване на АТСС, разположението на АТСС спрямо
посоката на движение на контролираните МПС, ограничителните пътни знаци и др.,
съгласно приложението към Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В протокола
изрично е отбелязано обстоятелството, че ограничението на скоростта е
вследствие на пътен знак, променящ общото ограничение на скоростта, важимо за
мястото на нарушението. При така попълнените данни по несъмнен начин се
потвърждава и визираната от органа правна квалификация на нарушението като
такова по чл. 21, ал.2 от ЗДвП. Протоколът съдържа фамилията и подписа на
длъжностното лице, негов съставител – Иван Колев, както и на началника на
структурното звено, извършил проверка на данните в протокола – ст.инсп.Димо
Иванов Вълков. Верността на този официален удостоверителен документ не е
оспорена от жалбоподателя, поради което същият се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства, в
т.ч. и за съществуването на пътен знак,
въвеждащ ограничение в скоростта от 60 км/ч за участъка от първокласен път I-5,
където е извършено нарушението /км.213+400, разклон с.Ягода/.
По съществото на спора
районният съд правилно е приел за безспорно доказано вмененото нарушение на
ЗДвП. В случая от приложения като
веществено доказателствено средство клип № 22348 безспорно се установяват
всички цитирани факти и необходими технически параметри, релевантни за
съставомерността на деяние, квалифицирано като нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. По делото доказателствената сила на това доказателствено средство не е
разколебана по никакъв начин. Ето защо фактически, правно и доказателствено
обоснован е направеният от въззивния съд извод, че по несъмнен начин е
установено и доказано извършеното от П.Г.Г. нарушение, за което е санкциониран
с издадения електронен фиш серия К, № 3791414 на ОД на МВР – Стара Загора.
По изложените съображения
касационният състав намира, че не са налице наведените в касационната жалба
основания за отмяна на решението на районния съд, което следва да бъде оставено
в сила.
С оглед изхода на спора
и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, в полза на
ответника следва да се присъди сумата от 80 лева, представляваща възнаграждение
за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство,
определено съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във
връзка с чл.37 от Закона за правната помощ. Претенцията за разноски пред
първата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение, не следва да
бъде уважавана, доколкото в производството пред районния съд ответникът не е
бил представляван от юрисконсулт.
Водим от горното и на основание чл.
221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260012 от 13.01.2021г., постановено по АНД № 1178/
2020 г. на Районен съд – Казанлък.
ОСЪЖДА П.Г.Г. ЕГН ********** ***,
да заплати на Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора сумата 80 /осемдесет/
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.