О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 1866 3.07.2020 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти въззивен състав
На трети юли през две хиляди и двадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: Галя Белева
мл.с.Александър Муртев
Секретар: -
Прокурор: -
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 1219 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по частна жалба, подадена от “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България” №49, бл.53 Е, вх.В,
представлявано от юрисконсулт Радина Илиева.
Обжалва се разпореждане №5323 от 5.03.2020г.,
постановено по ч.гр.д.№1567 по описа за 2020г. на Районен съд- Бургас, с което
е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 ГПК против Б.П.Г., за следните суми:
-
694,53 лв.- възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги;
-
30 лв.- такса по Тарифа за
извънсъдебно събиране на задълженията;
Сочи се, че обжалваното разпореждане
е неправилно, като са изложени подробни съображения в подкрепа на становището
на жалбоподателя, че съдът е излязъл
извън обхвата на дължимата проверка и не разполага на този етап с
правомощия да се произнася по валидността на сделката, от която заявителят
черпи права. Счита, че изменението на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК не изключва това
негово становище. При първата хипотеза на нормата била необходима преценка дали
по предвидения процесуален ред конкретната клауза е обявена за неравноправна,
какъвто не бил настоящия случай. При втората хипотеза следвало да се прецени
дали от събраните доказателства може да се направи обоснован извод, че дадена
клауза от потребителския договор е неравноправна, като доказателствата следвало
да бъдат подведени под нормата на чл.143 ЗЗП, което не било сторено от районния
съд. Според частния жалбоподател, районният съд не е направил задълбочен анализ
на кумулативните критерии за неравноправна клауза: 1/ клауза, която е сключена
във вреда на потребителя; 2/ клауза , която не съответства на изискванията за
добросъвестност, присъщи за нормалните договорни правоотношения и
равнопоставеността на съконтрахентите; 3/ клауза, която води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и доставчика и потребителя.
Съдът не отчел и разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, че преценяването на
неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет,
както и съответствието между цената и възнаграждението, от една страна и
стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена замяна от друга
страна, при условия, че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми, тъй като
неправилно е извършил именно такава преценка. Развити са подробни съображения,
от които според жалбоподателя следва извод, че не са налице нарушения на
законодателството в областта на потребителското кредитиране.
За кредитора съществувала
законоустановена възможност да предлага и допълнителни услуги. Сочи, че
закупения от длъжника пакет от допълнителни услуги са такива по смисъла на т.14
от ДР на ЗЗП и представляват дейности, които ще се извършат по повод договора
за кредит в полза на друго лице- кредитополучател. Действията, в които се
състоят допълнителните услуги според жалбоподателя не са част от обичайната
дейност по кредитиране и се извършват в полза на кредитополучателя, тъй като за
него ползите ще са, че може да промени погасителния план, като така няма да
заплаща определен брой погасителни вноски, или ще ги заплаща в по-нисък размер.
Подобни права кредитополучателят нямал по закон, а единственото му право било да
извърши предсрочно погасяване на кредита, какъвто не бил настоящия казус.
Съгласно §1 от ДР на ЗПК тяхната стойност е извадена от годишния процент на
разходите по кредита когато закупуването им не било задължително условие, което
било видно от чл.5.2 на ОУ. Допълнителните услуги били опционални, по избор на
потребителя и зависели единствено от неговата воля. Затова, според частният
жалбоподател, не можело да става дума за неравноправна клауза. Същевременно
потребителят следвало да заплати съответно възнаграждение за правото на получи
тези услуги, тъй като правото на клиента да влияе върху съществените
характеристики на договора- да отлага вноски, да намалява вноски и променя
датата на плащане всеки месец ангажирало огромен ресурс на кредитора, поради
което и цената на услугата била в уговорения размер и не била прекомерна. Освен
това, на основание чл.145, ал.2 от ЗЗП тази цена била изключена от преценката
на съда. Заявява, че кредитополучателят се възползвал от тези услуги, тъй като
ползвал и получил приоритетно разглеждане на искането си за отпускане на
потребителски кредит. Затова не следвало да се приема, че плащането на цената е
предварително. Акцентира и на това, че допълнителните услуги не представляват
действия по отпускането и усвояването на кредита. Затова счита, че уговореното
възнаграждение е напълно съвместимо с нормите на обществения морал, принципите
на справедливост и равнопоставеност на участниците в облигационните отношения.
Досежно таксите по Тарифата за
извънсъдебно събиране на вземането се сочи, че същите не са такси за управление
на кредита. Посочил е кои такси според него са такива за управление и кои за
усвояване на кредита. Развити са подробни съображения и е изведен извод, че при
правомерно развитие на заемното правоотношение, т.е. при точно изпълнение на
задълженията от страна на потребителя, кредиторът няма право да начислява
допълнителни такси и разноски. Това ограничение обаче не важело при
неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя. В този
случай кредиторът имал право да предприеме действия по събиране на просроченото
задължение като обаждания, изпращане на писма и смс-и, съответно- да събере
такса, кореспондираща на размера на разходите за тези допълнителни действия. Забраната
за допълнителни такси по управление на кредита не важала за таксите, налагани
при неизпълнение, което следвало от разпоредбата на чл.19, ал.3 от ЗПК. Подобно
тълкуване произтичало и от разпоредбите на Директива 2008/48/ ЕО на ЕП и съвета
от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредит. В случая таксите
били начислявани съобразно постигнатото от страните съгласие, ако и в случай,
че клиентът не изпълнява задълженията си по договора и за кредитора се е
наложило да извърши допълнителни действия, с които да стимулира клиента да
изпълни задълженията си по договора. Тези такси по никакъв начин не поставяли
длъжника в неравностойно положение, а единствено имали за цел да покрият
разходите, които кредиторът сторил поради недобросъвестното поведение на своя
длъжник. Затова тези разходи не представлявали обезщетение за забава.
По тези съображения намира, че обжалваният
съдебен акт е неправилен. Моли разпореждането да бъде отменено , като вместо
него се постанови издаването на заповед за изпълнение и за отхвърлената част от
заявлението. Претендират се деловодни разноски за настоящото производство-
държавна такса от 15 лв. и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е с правно основание
чл.413, ал.2 от ГПК. Същата е подадена в законоустановения срок против подлежащ
на обжалване съдебен акт, от надлежно упълномощен представител на страна, която
има правен интерес от обжалването. Ето защо съдът намира частната жалба за допустима.
Бургаският окръжен съд като взе
предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Частно гражданско дело №1567 по
описа за 2020г. на Районен съд- Бургас е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
подадено от „Профи Кредит България” ЕООД, чрез пълномощник- юрисконсулт.
Иска се издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист против Б.П.Г. ***, за следните суми: 571,77 лв. главница
по договор за потребителски кредит №30036250065, сключен между страните на 1.04.2019г.;
66,58 лв., представляващи възнаградителна лихва за посочен в заявлението период;
694,53 лв.- неплатено възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги;
30 лв.- неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането,
начислени на за периода от 25.06.2019г. до 10.09.2019г.; 9,23 лв.- лихва за
забава от датата на изпадането на длъжника в забава- 11.05.2019г. до датата на
предсрочната изискуемост- 10.09.2019г., както и законната лихва от датата на подаване
на заявлението до изплащане на вземането. Изложени са още доводи, че кредитът
следвало да бъде погасен за срок от 18 месеца, на вноски от по 85,01 лв. с
падежна дата всяко десето число от месеца. Съгласно Общите условия към
договора длъжникът дължал и договорно
възнаграждение, предварително определено в договора, разсрочено във времето,
като същото е в размер на 66,58 лв. Страните сключили и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за които длъжникът също дължал
възнаграждение, което ставало изискуемо с подписването на договора. Това
възнаграждение, по съгласие на страните, било разсрочено за срока на договора
на равни месечни вноски и добавено към месечните вноски за погасяване на
кредита. Длъжникът не изпълнил задължението по договора- направил една погасителна
вноска и изпаднал в забава. Кредитът бил обявен за предсрочно изискуем от
кредитора, за което длъжникът бил уведомен. Предсрочната изискуемост настъпила
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Във връзка със забавата
кредиторът направил разходи за извънсъдебно събиране на вземането, определени в
Тарифата за таксите на Профи Кредит България ЕООД. За периода от 25.06.2019г.
/датата на допуснатата забава повече от 14 дни и извършването на разходи за
извънсъдебно събиране на вземането/ до 10.09.2019г. /датата на обявяване на
предсрочната изискуемост/ на длъжника били начислени суми за извънсъдебно
събиране на вземането в размер на 30 лв. Затова за заявителя възникнал правен
интерес да потърси по съдебен ред посочените в заявлението суми.
Претендират се деловодни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени пълномощно
и квитанция за внесена държавна такса, както и ДПК, Декларации, Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, ОУ към договора, погасителен план
към договора, Стандартен европейки формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
Съдът е издал заповед № 633/5.03.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за претендираната главница, възнаградителна
лихва, мораторна лихва до подаването на заявлението в съда, ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на заявлението, както и за част от
разноските.
С обжалваното разпореждане от 5.03.2020г.
е отхвърлено заявлението в частта относно претенцията за възнаграждението за
допълнителния пакет услуги, както и претенцията за таксите за извънсъдебно
събиране на вземането по Тарифата, както и за претендираните допълнително 100
лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Изложени са съображения, че в
отхвърлените части искането се основава на неравноправни клаузи в договора,
сключен с ответника в качеството на потребител. Посочено е, че клаузите са
неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. Посочил е, че вземането за такси в
размер на 30 лв. представлява такса за действия, свързани с усвояване или
управление на кредита по смисъла на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Със сумата за допълнителния
пакет услуги се заобикаляла нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, забраняваща ГПР да
надвишава 5-кратния размер на законната лихва. Посочените от заявителя услуги
по съществото си не представлявали никакви услуги, понеже потребителят не е
получил нищо срещу съответното възнаграждение. Това довело до оскъпяване на
кредита, без да има насрещна престация от страна на кредитора. По тази причина
възнаграждението за допълнителните услуги следвало да се включи в ГПР като
възнаграждение по договора за кредит, но в нарушение на закона това не било
сторено.
Бургаският окръжен съд приема, че
частната жалба е неоснователна. Съображения:
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя, че заповедният съд не разполага с правомощия да
извършва преценка за валидност на договора за потребителски кредит или отделни
негови клаузи. Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК, при разглеждане
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, съдът служебно извършва
проверка дали искането не е в противоречие със закона или с добрите нрави, а
т.3 от същата разпоредба /нова, приета ДВ бр.100 от 20.12.2019г./ предвижда
такава и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е
налице обоснована вероятност за това. В настоящия случай, процесният договор за
кредит, от който произтича вземането, е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, поради което съдът е задължен служебно да
следи за спазването на неговите императивни разпоредби. Ето защо, като е
изпълнил тези свои задължения районният съд не е превишил правомощията си и не
е нарушил съдопроизводствените правила, като неправилно счита жалбоподателя.
Досежно претенцията за възнаграждение за допълнителния пакет от услуги:
Въззивният
съд не споделя доводите по същество, изложени в жалбата, че уговорените от страните допълнителни услуги в споразумението
за предоставяне на пакет от допълнителни услуги не били задължително условие за отпускане на кредита, а били избрани от потребителя,
както и че същите не били свързани
с дейността на заявителя по кредитирането.
На първо място, не е представено
искането за отпускане на потребителски кредит /чл.3.1 от ОУ, което
съгласно чл.18.1 от ОУ е неразделна част от договора/, поради което не може да
се направи обоснован извод, че длъжникът действително е имал опция да избере
тези допълнителни услуги.
Неоснователна
е и тезата на жалбоподателя, че допълнителните услуги
не били във връзка с дейността по кредитиране. Видно
от общите условия /чл.15,
ал.1/, допълнителната услуга „Приоритетно
разглеждане и изплащане“ /в заявлението се твърди, че длъжникът се е възползвал
от същата/ касае приоритетното разглеждане на искането за отпускане на кредита, което според настоящият съдебен състав е неразривно
свързано с неговото усвояване. За другата услуга „Отлагане на вноски“ няма
подобно твърдение, а и предвид обстоятелството, че длъжникът е погасил една
вноска, съгласно чл.15, ал.2, т.1 от ОУ е очевидно, че той изобщо не е имал
право да иска промяна на погасителния план. Налага се извод, че в ДПК е
уговорено предварително заплащане на възнаграждение за услуга, която реално не
е предоставена на заявителя, като същото е разсрочено и включено в
погасителните вноски като част от общия размер на дълга.
Същевременно, в жалбата е извършено позоваване на разпоредбата на чл.145,
ал.2 ЗЗП, че съдът не разполага с възможност за проверка за неравноправност на
клаузите, свързани с допълнителните услуги и тяхното заплащане, понеже касаели
основния предмет на договора, което по съществото си представлява признание, че
пакета допълнителни услуги касае именно задължението на кредитора по договора
за кредит- да предостави срещу възнаграждение заемната сума на
кредитополучателя. Т.е. възнаграждението за тези „допълнителни услуги“ следва
да бъде включено в ГПР на основание чл.19, ал.1 от ЗПК, което в случая очевидно
не е сторено, тъй като общия размер на възнаграждението за допълнителни услуги
възлиза на 740,34 лв., което е 1/3 от отпуснатата в заем сума /2200 лв./, а
размера на ГПР в процесния ДПК е 43,78%, от който ГЛП е 37,50% .
Така са заобиколени забраните на чл.10а,
ал.2 ЗПК и на
чл.19, ал.4 ЗПК, което води до
нищожност на клаузите за уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги на основание чл.19, ал.5 и
чл.21 ЗПК.
Ето защо, процесните суми, претендирани като възнаграждение
за допълнителни услуги са недължими от ответника. Заявлението за заплащането им противоречи на императивните
разпоредби на закона /ЗПК/, поради което районният съд правилно и законосъобразно е отказал
издаването на заповед за изпълнение за тези две възнаграждения.
Относно таксите в размер на 30 лв. по Тарифа за
извънсъдебно събиране на вземането, въззивната инстанция констатира следното.
В текста на процесния договор за потребителски кредит
липсват конкретни уговорки между страните за това при какви условия и в какъв
размер могат да бъдат начислявани такива такси. В Общите условия на договора се
съдържат две разпоредби. Според чл.12.4, при обявяване на предсрочна
изискуемост на някое от основанията по чл.12.3 от ОУ/каквато не е настоящата
хипотеза, тъй като по делото само се твърди, но се доказва уведомяване на
длъжника за предсрочната изискуемост на кредита/, клиентът дължи остатъчните и
непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждението по закупен
пакет допълнителни услуги, лихва за забава и таксите, дължими по реда на
чл.17.4. Втората клауза е тази на чл.17.4 , според която клиентът заплаща такси
за извършени от кредитора услуги по Тарифа. В чл.18.1 от ОУ е посочено, че
неразделна част от ДПК са ОУ, погасителния план, декларация за обработка на
лични данни, искане, Тарифа, образец на разписка за получаване на парични
средства, други приложения, а според чл.18.2 от ОУ ДПК трябва да бъде тълкуван
винаги заедно с приложенията, що се отнася до въпроси, свързани с тези
приложения или отнасящи се до тях.
Въпреки разпоредбата на чл.18.1 и чл.18.2 от ОУ,
заявителят не е представил тарифата, на която основава вземането си за такси за
извънсъдебно събиране на вземането. Това е достатъчно за отхвърляне на
заявлението в частта за таксите- в този смисъл е разпоредбата на чл.411, ал.2,
т.1 ГПК във връзка с чл.410, ал.3 от ГПК, тъй като заявителят препятства съда
да извърши проверка дали подобно задължение за заплащане на такси действително
възниква за длъжника в случай на
просрочие на задълженията му по договора. Не може да бъде извършена и проверка
за съответствие на клаузата на чл.17.4 от ОУ и Тарифата към нея, на
императивните норми на ЗПК /т.е. проверката по чл.411, ал.2, т.2, предл.1 ГПК/,
евентуално за неравноправност /т.е. проверката по чл.411, ал.2, т.3 ГПК/.
Тъй като крайните изводи на
въззивната инстанция по отношение на претенциите за възнаграждението за
допълнителни услуги и за таксите за извънсъдебно събиране на вземането съвпадат
с тези на първоинстанционния съд, в тези му части обжалваното разпореждане следва
да бъде потвърдено, а жалбата да се остави без уважение като неоснователна.
С оглед изхода на делото искането
за разноски е неоснователно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№17019 от 22.05.2020г. по описа на РС-Бургас, подадена от
“ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „България” №49, бл.53 Е, вх.В, против разпореждане №5323 от 5.03.2020г.,
по ч.гр.д.№1567 по описа за 2020г. на Районен съд- Бургас В ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Б.П.Г., за следните суми:
- 694,53 лв.- неплатено
възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги;
-
30 лв.- такса по Тарифа за извънсъдебно
събиране на задълженията.
Връща делото на Районен съд-
Бургас за даване на указания на заявителя за възможността да предяви осъдителен
иск за вземанията, за които заявлението е отхвърлено.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.