Р Е Ш Е Н И Е
№261703/20.5.2021г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и
пети състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесети април,
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на
секретаря Олга Ж., като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 3631 по описа на Варненски районен съд за 2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба вх. № 21743/ 16.03.2020 г. от М.В.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
пълномощник срещу Заповед № 5200/ 10.12.2019 год. на К. НА О. В., с която, на
основание § 4, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост, при
условията на § 4 „б“, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ на наследниците на А. Ж. М. върху следния
недвижим имот: НПИ в урбанизирана територия „*“ – СО по § 4, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ,
землище с. З., общ. Варна., с идентификатор № *, с площ от * кв. м., урбанизирана територия, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване (до 10 м.), при граници и съседи: ПИ №№ *, №*, № *
– път, № *, № * и № *.
В жалбата се излага, че въз
основа на Решение № 640/ 13.09.1999 г. на А. Ж. М. (наследодател на
жалбоподателя Х.) е признато правото на собственост върху нива с площ от 2.5
дка., находяща се м. „* *“, землище с. З., в терен по § 4 ЗСПЗЗ. Със заповедта
за одобряване на ПНИ, признатия за възстановяване имот е разделен на три, част
от същия записан на трети лица. С атакувана заповед незаконсъобразно е
индивидуализиран имота, заявен за реституция, съобразно ПНИ и КК, които също
дават неправилно отразяване на терена.
Ответникът
по жалбата – О. В., не изразява писмено становище по съществото на жалбата.
В съдебно заседание, чрез процесуален представител, излага подробни
съображения досежно законосъобразността и правилността на заповедта.
Съдът, след като
взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Липсва спор, а и се установява от
приобщеното на л. 4, 5 удостоверение, че жалбоподателя – М.В.Х., е законен
наследник на А. Ж. ***, починал * г..
С Решение № 640/ 13.09.1999 г. на
О. С. З. – гр. Варна, е признато правото на собственост на наследниците на А.
Ж. М., в съществуващи (възстановими) стари реални граници, на четири земеделски
имота, сред които е и нива с площ от 2.500 дка., находяща се в терен по § 4 на
село З., в местността „* *“ (посочен в т. 3 от решението). Със Заповед № 5200/
10.12.2019 год. на К. НА О. В., с която, на основание § 4, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, е
възстановено правото на собственост, при условията на § 4 „б“, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ
на наследниците на А. Ж. М. върху следния недвижим имот: НПИ в урбанизирана
територия „*“ – СО по § 4, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, землище с. З., общ. Варна., с
идентификатор № *, с площ от * кв. м., урбанизирана територия,
с начин на трайно ползване – ниско застрояване (до 10 м.), при граници и
съседи: ПИ №№ *, №*, № * – път, № *, № * и № *.
От заключението на вещото лице Р.П., се
установява следното: процесния имот попада в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ; по ПНИ за
м. „*то“, одобрен със Заповед № РД – 1-7706/37/ от 02.02.* г., възстановения с
решението на ОСЗ имот е нанесен като ПИ № *, с площ от * кв. м., записан на наследници на А. Ж. М., напълно идентичен със стар имот
№ * по ПКП. Имот № * попада и е част от стар имот № * и НПИ № *; въз основа на Заповед № РД – 1 – 7706-233/
23.08.2006 г. на Областен управител на
област Варна, плана се изменя: имот № * се заличава, като се новообразуват имот
№ * с площ от * кв. м., записан на М. Д. И. и
имот № *, с площ * кв. м., записан на А. Ж. М..
Описаният в атакуваната заповед имот № * попада и е част от НПИ № *.
Гореустановената
фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване административен акт.
Обжалваната
заповед, с която на наследниците на А. Ж. М., сред които е и жалбоподателя,
е възстановено правото на собственост на недвижим имот, с
площ по – малка от признатата с решението на ОСЗ, налага извод за наличие на правен интерес от оспорването му, респ. за допустимост на жалбата.
Обжалваният администратен акт е издаден
от компетентен по материя, по място и по степен орган,
съгласно нормата на § 4 „к“ ПЗР ЗСПЗЗ, при законен състав на
административния орган, при спазване на изискуемата законова форма.
В
настоящата хипотеза, установено по делото е, че процесния имот попада в терен
по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ. Безспорно също така е, че реституционното решение е издадено
след измененията на ЗСПЗЗ, с ДВ бр. 68 от 30.06.1999 г.
При
тази, действаща и към момента, редакция на ЗСПЗЗ, възстановяването на
собствеността, респ. придобиването й от ползвател, в терени по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ
се извършва със заповед на кмета на община по § 4к, ал. 7
ПЗР ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила план за новообразуваните
имоти. С ПНИ се индивидуализира обекта на правото на собственост в случаите,
когато реституционната процедура не е приключила към момента на изменението на
ЗСПЗЗ от 1999 г., както и за остатъчните площи по § 4з, ал. 2
ПЗР ЗСПЗЗ, от които може да се образува самостоятелен новообразуван
имот или да се придадат при условие, че бъдат заплатени в срок към имот на
ползвател.
В
случаите, в които към момента на изменението на ЗСПЗЗ от ДВ бр. 68/1999 г. е
приключила реституционната процедура в решението на органа по поземлена
собственост границите на имота са индивидуализирани по кадастрален план,
помощен план или ПНИ в редакцията на чл. 28, ал. 4
от ДВ бр. 122 от 19.12.1997 г., или е приключила процедурата по изкупуване на
имота от ползвателя (посредством заявление до общината, оценка на имота и
плащане на сумата в сроковете съобразно действащата редакция на нормите към
момента на осъществяване на юридическите факти), ПНИ следва да отрази границите
на придобитото право на собственост, освен ако е необходимо да му се осигури
достъп до път – чл. 28, ал. 5
и ал. 6, изр.
второ ППЗСПЗЗ.
В
случая, при издаване на атакуваната заповед, от административния орган изцяло са
съобразени действащите за местността ПНИ и кадастрална карта. Въз основа на данните от експертното заслючение, кредитирано като обективно
и компетентно изготвено, се налага извода, че процесния имот е
индивидуалициран точно съобразно актуалния план, поради което и въведените от
жалбоподателите възражения в тази насока са лишени от основание.
В
хипотезата на § 4, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, административния орган не разполага с
правомощие да извършва преценка за законосъобразност на заповедта, с която е
одобрен плана, а е длъжен да се съобрази със същата. Законосъобразността
на процедурата по изменение на ПНИ, остава извън обхвата на настоящата
проверка.
Изменението
на ПНИ се извършва при условията и реда, по който същия се изработва и
одобрява. За целта е необходимо, реституираният собственик да подаде искане до кмета, (чл. 28 „в“,
ал. 2 ППЗСПЗЗ), което подлежи на разглеждане от комисията по § 4 „к“, ал. 12 ПЗР
ЗСПЗЗ. Заповедта, с която се одобрява изменението, подлежи на
самостоятелен съдебен контрол, като преценка за нейната
законосъобразност в рамките на настоящия процес, е недопустима.
По
изложените съображения, се налага извода, че не са налице основания за отмяна на
заповедта, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли, на основание
чл. * ал. 2 АПК.
На основание чл. 143, ал. 3 ГПК,
жалбоподателят следва да бъде осъден за заплати на ответника по жалбата сумата
от 150.00 лева – юристконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалба вх. №
21743/ 16.03.2020 г. от М.В.Х., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник
срещу Заповед № 5200/ 10.12.2019 год. на К. НА О. В., с която, на основание §
4, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост, при условията на § 4
„б“, ал. 1 ПЗР ЗСПЗЗ на наследниците на А. Ж. М. върху следния недвижим имот:
НПИ в урбанизирана територия „*“ – СО по § 4, ал. 2 ПЗР ЗСПЗЗ, землище с. З.,
общ. Варна., с идентификатор № *, с площ от * кв. м., урбанизирана територия, с начин на трайно ползване – ниско застрояване
(до 10 м.), при граници и съседи: ПИ №№ *, №*, № * – път, № *, № * и № *, на
основание чл. *, ал. 2 АПК.
ОСЪЖДА М.В.Х., ЕГН: **********,
с адрес: *** да заплати на К. НА О. В., с адрес * сумата от 150.00 (сто и петдесет) лева,
представляваща извършени разноски за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 143, ал.
3 от АПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: