Решение по дело №1005/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по жалба от М.А.М. и М.К.М. *** срещу Отказ рег.№3896/20.07.2023г. за извършване на заверка на молба-декларация В-4682/03.07.2023г., издаден от Кмет на Община Свиленград. Твърди се, че притежават в режим на СИО ПИ с идентификатор 65**, за който се снабдили с Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК от Община Свиленград на 29.06.2023г. и със Скица №15-1200220 от 16.10.2022г. на 19.07.2023г. се снабдили от Отдел МДТ и със съобщение №********** относно липса на задължения за имота. Налице било и удостоверение, че имотът не е общинска собственост, като то било издадено от Дирекция Общинска собственост и екология към Община Свиленград, видно от което имотът бил деклариран и записан на имената на жалбоподателите. На 03.07.2023г. подали чрез Кмета на общината молба-декларация рег.№В-4682 до Нотариус М.M., район на действие Свиленград, като посочили, че нямат официален документ за собственост на имота, но били налице предпоставките на основание чл.587 от ГПК да се извърши обстоятелствена проверка, за да се признае правото на собственост, като поискали и да се заверят удостоверенията от Дирекция ОСЕ и Дирекция МДТТД. На 20.07.2023г. бил издаден оспорения отказ, като в него било посочено, че за имота вече бил съставен АЧОС №15554 от 19.07.2023г., обективиран в Удостоверение рег.№И-3831/19.07.2023г. Към датата на заявлението от жалбоподателите АЧОС не съществувал, а бил изготвен нарочно след като общината се запознали с основанията. Но дори и така ответната страна били задължени да извършат административната услуга. Нотариусът бил органът, който бил компетентен да признае или отрече правото на собственост. Кметът не разполагал с възможност да преценя дали молителят има право. Кметът следвало да посочи трима свидетели за разпит в нотариалното производство по обстоятелствена проверка, които свидетели се посочвали по указание на собственика, който трябвало да съобрази дали е налице възможност това да бъдат съседи на имота. Проверката дали имотът е общинска собственост не произтичала от чл.587, ал.2 от ГПК, а била наложена от практиката, почиваща на неправилно наложен образец на молба-декларация от времето, когато имотите, които били държавна собственост – а общинска не съществувала, са били изключени от придобиване по давност. Иска се съдът да постанови отмяна на отказа, като преписката бъде върната на органа за произнасяне съобразно дадените указания със задължителен срок за изпълнение и присъждане на направените по делото разноски.

Ответната страна счита жалбата за неоснователна. Оспорва се и подаването на жалбата в срок. Излагат се съображения – издаден бил АЧОС за процесния имот и тримата свидетели не били посочени от Кмета. Тъй като имотът бил общинска собственост, то именно кметът следвало да предприеме мерки за защита на собствеността. Имотът имал съдебни имоти, в които били построени сгради. Жалбоподателите можели да инициират отново производство, като посочат коректни свидетели. Претендират се направените по делото разноски, както и се прави възражение относно размера на разноските, направени от жалбоподателя.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С Молба-декларация рег.№В-4682 от 03.07.2023г. до Нотариус M., подадена чрез Кмета на Община Свиленград, двамата жалбоподатели са поискали признаване на правото им на собственост върху имот с идентификатор 65** чрез извършване на обстоятелствена проверка на основание чл.587 от ГПК и чл.79 от ЗС. Издадено е Удостоверение от Дирекция МДТТД при Община Свиленград, видно от което имотът е деклариран и записан на имената на М.М. и М.М.. Върху Удостоверение от Дирекция ОСЕ има отбелязване, че за имота бил съставен акт за общинска собственост, както и друго относно липса на задължения към ОСЕ. В молбата декларация двамата жалбоподатели посочили три лица, които да бъдат разпитани от нотариуса в производството при извършване на обстоятелествената проверка. Върху самата молба има изписване срещу подпис за Кмет – „Отказвам да съгласувам, тъй като за имота има съставен акт за общинска собственост.

Издадено е от Кмет на Община Свиленград Удостоверение №3831, в което се сочи, че за имот с идентификатор 65** е съставен АЧОС №15554.

С Отказ рег.№3896/20.07.2023г. за извършване на заверка на молба-декларация В-4682/03.07.2023г., издаден от Кмет на Община Свиленград, е отказано заверка на молбата, тъй като за имота имало съставен АЧОС, както и било издадено Удостоверение №3831/19.07.2023г. Изрично в отказа се сочи, че АЧОС бил официален свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, установени в закон, който нямал правопораждащо действие. Исканата административна услуга била елемент от охранително производство и административният орган единствено удостоверявал дали имотът е актуван като общинска собственост, за което се сочи и че издали Удостоверение №3831/19.07.2023г. Освен това се сочи, че имотът е деклариран едва миналата година, а и свидетелите не били посочени изрично от кмета, поради което се указва да се посочат свидетели, които са съседи на имота.

По делото са представени издадено Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК на М.М. от 29.06.2023г. относно имот с идентификатор 65**, в което е посочено, че като собственици двамата жалбоподатели нямат непогасени задължения. Видно от Съобщение №**********/19.07.2023г. до двамата жалбоподатели няма сформирани задължения за обекта с дата на облагане 01.01.2017г. В представената по делото Скица №15-1200220 от 16.10.2022г., издадена по искане на Нотариус M., няма посочени собственици на имот с идентификатор 65**. По делото е представена и Скица №15-724173 от 05.07.2023г. на същия имот, която е с липсваща втора страница и не се установява в нея посочени собственици.

С Отказ за деактуване на ПИ с идентификатор 65** по КК на Свиленград рег.инд.№И-4231 от 08.08.2023г. Кмет на Община Свиленград се произнася по искането на М.М. – л.28 от преписката, вх.рег.№В-5088/25.07.2023г., като излага подробни съображения относно съдържанието на заявлението за деактуване, характера на техническото действие деактуване, представянето на документи, както и че вещното право може да бъде защитено по общия исков ред, а не по реда на административно производство.

Видно от приложения в препис Акт за частна общинска собственост №15554 от 06.07.2023г. същият е съставен за имот с идентификатор 65** на основание чл.2, ал.1, т.1 и чл.56 от ЗОС и пар.42 от ПЗР на ЗИД ЗОС.

С представените извадки от КАИС – л.65-74 от делото се установява, че в съседни на процесния имот с идентификатор 65** имоти с идентификатори 65**, 656***, 65677.703.1, има построени и отразени в картата сгради.

По искане от ответника в съдебното производство е извършена справка за постоянен и настоящ адрес на тримата посочени в заявлението от жалбоподателите свидетели, които да бъдат разпитани в нотариалното производство, като се установяват адреси в гр.Свиленград.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт и от заинтересовано лице. Липсват доказателства за дата на съобщаване на процесния отказ на жалбоподателите, а предственото Известие за доставяне – л.31, адресирано до M., е върнато неоформено. Другите представени две известия не касаят връчване на процесния оспорен акт.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно пар.8 от ПЗР на АПК уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. Индивидуален административен акт е и волеизявлението, с което се декларират или констатират вече възникнали права и задължения, както и волеизявлението за издаване на документ от значение за признаване, упражняване или погасяване на права и задължения, както и отказите за издаването им - чл.21, ал.2 и ал.3 от АПК. Съгласно пар.1, т.2, б.А и Б и В от ДР на Закона за администрацията административната услуга представлява издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение, такива, с които се признава съществуването на права и задължения, както и извършване на други административни действия, които представляват законен интерес за физическо или юридическо лице. Искането на жалбоподателите е за извършване на административна услуга, а именно - издаване на удостоверителен документ, а административният орган е отказал да уважи искане за административна услуга, като процесният отказ подлежи на оспорване по съдебен ред.

От съдържанието на оспорения отказ на Кмета на Община Свиленград се установява издадено удостоверение за съставен акт за частна общинска собственост /Удостоверение №3831/19.07.2023г./, както и отказ да се издаде удостоверение, в което да посочи трима свидетели, указани от заявителите в съответствие с изискванията на чл.587, ал.2 от ГПК в Молба-декларация рег.№В-4682 от 03.07.2023г., подадена от M.и М. M.. Именно по последната е започнало административното производство пред ответната страна и е поискано от кмета да удостовери по отношение на имот с идентификатор 65**, че не е общинска собственост, а също и да бъдат посочени пред нотариуса заявените трима свидетели във връзка с предстоящото охранително производство по реда на чл.587 от ГПК. Макар ответникът да е изпълнил задължението да удостовери наличието/липсата на право на общинска собственост с Удостоверение №3831/19.07.2023г., то от ответника е формиран отказ за произнасяне по втората част от искането, касаещо посочване на тримата свидетели така, както са били заявени в молбата на M. в съответствие с изискванията на чл.587, ал.2 от ГПК.

В случая при наличие на материалноправните предпоставки по чл.587, ал.2 от ГПК, то кметът е длъжен да извърши исканата административна услуга и е постановил незаконосъобразен отказ. Задължението на административния орган в процедурата по чл.587, ал.2 от ГПК се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелството актуван ли е имотът като общинска собственост. В него се вписват обстоятелствата, които са относими към собствеността на имота и които са установени при извършената проверка. Дори при установена общинска собственост върху процесния имот, административният орган не може да откаже извършване на услугата. В случая органът е издал исканото удостоверение при отчитане на издадения АЧОС, като е без правно значение, че същият е издаден след подаване на молбата за обстоятелствена проверка, но същевременно е отказ извършването на заверка, като се е мотивирал с установената общинска собственост и с обстоятелството, че не кметът е посочил свидетелите, както и че последните не били съседи на поземления имот. С оспорения отказ и при тези изложени от органа мотиви неоснователно се препятства защитата на правата на молителите, тъй като единственият орган, на когото законът е възложил удостоверителни функции относно наличието/липсата на общинска собственост върху процесния имот и правната възможност да посочи свидетели, е именно кметът. Отказът не може да бъде мотивиран с установената общинска собственост върху имота, нито със съображения относно посочените по указания на заявителите свидетели, които да се разпитат във връзка с целите на производството за обстоятелствената проверка. С разпоредбата на чл.587, ал.2 от ГПК се създава задължение за кмета на общината да посочи три лица, които да свидетелстват за целите на обстоятелствената проверка, а тези лица са „по указание“ на заявителите, като „трябва по възможност да бъдат съседи на имота“. Като не посочва свидетели за разпит в нотариалното производство и отказва да бъде препратена молба пред компетентния орган – нотариус, кметът на Община Свиленград постановява незаконосъобразен акт, доколкото ако счита, че свидетелите не са съседи, а такива могат да бъдат ангажирани, то е следвало да даде съответните указания на заявителите да посочат именно свидетели, които са съседи, а не да постанови оспорения отказ. Следва да бъде отбелязано и че условието свидетелите да са съседи на процесния имот, предмет на охранителното производство, не е изключително, а законът сочи, че такива трябва да бъдат посочени „по възможност“. Нещо повече адресната регистрация – било то постоянна или настояща, не определя лицето като „съсед“, доколкото няма легална дефиниция на това качество, а и като съсед може да бъде определено напр. лице-наемател, или такова без да е изпълнило задължението си за адресна регистрация, както и лице, което вече към настоящия момент няма адресна регистрация в съседен имот. Всички съображения на административния орган – както относно собствеността на имота, така и по отношение на свидетелите, следва да бъдат посочени в молбата-декларация, която да бъде изпратена пред компетентния орган в охранителното производство, а крайната преценка дали са налице предпоставките за издаване на нотариален акт за съответния имот при проведената обстоятелствена проверка изцяло принадлежи на нотариуса. Административният орган следва само да извърши административната услуга и да попълни удостоверителната част на молбата-декларация с данните за имота, респ. и за свидетелите, с които разполага. Компетентен да извърши проверка и съответно да удостовери правото на собственост или да откаже издаване на нотариален акт е именно нотариусът, а административният орган не следва да възпрепятства провеждането на охранително производство.

Като е отказал да съгласува посочените свидетели от заявителите и се е мотивирал в тази връзка, че има издаден АЧОС, административният орган е постановил незаконосъобразен отказ, който следва да бъде отменен. Преписката по Молба-декларация рег.№В-4682 от 03.07.2023г., подадена от M.и М. M., следва да бъде върната на административния орган за съответното съгласуване и по отношение на посочените свидетели, които са били редовно посочени от заявителите. Административния орган следва да се произнесе в 14-дневен срок, съобразно дадените в мотивите към решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

Мотивиран така, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на М.А.М. и М.К.М. ***.2023г. за извършване на заверка на молба-декларация В-4682/03.07.2023г., издаден от Кмет на Община Свиленград.

ВРЪЩА преписката по Молба-декларация рег.№В-4682 от 03.07.2023г., подадена от M.и М. ***, за произнасяне и съгласуване в 14-дневен срок.

Решението може да бъде обжалвано в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

Съдия: