Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА
ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 5378
по описа на съда за
2018 г.,
за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск от „Е.П.” АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, с които
се претендира да бъде прието
за установено по отношение на
С.М.Й., ЕГН **********, че съществува
вземането посочено в издадената по ч.гр.д.
№ *** ВРС заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК за сумата от 1844,90 лв. (хиляда осемстотин
четиридесет и четири лева, деветдесет ст.), представляваща главница за незаплатена
ел.енергия по фактури подробно описани в т.9 в) от заявлението, за периода от 16.06.2015г. до 29.09.2017г., за обект с абонатен
номер ********** с адрес: село Каменар,
бласт Варна, ул.Калина 42 А, Т27 и клиентски № **********, сумата в размер от 143,84 лв. (сто
четиридесет и три лева, осемдесет и четири ст.), представляваща
мораторна лихва за периода от падежа
на всяка една от фактурите
до 01.12.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране
на заявлението в съда - 22.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
В
едномесечния срок за отговор ответникът
не депозира писмен отговор, не изразява становище.
Съдът, след преценка на
представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните,
намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 950/2018 г. на ДРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С.М.Й., ЕГН **********
с адрес: *** А, ***, да заплати на „*** със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***, чрез пълномощник юрисконсулт ***,сума в размер от 1844,90 лв. (хиляда осемстотин
четиридесет и четири лева, деветдесет ст.), представляваща главница за незаплатена
ел.енергия по фактури подробно описани в т.9 в) от заявлението, за периода от 16.06.2015г. до 29.09.2017г., за обект с абонатен
номер ********** с адрес: село *** и клиентски № ***,
сума в размер от 143,84 лв. (сто
четиридесет и три лева, осемдесет и четири ст.), представляваща
мораторна лихва за периода от падежа на всяка една
от фактурите до 01.12.2017г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда - 22.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
410 ГПК,
По делото са представени копия от
издадените от ищеца фактури за консумираната ел. енергия по аб.№ ***, фактура №
**********/16.06.2015г., фактура № **********/19.08.2015г.,
фактура № 0237036272/16.07.2015г.,
фактура № **********/14.08.2015г., фактура № **********/12.09.2015г., фактура
№ **********/16.08.2018г. и фактура №
**********/29.06.2017г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415
от ГПК има за предмет да
се установи съществуване на вземането, за което
е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 и сл. от
ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че ответника
му дължи сумите за които
е издадена заповедта за изпълнение.
В
настоящото производство ответнuкът не оспорва, че е консумирана ел. енергия, както и
че има задължение. Доколкото вземането на кредитора не се оспорва, то искът е
основателен за вземанията по фактури № **********/16.08.2018г. и фактура №
**********/29.06.2017г. за консумирано
количество ел. енергия, като потребителят не доказа да е заплатил. Съответно
искът се явява основателен и за претендираното обезщетение за забава върху
главниците по тези фактури от датата на падежа до 01.12.2018г.
По отношение на фактури № ********** от 16.08.2016г. и фактура № **********
от 29.09.2017г., доколкото същите се отнасят за служебно начислено количество ел. енергия, при нулеви показания за
отчетено количество ел.енергия, то ищецът следва да докаже, че има право да
извърши корекция на сметката, че корекцията е извършена правилно и че вписаната
в дебитното известие сума се дължи. Това е така, защото по установителен иск в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване основанието,
от което правото е възникнало, както и неговия размер.
Съобразно
разпоредбата на чл.24, ал.1 от Общите условия ***, електроразпределителното дружество
може да извърши
корекция на количеството пренесена електрическа енергия, за изминал период.
В тежест на ищеца е да докаже
по несъмнен начин неточното измерване и/или неизмерване на ел.енергия или
осъществяването на нерегламентиран /без знание и разрешение на Е.ОН България мрежи / достъп
до уреда за измерване на ел.енергия от страна на ответника или от друго
лице с негово знание – т.е. наличие на
виновно поведение. Ищецът не ангажира доказателсва в тази насока. Липсват
представени такива относно поводът за издаване на сочените фактури и служебно
начислено количество ел.енергия, поради което искът за сумата от 1677,85 лв. следва
да се отхвърли като неоснователен, както и претендираното обезщетение за забава
по тези фактури в размер на 110,21 лв.
Размера на законната
лихва е нормативно определен с ПМС. Доколкото правнорелевантен за размера на лихвата
е основният лихвен процент на БНБ, определян с решения на УС на БНБ, обнародвани
периодично в ДВ, съдът намира, че за
установяване на размера на лихвата
до предявяване на иска не
са необходими специални знания, налагащи назначаване на вещо лице.
След извършване на изчисление, чрез аритметични операции, и при използване на база
данни в компютърен продукт calculator.bg, съобразно обявения лихвен процент на БНБ, действащ към процесния период,
съдът определи размера на дължимите
обезщетения за забава върху съответната главница в размер на 10.59 лв. за фактура № **********/16.06.2015г, 8.77 лв. за фактура № 02377036272/16.07.2015г., 9,86 за фактура № 0237787596/14.08.2015г. и 4,25 за фактура
**********/12.09.2015г.
Претенцията за обезщетение за забава следва
да се уважи
в претендирания размер от 33,63 лв. за периода от съответните падежи по фактури №№ **********/16.06.2015г.,
02377036272/16.07.2015г., фактура № 0237787596/14.08.2015г и фактура
№ **********/12.09.2015г. до 01.12.2017г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът
е основателен и следва да бъде уважен за сумата за 167,05 лв. и отхвърлен за горницата над тази сума до
претендираната сума от 1844,90 лв. и
съответно уважен за сумата в размер на 33,63 лв. и отхвърлен за горницата над
тази сума до 143,84 лв., за претендираното обезщетение за забава, като
неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените
в исковото производство разноски - внесена държавна такса в исковото производство 84.03 лева, , както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение за процесуално
представителство-юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева,
съразмерно с уважената част от иска или общо сумата от 18,57 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне
относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, които предвид изхода
на спора следва да се
присъдят съразмерно с уважената част от иска или общо в размер на 9,06 лв.
На ответника разноски не се
присъждат съразмерно с отхвърлената част от иска на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК, поради липса на направено искане.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание
чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че С.М.Й., ЕГН **********,
с адрес *** 42А дължи на “Е.П.” АД, ЕИК *** вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 950/2018 г. на ВРС,
за сумата от 167,05 лв. (сто шестдесет и седем лева и 05 стотинки) представляваща
главница за незаплатена ел.енергия по фактури № № **********/16.06.2015г., **********/19.08.2015г.,
**********/16.07.2015г., **********/14.08.2015г. и фактура №
**********/12.09.2015г., за обект с абонатен номер ********** с адрес: село *** и клиентски № ***, сума в размер от 33,63 лв. (тридесет и три лева и шестдесет и три
стотинки), представляваща мораторна лихва за периода
от падежа на всяка една от фактурите до 01.12.2017г.,ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда -
22.01.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ иска на “Е.П.” АД, ЕИК *** срещу С.М.Й., ЕГН **********, с адрес *** 42А за установяване дължимостта
на главницата за разликата над 167,05 лв. до претендираните
1988,74 лв. – 797,59 лева по фактура № **********/16.08.2016г. и 880,26 лева по
фактура № *** /29.09.2017г., както и за
установяване дължимостта на лихвата за разликата над
33,63 лв. до претендираните 143,84 лв.
ОСЪЖДА С.М.Й., ЕГН **********, с адрес ***
42А да заплати на “Е.П.” АД, ЕИК *** сумата 9,06 лв.(девет лева и шест стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. ***
ОСЪЖДА С.М.Й., ЕГН **********, с адрес ***
42А да заплати на “Е.П.” АД,
ЕИК *** сумата от 18,57 лв. (осемнадесет
лева и петдесет и седем стотинки), на основание чл.78, ал.1и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му,
пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: