Решение по дело №2480/2020 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………………../…………………….2020 г., гр. Варна

 

В    ИМЕТО    НА     НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

VІ-ти касационен състав,

в публично заседание на 10.12.2020 г., в състав:

 

Председател: Красимир Кипров

 Членове: Евелина Попова

 Марияна Бахчеван

при секретаря Галина Владимирова,

с участието на прокурора Силвиян Иванов,

като разгледа докладваното от съдия Красимир Кипров

касационно дело № 2480 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ от ЗАНН,  във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д.Д.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез пълномощник адв. М.Г. ***, срещу Решение № 260174/29.09.2020 г., постановено по НАХД № 2810/2020 г. по описа на Варненски районен съд (ВРС), ІV състав, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) Серия К № 1248420, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП  и  на основание чл.189, ал.4, вр. с  чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП  е било наложено на Д.С. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. В касационната жалба се твърди незаконосъобразност на оспореното решение и на потвърдения с него ЕФ, поради изтекла погасителна давност за административно-наказателно преследване по чл.81, ал.3, вр. с  чл.80, ал.1, т.5 от НК, която е 4 години и 6 месеца от датата на извършване на нарушението (07.05.2016 г.). По изложените съображения се иска отмяна на решението на ВРС и вместо него  постановяване на друго такова за отмяна на ЕФ, като се претендират и сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа с представеното от адвокат М. Г. писмено становище с.д. 15526/9.12.2020 год.

Ответникът – ОД на МВР Варна, не ангажира  становище по касационната жалба  и  не изпраща представител в съдебно заседание.

Участващият по делото прокурор дава заключение за основателност на жалбата  като счита, че действително е изтекла абсолютната погасителна давност за преследване, поради което решението на ВРС и ЕФ следва да бъдат отменени.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима  като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е  основателна.

Производството пред Районния съд е образувано по жалба на Д.Д.С., против Електронен фиш серия Серия К № 1248420, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП  и  на основание чл.189, ал.4, вр. С чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП  му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. Нарушението е установено с функционирала мобилна видео-радарна установка „TFR1 – М646/14“  и  е описано като  състоящо се  в следното : на 07.05.2016 г. около 14:12 часа, в гр. Варна по бул „Княз Борис І“ в посока към кк.“Зл. пясъци“, при управлението на л.а. „Линколн Таункар” с рег. № ***в района до „Дворец на културата и спорта“, автомобилът се движел със скорост на движение над максимално допустимата от 50 км/ч. Автомобилът преминал покрай функциониращата радарна установка и техническото средство отчело неговата скорост на движение като такава от 79 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила. Бил приспаднат и толеранс от 3 км/ч, като наказуемата скорост възлязла на 76 км/ч. След извършени справки за собственост на МПС било установено, че лекият автомобил е собственост на „Л.т. БГ“ ЕООД, представлявано от А.И.Ж.. В 14-дневен срок от връчването на ЕФ  А.И.Ж. представил декларация по чл.189, ал.5 от ЗДП, в която като лице управлявало МПС е  посочил Д.Д.С.. Първоначално издаденият ЕФ серия К № 1217066  бил  анулиран  и бил съставен процесният ЕФ серия К № 1248420  срещу  Д.С..

За да потвърди процесният  електронен фиш, ВРС приема следното: Административно-наказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила  визирани в ЗАНН и съдържа необходимите реквизити. Въззивният съд е направил извод, че е осъществен съставът на визираното нарушение предвид на това, че водачът е управлявал МПС със скорост 76 km/h, а доколкото собственикът на лекия автомобил е посочил именно това лице за извършител на нарушението, правилно е ангажирана отговорността му. Видът и размерът на наказанието ВРС е приел, че не следва да се коментират, доколкото те са конкретно посочени в закона. За неоснователни са приети изложените от наказаното лице доводи за допуснати процесуални нарушения, като ВРС е посочил, че нарушението е установено с АТС  преминало метрологичен контрол, съответно  отхвърлил е като неоснователни възраженията за неговата неизправност.

Така постановеното решение подлежи на отмяна предвид  наличието на касационното основание  по чл.348, ал.1,т.1 от НПК -  нарушение на материалния закон.

ВРС е извел правилно фактите, установени  от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. В съответствие със закона са изводите на съда за липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в административно-наказателното производство, за съставомерност на деянието, за правилно ангажиране на административно-наказателната отговорност именно на водача на МПС, както и за законосъобразност на определеното наказание глоба като вид и размер.

Основателно обаче се явява възражението на касатора, че в случая е изтекла абсолютната  погасяваща административно-наказателното преследване давност.

В настоящия случай се касае за приложението на абсолютната погасителна давност, за която според Тълкувателно постановление (ТП) № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК на ВКС и ОСС от Втора колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл.11 от Закона за административните нарушения и наказания препраща към уредбата за погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Според мотивите на посоченото ТП: „В чл.34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл.81, ал.3, във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. с чл.11 от ЗАНН....“.   Предвид липсата на разпоредба  уреждаща абсолютната давност в ЗАНН и наличието на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, уредбата относно погасяването на наказателното преследване по давност в НК следва да намери приложение в административно-наказателния процес. Приемането на обратната теза, а именно - че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение при наказателното преследване за административни нарушения ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност каквото представлява административното нарушение, в сравнение с  това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквито  са  престъпленията.

Уредената в разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК във вр. с чл.11 от ЗАНН погасителна давност е в смисъл, че наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока  предвиден в предходния член. Следователно, след изтичане на четири и половина години наказателното преследване се погасява по давност, независимо от обстоятелството, че не са изтекли  сроковете  по чл.34 от ЗАНН, които са такива единствено за образуване на административно-наказателното производство, но не и за неговото приключване във времето.

В случая административно-наказателното преследване е образувано  в срок, но както е посочено в обжалвания пред ВРС електронен фиш, нарушението е извършено на 07.05.2016 г. и считано от тази дата абсолютната погасителна давност от 4 години и 6 месеца по чл.81, ал.3 от НК във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК и чл.11 от ЗАНН  е изтекла на 07.11.2020 г. – преди постъпване на делото в АС-Варна.  Нормите са приложими към датата на заседанието, в което делото е обявено за решаване, поради което  към тази дата потвърждаващото ЕФ въззивно решение се явява материално незаконосъобразно и подлежащо като такова на отмяна на основание чл.348, ал.1,т.1 от НПК -  нарушение на материалния закон.

След отмяната и при разглеждане на делото по същество от страна на касационния съд в съответствие с изискванията на чл. 222, ал.1 от АПК , ЕФ следва да бъде отменен по същите гореизложени  съображения.

Предвид изхода на спора, основателно съгласно чл.63,ал.3 от ЗАНН се явява своевременно направеното от касатора искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция за осъщественото процесуално представителство от адвокат М.Г., който е депозирал касационната жалба  и  впоследствие е представил писмено становище в хода на касационния процес. Съобразно представен списък и приложен на л.13 от касационното дело договор за правна защита и съдействие, имащ характера и на разписка, се  установява плащане от касатора  на адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горните съображения, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Решение № 260174/29.09.2020 г., постановено по НАХД № 2810/2020 г. по описа на Варненски районен съд, ІV състав

И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ издаденият от ОДМВР-Варна електронен фиш серия К № 1248420, с който за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП  и  на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП  е  наложено на Д.Д.С. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна да заплати в полза на Д.Д.С., ЕГН: **********, с адрес: *** за  разноски по делото сумата в размер на 100 (сто) лв.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ :