Р
Е Ш Е
Н
И
Е №
град Свиленград, 15.11.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на дванадесети
ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар Ренета
Иванова, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело № 697 по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно постановление (НП)
№ 45-0000296 от 19.09.2019 година на Началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация” (ОО „АА”) – град Хасково, с което на „Атина
транс 2015” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, със
съдебен адрес:***, представлявано от управителя Орхан Асланлар,
за
нарушение на чл. 7а, ал. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр), е наложено административно наказание „Имуществена
санкция”
в размер на 3 000 лв.
Дружеството-жалбоподател
чрез процесуалния си представител – адвокат Д.С., моли за отмяна на
обжалвания акт, тъй като бил неправилен и незаконосъобразен – не бил приложен
правилно материалния закон и били допуснати процесуални нарушения при съставяне
на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и при издаване на
обжалваното НП.
В съдебната фаза, редовно призовано, дружеството-жалбоподателя не изпраща представител.
За тях се явява адвокат Д.С., който пледира за отмяна на обжалваното НП.
Представя Писмени бележки, в които обосновава доводите си за отмяна на
обжалвания акт – при съставянето на АУАН и при издаването на НП били допуснати
съществени нарушения на материалния и процесуалния закони, не били изложени
твърдения относно съществени елементи от обективната страна на нарушението;
сочи се, че за пропуските на друго юридическо лице не следва да се наказва
дружеството-жалбоподател.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) – Началникът на ОО „АА” – град Хасково -
Антон Ставрев Ставрев, редовно призовани, изпращат представител – Антон
Ставрев, който сочи че НП е издадено законосъобразно и че не са допуснати
процесуални нарушения при издаването му. Моли същото да бъде потвърдено.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни
доказателства.
Районна
прокуратура – Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът, след
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и
гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
При изпълнение на служебните си задължения свидетелят В.С.М.
и колегата му Д.М.П. ***) на 19.08.2019 година в офиса на
дружеството-жалбоподател, находящ се в село Капитан Андреево,
ул.„Антон Иванов” № 5, област Хасково, извършват комплексна проверка по документи на дейността на дружеството-жалбоподател,
при която констатират, че лицензираният превозвач „Атина транс 2005” ЕООД, притежаващ
Лиценз на Общността № 17496 за международен автомобилен превоз на товари,
валиден до 22.05.2027 година, е допуснал на 15.03.2019 година осъществяването
на международен превоз на товари с водач Ismail Aslanlar – гражданин на Република Турция, която не е член на
Европейския съюз (ЕС), без същият да притежава Сертификат за водач на моторно
превозно средство (МПС), издаден от Министъра на транспорта, информационните технологии
и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице.
Предвид констатираното нарушение и в
кръга на службата си, свидетелят В.С.М. – Инспектор към ОО „АА” – град Хасково, съставя
против дружеството-жалбоподател и в присъствието на надлежно упълномощен негов
представител (видно от Пълномощно от дата 01.02.2018 година) – Веселина
Кирякова Атанасова, АУАН Серия А-2018 с бланков № 263498. Това процесуално действие извършва и с участието на Д.М.П.. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на фактическото нарушение, свързано с допускането от страна на
дружеството-жалбоподател на осъществяване на международен превоз на товари с
водач – гражданин на страна, която не е член на ЕС, без същият да притежава
Сертификат за водач на МПС, издаден от Министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно лице, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му. А досежно квалификацията, нарушението
правно квалифицира с разпоредбата на чл. 7а, ал. 4 от ЗАвПр,
която вписва за нарушена. АУАН е редовно предявен и връчен на представителя на
дружеството-жалбоподател - Веселина Кирякова Атанасова, който вписва, че няма
възражения против констатациите.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН с № 263498, след получаване на образуваната с
него преписка, Началникът на ОО „АА”, издава
процесното НП № 45-0000296 на 19.09.2019 година. В издадения санкционен
акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган.
НП
е редовно връчено на надлежно упълномощен представител на дружеството-жалбоподател,
на 27.09.2019 година, по пощата с Обратна разписка. Известието за доставяне,
надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в
Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване и на имената на
получателя й, а именно че е получено от Веселина
Кирякова Атанасова. Възражения относно начина
и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Както
вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 7а, ал. 4 от ЗАвПр, тъй като е допуснало осъществяване на международен превоз на товари
с водач – гражданин на страна, която не е член на ЕС, без същият да
притежава Сертификат за водач на МПС, издаден от Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно
лице. За това нарушение на основание чл. 96г, ал. 1, предложение
второ
от ЗАвПр на нарушителя е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв.
В
кориците на делото са приложени Заповед № РД–08-249 от 15.05.2015 година на
Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, в която са
посочени длъжностните лица от Изпълнителна агенция „АА”, които имат
право да издадат НП за установени нарушения на Регламенти на ЕС, ЗАвПр, Закона за движението по пътищата и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях и Заповед № 458 от 07.08.2018 година на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „АА”, от
която е видно, че Антон Ставрев Ставрев е назначен да изпълнява длъжността
„Началник на ОО „АА” – град Хасково”, считано от 08.08.2018 година, т.е.
последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по
закон съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр – Министъра
на Министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията по надлежния ред
с административен акт - Заповед.
По делото са приложени Справка от Търговския регистър
относно актуалното състояние на дружеството-жалбоподател
и Договор за наем от дата 01.11.2018 година, видно от който дружеството-жалбоподател се е договорило за ползва работници-шофьори от
друго юридическо лице.
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява
по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитания в
съдебното заседание, проведено на 12.11.2019 година свидетел В.С.М.. Писмените
доказателствени източници, по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания на В.С.М., които са безпротиворечиви,
логични и последователни, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетеля. Не се установява посочения свидетел да има личностно
отношение към представители на дружеството-жалбоподател, което да го провокира
да състави АУАН. Основания за критика по
отношение на тези свидетелски показания не се намериха, а единствено поради
служебното му качество – служител на ОО „АА” – град Хасково, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно
за да обоснове заинтересованост от негова страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвежда в показанията си. И това е така
предвид липсата на вътрешни противоречия (както вече бе посочено), от друга
страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени
източници – писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни
доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства
от АНП. Ето защо, според Съда показанията на този свидетел не са и не се считат
за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие
гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установеният факт на допускане
от страна на дружеството-жалбоподател да се осъществява международен превоз на
товари с водач – гражданин на страна, която не е член на ЕС, без същият да
притежава Сертификат за водач на МПС, издаден от Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията или от оправомощено от него длъжностно
лице. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за
достоверни.
С правна преценка за достоверност,
Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е
от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по
съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения,
при цялостната служебна проверка на акта, при
условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във
връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е неоснователна.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал.
1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения
текст видно от датата й на депозиране в
Деловодството на АНО, от надлежно легитимирано за това
действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощни, приложени по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и
пред местно (по
местоизвършване на твърдяното нарушение)
и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд.
Ето защо същата е проявила своя суспензивен и девулативен ефект.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на
който е издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна,
като Съдът достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната процедура,
които да водят до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се
основания за неговата незаконосъобразност и отмяна. Съдът
не констатира съставяне на АУАН в нарушение на чл. 40 от ЗАНН,
доколкото същият е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството-нарушител (неоспорен от
жалбоподателя факт) и в присъствие на свидетеля,
установил нарушението. Видно
от наличните по делото доказателства, при извършване на проверката, съответно
при съставянето на АУАН от контролните органи, присъства упълномощен
представител на „Атина транс 2005” ЕООД.
Съгласно приложеното Пълномощно с нотариална
заверка на подписа на управителя на дружеството-жалбоподател,
той упълномощава лицето Веселина Кирякова Атанасова да
го представлява пред всички държавни органи,
включително Изпълнителна агенция „АА”.
Спазени са предвидената форма и
процесуален ред, както констатиращият и санкционният актове имат необходимите
реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на
чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Самото
нарушение е описано точно и ясно, както словесно, така и с посочване на
правната му квалификация. Т.е. нарушението е описано
по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците
на същото и да организира адекватно правото си на защита. Налице е и
пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и
законовата разпоредба, която е била нарушена, а приложената и посочена от АНО
санкционна норма съответства на установеното нарушение.
Нарушението
е извършено в седалището на дружеството-жалбоподател. Видно е от описанието на
деянието, че този адрес на дружеството изрично е визиран като място на
нарушението, а не като място на установяването му. Т.е.
процесното нарушение се осъществява от задълженото лице (превозвачът) в неговото
седалище, защото от там то ръководи своята оперативна дейност по извършване на
превози. Ето защо там е и мястото на конкретното нарушение – допускане до извършване
на превоз на водач, който не притежава Сертификат на водач, като не се
споделя довода, че мястото на нарушението не е ясно. Началният и краен пункт на
международния превоз не е от значение за определяне мястото на нарушението,
доколкото релевантния факт за отговорността по чл.
96г от ЗАвПр, ал.
1, предложение второ е този,
че превозвачът допуска до управление на МПС за международен превоз водач, който не
притежава Сертификат за такъв. С други думи мястото е
достатъчно ясно и точно посочено.
За пълнота следва да се отбележи, че задължителното
изискване водачите на автомобили за международен превоз на товари да имат издаден
Сертификат по чл. 7а, ал. 4 от ЗАвПр е спрямо
лицензирания превозвач (както вече бе посочено), който ги е наел, т.е. жалбоподателя,
и това е видно от текста на нормата, а не спрямо водача (в
този ред на мисли е неоснователно възражението на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател, че последното е
санкционирано да пропуск на друго юридическо лице). В конкретния случай е
санкционирано поведението на превозвач, допуснал до работа водач, който не
отговаря на някое от изискванията за управление, а не е санкционирано извършването
на превоз. Дори превозът да е извършен извън страната, то нарушението -
допускането му, е извършено именно в село Капитан Андреево, област Хасково, а къде точно е
извършен превозът не е
релевантно, тъй като отговорността е ангажирана за допустителство,
а не за извършителство и е следвало
превозът да не бъде допуснат именно в село Капитан Андреево, област Хасково. В конкретния
случай е санкционирано поведението на превозвач, допуснал до работа водач,
който не отговаря на някое от изискванията за управление, а не извършването на
превоз, поради което е приложим ЗАвПр.
Действително в НП е посочено като доказателство ЧМР (Международна товарителница)
от дата 15.01.2019 година, а тази приложена в АНП е от дата 15.03.2019 година,
но това не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ЧМР е
известно на дружеството-жалбоподател и неговите представители са наясно относно
датата му на издаване. Действително в НП са цитирани два различни номера на
АУАН, но това също не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като
изписването на номера на Акта не е задължителен реквизит съгласно чл. 57, ал.
1, т. 3 от ЗАНН за разлика от датата на Акта, която е изписана точно, точно са
изписани и имената, длъжността и местослуженето на
актосъставителя.
Актът и НП са издадени от компетентни
органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН,
вр.чл. 92, ал. 1 от ЗАвПр и чл. 47,
ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2
от ЗАНН, вр.чл. 92, ал. 2 от ЗАвПр. Съгласно чл.
92, ал. 1 от ЗАвПр, Актовете, с които се
установяват нарушенията във връзка с осъществен контрол при извършването
на превози на пътници и товари с МПС с българска или
чуждестранна регистрация, се съставят от длъжностните лица на Изпълнителна
агенция „АА”. В процесния казус е
установено, а и не е спорно между страните, че към 19.08.2019 година
актосъставителят В.С.М. е заемал длъжността „Инспектор при ОО
„АА” – град Хасково
към Изпълнителна
агенция „АА””. Предвид изложеното актосъставителят В.М. безспорно се
явява длъжностно лице от Изпълнителна агенция „АА”, което има правомощията
по чл.
92, ал. 1 от ЗАвПр. Лицето, подписало НП –
Антон Ставрев Ставрев, е заемало към момента
на издаването му длъжността „Началник на ОО „АА” – град
Хасково”
и деянието е извършено в зоната на отговорност на ОО
„АА”
– град Хасково.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от
разпоредбите на ал. 1 (доколкото се твърди, че
нарушителят е станал известен при извършената комплексна проверка на дата 19.08.2019
година, т.е. към този момент на АНО е станал известен и нарушителят, поради
което и 3-месечният срок за съставяне на АУАН от откриване на нарушителя не е
изтекъл) и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване. Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от процесуалноправна страна, акт.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО
материалноправна квалификация на извършеното нарушение. Тежестта за
установяване на конкретното деяние, съставляващо административно нарушение,
неговият извършител и предметът на нарушението, е на АНО, който следва да
проведе пълно доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
На базата на представените
по делото доказателства Съдът приема, че дружеството-жалбоподател, в
качеството му на „превозвач” по смисъла на
§ 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби (ДР) на
ЗАвПр и притежаващо Лиценз за международни превози на товари, е извършило такъв превоз,
осъществен от водач - гражданин на Държава, която не е член на ЕС, а именно Република Турция, и който водач (Ismail Aslanlar) не притежава Сертификат за водач
на МПС, издаден от Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията или от оправомощени от него лица. При този факт на липса на такъв Сертификат за водача,
който ще осъществява превоза, лицензираният превозвач не следва да му възлага
извършването на превоз на товари с МПС, предназначено за международен превоз. В
противен случай нарушава именно нормата на чл.
7а, ал. 2 от ЗАвПр. По делото не се
твърди, а и не се представиха доказателства за издаден такъв Сертификат на
водача, извършил превоза.
Следва да се посочи, че съгласно легалното
определение за „международен превоз”, дадено в § 1, т. 14 от ДР на ЗАвПр, „международен превоз” е всеки превоз на
товари или пътници, при който се преминава през държавна граница. Обстоятелството,
че на посочената дата – 15.03.3019 година, Ismail
Aslanlar е
извършвал международен превоз на товари се установява от ЧМР за извършен превоз с МПС, започващ от
град Истанбул, Република Турция и приключващ в град Подгорица, Черна гора. Изложеното сочи на Съда, че възложеният превоз е имал характера на „международен” такъв. Фактът на
преминаване през държавната граница на която и да било страна в тази на друга,
изпълва признака за международен превоз.
Доколкото няма спор, че МПС
е на наказаното дружество, както и че водачът е нает от него (, което е видно и от представения Договор за наем от
01.11.2018 година), то към 15.03.2019 година именно този субект (дружеството-жалбоподател) е
длъжен да не го допуска до управление на превозното средство, с което ще се
осъществява международен превоз
на товари, организиран
от името на наказаното лице, тъй като
въпросният водач не притежава процесния
Сертификат. Въпреки това превозвачът осъществява този превоз, като
допуска до управление на МПС водачът Ismail Aslanlar, без същият да притежава процесния Сертификат.
В този
смисъл е и Справка
от информационната система за издадените
Сертификати от Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията на „Атина транс 2015” ЕООД към дата 06.11.2019
година. Изложеното несъмнено обосновава
извод за извършено нарушение на чл. 7а, ал. 4 от ЗАвПр, което подлежи на санкциониране именно по така посочения
текст на чл. 96г, ал. 1, предложение второ от ЗАвПр.
За пълнота на настоящото изложение следва да се посочи,
че регистрационният номер на МПС съвпада съгласно всички приложени по делото
документи – ЧМР, Тахографски лист, Договор за наем от
01.11.2018 година.
Деянието е съставомерно от обективна
страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ЕООД, доколкото се касае
за обективна отговорност, не следва да се обсъжда въпроса за субективната
страна на деянието. Т.е. отговорността за нарушението на юридическото лице е
обективна и не подлежи на изследване от субективна страна - установяването на
предвидените в санкционната норма обстоятелства от обективна страна, влече
съответно административнонаказателна отговорност за този субект (в този смисъл е Решение № 154 от
15.03.2018 година по КАНД № 342/2017 година на Административен съд – Хасково,
докладчик Съдията Кремена Костова-Грозева).
Съгласно Тълкувателно решение
№ 1/12.12.2007 година на ВКС по тълк.н.д.№ 1/2007 година,
ОСНК, преценката на АНО за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН
се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол, като няма пречка,
при установяване наличието на съответните предпоставки, Съдът сам да приложи
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Процесното административно нарушение по убеждение на решаващия
Съдебен състав не разкрива характеристиките на маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН
и не представлява такъв, освен поради отсъствието на установени смекчаващи
обстоятелства - многобройни или изключителни такива, които да го отличават със
значително по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този род
административни нарушения, или пък изобщо - липса на такава. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е
формално на просто извършване, поради което за неговата съставомерност
не се изисква да са настъпили вредни последици. Отделно от това самото
нарушение касае дейност, строго регламентирана от международното право, имаща
за цел осигуряване безопасността на движението по пътищата. Нарушената норма е
предвидена с оглед осигуряване безопасно движение по обществените пътища, което
определя обществено значимия характер на защитаваните от нея обществени
отношения. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН,
вр.чл. 93, т. 9 от ДР на НК по силата на препращането
от чл. 84 от ЗАНН,
за отпадане на наказуемостта, като незаконосъобразно санкционираща маловажен
случай на нарушение, от тук и предпоставка за незаконосъобразност на НП. Иначе
казано, мълчаливата преценка на АНО, обективирана с
издаването на санкционен акт, с който е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството-жалбоподател, Съдът споделя за правилна. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от
негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент
от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на
НП. Съобразно изложените до тук правни съображения, не са налице
основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, като предпоставка за незаконосъобразност на НП
и неговата отмяна, като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно.
Налице е съответствие между
правната квалификация на нарушението, неговото словесно описание и приложената
санкционна норма. АНО е санкционирал дружеството-жалбоподател
на основание разпоредбата на чл. 96г, ал. 1, предложение второ от ЗАвПр, съгласно която който допусне водач, който не отговаря
на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с Глоба или
Имуществена санкция в размер 3 000 лв. Следователно цитираната разпоредба
предвижда наказание за нарушение, което е идентично с посоченото в Акта и НП.
ПО
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Административното наказание е правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения
от закона такъв – фиксиран за посочения размер. Правна възможност за намаляване
на наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания
размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва основание
за определянето му под този минимум. Така наложеното с
обжалваното НП административно наказание, Съдът намира за необходимо за
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание
– да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред
и да се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Съдът
в настоящия си състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и
правилно НП № 45-0000296 от 19.09.2019 година на Началника
на ОО „АА” – град Хасково, с което на „Атина транс 2015” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Орхан Асланлар, за нарушение на
чл. 7а, ал. 4 от ЗАвПр, е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 3 000 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване
на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Кремена
Стамболиева)