Р Е Ш Е Н И Е
№………..………./…………………8.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на
тринадесети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
при секретар Албена Янакиева,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело №633 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
разгледано по реда на Част 2 от ГПК като общ съдопроизводствен ред по
граждански спор с участие на потребител( чл. 113 ГПК).
Приети са за
разглеждане искове, предявени от „Юробанк България” АД ЕИК000694749, гр.София, ул. Околовръстен пет №
260, представлявана от Д. Ш. и П. Д., чрез адв. З., служ. адрес *** срещу И.З.С.,
ЕГН ********** ***, чрез назначен особен представител адв. П. *** и „С.
БИЛДИНГ“ЕООД ЕИК *********, гр. Варна, ул. Люляк № 30 ет. 4 ап. 85, чрез
управител И.З.С., ЕГН ********** за
солидарното им осъждане като кредитополучател и поръчител за заявени като
изискуеми суми по искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по гр.д. 18162/18г на ВРС, 20 с-в, както следва:
1. връщане на
предсрочно изискуема главница по договор за ипотечен потребителски кредит в размер на общо
29191,61 евро, като сбор от всички падежирали вноски и вноски с падежи след
упражнено право на предсрочна изискуемост, считано от 14.11.2018г. ведно със
законната лихва върху тази главница от подаване на отхвърлена молба за издаване
на заповед за изпълнение на 30.11.2018г до окончателно плащане
2. плащане на
сборно вземане от 1106.51 евро за договорни възнаградителни лихви, претендирани
като начислени по същия договор върху
редовна главница за периода 13.11.17 – 14.11.18г
4. плащане на
сборно вземане от 226.32 евро за договорни мораторни лихви, претендирани
като начислени по същия договор за
периода 11.11.17 – 25.11.18г
5. плащане на
сборно вземане от 90лева за разноски за нотариални такси за сметка на
кредитополучателя за уведомяване на длъжниците за предсрочна изискуемост.
Ищецът, чрез
упълномощения адвокат З., основава претенцията си на твърдения за поемане на
правата по недовършените сделки на български клон на търговска банка(АЛФА БАНКА
АД със седалище в Гърция), между които и
договора за ипотечен кредит № 55-32/09.10.2007г., с който на ответника С.
е предоставена главница за рефинансиране и ремонт на жилище в размер на 45 000
евро с краен срок на погасяване 20 години, а кредитополучателят и дружеството,
което той управлявал учредили обезпечение – ипотека и поръчителство в полза на
банката. Сочи, че кредитополучателят поел задължение да върне кредита по
погасителен план на анюитетни вноски до края на срока, включващи и начислена
текуща лихва, съответно определена в чл. 14 като годишна лихва във фиксиран
размер от 3.9% за първата година, а за останалия период в плаващ размер,
формиран от сбор от променлив пазарен индикатор 12 месечен ЮРИБОР и фиксирана
надбавка 2.5%. Допълнително страните уговорили олихвяване на просрочени
задължения със завишена лихва в размер на договорения ГЛП и надбавка 2.5
пункта (чл. 19.1). Кредитополучателят
поел и задължение да заплаща освен еднократната начална такса от 0.5% от
разрешения размер и текуща такса за
управление и обработка след първата
година в размер на 0.1%(чл. 17), както и
да поеме застраховката за имота, служещ за обезпечение вкл. като отговаря и за
внесени от банката за негова сметка незаплатени годишни застрахователни
премии(чл. 25) и всякакви разходи по нотариални, държавни и банкови такси и
комисиони, свързани със сключване и изпълнение на договора и учредяване,
подновяване и заличаване на обезпеченията
и разноски за принудително изпълнение(чл. 9). Страните са уговорили и
право на кредитора да обяви предсрочна изискуемост при допуснато просрочие на
която и да е вноска отчасти или изцяло за лихва или за главница (чл. 30.1),
както и право да актуализира допълнително погасителния план като променя
размера на анюитетните вноски при наличие на резки изменения в приложимите
лихвени проценти( чл. 16.2) и икономическите условия на пазара( чл. 23.1).
Всички тези клаузи банката счита за индивидуално уговорени при потвърждаването
им изрично като основания на обезпеченото задължение с подписването на
ипотечния акт на 09.10.2007г.
Конкретните размери
на задълженията на ответниците банката обосновава с начислените ежемесечно
задължения, включително и въз основа на последния актуализиран погасителен план
от 05.01.2010г за анюитетните вноски, текущите такси и допълнително отнесените
за сметка на длъжника внесени от кредитора
премии по застраховка на имота и подновяване на ипотека. Като се
позовава на прекъсване на вноските за погасяване на текущия дълг, ищецът посочва, че длъжникът допуснал забава в плащанията на вноска с падеж 11.10.2017г.,
което послужило като основание за упражняване на договореното право на
предсрочна изискуемост за цялата главница с отправените до кредитополучател и
поръчителя нотариални покани, връчени на
14.11.2018г. Тъй като изпълнение не последвало, кредиторът осчетоводил към тази
дата обявения за предсрочно изискуем цял
дълг, договорната лихва до този момент, начислил наказателната лихва върху
всички просрочени до 25.11.2018г задължения и направени поради неизпълнението
на длъжника разноски за пълномощни и нотариални такси за уведомления и поискал
издаване на заповед за незабавно изпълнение.
По същество като
пълномощник на банката, адв. Б. излага доводи за изцяло доказана претенция за
задължения, надлежно начислени въз основа на конкретни уговорки с
кредитополучателя и поръчителя като счита, че индивидуалното им уговаряне
изключва позоваване на неравноправно договаряне с потребител, а по отношение на
търговеца поръчител специалната закрила не е приложима. Пледира за уважаване на
основателните искове в цялост.
Ответниците не са
заявили лично становище по делото. Назначеният
особен представител на кредитополучателя адв. П. оспорва размерите на
забавените задължения и изискуемостта на вземането и дължимостта на
претендираните като просрочени задължения за вноски, лихви и разноски.
Представител на дружеството поръчител не се е явил по делото.
В устните
състезания особеният представител поддържа бланкетно доводи за неоснователност
на претенцията по същество.
Представителите на
страните не са използвали предоставена възможност за допълнителни писмени
бележки по същество.
Само ищецът е
претендирал за определяне на разноски по делото, конкретизирани в списък по чл.
80 ГПК( л. 487). Хонорарът на адвоката е оспорен като прекомерен.
Предварителните въпроси и допустимостта на предявените искове са били разрешени в
нарочно определение №600/21.02.2020г. (л.204), като съдът е изложил мотиви по
интереса на кредитор да води осъдителен иск срещу солидарни длъжници въпреки,
че искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за дълг, изцяло
съвпадащ с описаното спорно правоотношение по ипотечно кредитиране срещу същите
лица на същото основание е било отхвърлено.
Възражение за липса
на процесуална предпоставка или наличие на пречка не е обосновано.
Окончателен устен доклад е обявен в съдебно заседание на 13.07.2020г. (л. 488),
след допълване на първоначално обявен на страните проект (л. 207-209). Освен
мотивите на съда относно окончателната правна квалификация на претенциите,
приложимото право и по-подробно изложение на релевантните твърдения и
възражения в обхвата на предмета на спора, съдът е докладвал служебно като
приложимо право общата императивна закрила в полза на потребителите срещу
неравноправно договаряне на финансови услуга при кредитиране, съответно на
задължението, установено в практика на съдилищата(Решение № 232 от 05.01.2017г.
по т.д. № 2416/2015г., II т.о. на ВКС, Решение № 237 от 20.01.2017г. по т.д.№
2927/2015г., I т.о. на ВКС), въведено в хода на производството и като
процесуален принцип в чл. 7 ал.3 ГПК. Ищецът е реализирал допълнително правото
си на защита като е изложил доводите си за инидивидуално уговаряне с този
потребител.
След съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, съдът приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от вписване
20160309142457 по партидите на праводател и правоприемник в ТРРЮЛНЦ
ищецът е придобил предприятието на регистрирания клон на чуждестранна
банка АЛФА БАНКА - КЛОН БЪЛГАРИЯ ЕИК
*********. По силата на това прехвърляне, ищецът е придобил всички права и
задължения по недовършените сделки на праводателя си.
Въз основа на
безспорно автентични писмени изявления, съдът установява следното съдържание на
уговорките за параметрите на сключената кредитна сделка по договор № 55-32/2007
от 09.10.2007г(л. 95-103):
На 09.10.2007г
праводателят на ищеца като гръцка търговска банка (действаща чрез регистриран
клон в България) с наименование „АЛФА БАНКА“АД, гр. Атина е предоставил за срок
от 20 години на И.З.С. като кредитополучател кредит за рефинансиране на
задължения към друга банка и ремонт и реконструкция на апартамент в размер на
45 000 евро, при условие учредяване на
първа по ред ипотека върху жилище и поръчителство.
В договора е
включена изрична клауза за задължаването на дружеството, притежавано и
управлявано от кредитополучателя като поръчител, като това инкорпорирано в
основната кредитна сделка съглашение е подписано във финалната част с отделно
обозначение на представляваното дружество като поръчител.
В чл. 14 е уговорена лихва във фиксиран размер
от 3.9% за първата година, а за останалия период в плаващ размер, формиран от
сбор от променлив пазарен индикатор 12 месечен ЮРИБОР и фиксирана надбавка
2.5%, съответно актуализиран на 1 януари или на следващ работен ден от текущата
година.
Кредитополучателят
се задължил насрещно да върне получения кредит, ведно с начисляваната
ежемесечно лихва на 228 месечни
анюитетни вноски. Представеният по делото погасителен план (л. 104), подписан
от клиента обаче е съставен към 01.01.2010г и се отнася за вноски след № 15
като ясно индикира възприемането му като нов план, съставен от банката в
съответствие с уговорка за годишното актуализиране според съответно променената
лихва и съгласието на клиента да се явява за получаване на новия план в
началото на всяка календарна година (чл. 14 и 16). Допълнително в договора била
предвидена и клауза позволяваща на кредитора да променя лихвата извънредно в
рамките на текуща година при наличие на резки изменения в приложимите лихвени проценти, а правото да
извърши такава промяна в чл. 23.1 от договора е обусловено от настъпване на
съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина и/или
промени в българското законодателство, които правят сделката неизгодна за
банката, както и в случай на увеличение с повече от 50 % на цената на паричния
ресурс, който Банката заплаща за рефинансиране на междубанковия пазар. При
несъгласие на клиента с упражненото едностранно от кредитора право на промяна
била предвидена предсрочна изискуемост на остатъка от дълга и задължение за
връщането на главницата до 30 дни от писмения отказ.
Допълнително
страните уговорили олихвяване на просрочени задължения по вноски, такси
разноски или други вземания по кредита
със завишена лихва в размер на договорения ГЛП и надбавка 2.5 пункта (чл. 19.1). Кредитополучателят поел и задължение
да заплаща освен еднократната начална такса от 0.5% от разрешения размер и текуща такса за управление и обработка след първата година в размер на 0.1%(чл. 17). Кредитополучателят се задължил да поеме
застраховката за имотите, служещи за обезпечение като поддържа покритие поне
един месец след крайния падеж, като отговаря и за внесени от банката годишни
застрахователни премии по подновени от негово име и за негова сметка полици
(чл. 25). Страните са уговорили и право
на кредитора да обяви предсрочна изискуемост при допуснато просрочие на която и
да е вноска отчасти или изцяло за лихва или за главница (чл. 30.1).
Нито ищеца, нито
ответниците сочат обвързването си с уговорки, прилагани при общи условия,
поради което съдът приема за безспорно съдържанието на клаузите по договора
така, както са възпроизведени в конкретните съглашения между страните.
Спорни са
конкретните обстоятелства, при които страните са постигнали съгласие по това
съдържание на условията.
Съдът е указал на
насрещните страни нуждата от установяване на индивидуалния подход при
предлагане на кредитния продукт. Въпреки указанията допълнителни доказателства
извън съдържанието на така коментираните писмени съглашения не са ангажирани.
Възпроизвеждането на същите основни параметри на договарянето и в подписания
ипотечен акт, с който е учредено обезпечението в изпълнение на условието за
предоставяне на сумата по кредита не установява по никакъв начин процеса на
формиране на съгласието на насрещните страни, а само крайния му резултат като
изявена воля. Няма данни за конкретни предложения за условията на бъдещия
договор, особено начина на определяне на
лихвата и допълнителните разходи за такси и застраховки, които да са обсъждани
и разяснени на клиента от доставчика на финансовата услуга по начин позволяващ
на потребителя да избере от няколко общо предлагани от кредитора услуги
конкретни параметри, съответни на индивидуалния му интерес. Налага се извод, че
между страните е договорено ползване на предложен от банката типичен кредитен
продукт, като невъзможността на клиента да се отклонява от условията изрично е
изключена със самото му задължаване да приема автоматично действие на
определяни само от банката параметри. Ето защо съдът приема за категорично
установено, че сделката е сключена при условия, едностранно унифицирани от
доставчика за всички потенциални негови клиенти. За индивидуално договорено
може да се приеме само съдържанието на първата част от кредитния договор, в
която са били посочени конкретни параметри по размера на поискана сума за главница,
срока и конкретно предложени компоненти
на променлив лихвен процент (БЛП) и фиксираната надбавка, определени според
индивидуалните особености на клиента и продукта. Останалата част от
съдържанието на този договор и по-конкретно правото за определяне на ново
съдържание на променливия компонент, санкциите за забава и допълнителните
плащания на такси не е уговаряно по начин, отразяващ индивидуален интерес на
клиента. Именно в тази част от съдържанието на сделката остават и съмнителните
клаузи, уреждащи промяната на ГЛП и отражението му върху размера на събираната
от банката текуща възнаградителна лихва, наказателните надбавки за забава и
начислените такси.
Назначената по
делото експертиза, изготвена от вещото лице в две части, депозирани
едновременно в о.с.з. на 13.07.2019г, съдът кредитира изцяло като съответни на
специалните знания на вещото лице, приложени върху предоставените от банката
счетоводни записвания. В тази връзка съдът не намира основание да отрече
възприетите чрез оглед от вещото лице данни, както в справките, издадени по
записите на чуждестранната банка, така и в пренесените в книгите на
правоприемника на предприятието вписвания. Счетоводните отразявания сами по
себе си се нуждаят от експертна интерпретация, поради което именно чрез коментара
им от вещото лице те могат да бъдат използвани надлежно като доказателствено
средство. Експертът е констатирал( л. 277), че уговорената главница от 45 000 евро е била предоставена в цялост на
датата 11.10.2007г по разплащателната сметка на клиента. Вещото лице е
констатирало и съвпадение на падежните дати, отчитани от кредитора на месечни
вноски според актуализирани погасителни планове, като е установило ( л.277)
промените в лихвените проценти, които кредиторът е приложил по договора. Вещото
лица е констатирало, че процентът на събираната от кредитора годишна лихва е
варирал от 7.23 до 3.86, с колебания
както към увеличение, така и към намаление, но тези крайни стойности не са
съответни с уговорените първоначално размери на лихвата след първата година на
фиксиран процент, тъй като на 01.01.2010г е завишена надбавката от 2.5 на 4.1
%, а стойностите на референтния пазарен индикатор за 2009г., 2011г, 2012,1 2015
и 2020г. са отчетени с незначително завишение (недостигащо пълен пункт).
Вещото лице не е
установило никакви документи относно договарянето на тези промени, като в
кредитното досие е намерило само връчения на клиента нов план при увеличението
на надбавката към 1.1.2010( л. 104-108). Счетоводните записвания на получените
от банката плащания (л. 11) сочат, че вноски за погасяване на главници и лихви
са усвоявани до август 2018г, макар да е била допускана забава на някои от
падежните дати, която е била и съответно компенсирана със събиране на
наказателна лихва от следващо текущо постъпление (л. 279) в размера, уговорен
като наказателна надбавка. Според изчисленията на вещото лице кредиторът е
усвоил освен вноските за главница и лихва според ежегодно актуализирани по
негова преценка размери, допълнително и уговорените във фиксиран размер,
начална и пет поредни годишни такси за управление, покриващи задължения за периода до 2013г. включително в размер на
общо 450 евро, разходите за подновяването на вписаната ипотека в размер на
190.52 евро и премии по сключени
застраховки за имущественото обезпечение през 2011- 2018г. в общ размер на
252.14 евро (л. 279). Вещото лице сочи, че не са събрани такси извън
договорените, но според неговата справка общият размер на събраните такси
включва и допълнителна такса за просрочие през 2016г в размер на 15.33 евро( л.
289), която не съответства на клауза от договора, както и законна лихва,
начислена в размер на 263.03 евро след обявяване на предсрочната изискуемост(
л. 289).
При тези факти съдът съобразява следното:
Въпреки ясно
заявеното при договаряне на целта на кредита потребителско предназначение,
кредитната сделка е извън приложното поле на специалния Закон за потребителския
кредит(отм.), действащ от 01.10.2006г, поради специалното условие за
обезпечаване на кредитирането (чл. 3 ал. 5 т.1
от ЗПКотм.) Въведените от 1.01.2017 г. специални правила със Закона за
кредитите за недвижими имоти на потребители нямат обратно действие и също не
могат да се приложат за процесната сделка.
Отношенията на
клиентите с банката се уреждат от диспозитивни общи правила за банково
кредитиране по чл. 430 ТЗ и императивните особени изисквания към кредитните
институции, предоставящи кредитен продукт (чл. 58 и 59 от ЗКИ). Сделката
съответства на тези правила. Страните са спазили писмена форма, посочили са целите на
финансирането като текущи нужди на потребителя и крайния срок за ползване на главницата. Лихвата е
уговорена ясно с посочване на начален размер на лихвения процент и
периодичността на начисляването й върху ползваната сума. Допълнително
уговорените промени на размера на лихвата са определяеми по недвусмислен начин,
чрез обвързване със стойност, която едностранно кредиторът ще обявява на
клиента и това е достатъчно за да се приеме, че уговорка е постигната. Дори и
при самото сключване да не е съставен погасителен план, то такъв несъмнено е
връчен по-късно при първо актуализиране на променлив лихвен процент по
инициатива на самия кредитор. Няма основание да се приеме, че условията за
връщане на кредита са неясни, респективно че липсва постигнато съгласие относно
същественото съдържание на сделката, указано в чл. 430 ТЗ. Тъй като към
процесния договор не се прилагат общи условия, не се е налагало предварително
оповестяване на такива по реда на чл. 58 и 59 от ЗКИ(в първоначалните им
редакции, действащи от 01.01.2007г). Съответно изрично договорения референтен
променлив индекс 12 м. ЮРИБОР, отчитан на конкретна дата всяка година и фиксирана към него надбавка са ясно
посочени като компоненти, формиращи променлив годишен лихвен процент, начина на
определянето му и обявяването му на клиента. Уговорените размери на дължимите
такси, пряко свързани с управлението и отпускането на кредита и предсрочното му
погасяване, както и посочените допълнителни разходи по застраховане на имотите,
дадени в обезпечение несъмнено покриват изискванията за условията, които
кредитните институции е следвало да оповестяват. В този смисъл не е налице
съгласуване на волите на договарящите се, което да опорочава сделката до степен
на несключен договор или до договаряне, насочено към постигане на забранен от
закона резултат по смисъла на чл. 26 ал.1 т.1 от ЗЗД.
От друга страна
обаче, съдът съобразява, че към този вид договори е приложима и общата
императивна закрила срещу неравноправно договаряне в сила от 10.06.2006 г.(пар.
13, т. 12 от ДР на ЗЗП, както и л. 143 т.
5, 9, 12 и ал.3, чл. 144 ал. 2 т. 1 и ал. 4, чл. 146, чл. 147
ЗЗП), както и най-общите достижения на Европейското право, доколкото този закон
е бил включен в националното право на РБългария
в изпълнение предприсъединителен ангажимент, но ефективното
имплементиране на ангажименти произтичащи от Директиви на общността настъпва
след 2007г. и те имат директен ефект за договори след тази дата. Съответно тези
норми ще следва да бъдат съобразени служебно от съда със съдържание, извлечено
и чрез тълкуване, дадено от СЕС по реда на преюдициални запитвания.
Тъй като
индивидуално договаряне не беше установено, клаузите относно запазените за
кредитора права да изменя първоначално оповестени условия както по отношение на
лихвата, така и по отношение на срока за ползване на кредита подлежат на
преценка за неравноправност.
Няма никакво съмнение, че уговорките относно
начина на определяне на компонентите, формиращи годишния лихвен процент и
прилаганите от кредитора такси по кредита не са
индивидуално договаряни, напротив изрично клиента е приел да бъде
обвързван с решенията на самата банка без да може да договоря нещо различно,
съответно и по отношение на тези уговорки следва да се приложат критериите за защита
на потребителите по смисъла на Директива 93/13/ЕИО и тълкуването й, възприето в
практиката на съда на ЕС(C-415/11, С 226/12, C-453/10 и C-397/11) и
установената практика на националната юрисдикция по прилагане на ЗЗП, въвел в
националното ни право европейските изисквания към този тип сделки(решение
№236/20.12.2016 по т.д №3082/2015 на ВКС, ІІ т.о; решение №205/7.11.2016г. по
т.д.№154/2015г. на ВКС,решение
№165/3.12.2016г. по т.д.№1777/2015г. на ВКС, І т.о.).
При дългосрочно
кредитиране (в случая 20 години), поради естествената и предвидима динамика на
пазара, абсолютното фиксиране на лихвата би било в противоречие с
добросъвестността, тъй като принципно ще постави една от страните в положение
да понася изцяло риска от обосновано предвидими обективни промени. Съответно и
за този тип договори не може да не се счита, че уговорката за някакъв вид
изменение на лихвата е съответна на предвидимите и за двете страни динамика на
цените на кредитирането за дългосрочен период и съответно сама по себе си не поражда
значително несъответствие, а напротив(подобно на валоризационните клаузи) цели
да осуети предвидима нееквивалентност в отношенията между страните.
Променливият процент на лихвата сам по себе си не изключва добросъвестността в
договарянето, стига промяната на фиксираната погасителна вноска (договорена в
размер поносим за клиента, според обявените очаквани трайни негови доходи) да
се отчита по предвидим и за двете страни начин. Такива клауза принципно би била
изключена от потребителска закрила, ако е ясно и разбираемо уговорена и ако
клиентът запазва възможност да ограничи неблагоприятни за себе си последици
(чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО и чл. 59 ал.2 ЗКИ). В случая, и двете уговорки, определящи
стойността на банковата услуга като възнаграждение, получавано от кредитора за
ползване на заетите средства (възнаградителна лихва) и допълнителните такси (за
усвоявяне и администриране) са обявени ясно и разбираемо: за първа година
лихвата е била фиксирана, а за следващите е определяема към точен момент –
начало на календарна година с проста формула на надбавка над публично
оповестявана стойност на референтен пазарен индикатор, върху който банката не
може да влияе; таксите са посочени като точен процент от ясно определена основа
(разрешения размер на кредита) с точен момент на ежегодно начисляване.
Уговорките в чл. 14 и 17 не пораждат неравновесие в правата и задълженията на
страните и съответно не налагат защита на потребителя.
Така уговорените
размери обаче кредиторът може да променя, без да е пояснено конкретно какви са
основанията за промяната им и по какъв начин, разбираем за потребителя, ще се
формират новите размери. Договарянето на допълнителното право е бланкетно и
осуетява възможността на кредитополучателя да прецени бъдещата финансова тежест
по задължението си за връщане на кредита, като позволява на кредитора да
увеличава възнаграждението си изцяло по своя преценка и то дори при обективно
обратни пазарни тенденции. Типичната
характеристика на продукта за дългосрочно кредитиране е възможността да
се съобрази прогнозируема динамика на лихвените равнища, поради което и
принципното уговаряне на плаващ лихвен процент позволява и на двете страни да
минимизират рисковете от дългосрочното обвързване, като прилагат стойности,
следващи измененията на пазара. Само ако променливите са обективно обусловени,
това договаряне ще може да изпълни ролята си. В случая обаче банката е
прилагала към клиентите си уговорка, гарантираща на кредитора допълнително
компенсиране на неблагоприятни за него пазарни изменения, с което несъмнено
равнопоставеността е нарушена. Основанията в чл. 23.1 от договора не посочват ясна
формула, при която потребителя ще може да предвиди точно с колко пункта и кога ще бъде извършено
увеличението на лихвата, а приложимите към договора такси е следвало да се
начисляват по тарифа, подлежаща на актуализация според чл. 32 чрез оповестяване
в офисите на банката. Не може да се приеме за добросъвестно такова договаряне,
без съответна гаранция и за потребителя за начина, по който той ще може да се
освободи от негативни за него последици. В случая на потребителя е предоставено
право на отказ от договора, но само по себе си това утежнява допълнително
положението на кредитополучателя, който загубва и ползващото го дългосрочно
разсрочване, съобразено с нивата на текущите му доходи.
В заключение съдът
констатира, че уговорките по чл. 16.2 и
23.1, както и препращането към тарифа за такси в чл. 9 и 32 от кредитния
договор (позволяващи едностранно определяне на нивата на променливия компонент
от лихвен процент и допълнителните разходи като такси) не са индивидуално
уговорени и позволяват поведение, нарушаващо баланса на правата и задълженията
на страните, което е несъвместимо с добросъвестността. Тези неравноправни
уговорки не са породили действие за потребителя и съответно съдът следва да
отчита съдържанието на сделката без тях, без това да изключва действието на
договора като цяло, тъй като съществените му елементи – променлив лихвен
процент, определян в конкретно уговорен момент по начин, изключващ субективна
преценка на референтен пазарен показател и фиксирани по размер такси, не се
засягат от опорочените клаузи, а запазването на договора в първоначалните,
неизменени параметри е съответно на интереса на закриляния кредитополучател
(продължаващ да се ползва от уговорените падежи по дългосрочния план). В този
смисъл е разяснено и значението на потребителската защита при тълкуване на Директива 93/13/ЕИО в практиката на СЕС
(С92/11, С-421/14, C-415/11 и С 226/12, C-453/10 и C-397/11).
Категорично се
установи по делото, че банката кредитор е приложила неравноправните клаузи по
отношение на лихвата, като е начислила в новия погасителен план размери на
годишната лихва с нова, завишена
надбавка в нарушение на договорената формула за годишна актуализация само
според промяна на пазарния индекс. Това първо несъответствие е съхранено за
целия следващ период на определяне на задълженията, тъй като едностранно
наложената надбавка е отчетена при всяка ежегодна актуализация( л. 277) и
отклонението съвсем не е несъществено за да се приеме за допустимо, наред със закръгляване
на десетични знаци на пазарен индекс. Прилаганите от банката нови размери на
лихвата следва да се приемат за определени само по нейно еднолично решение, без
да са съгласувани с клиента. Съответно на този правен извод не може да бъдат
кредитирани вариантите на размерите на задълженията, установени от вещото лице
по счетоводните записвания на лихвените проценти прилагани от банката (отразени
в отговорите в т . 5 от задачата).
На осн. чл. 146 ал.
5 от ЗЗП, съдът преценява изпълнението на длъжника според уговорката за
лихвените проценти, определени от вещото лице по алтернативния вариант на
месечни вноски в т. 6 от заключението (л. 290),
актуализирани ежегодно само според формулата на надбавка от 2.5 пункта
над 12 м. Юрибор. Съдът кредитира изцяло констатациите на експерта като
резултат от приложените специални знания при преценка на счетоводните
записвания на усвоените от кредитора наличности, предоставени от потребителя за
обслужване на кредита (при липса на представени от ответниците други
доказателства за плащане). Въз основа на констатациите на вещото лице съдът
възприема за доказано изпълнение на
задълженията за вноски по погасителния план в размер на поне 15808.39 евро главница
и 18657.33 евро редовна възнаградителна лихва или общо 34465,72 евро, които са
били внесени до март 2018г. До вноска с падеж 11 юли 2018г обаче, общият размер на анюитетите по
алтернативния план възлиза на само 33901.92 евро (сбор до 128 вноска вкл.),
което означава, че не само че клиентът не е пропуснал падежи, а дори е
надвнесъл суми към момента, в който банката се е позовала на правото си да
обяви предсрочна изискуемост и е изпратила нотариалните покани до длъжника и
поръчителя(л.114-133).
Липсата на
неизправност на длъжника изключва първия от елементите, необходим за пораждане
на правните последици на уведомлението за упражнено потестативно право на
кредитора да лиши длъжник от договорен срок в негова полза. В тази връзка съдът
съобразява задължителното тълкуване на сложния фактически състав, предвиден в
императивно правило на чл.60, ал.2 ЗКИ,
изискващ наличие на основание, предвидено в договора между страните и
допълнително изявление на кредитора, основано на такова вече настъпило
основание( т. 18 от ТР 4/2013 ОСГТК на ВКС и т.2 от ТР 3/2017 ОСКГТК на ВКС).
Независимо, че поканите са удостоверени като връчени с прилагане на фикции за
уведомяване на адресатите, сами по себе си те не могат да произведат ефект, тъй
като към този момент кредитополучателят е бил изправен. Затова съдът приема, че
погасителният план, с размерите на дължими вноски продължава да действа и
пропускането на следващите падежи може да ангажира само отговорност за плащане
на вноските, за които е настъпила забавата.
Съдът може да
съобрази в тази връзка всички факти, очертаващи претенцията за изискуемост,
настъпили както до подаване на заявлението от кредитора, така и евентуално
новонастъпили факти на падежиране на вноски по редовен план (т.1 от ТР 8/2017 ОСГК
на ВКС). В случая, общият размер на анюитетите до 152 вноска включително с
падеж на 11.06.2020г., са настъпили в хода на съдебното дирене. Затова и съдът
установява, че кредиторът има право да събира тези вноски съответно на
обвързващия кредитополучателя погасителен план. Общият размер на задълженията
съдът определя, като съпоставя сборовете, изведени от експерта в алтернативния
план само за главница и редовна лихва, защото в изготвената таблица за
наказателната лихва е използван процент, изведен от ползвания от банката ГЛП въз
основа на неравноправната клауза, а не намаления размер според непроменената
договорна формула. Така от общият дълг от 40 050.66евро следва да се приспаднат
усвоените вече от банката главници и лихви
34465,72 евро, както и събраната неоснователно наказателна лихва за забава
от 501.31 евро и законна лихва, начислена без да е налице предсрочна изискуемост
в размер на 263.03 евро. Допълнително към неоснователно отнесени към
задълженията на длъжника наличности следва да се прибавят и събраните такси за
просрочие от 15.33 евро, които не са били изрично уговорени с
кредитополучателя. Също без основание са събрани и 180 лв. от сметката на
длъжника, като кредиторът ги е осчетводил според справката като направени в
негова тежест нотариални разходи(л. 93–гръб), но доказателства за основание за
каквато и да е услуга през 2018 г. извън заверките на подписи на пълномощни и
нотариални покани по повод
неоснователното отправеното уведомление за предсрочната изискуемост не
са посочени. Тази сума, призната като издължена от длъжника на 20.08.2018г.
следва да се отнесе към погашенията по изискуемите вноски, след съответно
превалутиране по фиксиран курс на БНБ до 92.03евро. За разлика от тези
неоснователно осчетоводени от кредитора задължения обаче, събраните суми за
таксите и застраховките, включително и подновяването на ипотеката изцяло
съответстват на уговорките с потребителя и са били надлежно начислени и
погасени за негова сметка. Таксите от 120 евро вещото лице е посочило като
събрани за обслужване на разплащателна сметка, поради което и съдът следва да
ги зачете като използвани от кредитора по друга банкова услуга, извън кредита,
предмет на настоящия процес. Затова от общо установените като внесени от
длъжника суми по т. 3 от експертизата( л. 279) съдът зачита като правилно
усвоени независимо от неравноправното увеличение на лихвата и добавената такса
и разноски, само застраховките от 252,14 евро и таксите от 760.52 евро, а
горницата от 35245.39 евро и добавката от 92.03евро е следвало да бъде
разпределена за покриване само на текущите падежирали вноски. Сборът на така усвоените
от сметката на кредитополучателя суми възлиза на 35337.42 евро и е бил достатъчен
да погаси всички вноски до ноември 2018г. включително по алтернативния план (л.
292) и само 155.80 евро от вноската с падеж 11.12.2018г. При липса на доказани
възникнали вземания за разноски и лихви за забава, този начин на приспадане на
изпълнението при непосочено от длъжника основание за плащане изцяло съотвества
на правилото по чл. 76 ЗЗД. Съответно и към момента на подаване на заявлението
от кредитора на 30.11.18г не е имало никаква просрочена вноска и забавата
започва да се натрупва едва след сезирането на съда.
Настъпили са падежи
на вноски от № 134 до №152, включващи съответно: 3915.71 евро главница, формирана от остатък от 100.14 евро
от вноска с падеж 11.12.18г и сбора на
всички вноски с падежи от 11.01.2019 до 11.07.20г, както и 797.53евро договорна
лихва, включена във вноски с падеж от 11.1.2019г до 11.07.20г. В този размер
съдът установява просрочени задължения по този договор. До този размер би могла
да бъде ангажирана отговорност на кредитополучател.
Акцесорният
характер на (чл. 138 ЗЗД) изключва пораждането на отговорността на дружеството в друг размер. Търговецът не
се е договарял самостоятелно да поема задължения към банката, а само да обезпечи
лично изпълнение на задължението, така както то е било договорено от
потребителя физическо лице. Макар да произтича от относително самостоятелно
съглашение между поръчителя и кредитора, солидарната отговорност възниква само
при неизпълнение на обезпечения дълг и то в обема, в който е бил поет от
главния длъжник. Затова и ако потребителят не носи отговорност за задълженията,
основани на неравноправните клаузи, няма да възникне изобщо основание за
търсене на плащането от поръчителя. В този смисъл е без значение неговото
търговско качество.
Въз основа на тези правни изводи, съдът
достига до заключение за частична основателност на претенцията на кредитора
спрямо солидарно задължените кредитополучател и поръчител. Доказано е изискуемо задължение за връщане на главницата по вноски
с настъпили падежи от 11.12.18г до
11.07.2020г. в общ размер 3915,71 евро и
само в този размер осъдителният иск може да бъде уважен. За горница до 29191,61
евро искът следва да се отхвърли.
Ищецът е
претендирал възнаградителна лихва за период само до 14.11.2018г, а наказателна
лихва за просрочие само до 25.11.2018г. В тези периоди задължения не са
установени, поради което тези два иска са изцяло неоснователни и следва да се
отхвърлят.
Разходите по
нотариалното удостоверяване на връчване на поканата за предсрочна изискуемост и
подписи на пълномощни са направени без основание и не се дължат от
кредитополучателя, затова и този неоснователен иск следва да се отхвърли
изцяло.
Разрешението на
спора по същество следва на намери и съответно отражение върху акцесорните
последици от заявяването на оспореното вземане за плащане по реда на чл. 417 ГПК. В случая, съдът констатира, че към момента на подаване на заявлението
длъжникът е бил изправен и съответно не е причинил със спиране на обслужването
на кредита нуждата от такава защита. Преждевременно направените разноски от
кредитора, сезирал съд с искане за плащане на неизискуем дълг следва да останат
в негова тежест, поради което не следва да се отчита каквито и да са
благоприятни за този заявител последици от воденото заповедно производство, с
изключение на зачетената такса като дължима част от събраната за исковия
процес. Съответно и заявлението не може да породи правоувеличаващ ефект ( чл.
214 ал. 2 ГПК) и да породи акцесорно вземане за законна лихва преди
настъпването на падежите на всяко от разсрочените в действащия погасителен план
задължения и това следва да се отрази при присъждането на основателната част от
главницата.
По претенция за разноски:
Предвид направеното
искане и на основание чл.81 вр. чл. 78 ал.1 от ГПК, ответниците следва да
заплатят съразмерна на основателната претенция част от направените от ищеца по
исковото производство разноски. От посочените от ищеца в списъка по чл. 80 ГПК
(л.487) съдът приема за причинени от ответниците само държавните такси за
исково производство в размер на общо 2470.32лв, както и депозираните и
изплатени на особен представител и на вещо лице възнаграждения в общ размер
2200лв и внесен по банков път (л.10) фактуриран хонорар на адвоката в размер на
1038.97лв. Възражението за прекомерност на това възнаграждение е неоснователно,
при отчитане на минимален размер от
2323.70лв, определен по чл. 7 ал. 4 т. 4 от НМАВ според общия кредиторов
интерес в левова равностойност (59790.62лв). За разлика от заповедното
производство, разходите за исковия процес не следва да остават в тежест на
кредитора, тъй като след настъпване на изискуемостта ответниците са изпаднали в
забава и нито са признали иска, нито са предприели плащане на дълга си.
Отговорността за направените от ищеца по делото разноски съдът определя до размер
от само 731.29лв от общо заплатените 5709.29лв, съразмерно на основателната
част от разгледаните претенции (7658.46/59790.62).
Ответниците не са
поискали определяне на разноски.
Мотивиран от гореизложеното,
и на осн. чл.237 ГПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.З.С., ЕГН ********** ***,
като кредитополучател и „С.
БИЛДИНГ“ЕООД ЕИК *********, гр. Варна, ул. Люляк № 30 ет. 4 ап. 85, чрез
управител И.З.С., ЕГН **********, като поръчител ДА
ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Юробанк България”
АД ЕИК *********, гр.София, ул. Околовръстен пет № 260, представлявана от Д.
Ш. и П. Д., следните суми:
3915,71 € (три
хиляди деветстотин и петнадесет евро и седемдесет и един евроцента),
представляващи сбор от остатък от 100.14 евро от вноска с падеж 11.12.18г и
пълни части от главница по вноски № 135 до №152 с падежи от 11.1.19г-11.07.20г по
погасителен план, съставен от вещото лице на л. 293 от делото, който
приподписан от съда представлява неразделна част от настоящото решение,
дължими по договор за ипотечен
потребителски кредит № 55-32/09.10.2007г., на осн. чл. 430 ТЗ, ведно със законната лихва върху
всяка от частите от тази главница, от ежемесечно настъпващ падеж на 11 число от
съответен месец до окончателно плащане по еврова сметка на кредитора в ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ”АД с IBAN ***;
731.29 лв.(седемстотин
тридесет и един лева и двадесет и девет стотинки), представляваща част от общо
направени от ищеца разноски по тачи основателна част от искове, на осн. чл. 78
ал.1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ обективно
съединените от същия кредитор претенции срещу същите солидарни длъжник по същия
договор, за присъждане на следните суми:
1. горница над
3915,71 евро до 29191,61 евро, като сбор от всички падежирали вноски и вноски с
падежи след упражнено право на предсрочна изискуемост, считано от 14.11.2018г.
2. сборно вземане
от 1106.51 евро за договорни възнаградителни лихви, претендирани като начислени по същия договор върху редовна
главница за периода 13.11.17 – 14.11.18г
4. сборно вземане
от 226.32 евро за договорни мораторни лихви, претендирани като начислени по същия договор за периода
11.11.17 – 25.11.18г
5. сборно вземане
от 90лева за разноски за нотариални такси за сметка на кредитополучателя за
уведомяване на длъжниците за предсрочна изискуемост.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните (чрез пълномощниците им) със съобщение образец №
11 от Наредба №7.
Да се обяви в
регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК, на осн. чл. 273 от ГПК.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: