Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
05.11.2019 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски
Районен съд първи
граждански състав
На тридесети октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар:
Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 498 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по
иск с правно основание член 422 от ГПК.
Ищцовото
дружество - „А.з.с.н.в.“ ЕАД *** твърди,
че на 01.07.2017г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“
ООД, по силата на което вземането на „И.А.М.“ АД, произтичащо от договор за
паричен заем № 2708442/20.12.2016г. било прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в.”
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и
всички лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.“ АД
(понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД), ЕИК ********била правоприемник н. „А.з.с.н.в.”
ООД, ЕИК ********. „И.А.М.“ АД упълномощило „А.з.с.н.в.“ АД (понастоящем „А.з.с.н.в.“
ЕАД), в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената
цесия. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на
И.А.М.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД уведомително писмо с Изх. № У ПЦ-П-ИАМ/2708442
от 05.07.2017г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие за
доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се върнало
в цялост с отбелязване върху обратната разписка, че пратката е непотърсена. На
15.03.2019г. до длъжника било изпратено повторно уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-С-ИАМ/2708442 за извършената цесия чрез куриер. Писмото отново се върнало в
цялост. Към искова молба представят копие от уведомлението за извършената цесия
от страна на „И.А.М.” АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с изх.№
УПЦ-С-ИАМ/2708442/15.03.2019г., за връчване на ответника чрез съда, ведно с
исковата молба и приложенията към нея в случай, че последният оспори действията
във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания. Позовават се
на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение №
3/16.04.14г. по т.д. № 1711/2013 г. на I т.о. и Решение № 123/24.06.2009г. по
т.д. № 12/2009г. на II т.о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1
от ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание
чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от
значение за спорното право.От друга страна считата, че длъжникът може да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението.
Твърди,
че на 20.12.2016г. между „И.А.М.“ АД (Заемодател) и В.И.Б. (Заемател) бил
сключен Договор за паричен заем с № 2708442, в съответствие с разпоредбите на
Закона за потребителския кредит и на основание Стандартен европейски формуляр,
предоставен предварително на Заемателя и съдържащ индивидуалните условия на
бъдещия заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено
от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 500.00 лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е
отпуснал кредит на Кредитололучателя, се уреждали от Договора. Съгласно
клаузите на договора, страните били постигнали съгласие, че договорът за заем
има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора била
предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е.
реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора. Така
предоставянето в собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на
Заемателя, съставлявало изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави
заема и създава задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя погасителни
вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните вноски, които
Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляващи изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата
на заемодателя, като лихвеният процент бил фиксиран за срока на Договора и е
посочен в него, при което общата стойност на плащанията по кредита била
договорена в размер на 559.92 лева. Така, договорната лихва по кредита била
уговорена от страните в размер на 59.92 лева. Съгласно разпоредбите на Договора
за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до
19.06.2017г. на 6 равни месечни погасителни вноски, в размер на 93.32 лева
всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил 20.01.2017г., а падежът
на последната погасителна вноска бил 19.06.2017г. С подписването на Договора за
заем Заемателят удостоверявал, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички
клаузи от този договор, съгласил се е с тях, и че желае договорът да бъде
сключен. На основание сключения Договор за паричен заем и съгласно „Тарифа за
таксите на И.А.М.“ АД, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорка лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни
обаждания, лични посещения и др.) за събирането на просрочените вземания в
размер на 9.00 лева. Таксата за направени разходи се начислявала за всеки
следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане било
забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи за
събирането на просрочените погасителни вноски, които трябвало да заплати
заемателят, не можело да надхвърлят 45.00 лева. На основание цитираните
разпоредби на длъжника била начислена такса разходи за събиране на вземането в
размер на 45.00 лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, Заемателят се задължил
в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на
Заемателя служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният
размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000.00 лева; да работи по
безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „И.А.М.“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните
две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако
има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен“, като поръчителите подписват договор за поръчителство
ИЛИ банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена след
усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по
договора, която да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е
представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно
уговореното от страните в чл. 4, ал. 2 от договора, на същия била начислена
неустойка за неизпълнение в размер на 353.40 лева, която страните постигнали
споразумение да бъде разсрочена на 6 равни вноски, всяка в размер на 58.90
лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора
за заем. Начислената неустойка била с конкретно определен размер е договора за
заем, като не била изчислена е процентно съотношение. Така, погасителната
вноска, която следвало да заплаща Заемателят била в общ размер на 152.22 лева.
На
основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбата на
чл. 8 от сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава била размер
на действащата закон на лихва за периода от 21.01.2017г. до датата на подаване
на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва била 76.82 лева,
който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Длъжникът
не е извършил плащане по дължимия паричен заем към Дружеството. Срокът на
договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно –
19.06.2017г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. В тази връзка з. „А.з.с.н.в.”
ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за издаване на Заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията за обща
сума е размер на 1035.14 лева, от които главница – 500.00 лева, договорна лихва
– 59.92 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на
заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, неустойка
за неизпълнение – 353.40 лева, обезщетение за забава в размер на 76.82 лева и
такса разходи в размер на 45.00 лева и по образуваното ч. гр. д. 1390/2018 г,
II състав по описа на Районен съд - Карлово е издадена Заповед за изпълнение.
Длъжникът не е намерен на установените в заповедното производство адреси,
заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което от
своя страна обуславя правния интерес от подаването на настоящата искова молба.
МОЛИ
съда, да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
длъжника В.И.Б., че същият дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД сумите както следва:
-
500.00 лева - представляващи главница по договор за паричен заем;
-
59.92 лева, представляващи договорна лихва за периода от 20.01.2017г. до
19.06.2017г. (падеж на последна погасителна вноска);
-
353.40 лева за периода от 20.01.2017г. до 19.06.2017г. (падеж на последна
вноска), представляващи неустойка по договора за кредит;
-
45.00 лева, представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания;
-
76.82 лева, представляващи обезщетение за забава за периода от 21.01.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението.
Претендира
за направените по делото разноските, в хода на заповедното производство, както
и тези, направени е хода на настоящото производство - заплатената от ищцовото
дружество държавна такса, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на
350.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Ответникът
- В.И.Б., редовно призован за съдебното заседание, не се представлява и не
взема становище по исковете, както и не депозира писмен отговор в срока по член
131 от ГПК, въпреки
дадената му възможност за това.
В открито съдебно заседание,
проведено на 30.10.2019г., ищцовото дружество е заявило желанието си за
постановяването на неприсъствено решение, на основание член 238, ал.1 от ГПК.
Настоящият състав намира, че са
налице процесуалните предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, визирани в член 239, ал.1 от ГПК, а именно - същият е бил
редовно призован за съдебно заседание, не се явил и не е бил представляван. На
ответника редовно му е връчено съобщението за писмен отговор в срока по член
131 от ГПК, но такъв не е постъпил. Указани са му последиците на член
133, член 143, ал.3 от ГПК, както и на член 238, ал.1 от ГПК, че ако ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът, с оглед представените
доказателства с исковата молба намира, че искът е вероятно основателен, поради
което и срещу ответникът ще следва да се постанови неприсъствено решение, с
което да се уважи предявения иск, без същото да се мотивира по същество по
аргумент на член 239, ал.2 от ГПК.
На основание член 78,
ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по
делото, представляващи заплатена държавна такса в размер на 225.00 лева, както
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лева или в общ размер на
575.00 лева.
Доколкото
искането е свързано с установяване на задълженията, посочени в заповедта за
изпълнение издадена в заповедното производство по ч.гр.д. № 1390/2018г. по
описа на КрлРС, включително и разноските за него, с оглед задължителните
указания по т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК, съдът в исковото
производство следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по това искане,
дори когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Ищецът е
доказал и е издадена заповед за разноски в заповедното производство в размер на
75.00 лева.
Мотивиран
от изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на В.И.Б. *** с ЕГН ********** по предявения иск от
„А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, офис
сграда Л., ет. 2, офис 4, представлявано от Н.С.и М.Д., че В.И.Б. *** с ЕГН **********
ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***,
офис сграда Л., ет. 2, офис 4, сумите,
както следва – 500.00 лева - представляващи главница по Договор за
паричен заем с № 2708442/20.12.2016г.; 59.92 лева, представляващи договорна
лихва за периода от 20.01.2017г. до 19.06.2017г. (падеж на последна погасителна
вноска); 353.40 лева, представляващи неустойка по договора за кредит за периода
от 20.01.2017г. до 19.06.2017г. (падеж на последна вноска); 45.00 лева,
представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 76.82 лева,
представляващи обезщетение за забава за периода от 21.01.2017г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 02.10.2018г., ВЕДНО със законната лихва за
забава от датата на входиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в районен съд –
02.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, които задължения са
предмет на Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1390/2018г. по описа на Районен
съд – Карлово.
ОСЪЖДА,
В.И.Б. *** с ЕГН ********** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет. 2, офис 4,
представлявано от Н.С.и М.Д., разноските, направени в исковото производство в
размер на 575.00 лева.
ОСЪЖДА
В.И.Б. *** с ЕГН ********** да заплати н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ********със
седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет. 2, офис 4,
представлявано от Н.С.и М.Д., разноските, направени по частно гражданско дело № 1390/2018г. по описа на
КрлРС в размер на 75.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, съгласно член 239, ал.4 от ГПК, като същото да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.