Р
Е Ш Е Н И Е
гр.София,12. 06. 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на трети юни през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Антоанета Луканова
и прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 9738
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от „Т.С.” ЕАД, ищец пред
СРС, срещу решение № 106196 от 02.05.2019 г., постановено от СРС, Второ ГО,
63 състав по гр.д.№ 12669 по описа за 2018 г., в частта, в която са отхвърлени предявените искове по чл.422 ГПК
вр. с 415 ГПК, както следва: за главница за доставена топлинна енергия за разликата над уважения размер
от 1737,97 лв. до пълния предявен размер от 2687,21 лв. и за периода от
01.05.2013г. до 13.10.2014г.; иска за дължима цена на такса за услуга дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 31,54 лв. до пълния предявен
размер от 57,98 лв. и за периода от 01.05.2013г. до 13.10.2014г.; иска за
мораторна лихва върху задължението за цена на доставена топлинна енергия в
размер на 443,82 лв. за периода от 16.11.2014г. до 09.11.2017г., както и иска
за мораторна лихва върху задължението за цена на такса за услуга дялово
разпределение в размер на 10,44 лв. за периода от 16.11.2014г. до 09.11.2017г.,
за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
80704/2017г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
Въззивникът твърди, че решението
е неправилно като противоречащо на материалния закон- чл.33, ал.2 ОУ на
дружеството, които били в сила от 12.03.2014 г. При приложение на последната
разпоредба сумите по фактурата, издадена на 30.09.2014 г., касаеща периода м.05.2013 г.- м.04.2014 г. ставали изискуеми
едва на 15.11.2014 г. Исковата молба била подадена на 14.11.2017 г. Затова
неправилно СРС бил приел, че претенциите са погасени по давност. Същевременно
по отношение на вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД се излагат и доводи за приложение
на чл.32, ал.1 от ОУ, съгласно които задължението за заплащане на сумите в
ежемесечните фактури, ставало изискуемо най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставка на ТЕ.
Иска се от съда да отмени
решението в обжалваната му част и да уважи така предявеният иск, изцяло. Претендира
направените разноски.
Ответникът по въззивната жалба- Я.Л.Т.,
ответник и пред СРС, не е депозирал отговор
по въззивната жалба.
Третото лице-помагач- „Н.”ЕАД не
взема становище по въззивната жалба.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът
е бил уведомен на 16.05.2019 г., а въззивната жалба е подадена на 20.05.2019
г., следователно същите е в срока по чл.
259, ал.1 ГПК.
С решението, което се обжалва СРС
частично е отхвърли иска по чл.422 ГПК.
Следователно е налице правен
интерес от обжалване; въззивната жалба е
допустима.
По основателността на въззивните жалби:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената на 03.12.2017 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжникът е бил
уведомен на 12.12.2017г.
В срока по чл.414 ГПК – още на 05.12.2017
г. длъжникът е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение.
На заявителя е било указано, че
може да предяви иск за сумите по заявлението в 1-месечен срок. Тези указания са
му съобщени на 31.01.2018 г.
Исковата молба е подадена в СРС
на 23. 02.2018 г. , т.е. в срока по чл.415 ГПК.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС относно възражението за погасяване на част от задълженията
по давност се е позовал на ТР № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно ОУ на дружеството,
месечните суми за топлинна енергия били дължими в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят, т.е. последното число на месеца, следващ
месеца на доставката. При това положение при прилагането на 3-годишната давност
по чл.111, б.“в“ ЗЗД вземанията на ищеца за главница за топлинна енергия за
периода до 13.10.2014 г. били погасени по давност.
За основателни са приети
вземанията за периода 14.10.2014 г. до 30.04.2017 г. , които съобразно
заключението на съдебно-счетоводната експертиза възлизали в размер на
1 737,97 лв. А за разликата до
пълния предявен размер от 2 687,21 лв. и за периода 01.05.2013 г. до
13.10.2014 г. искът е приет за неоснователен. Относно сумата за дялово
разпределение съдът е приел, че претенцията е основателна в размер на 31,54 лв.
По претенцията по чл.422 ГПК вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД е прието, че лихвата е акцесорно
вземане и при положение, че част от главницата е приета за погасена по давност,
то лихва за тази главница не се дължала. А по отношение на лихвата за забавено
издължаване на главницата, за която било признато в полза на ищеца вземане
срещу ответника, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.33,ал.2 ОУ, в сила от
12.03.2014 г., съгласно които за да изпаднел в забава потребителя, било
необходимо фактурите да бъдат публикувани на интернет страницата на ищцовото
дружество, респ. покана по чл.84, ал.1 ЗЗД. Такива доказателства не били
представени по делото.
По отношение претендираната лихва
за забавено издължаване на главницата за дялово разпределение е прието, че по
ОУ няма посочен срок за плащане, поради което било необходимо покана.
Претенцията за лихва за забава върху непогасената главница за дялово
разпределение също е отхвърлена като неоснователна.
В частта, в която претенциите са били уважени, решението като необжалвано е
влязло в сила.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Действително, задължението за
плащане на ползваната ТЕ е периодично, тъй като касае повтарящи се през
определен период от време еднородни задължения и съгласно чл.111, ал.1, б.”в” ЗЗД се погасява с 3-годишна давност. В този смисъл е и приетото в ТР № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС.
В случая заявлението по чл.410 ГПК е било подадено на 14.11.2017 г., а претендираният период по отношение на
стойността на потребената ТЕ е от 01.05.2013 г. до 30.04.2017 г. Стойността на
последната е предявена за установяване в размер на 2687,21 лв.; лихва за
забавеното й издължаване в размер на 443,82 лв., стойност на услугата дялово
разпределение –57,98 лв. и лихва за забавеното й издължаване в размер на 10,44 лв.
При прилагане правилата на ОУ на
топлопреносното дружество, действащи в редакцията, относима за всеки един от
периодите, СРС е определил конкретната стойност на всяка една от претенциите, която
приема за установена като се е позовал и на заключението на допуснатата
изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Съгласно действалите до
11.03.2014 г. ОУ, купувачът е длъжен да заплаща месечните дължими суми в срок
от 30 дни след изтичането на периода за който се отнасят. В този смисъл са и
мотивите на СРС в решението, предмет на инстанционен контрол в настоящето
производство в частта, в която е прието, че част от вземанията са погасени по
давност. Ищецът позовава наличие на вземане по Обща фактура № **********, касаеща
периода 01.05.2013 г.- 30.04.2014 г.
Следва да се отбележи факта, че
по представената справка „индивидуални разходи за имота“- процесния ап.116
/л.91 пред СРС/ като сума за плащане е посочена 123 лв. за периода 01.05.2014
г.- 30.04.2014 г.
Видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза за периода м.05.2014 г.- м.04.2015 г.
резултатът е сума за връщане в размер на 32,13 лв. Вещото лице е констатирало,
че след издаването на Общата фактура резултатът е сума за доплащане в размер на
2,43 лв./виж л.122/.
Самите фактури на които ищецът
позовава наличието на вземания срещу ответника, не са били представени по
делото. Видно от протокола, съставен за публичното съдебно заседание, състояло
се на 20.11.2018 г., съдът е задължил ищеца /въззивник/ на основание чл.190 ГПК
да представи поисканите от ответника писмени доказателства в този смисъл. С
молбата от 10.12.2018 г. т.нар. „Обща фактура“ не е представена.
При това положение въззивната
инстанция приема, че СРС е решил спора възможно най-благоприятно за ищеца,
въззивник пред настоящата инстанция.
С оглед погасяването на част от
вземането за главница по давност, то върху същата не се дължи лихва за забава.
Видно от доклада по чл.140 ГПК на
ищеца е изрично указано, че следва да докаже освен съществуването на главния
дълг, така и да ангажира доказателства за изпадането на ответната страна в
забава.
Наред с това се установява, че
ответника за периода след 2005 г. пребивава трайно в ЮАР.
По отношение необходимостта от
покана за изпадането в забава на ответника при действието на ОУ на ищцовото
дружество, в сила от 12.03.2014 г., такава безспорно е необходима- съгласно
чл.33, ал.2 от ОУ, задължението на потребителя за заплащане на цената на
топлинната енергия следва да се изпълни в 30-дневен срок от датата на
публикуване на фактурата на Интернет страницата на продавача, т.е. на ищеца.
Следва да се отбележи, че досежно
изпадането в забава на потребителя /ответник/ за плащане на стойността на
услугата дялово разпределение, самият въззивник не сочи никакви доводи във
въззивната жалба.
Въззивната инстанция приема за
правилен извода на СРС, че в ОУ на ищцовото дружество не е предвиден срок за
плащане на тази стойност и е приложима нормата на чл.84, ал.1 ЗЗД.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият не претендират разноски и такива не са сторени, поради което не му се присъждат.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 106196 от 02.05.2019 г., постановено от СРС,
Второ ГО, 63 състав по гр.д.№ 12669 по описа за 2018 г., в обжалваната част.
Решението
е постановено при участието на „Н.” ЕАД като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: