Р Е Ш Е Н И Е
№ 88
Гр. Разград, 08 юни 2021година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито
заседание на първи юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря ПЛАМЕНА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора ТИХОМИР
ТОДОРОВ разгледа докладваното от съдия
ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА касационно дело № 83 по описа за 2021г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК във вр.чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба против Решение №27/01.02.2021г., постановено
по АНД №674/2020г. по описа на Районен съд – Разград, с което е потвърдено Наказателно
постановление (НП) № 38-0001221/08.09.2020г. на директора на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) – Русе, което на основание чл. 96г,
ал. 1, предл.2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) на „Хима 90“ ЕООД,
гр.Разград е наложена имуществена санкция от 3000 лева за извършено нарушение на чл. 7а, ал. 2,
предл. 3 от същия закон.
Недоволно от решението е останало наказаното дружество. В жалбата си сочи, че
то е неправилно, постановено при нарушение на процесуалните правила и норми и в
противоречие с материалния закон, поради което моли съда да го отмени, ведно с
произтичащите от това законни последици.
Ответникът по касационната жалба е депозирал писмено становище, в което заявява,
че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на
районния съд.
Прокурорът заключава, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави
в сила решението на районния съд, като правилно и законосъобразно.
Разградският административен съд след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото
доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното решение на основание
чл.218, ал.2 от АПК, констатира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна срещу съдебен
акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна
по следните фактически и правни изводи:
Събраните в хода на производството доказателства сочат, че на 24.07.2020г. служители
на РД "АА" Русе извършили комплексна проверка на "Хима
90" ЕООД, притежаващо Лиценз № 21442 за международен автомобилен превоз на
товари, валиден до 24.10.2029г. В хода на проверката установили, че превозвачът е допуснал Н. И. И. да извършва
превоз на товари с товарен автомобил марка „Мерцедес“, с рег. № ********, без водачът да
отговаря на изискванията за психологическа годност. При тези данни е прието, че
е извършено нарушение на задължението по чл. 7а, ал. 2, предл. 3 от ЗАвтП и
срещу дружеството е съставен АУАН рег. №276782/24.07.2020г. В АУАН са посочени пътните
листи, удостоверяващи извършените превози (№171410 от 07.01.2020г., № 171407 от
02.01.2020г. и №171401 от 22.12.2019г.), както и обстоятелството, че посоченият
по-горе водач не е имал валидно Удостоверение за психологическа годност в
периода от 23.08.2019г. до 12.01.2020г. Съставеният АУАН е надлежно връчен на
уличеното лице и подписан от неговия представител без възражения. Такива не са
постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Отразените в акта констатации са
възприети изцяло от наказващия орган и с НП при идентично фактическо описание и
правна квалификация на нарушение на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвтП
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. С решението
си Разградският районен съд е потвърдил това НП, като в мотивите си е приел, че
то постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Изложените от
него съображения напълно се споделят и от настоящата инстанция.
Както АУАН, така и НП са постановени от компетентни органи, в кръга на
техните правомощия и в законоустановения срок. Описанието на вмененото
административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно и съдържа всички
необходими белези, които го индивидуализират. Наказаното лице е могло да
разбере в какво нарушение е обвинено и в пълен обем и достатъчно ефективно да
организира своята защита. Описаните факти и обстоятелства в АУАН и НП
еднозначно сочат, че жалбоподателят е обвинен и наказан за това, че в посочения
период е допуснал водача Н. И. И. да управлява ППС, с което е извършен обществен превоз на
товари, без да притежава валидно Удостоверение за психологическа годност.
Спазени са и изискванията за форма и съдържание, регламентирани в чл. 42 и
чл. 57, ал.1 от ЗАНН. Безспорно задължението да се посочи мястото на извършване
на нарушението е императивно изискване на закона (чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН), като това е от значение не само за
установяване на съставомерните факти, но и за установяване компетентността на
административните органи. В случая обаче вмененото нарушение се изразява, в това,
че превозвачът е допуснал до управление на превозно средство за обществен
превоз водач, който не отговаря на законови изисквания. Това нарушение е свързано
със стопанската дейност на дружеството, то осъществявано през целия период на
управление на ППС и в продължение на целия маршрут. С оглед на това настоящата
инстанция приема, че в случая е приложима нормата на чл.48, ал.2 от ЗАНН (в
действащата сега редакция), според която в тези хипотези компетентен да
разгледа преписката е административнонаказващият орган, в чийто район се намира
местожителството на дееца, или органът, в района на който най-напред е било
образувано производството. Наказаното дружество е със седалище на територията
на област Разград, а и нарушението е открито при проверка от служители на РД
„АА“, поради което наказващият орган – Директорът на РД „АА“- Русе е притежавал
материална и териториална компетентност да издаде процесното НП. С оглед на
това съдът приема, че не е допуснато твърдяното от касатора процесуално
нарушение.
Неоснователно е и оплакването, че в АУАН и НП не е посочена датата на
извършване на нарушението. В тях достатъчно ясно и точно е описан периодът, в
който са извършени установените неправомерни превози. Приложени е и съответните законови разпоредби. Съгласно чл. 7а, ал.2,
предл. 3 от ЗАвтП лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на
товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност,
което се установява от издадено на тяхно име удостоверение за психологическа
годност. От събраните доказателства еднозначно и недвусмислено се установява,
че превозвачът е допуснал да се извърши обществен превоз на товари от водач,
който не притежава действащо валидно
удостоверение за психологическа годност. Въз основа на така изложените
съображения съдът приема, че правилно и обосновано е прието както от наказващия
орган, така и от районния съд, че с деянието си жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна вмененото административно нарушение. Определеното
наказание е в абсолютния размер, посочен от санкционната норма на чл. 96г, ал.
1 от ЗАвтП и предвид забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН ( в действащата
редакция) липсва правна възможност то да бъде намалено или изменено.
В този смисъл е и решението на районния съд, което като валидно, допустимо
и правилно следва да се остави в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №27/01.02.2021г., постановено по АНД №674/2020г. по описа на
Районен съд – Разград
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2./п/