О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София 01.10.2019г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година, пети състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА
МАГДАЛЕНА
ЛАЗАРОВА
след като се запозна с ВНЧД № 489 по описа на АСНС за 2019г., докладвано от
съдия Лазарова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХII от НПК.
Образувано е по повод жалба от подсъдимия К.К.Б.,
подадена на 24.09.2019г. чрез защитника му адв. М. Т. против протоколно
определение, произнесено в открито съдебно заседание на 19.09.2019г. по нохд №
523/2018г., по описа на СНС, 12 състав, с което е оставено без уважение
искането за изменение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в по-лека такава. Изразява се несъгласие с изложените от
съда съображения, като се излагат доводи
за липса на опасности от извършване на престъпление и от укриване с оглед изтеклия
времеви период, в който се прилага мярката за процесуална принуда, както и предвид установената самоличност и семейна
ангажираност на подсъдимото лице.
Акцентира се, че задържането надхвърля
две години и четири месеца и продължаването му „представлява явно
предварително изпълнение на евентуално наложено наказание“. В заключение се
настоява за отмяна на атакуваното определение и за определяне на по-лека по вид
мярка за неотклонение.
Срещу въззивната частна жалба не е постъпило възражение от
Специализираната прокуратура.
Настоящият
въззивен състав, след като се запозна с
наведените в жалбата доводи, след общ прочит на доказателствения материал по
делото и като провери изцяло правилността на обжалваното определение, намери частната
жалба като подадена в законоустановения
7-дневен срок срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна - за допустима, а разгледана по същество за неоснователна.
На
25.07.2019г. СНС, 12 състав по нохд№
523/2018г. е постановил присъда, с която
К.Б. е признат за виновен по обвинението за престъпления по чл. 144, ал. 3 от НК, по чл. 213а, ал. 1 от НК и по чл. 215, ал. 1 от НК, за които на основание
чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо най - тежко наказание в размер на
четири години лишаване от свобода при първоначален общ режим, като на основание
чл.59 ал.1 т.1 и 2 от НК е приспаднато времето , през което същият е бил задържан,
считано от 24.04.2017г. На основание чл.23 ал.3 от НК към това наказание е
присъединено наказанието глоба в размер на 2000 лева. Мотивите към нея са изготвени, като след
съответна размяна на съдебни книжа, делото предстои да бъде изпратено на
въззивната съдебна инстанция за произнасяне по депозираните въззивни жалби и протест.
В атакуваното определение, произнасяйки се по реда на чл.270 ал.1-2 от НПК, първостепенният съд е приел,
че липсват новонастъпили обстоятелства, налагащи смекчаване на прилаганата
мярка за неотклонение, след потвърждаването й по реда на чл.309 НПК с
определение от 25.07.2019г. , което при осъществен въззивен контрол по повод обжалване
от същия подсъдим е било потвърдено като
правилно от АСНС с определение от 13.08.2019г. по внчд № 405/2019г.
Съгласно разпоредбата на чл.270 ал.1 НПК
въпросът за изменение на мярката за неотклонение може да бъде поставян по всяко време на
съдебното производство, като ново искане в съответната съдебна инстанция може
да се прави при промяна на обстоятелствата, налагащи нейното продължаване.
В конкретния казус несъмнено се касае за дело
с фактическа и правна сложност, водено срещу общо осем лица за тежки умишлени престъпления,
засягащи широк спектър обществени отношения – престъпления против собствеността, престъпления против
личността и престъпления против реда и общественото спокойствие.
Видно от
свидетелството за съдимост подсъдимият К.
Б. е с обременено съдебно минало – бил е санкциониран, включително и с
ефективно лишаване от свобода, за извършени множество престъпления - против
транспорта; за хулиганство; за вещно укривателство; за унищожаване и
повреждане; за причиняване на телесни повреди; грабеж; кражба; за принуда; за
противозаконно лишаване от свобода.
Тези осъждания, преценени в контекста на наложеното му наказание от четири години
лишаване от свобода при първоначален общ
режим на изтърпяване, с постановената, макар и невлязла в сила присъда на СНС, са мотивирали въззивният съд
при предходното произнасяне от 13.08.2019г. да приеме, че смекчаване на прилаганата най-тежка мярка за
неотклонение би създало опасност от ново
престъпно поведение.
Настоящият въззивен състав намира, че липсват
нови обстоятелства, които да налагат промяна в това заключение. Депозираната въззивна
частна жалба е с напълно идентично съдържание с тази от 26.07.2019г., станала
повод за това предходно инстанционно произнасяне на АСНС т.е. и от самия
подсъдим и от неговия защитник не се оспорва отсъствието
на настъпила промяна в обстоятелствата по
смисъла на чл.270 ал.1 изр.2 от
НПК в рамките на изтеклия месец и половина.
Изпълняваната спрямо Б. мярка за процесуална
принуда се явява целесъобразна, пропорционална на степента на персоналната му обществена
опасност и макар да не съществува спор за отсъствието на първата алтернативно
предвидена в чл.63 ал.1 НПК опасност от укриване, не може да бъде игнорирана
втората такава – от извършване на престъпление. В този смисъл не могат да бъдат
споделени защитните възражения за неразумна продължителност на задържането на
лицето в местата за лишаване от свобода, тъй като в случая при търсенето на разумен
баланс между обществения интерес и
личните права на подсъдимия,
приоритет следва да бъде отдаден на защитата на първия.
Водим от горното и на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, вр. чл. чл.341
ал.2 вр. чл.270 ал.4 вр. ал.1 от НПК,
АСНС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от
19.09.2019г. по нохд № 523/2018г., по описа на СНС, 12 състав, с което е
оставена без уважение молбата за изменение на изпълняваната спрямо К.К.Б. мярка
за неотклонение „задържане под стража“ в по-лека такава .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: