Р
Е Ш Е Н И Е
8.12.2021
г. Гр. Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ
ГРАЖДАНСКИ състав
На 24 ноември 2021
г.
В публично заседА.е в следния състав:
Председател: Е.Е.
Секретар: ИВЕЛИНА КОСТОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 192 по описа за 2021 година.
Предявен
е иск с правно основА.е чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът Г.Г. твърди в исковата си молба, че се запознал с
ответника Е. Й.в края на 2018г., на коледно празненство, оргА.зирано за
служителите на **№ **, общ. Стара Загора, в което заведение като директор
работела съпругата на ищеца - М.И.Г.. Тя
се познавала с ответника от месец август 2018 г., тъй като тогава започнала
работа в детското заведение, а ответникът Й. бил дистрибутор на фирма, която
снабдявала детската градина с хрА.телни продукти. По време на коледния банкет
през 2018 г. ищецът и жена му се запознали и с приятелката на ответника по това
време - А.К.. След това им запознанство изградили приятелски отношения между
двете семейства, в следствие на което, веднъж или два пъти в седмицата се
събирали вечер семейно, а също така започнали и да си помагат взаимно, с
каквото могат, включително финансово. Покрай приятелските отношения между
семейството на ищеца и ответника и приятелката му, ищецът и съпругата му
разбрали, че ответникът Й. притежавал краварник в с. ****************.
Твърди, че на 12.05.2019г. ответникът му поискал заем в
размер на 700 лв. под претекст, че му трябвали за ремонт на краварника. Сумата
от 700 лв. била предадена от ищеца Г.Г. на ответника Е.Й., пред входа на дома
на ищеца, в присъствието на съпругата му М.И.Г.. Получената сума от 700 лв.
ответникът Й. обещал да върне в срок до 1 месец, най-късно до 12.06.2019 г.
През месец юни 2019 г. ответникът Е.Й. отново поискал още пари на заем от ищеца
Г., защото му се налагало да бетонира пода на краварника си. Ответникът казал
на ищеца, че ще изпрати приятелката си А.Х.К. да получи сумата, вместо него,
защото той бил ангажиран с ремонта. На 07.06.2019 г. ищецът Г.Г. предал пред
Магазин „**“ в гр. Стара Загора, кв. **сумата от 2200 лв. в заем на ответника,
като парите получила лично приятелката на ответника - А.К.. В знак на
благодарност ищецът дори получил снимка от излятият бетон на пода в краварника.
Ответникът се задължил да върне на ищеца дължимата сума по договора за заем в
размер на 2200 лв. на 07.09.2019 г. заедно със сумата получена на 12.05.2019 г.
През месец септември 2019 г. ответникът отново поискал от ищеца още един
последен паричен заем в размер на 600 лв., като се съгласил, че общата дължима
заемна сума по устният договор за паричен заем ставала в общ размер на 3500лв.
Сумата от 600лв. ищецът предал лично на ответника на 02.09.2019 г. в
присъствието на съпругата си М.И., пред дома им, находящ се в гр. Стара Загора,
кв. „**“. Ответникът се задължил да върне на ищеца общо сумата от 3500лв.
най-късно до 31.03.2020 г. и ищецът се съгласил.
Твърди, че общо предадените от него пари в заем на
ответника Е.Й. възлизали на сумата от 3500 лв. При всяко едно отделно предаване
на пари в заем между стрА.те не били изготвяни и сключвА.писмени договори или
каквито и да било други писмени документи, удостоверяващи предаването на
парите, тъй като ищецът имал доверие на ответника. Договорките между ищеца и
ответника били изцяло устни. При всеки един от устните договори за заем Й.
твърдял, че парите са му необходими за ремонта на неговия краварник. Дори
изпращал снимки на ищеца след ремонтите. След като ответникът получил в заем
сумата в общ размер от 3500 лв., уговорката между стрА.те била ответникът да
върне парите на ищеца най-късно до 31.03.2020 г., след като получел субсидии за
краварника си. Преди да предаде на ответника в заем гореописА.те суми, ищецът Г.Г.
нямал никакво съмнение, че последният ще му ги върне, тъй като между тях вече
били изградени приятелство и отношения на взаимопомощ.
Твърди, че до 31.03.2020 г., ответникът Й. не му е върнал
дадената му в заем сума от общо 3500 лв., каквато била уговорката между стрА.те.
Вместо това обещал, че ще върне парите на ищеца най-късно до 31.08.2020 г., тъй
като имал финансови затруднения, но и след края на месец август отново не
изпълнил и тази уговорка. В началото на месец май 2020 г. ответникът прекратил
взаимоотношенията си със своята приятелка А.К.. В проведени през месец юни 2020
г. разговори между ищеца Г. и ответника Й. по Вайбър и Месинджър последният не
отричал, че дължи на ищеца общият размер на заемните суми от 3500 лв., по
договори за заем от 12.05.2019 г., 07.06.2019 г. и 02.09.2019 г. и че ще върне
сумата, но се оправдавал с липса на средства. След това ответникът Е.Й. прекратил
взаимоотношенията си с ищеца и съпругата му, като и до настоящия момент не е
върнал нищо от получената в заем сума в общ размер от 3500 лв.
Във връзка със случилото се, съпругата на
ищеца - М.Г., била подала сигнал до 02 РУ - Стара Загора, като са образувА.преписка
№ УРИ: 824500-15909/2020 г. по описа на 02 РУ - Стара Загора и пр.пр. №
5697/2020 г. по описа на РП - Стара Загора. С Постановление за отказ да се
образува досъдебно производство по пр.пр. № 5697/2020 г. по описа на РП - Стара
Загора от 09.11.2020 г. наблюдаващият прокурор е прекратил производството, тъй
като от събрА.те доказателства не били налице данни за извършено от страна на
ответника Е.Й. престъпление от общ характер, а се касаело за граждански
правоотношения по договори за заем.
От изложеното било видно, че между стрА.те в
устна форма са били сключени 3 отделни договора за заем (чл.240 от ЗЗД). При
всеки един от тях заемодателят - ищецът Г.Г., е предавал в собственост на
заемателя - ответника Е.Й., пари - сумата от 700 лв. на 12. 05. 2019 г., сумата
от 2200 лв. на 07.06.2019 г. и сумата от 600 лв. на 02.09.2019 г. , като
заемателят се е задължил да върне общо заетите суми най-късно до края на месец
август 2020 г. С устно съглашение между стрА.те отделните задължения на
ответника по трите договора за заем, сключени с ищеца, били обединени в едно
общо такова в размер на 3500 лв., като последната уговорка между стрА.те е била
тази сума да бъде върната от ответника Й. на ищеца Г. до края на месец август
2020 г.
Счита, че с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Налице било пълно неизпълнение на задълженията на ответникът, тъй
като и до настоящия момент не е върнал на ищеца получената в заем сума в общ
размер на 3500 лв., което давало на ищеца правно основА.е да претендира на
основА.е чл.79, ал.1, пр.1, вр. с чл.240, ал.1 вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД,
ответникът да бъде осъден да върне на ищеца получената в заем сума в общ размер на 3 500 лв., както и да заплати на ищеца
обезщетение за забавата в размер на законната лихва върху сумата, считано от
11.01.2021 г. (датата на подаване на исковата молба в съда) до окончателното
изплащане на сумата.
Моли
съда да постанови съдебно решение, с което да осъди Е.П.Й., с ЕГН: **********, с адрес: *** да върне на Г.М.Г., с
ЕГН: **********,***, на основА.е чл. 240 от ЗЗД, сумата в размер общо на
3 500 лв. (три хиляди и петстотин лева), представляваща сбора на
предадените от ищеца на ответника суми по договор за заем от 12.05.2019 г.,
07.06.2019 г. и 02.09.2019 г., (сумата от 700 лв. предадена на 12. 05. 2019 г.,
сумата от 2200 лв. на 07.06.2019 г. и сумата от 600 лв. на 02.09.2019 г.),
която сума ответникът не е върнал в срок на ищеца Г.Г., ведно със законната лихва за забава, считано от
11.01.2021 г. - датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното
изплащане на горната сума.
Моли съда да осъди Е.П.Й.
да заплати на Г.М.Г. направените съдебни и
деловодни разноски по настоящото производство, както и възнаграждението за един
адвокат.
Представя служебна банкова
сметка ***. 39 от Закона за адвокатурата, по която присъдените на ищеца суми да
бъдат изплатени: „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: ***, с титуляр адв. Ж.С.З..
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Е.П.Й.
чрез назначения за особен представител адв. Д. Грозев, в който заявява, че
оспорва изцяло предявения иск. Оспорва твърдението, че между ищеца и ответника бил
сключен договор за заем (както устен така и писмен), твърдението за реално
предаване на парични суми от ищеца на ответника, а при доказване на евентуално
предаване на такива, оспорва основА.ето, на което ищецът твърди, че са
предадени.
Счита, че
изложената фактическа обстановка не отговаряла на действителната такава, както
и че не са били налице никакви доказателства, приложени към исковата молба,
които да я подкрепят.
Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди събрА.те по делото
писмени доказателства, взе предвид становищата и доводите на стрА.те и на основА.е
чл.235 от ГПК, намира за установено следното:
От
представените по делото разпечатки от проведени между стрА.те разговори във
„Вайбър“ и „Месинджър“ се установи, че ответникът признава, че дължи на ищеца
сумата от 3500 лв., но не може да осигури средства, за да я върне. От тази
кореспонденция също така се установи, че ищецът многократно е искал ответникът
да му върне заемната сума, но неизменно е получавал отговор, че ответникът в
момента не разполага със средства.
От
представеното по делото Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 09.11.2020 г. на Районна прокуратура - Стара Загора, се
установи, че по подадена от съпругата на ищеца М.Г. жалба, прокуратурата е
образувала преписка № 5697/2020 г. От това постановление е видно, че в хода на
разследването е установено, че ищецът и неговата съпруга са предоставили в заем
на ответника Е.Й. сума в общ размер на 3500 лв., срещу поето от Й. задължение
да я върне в срок. Прието е също така, че между семейство Господинови и Е.Й. на
практика е бил сключен устен договор за заем на пари по чл. 240 от ЗЗД.
Прокурорът също така е приел за установено, че по силата на този договор Е.Й.
се е задължил да върне на уговорената падежна дата - месец март 2020 г., а след
това - до края на месец август 2020 г., заетата му от сем. Господинови сума в
общ размер от 3500 лв. След преценка на материалите, събрА.в хода на
преписката, прокурорът е приел, че липсват данни за извършено престъпление по
чл. 209, ал. 1 от НК, по чл. 206 от НК или по чл. 286, ал. 1 от НК, поради
което е отказал да образува досъдебно производство и е прекратил преписка №
5697/2020 г. по описа на РП - Стара Загора.
За
установяване на фактическата обстановка, по делото са събрА.гласни
доказателства. Свидетелката М.Г. (съпруга на ищеца) сочи, че познава ответника
от 2018 г., а в края на 2018 г. тя и съпругът й са станали близки семейни
приятели с ответника и А.К. - жената, с която той живеел на семейни начала.
Свидетелката установи, че през месец май 2019 г. ответникът поискал от нея да
му даде пари на заем. Свидетелката отказала, но ответникът, при едно събиране в
дома на ищеца и в присъствието на свидетелката е поискал от ищеца да му заеме
пари. Ответникът казал, че тези пари му трябвали за краварника, който имал в с.
** и ищецът се съгласил да му даде в
заем 700 лв. Свидетелката установи, че тази сума е била предадена в нейно
присъствие от ищеца на ответника няколко дни след този разговор, около 10-12
май, с уговорката ответникът да ги върне до един месец. Свидетелката посочи
също, че след това ответникът отново поискал заем от съпруга й сума в размер на
2500 лв., за да излее бетон в краварника. Тъй като ищецът не разполагал с тази
сума, му предоставил заем в размер на 2200 лв., като по молба на ответника той
предал тази сума на приятелката му А.К.. Ответникът обещал на съпруга й, че ще
върне заемната сума, която вече станала 2900 лв. до м. септември 2019 г.
Свидетелката посочи, че няколко дни след като ищецът предал сумата, ответникът
им изпратил клипче във „Фейсбук“, където бил снимал краварника и написал: „Това
е благодарение на твоя съпруг.“ По думите на свидетелката в началото на месец
септември ответникът отново поискал от тях 600 лева и казал, че до
февруари-март 2020 г. като му дадат субсидиите за краварника, ще върне цялата
сума от 3500 лв. По-късно Е.Й. казал, че няма плащане от европейските фондове
заради пандемията и ще се помъчи да върне парите до август 2020 г. След
раздялата на ответника с А.К. през юни 2020 г. свидетелката и съпругът й
преустановили контактите с тях. След като минал срокът за връщането на парите и
ищецът започнал да го пита кога ще ги върне, Е. ги блокирал във „Вайбър“ и
„Фейсбук“. Свидетелката потвърди, че са ходили да търсят ответника в с. **,
където живеел след раздялата си с А.К. и не са се чували с него от месец август
2020 г. Свидетелката посочи, че за предоставените в заем суми не са съставяни
разписки и други документи, тъй като били много близки с ответника и си
помагали.
От показА.ята
на свидетеля И.А.В. се установи, че познава стрА.те по делото, тъй като са
приятелски семейства с ищеца и са се събирали у тях, като е присъствал и Е.Й. е
приятелката си А.. Свидетелят посочи, че при едно такова събиране през месец
май 2019 г. в присъствие на свидетеля ответникът е поискал от ищеца 700 лева.
Свидетелят посочи, че през месец юни 2019 г. е присъствал на предаването на
сумата от 2200 лв. на приятелката на ответника - А.К.. По думите на свидетеля
общата сума, която ответникът дължи на ищеца е 3500 лв., които е трябвало да
върне през март 2020 г. Посочи, че ищецът е търсил парите от Е., но той е
казвал, че няма пари, не може да ги събере, няма от къде да ги вземе.
Съдът
кредитира с доверие показА.ята на свидетелите, тъй като същите са
непротиворечиви, еднопосочни, ясни,
последователни, непосредствени и възпроизвеждат лични възприятия относно фактите
по делото.
Съгласно
разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договор за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата сума или вещи
от същия вид, количество и качество. Действително, валидността на договора за заем за
потребление не е обусловена от спазването
на някаква форма. Простото съгласие, придружено с предаване, е
достатъчно за действителността на договора. Договорът
за заем е реален и се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума, а не от постигане на съгласието на стрА.те. Поради това, независимо дали
е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на
съответната сума е завършен фактическият състав на съглашението.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искА.я или
възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно
осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
настоящия случай, доколкото стойността на договора за заем е в размер на 3500
лв., свидетелските показА.я относно сключването на договора, респ. предаването
на сумата, са допустими, по арг. от чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. И двамата
свидетели потвърдиха сключването на договора за заем между стрА.те и
предаването на заетите суми. При анализа на ангажирА.те по делото писмени и
гласни доказателства обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира,
че ищецът установи всички елементи от
фактическия състав на претенцията си за връщане на сумата по договора за заем.
Установени бяха и многобройните опити за доброволно уреждане на отношенията, но
въпреки това средствата не са възстановени. Ето защо и доколкото не се установи
погасяване, съдът приема, че предявеният иск е основателен и доказан и следва
да бъде уважен изцяло.
Съдът не споделя твърдението на особения
представител на ответника, че липсва реално предаване на паричните суми, тъй
като тези твърдения се опровергаха от показА.ята на разпитА.те по делото
свидетели. В заседА.ето по същество на спора, особеният представител на
ответника твърди, че не било установено основА.ето за предаване на процесната
сума. Не се представиха доказателства в тази насока, че основА.ето за предаване
на паричната сума е различно от твърдяното от ищеца в исковата молба.
Съдът приема, че между стрА.те
е възникнало заемно правоотношение, като доказване на изпълнението на поетото
задължение за връщане на сумата е в тежест на ответника, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК, но от
събрА.те по делото доказателства този факт не се доказа по несъмнен начин. С
оглед на събрА.те по делото доказателства и при липсата на проведено от
ответника пълно и главно доказване, че е налице друго основА.е за предаване на
заетата сума от ищеца на ответника, съдът намира, че е налице дължимост на заетата сума.
Предвид гореизложените
съображения съдът счита, че по делото се
установи по безспорен начин, че ищецът е предоставил в заем на ответника и
последният се е задължил да му го върне в посочения в договора срок, като
ответникът не е заплатил дължимата сума по договора в размер на 3500 лв.
Ето защо, съдът намира,че предявеният иск е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло в предявения му размер от 3500 лв.
Тъй като с поведението си ответникът е станал
причина за завеждане на настоящото дело, на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест
на ответника следва да се присъдят направените от ищеца разноски в размер на 1065
лв., представляващи внесена ДТ и възнаграждение за един адвокат, възнаграждение
за особен представител, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА Е.П.Й. с ЕГН ********** *** и друг адрес за
призоваване : с. **************** /чрез назначен особен представител адв. Д.Г. ***/
да заплати на Г.М.Г. с ЕГН ********** ***
/чрез адв. Ж.З. от АК Ст.Загора, -съд.адрес:***, офис 2/, сумата от 3500 лв. /три хиляди и петстотин лева/, представляваща сбора на предадените от ищеца
на ответника суми по договор за заем от 12.05.2019 г., 07.06.2019 г. и
02.09.2019 г., (сумата от 700 лв. предадена на 12. 05. 2019 г., сумата от 2200
лв. на 07.06.2019 г. и сумата от 600 лв. на 02.09.2019 г.), която сума
ответникът не е върнал в срок на ищеца Г.Г., ведно със законната лихва, считано от 11.01.2021 г.
- датата на подаване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА Е.П.Й. с ЕГН ********** *** и
друг адрес за призоваване : с. **************** /чрез назначен особен
представител адв. Д.Г. ***/ да заплати
на Г.М.Г. с ЕГН ********** *** /чрез адв. Ж.З. от АК Ст.Загора, -съд.адрес:***,
офис 2/, сумата от 1065 лв.,
представляваща направени по делото разноски.
Присъдените суми могат да бъдат
изплатени по следната банкова сметка: „*** /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, с IBAN: ***,
с титуляр адв. Ж.С.З..
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: