О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№……..………./……..……….2020 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в
закрито съдебно заседание, проведено на осми юли
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
мл. с. НАСУФ
ИСМАЛ
като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал
частно въззивно
гражданско дело № 1282 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 274,
ал. 1, т. 2 вр. чл. 15, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по повод частна жалба с
вх. № 29758/21.05.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. М.Л., против Определение № 4502/24.03.2020 г., постановено по гр. д. № 164 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 8-ми съдебен
състав, с което, на основание чл. 15, ал. 1 от ГПК, е оставено без уважение
възражението на частния жалбоподател за прекратяване на производството поради
неподведомственост на гр. д. № 164 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 8-ми съдебен състав.
В
частната жалба се навеждат подробни доводи за неправилността на изводите на
РС-Варна досежно обстоятелството, че арбитражната
клауза не е принадлежност на цедираното вземане по смисъла на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД. Сочи се, че между цедента и длъжника-частен жалбоподател е
сключено валидно арбитражно споразумение. Навеждат се аргументи за това, че
предвид осъщественото частното правоприемство между цедента и цесионера,
цесионерът е обвързан от арбитражната клауза, което обуславя
неподведомствеността на предявения от цесионера против длъжника положителен установителен
иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД на общия граждански съд. Моли се съдът да отмени атакувания съдебен акт и
вместо него да постанови нов, с който на основание чл. 8, ал. 1 от ЗМТА вр. чл.
19, ал. 1 от ГПК да прекрати производството поради неподведомственост на спора,
както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции. В
условията на евентуалност е обективирано искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В законоустановения срок по чл. 276,
ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „Морски Дюнер“ ЕООД, действащ чрез адв. К.Т.. В отговора са наведени подробни
доводи за неоснователността на частната жалба, като се моли съдът да я остави
без уважение и да потвърди атакувания съдебен акт като правилен и
законосъобразен и да присъди сторените
съдебно-деловодни разноски. Поддържа се, че
цесионерът не е обвързан от арбитражното споразумение, доколкото същото е
относително самостоятелен процесуален договор, който обвързва единствено
страните по него. За да има действие и спрямо третото
лице-цесионер е необходимо съгласие и на трите страни – цедент, цесионер и
длъжник, което в конкретния случай липсва, поради което и наведеното възражение
за неподведомственост е неоснователно.
Относно допустимостта на частната жалба:
Частната
жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 275, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и
приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна
такса за въззивното частно производство е внесена. Сезиран е компетентен
въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт, при наличие на правен
интерес от обжалване, поради което съдът приема, че частната жалба е процесуално
допустима.
Относно основателността на жалбата:
Съдът, след
като анализира доказателствата в съвкупност и поотделно и като съобрази
аргументите по частната жалба и отговора, намира за установени следните фактически и правни положения:
На 08.01.2020 г. е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 55, ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД от „Морски Дюнер“ ЕООД против „Енерго – Про продажби“ АД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът по отношение на ответника е титуляр на субективното
материално притезателно право на парично вземане в размер на 1074.94 лева, представляваща стойността на
електрическа енергия, начислена от ответното дружество без правно основание въз основа на едностранна
корекционна процедура, което вземане е цедирано въз
основа на договор за цесия от 28.11.2019 г. от абоната-цедент „Ив Де Ив“ ЕООД
на ищеца-цесионер.
Видно от съобщението
/л. 27/ подадената искова молба е връчена на ответника на 23.01.2020 г. На 24.02.2020
г. е подаден писмен отговор на исковата молба от ответника с вх. № 15936, в
който е наведено възражение за недопустимост на предявения иск, доколкото
е налице отрицателна процесуална предпоставка, а именно сключено арбитражно
споразумение между страните. Възражението е направено в законоустановения
преклузивен срок, доколкото 23.02.2020 г. е неделя, а съгласно чл. 60, ал. 6 от ГПК, когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия
следващ присъствен ден – 24.02.2020 г.
Видно от Констативен протокол № 1103332/21.04.2017 г., подписан лично от законния представител на дружеството
абонат „Ив Де Ив“ ЕООД и от служителите на дружеството-оператор, същото
обективира споразумение за това, че при възникване на спор във връзка с упражняване
на правата и задълженият – част от съдържанието на учреденото между страните
облигационно правоотношение по продажбата на ел. енергия – същият ще бъде
поставен за решаване пред Арбитражен съд гр. Варна при Сдружение „ППМ“,
съобразно неговия Правилник, с изключение на споровете, по които една от
страните е потребител по смисъла на ЗЗП. Констативният
протокол е в унисон с Договора за достъп и пренос на ел. енергия, сключен между
„Енерго-Про Мрежи“ АД и „Ив Де Ив“ ЕООД на 02.06.2016 г. /л. 54/, доколкото в
чл. 5 от посочения договор също е материализирана арбитражна клауза.
Съгласно
чл. 19, ал. 1 от ГПК, страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде
решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или
владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или
е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от
допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. Цитираният
законов текст следва да се тълкува систематично с разпоредбата на чл.
7, ал. 1 от ЗМТА, съгласно която арбитражното споразумение е
съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои
спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно
определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде
арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение, като писмената форма е
елемент от фактическия състав за действителността на споразумението. Счита
се, че същата
е спазена, ако се съдържа в документ, подписан от страните, или в размяна на
писма, телекси, телеграми или други средства за съобщения – арг. от чл. 7, ал.
2 от ЗМТА.
В
конркетния случай формата е спазена. Наред
с изложеното, писменият
документ е подписан и от двете страни, поради което въззивният съд приема, че е
налице съвпадане на насрещните волеизявления, както по обем така и по
съдържание. Налице е валидно арбитражно споразумение.
Видно
от договора за прехвърляне на вземане от 28.11.2019 г., дружеството-абонат „Ив
Де Ив“ ЕООД е цедирало своето вземане от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД в
размер на 1074.94 лева, представляващо платена на 11.02.2019 г. без основание
стойност на коригирана потребена ел. енергия по фактура № **********/30.01.2018
г. на ищеца „Морски Дюнер“ ЕООД.
Основният спор, който е поставен за разглеждане пред
настоящия съдебен състав, е за това дали ищецът-цесионер „Морски Дюнер“ ЕООД е обвързан
от безспорно установеното по делото валидно арбитражно споразумение, сключено
между цедента „Ив Де Ив“ ЕООД и длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД, доколкото се
твърди от частния жалбоподател, че арбитражната клауза е принадлежност на
цедираното гражданско притезание.
Настоящият
съдебен състав изцяло споделя трайната каузална практика на ВКС, обективирана в
множество актове – Решение № 71 от 09.07.2015 г., постановено по т. д. №
3506/2014 г., II ТО на ВКС; Решение № 44 от 29.06.2016 г., постановено по т.
д. № 971/2015 г., II ТО на ВКС и т. н. – съгласно която
арбитражното споразумение/клауза, с оглед правните си последици, съставлява
самостоятелен процесуален договор и имайки предвид самостоятелния характер на
арбитражната клауза, следва да се приеме, че правните последици на тази клауза
имат сила само за страните по нея. Арбитражната клауза не съставлява
принадлежност към цедираното гражданско притезание, чийто носител по силата на
договора за цесия вече е „Морски Дюнер“ ЕООД. Уговорената между цедента и
длъжника компетентност на АС гр. Варна при Сдружение „ППМ“ за разрешаване на спорове, отнасящи се до изпълнение на
договора за продажба на ел. енергия, не съставлява акцесорно право,
нито право, имащо обезпечителен характер спрямо материалното право, на което е
станал носител цесионера, което обуславя и неоснователността на инвокираното
възражение за неподведомственост на спора на общия граждански съд, тъй като
новият титуляр на облигационното право на парично вземане не е страна по
процесуалния договор за арбитраж и липсват данни същият да е обективирал
съгласието си за арбитраж.
Поради съвпадане на изводите на
настоящия съдебен състав с тези на РС-Варна обжалваното определение следва да
се потвърди.
Относно
съдебно-деловодните разноски:
При този
изход от делото претенцията на частния жалбоподател за присъждане на
сторените съдебно-деловодни разноски по неоснователна частна жалба
следва да се остави
без уважение. Наведеното от частния
жалбоподател възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, уговорен в
полза на процесуалния представител на „Морски Дюнер“ ЕООД е основателно.
Съгласно чл. 11 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения /в сила
от 15.05.2020 г./ минималният размер на адвокатското възнаграждение за
изготвяне на частна жалба е 100.00 лева в случай, че делото се разглежда в
закрито заседание – както е в конкретния случай. Доколкото делото не се
отличава с фактическа и правна сложност, а и с оглед на обема на оказаната
правна помощ и съдействие от адв. К.Т., настоящият съдебен състав намира, че
претендираният хонорар в размер на 200.00 лева е прекомерен и като такъв следва
да се редуцира до минимума по чл. 11 от Наредбата.
Водим от изложеното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
Определение
№ 4502/24.03.2020 г., постановено по гр. д. № 164 по описа за 2020 г. на РС-Варна, ГО, 8-ми съдебен
състав.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г,
бул. „Владислав Варненчик“ № 258, ДА ЗАПЛАТИ на „Морски
Дюнер“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Здравец, общ. Аврен, ул. „Св.
Архангел Михаил“ № 18 сумата в общ размер на 100.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл.
274, ал. 3, т. 2 от ГПК, подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението при
условие, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.