Определение по дело №1594/2019 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 608
Дата: 16 юли 2020 г.
Съдия: Сона Вахе Гарабедян
Дело: 20193130101594
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

              /16.07.2020 г., гр. Провадия

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III състав, в закрито заседание, проведено на  шестнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН

 

като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1594/2014 г. по описа на РС - Провадия, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Л.Г.В. и А.Г.В. - Б. против „Ксара Трейдинг” ЕООД, ЕИК *********.

 

        Ищците са изложили фактически твърдения, че с ответника са съсобственици на подробно описаните в исковата молба земеделски имоти, находящи се в землището на с. Партизани, община Дългопол, област Варна, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-253/30.01.2018 г. на изпълнителния директор на АГКК, а именно:

1. поземлен имот 55470.11.2, област Варна, община Дългопол, с. Партизани, м. ГОРНИТЕ ЛОЗЯ, вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 5, НТП Нива, площ 1392 кв.м., стар номер 011002, при граници - 55470.26.346, 55470.11.114, 55470.11.3 и 55470.11.1;

           2. поземлен имот 55470.11.77, област Варна, община Дългопол, с. Партизани, м. ГОРНИТЕ ЛОЗЯ, вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 5, НТП Изоставено трайно насаждение, площ 1209 кв.м., стар номер 011077, при граници - 55470.11.78, 55470.11.383, 55470.11.76 и 55470.11.12;

          3. поземлен имот 55470.5.4, област Варна, община Дългопол, с. Партизани, м. ТАШЛЪКА, вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 7, НТП Друг вид ливада, площ 7097 кв.м., стар номер 005004, при граници - 55470.5.3, 55470.5.22, 55470.5.5, 55470.200.58 и 55470.200.40;

          4. поземлен имот 55470.21.7, област Варна, община Дългопол, с. Партизани, м. ГЮНЕЙ, вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 7, НТП Изоставена орна земя, площ 3184 кв.м., стар номер 021007, при граници - 55470.21.407, 55470.21.417, 55470.21.448, 55470.21.6 и 55470.21.5;

5. поземлен имот 55470.28.3, област Варна, община Дългопол, с. Партизани, м. ТРИФОНОВ БЛОК, вид собств. съсобственост, вид територия Земеделска, категория 7, НТП Нива, площ 6094 кв.м., стар номер 028003, при граници - 55470.28.206, 55470.28.185, 55470.28.5 и 55470.28.4;

          6. поземлен имот 55470.50.4, област Варна, община Дългопол, с. Партизани, м. КЬОПРЮЛЯР ЯНЪ, вид собств. Съсобственост, вид територия Земеделска, категория 4, НТП Нива, площ 8187 кв.м., стар номер 050004, при граници - 55470.50.5, 55470.50.500, 55470.50.1 и 55470.50.498;

          7. Поземлен имот 55470.53.60, област Варна, община Дългопол, с. Партизани, м. КОДЖА ТАРЛА, вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП Нива, площ 7279 кв.м., стар номер 053060, при граници - 55470.53.42, 55470.53.41, 55470.53.61, 55470.53.655 и 55470.53.59;

          8. поземлен имот 55470.64.11, област Варна, община Дългопол, с. Партизани, м. ФИЛЕНДЕК, вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП Овощна градина, площ 6369 кв.м., стар номер 064011, при граници - 55470.64.12, 55470.64.13, 55470.64.296, 55470.64.26 и 55470.64.10;

         9. поземлен имот 55470.85.6, област Варна, община Дългопол, с. Партизани, м. КЕНАР ТАРЛА, вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП Нива, площ 11555 кв.м., стар номер 085006, при граници - 55470.85.9, 55470.85.827, 55470.85.7, 55470.85.4 и 55470.85.24, и

        10. поземлен имот 55470.87.35, област Варна, община Дългопол, с. Партизани, м. КУЗМАНА, вид собств. съсобственост, вид територия земеделска, категория 4, НТП Нива, площ 5732 кв.м., стар номер 087035, при граници - 55470.87.36, 55470.87.820, 55470.87.34 и 55470.87.810.

        Твърди се също, че размерът на дела в съсобствеността на всеки един от ищците е 7/36 ид. части, че ответникът ползва имотите, включително притежаваните от тях идеални части, отказва да напусне притежаваните от тях идеални части от имотите или да им заплаща обезщетение за ползване. Една от претенциите на ищците е и тази за постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплаща на всеки един от ищците ежемесечно обезщетение в размер на 20 лева за ползване на съсобствените им недвижими имоти, считано от датата на подаване на исковата молба до предаване владението на притежаваните от тях  по 7/36 ид. части върху имотите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от първо число на месеца следващ месеца на плащане до окончателното плащане на задължението. При условията на евентуалност претендират по 140 лева годишно за всеки от ищците за всяка стопанска година, считано от стопанската 2019/2020 г. до датата на предаване на владението, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.10 за всяка стопанска година до датата на изплащане на задължението. Съдът намира, че така заявеното искане е с правна квалификация чл. 31, ал. 2 от ЗС.

        С допълнителна молба вх. № 12/02.01.2020 г., в отговор на дадените им от съда указания, ищците са уточнили, че претендират обезщетение за бъдещ период от време, считано от датата на завеждане на исковата молба.

        Препис от исковата молба и уточнението към нея са връчени на ответника, който в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор.

        Съдът намира, че претенцията, с която е сезиран, е недопустима. Обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС за ползване на съсобствен имот от един от съсобствениците се дължи само, когато са налице елементите на фактическия състав, който поражда вземането. Поради това ищецът е задължен да посочи не само юридическите факти, които пораждат вземането за обезщетение, но и периода, през който са се осъществили и то ограничен във време преди предявяване на иска. Налице е и задължителна съдебна практика, изразена в Решение № 182 от 26.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2067/2016 г., II г. о., ГК /постановено в производство по чл.290 от ГПК/, според която обезщетение на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС не може да се претедира за бъдещ период, а само за минал период от време, през който съответно съсобственикът е бил лишен от възможността да ползва имота. Недопустимо е да се присъжда, претендирано от съсобствениците, обезщетение за бъдеще време, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС. В случая ищците изрично са заявили, че търсят именно обезщетение за бъдеще време след предявяване на иска, което, както се посочи е недопустимо. Законът познава някои случаи, които са изрично регламентирани, при които би могло да се присъжда вземане и след завеждането на исковата молба, като например – присъждане на законната лихва /чл.86 ЗЗД/, присъждане на издръжка. Настоящият случай не попада сред посочените, поради което и не следва да се разглежда от съда. В тази част производството е недопустимо и следва да се прекрати. Последното не лишава ищците от възможността да претендират обезщетението за лишаване от ползване след завеждане на исковата молба по настоящото дело в отделно производство. В този смисъл е и решение № 99/13.05.2016 г. по гр.д. № 83/2016 г. на ВКС, г.о. и др.

         Предвид изложеното съдът намира, че в тази част исковата молба следва да бъде върната като недопустима, а производството по делото – прекратено.

        Отделно от горното, при извършената проверка съдът констатира, че в останалата част исковата молба е нередовна, тъй като не са изпълнени формалните изисквания на чл. 127, ал. 1, т. 4, т. 5 ГПК.

Ето защо, следва да бъде указано на ищците в едноседмичен срок от съобщаването, да отстранят нередовностите на исковата молба, както следва:

1.    да изложат фактически твърдения за лицата /физически и/или юридически/, които участват във съсобствеността на общите недвижими имоти, описани в исковата молба; кога и въз основа на кой юридически факт /факти/ е възникнала съсобствеността между тези лица;

2.    да изложат фактически твърдения дали ответникът ползва лично съсобствените имоти за задоволяване на лични нужди съобразно предназначението ѝ, без да събира добиви, респективно дали се претендира обезщетение за лишаване от ползване, като в този случай следва да посочат дали са отправяли писмена покана за заплащане на обезщетение или се претендират част от добиви от съсобствените вещи /естествени плодове или граждански плодове/, които следва да бъдат посочени, в т. ч. по вид и размер /като посочат източника на доходите за ответника - търговска дейност, отдаване под наем, добиви/; в случай, че се претендира обезщетение за лишаване от ползване, да посочат дали съсобствениците са уговорили, или е налице решение на мнозинството, или установено от съда разпределение на ползването и способа на това разпределение, съгласно чл. 32 от ЗС;

3.    в зависимост от уточнението по т. 2, да уточнят стопанските години, за които се отнася претенцията, доколкото в петитума на исковата молба същите са посечени като пет стопански години, но от изписването им 2013/2014 г., 2014/2015 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г. не става ясно дали се касае за пет последователни стопански години или не;

4.    да формулират надлежен петитум съобразно уточненията по т. 2 и т. 3;

 

        Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ВРЪЩА искова молба вх. № 42101/26.09.2014 г., подадена 6559/05.11.2019 г., подадена от Л.Г.В., ЕГН ********** и А.Г.В. – Б., ЕГН ********** против „Ксара Трейдинг” ЕООД, ЕИК *********, в частта по предявения иск за ежемесечно заплащане на всеки един от ищците на обезщетение в размер на 20 лева за лишаване от ползване на съсобствените им недвижими имоти, считано от датата на подаване на исковата молба до предаване владението на притежаваните от тях  по 7/36 ид. части върху имотите, ведно със законната лихва върху сумата, считано от първо число на месеца следващ месеца на плащане до окончателното плащане на задължението и при условията на евентуалност по 140 лева годишно за всеки от ищците за всяка стопанска година, считано от стопанската 2019/2020 г. до датата на предаване на владението, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 01.10 за всяка стопанска година до датата на изплащане на задължението, като недопустим.

        ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 1594/2019 г. по описа на РС – Провадия в тази част.

        Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред ОС - Варна.

УКАЗВА на ищците в едноседмичен срок от съобщаването с писмена молба с препис за ответника, да отстранят нередовностите на исковата молба, както следва:

1.    да изложат фактически твърдения за лицата /физически и/или юридически/, които участват във съсобствеността на общите недвижими имоти, описани в исковата молба; кога и въз основа на кой юридически факт /факти/ е възникнала съсобствеността между тези лица;

2.    да изложат фактически твърдения дали ответникът ползва лично съсобствените имоти за задоволяване на лични нужди съобразно предназначението ѝ, без да събира добиви, респективно дали се претендира обезщетение за лишаване от ползване, като в този случай следва да посочат дали са отправяли писмена покана за заплащане на обезщетение или се претендират част от добиви от съсобствените вещи /естествени плодове или граждански плодове/, които следва да бъдат посочени, в т. ч. по вид и размер /като посочат източника на доходите за ответника - търговска дейност, отдаване под наем, добиви/; в случай, че се претендира обезщетение за лишаване от ползване, да посочат дали съсобствениците са уговорили, или е налице решение на мнозинството, или установено от съда разпределение на ползването и способа на това разпределение, съгласно чл. 32 от ЗС;

3.    в зависимост от уточнението по т. 2, да уточнят стопанските години, за които се отнася претенцията, доколкото в петитума на исковата молба същите са посечени като пет стопански години, но от изписването им 2013/2014 г., 2014/2015 г., 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г. не става ясно дали се касае за пет последователни стопански години или не;

4.    да формулират надлежен петитум съобразно уточненията по т. 2 и т. 3;

 

 

 

         УКАЗВА на ищците, че при неотстраняване на нередовностите в дадения срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото - прекратено.

         В тази му част определението има характер на разпореждане и не подлежи на обжалване.

Делото да се докладва след стабилизиране на определението в прекратителната му част или при постъпване на книжа, съответно след изтичане на срока за отстраняване на нередовностите.

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: