№ 8628
гр. **, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря Галина Хр. Христова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20231110157224 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ АД
срещу „*** ЕООД.
Ищецът „***“ АД е предявил срещу ответника „*** ЕООД обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от 325 лв., представляваща неустойка по договор № ***/02.08.2021г., както и
за сумата от 42,25 лв., представляваща дължими суми за тол и други такси по
договора, ведно със законната лихва върху двете суми от датата на подаване
на исковата молба - 18.10.2023 г., до окончателното изплащане на сумите.
Претендира разноски.
Ищецът твърди, че по силата на сключен между страните договор №
***/02.08.2021г. при ОУ ответникът е получил 1 брой Бордово устройство
сер. № ***. Ищецът бил установил, че не са генерирани пътни такси повече от
30 последователни календарни дни, поради което прекратил едностранно
договора с писмено уведомление с незабавен ефект. Със същото ответникът
бил поканен да върне устройството в срок от 15 дни от получаване на
уведомлението. По силата на т. 5.3. от ОУ ищецът бил начислил неустойки в
размер на 325 лв. Ищецът претендира и суми за тол такси и други такси
в_размер на 42,25 лв. за такси по Предплатения баланс по Договора, съгласно
издадени фактура № ***/11.05.2023г. в размер на 3,97 лв. - Такса предаване
на данни и софтуерна актуализация БУ, фактура № 9 ***/01.06.2023г. в
размер на 11,88 лв. - Такса информационно обслужване, Такса TollPass Fleet
за България, фактура № **********/12.06.2023г. в размер на 5,88 лв. - Такса
предаване на данни и софтуерна актуализация БУ, фактура №
**********/03.07.2023г. в размер на 11,88 лв. - Такса информационно
обслужване, Такса TollPass Fleet за България, фактура № ***/10.07.2023г. в
1
размер на 5,88 лв. - Такса предаване на данни и софтуерна актуализация БУ и
фактура № ***/03.08.2023г. в размер на 2,76 лв. - Такса информационно
обслужване. Задължението по фактура № ***/11.05.2023г. било частично в
размер на 3,97 лв от общо задължение в размер на 5,88 лв. Посочва се, че на
24.08.2023г. ищецът изпратил покана до ответника, която не била получена от
ответника, да заплати претендираните суми, но задълженията останали
непогасени.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника не е
постъпил отговор. Същият е редовно призован, не изпраща представител в
проведеното открито съдебно заседание и не е поискал разглеждане на делото
в отсъствие на процесуален представител.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да е да
докаже валидно възникнало договорно задължение по договор за
предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси на база
изминато разстояние и на база време при общи условия, по силата на който
ищецът е изпълнил задълженията си да предостави услугата, а ответникът е
ползвал съответните услуги и за последния е възникнало задължение да
заплати в полза на ищеца тол такси, такси за информационно обслужване и
такси за предаване на данни и софтуерна актуализация в търсения размер.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства)
е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени
доказателства - Договор с предплатен баланс № *** от 02.08.2021 г. и Общи
условия към него, уведомление № **/04.07.2023 г. за прекратяване срок на
ползване на бордово устройство, ведно с приложение е към него, неоспорени
от ответника, се установява, че между страните е съществувало облигационно
правоотношение, по силата на което „***“ АД (ИТС) е предоставило на „***
ЕООД срещу заплащане услуги за електронно събиране на пътни такси на
база изминато разстояние (тол такси) и на база време (е-винетки) и 1 бр.
бордово устройство сер. № ***.
Съгласно т.6 от ценоразпис към ОУ към договора (в сила от 01.02.2023
г.) ответникът дължи следните такси за допълнителни услуги: по т.6.1 такса
за услугата „Информационно обслужване“ в размер на 2 лв. без ДДС, по т.6.3
такса за услуга „Предаване на информация и данни и софтуерна актуализация
на TollPass Бордово устройство в размер на 4,90 лв. без ДДС, и по т.6.9 такса
за услугата „Система за управление на автопарк“ в размер на 7,60 без ДДС.
От представена по делото и неоспорени от страните фактури с №
***/11.05.2023г. се установява, че ищецът е начислил на ответника сума в
размер на 3,97 лв., представляваща такса предаване на данни и софтуерна
2
актуализация БУ, с фактура № 9 ***/01.06.2023г. се установява, че ищецът е
начислил на ответника сума в размер на 11,88 лв. представляваща такса
информационно обслужване, Такса TollPass Fleet за България, с фактура №
**********/12.06.2023г. се установява, че ищецът е начислил на ответника
сума в размер на 5,88 лв. представляваща такса предаване на данни и
софтуерна актуализация БУ, с фактура № **********/03.07.2023г. се
установява, че ищецът е начислил на ответника сума в размер на 11,88 лв.,
представляваща такса информационно обслужване, Такса TollPass Fleet за
България, с фактура № ***/10.07.2023г. се установява, че ищецът е начислил
на ответника сума в размер на 5,88 лв. представляваща такса предаване на
данни и софтуерна актуализация БУ и с фактура № ***/03.08.2023г. се
установява, че ищецът е начислил на ответника сума в размер на 2,76 лв.
представляваща такса информационно обслужване.
По делото не се твърди, а и не се доказва ответникът да е заплатил
претендираните суми. Предвид изложеното и с оглед принципа на
диспозитивното начало, съдът приема, че искът по чл. 79, ал. 1 , пр. 1 ЗЗД е
изцяло основателен и доказан за сумата от 42,25 лв.
По исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца е да
установи валидно възникнало договорно задължение по договор за
предоставяне на електронни услуги за събиране на пътни такси на база
изминато разстояние и на база време при общи условия, валидно възникнала
писмена уговорка за заплащане на неустойки с посоченото в исковата молба
съдържание и размери, и настъпването на предпоставките, пораждащи
изискуемост на вземанията за неустойки в претендираните размери.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства)
е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Съгласно чл. чл. 5.3 от ОУ към договора, приети по делото и
неоспорени от ответника, TollPass Бордовите устройства са изключителна
собственост на ИТС и се предоставят на клиента за временно ползване за
срока на ползване на TollPass Бордово устройство, като същите подлежат на
връщане на ИТС след изтичане/предсрочно прекратяване на срока на
ползване на TollPass Бордово устройство и/или след прекратяване на
договора, независимо от причините за това.
В чл. 5.3 от Ценоразпис към ОУ към договора е предвидено, че при
липса на TollPass Бордово устройство, предоставено на клиента за временно
ползване, на клиента се начислява неустойка в размер на 300 лв. за всяко
TollPass Бордово устройство, както и кумулативно неустойка по т.5.2 от
ценоразписа за непълна окомплектовка на TollPass Бордово в размер на 25 лв.
Според т. 15.16 от Общите условия на договора, приети по делото и
неоспорени от ответника, ИТС има право да прекрати едностранно и
предсрочно срока на ползване на TollPass Бордово устройство, което е
асоциирано към ППС, включено в договора, с отправяне на писмено
3
уведомление до клиента, с незабавен ефект, в случай, че ППС, с което е
асоцирано TollPass Бордово устройство, не генерира пътни такси за период от
повече от 30 последователни календарни дни.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че е изпълнил своите
договорни задължения по Договор с предплатен баланс № *** от 02.08.2021 г.
и Общи условия към него, поради което съдът намира, че за ищеца е
възникнало правото едностранно да прекрати правоотношенията, респ. да
претендира уговорената при прекратяване на договора и общите условия към
него неустойки.
Видно от заявка за плащане № ***/14.08.2023 г., неоспорено от
ответника, ИТС е начислило на „*** ЕООД сума в общ размер на 325 лв.,
включваща неустойка за изгубено или повредено бордово устройство (ПД) в
размер на 300 лв., и неустойка за непълна окомплектовка на БУ- зарядно у-во
(ПД) в размер на 25 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните неустойки по т.
5.2 в размер на 25 лв. и 5.3 в размер на 300 лв. от ценоразписа към ОУ към
договора се дължат от ответника.
Предвид липсата на доказателства по делото за извършено плащане на
претендираните суми, съдът приема, че предявените искове по чл. 92, ал. 1
ЗЗД за сумата в общ размер от 325 лв., включваща неустойка за изгубено или
повредено бордово устройство (ПД) в размер на 300 лв., и неустойка за
непълна окомплектовка на БУ- зарядно у-во (ПД) в размер на 25 лв. са
основателни.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Същият
претендира и доказва сторени по делото разноски в размер на 100 лв., които
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. **, жк. „*“, ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. **, бул. „***, на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД сумата в размер на 42,25 лв., представляваща дължими суми за тол
и други такси по договора, както и на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата в
размер на 325 лв., представляваща неустойка по договор № ***/02.08.2021г.,
ведно със законната лихва върху двете суми от датата на подаване на
исковата молба - 18.10.2023 г., до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА *** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. **, жк. „*“, ***, да заплати на „***“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. **, бул. „***, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 100 лв. - разноски по делото.
4
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5