Разпореждане по дело №331/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.196 и сл ГПК /отм./е образувано по въззивна жалба на И. Т. К. от гр.Р. и Е. Г. Б. от гр.Б. насочена против Решение № 1646/19.04.2010 г., постановено по гр.д. № 139/2008 г. по описа на РС Р..

В последната се навеждат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила /едностранчива преценка на приобщените по делото доказателства/, вкл. и при неправилно приложение на материалиня закон /ЗС и ЗСПЗЗ/, респ. – за необоснованост и като правен резултат се иска отмяната му и по съществото на спора отхвърляне на заявената искова пратенция.

Дружеството въззиваем чрез процесуалните си представители оспорва предявената жалба, като поддържа правилност на атакувания съдебен акт.

Пред настоящата инстанция не са събрани нови доказателства.

Б. окръжен съд в решаващия състав, като прецени събраните пред първостепенния съд доказателства, намира за установено от фатическа страна следното:

С договор за покупко – продажба, материализиран в нот.акт № 167, том І, рег. № 1581, нот. дело № 155 по описа за 2006 г. на нотариус С. В., рег. № * и Р. на действие – Районен съд Р., дружество въззиваем закупило от „М...” – Р., недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот ІІІ в кв. 38 по плана на гр. Р., целия с площ от 30 000 кв. м.

От своя страна дружеството продавач по сделката се легитимирало като собственик на прехвърления имот с констативен нот.акт № 185, том І, рег. № 1507, нот.дело № 185 по описа за 2001 г. на нотариус К. М., рег. № * и Р. на действие РС Р..

От съдържанието на същия се установява, че „М...” – Р. е било признато за собственик на урегулирания поземлен имот по реда на ЗППДОП (отм.).

Горният факт не е бил оспорен от ответниците в първоинстанционното производство.

По делото не се е спорило още, че същите, част от които са и въззивниците, са наследници на А. Г. К., б.ж. на гр. Р., починал на 21.09.1961 г.

По образяване по тяхно заявление преписка за възстановява правото на собственост върху земеделски земи по реда на ЗСПЗЗ, ПК Р. се произнесла с решение № 859 от 10.08.1992 г., като отказала възстановяването на правото на собственост на наследниците на А. К. върху нива в местността „П.” с площ от 1,500 дка и нива в местността „П.” с площ от 3,500 дка, двете в землището на гр. Р. (раздел ІІІ, т. 3 4 от решението).

Този отказ е бил атакуван пред РС Р., който с решение, постановено по гражданско дело № 115 по описа за 2000 г. е отменил отказа на административния орган да възстанови собствеността върху нива с площ от 5,000 дка в местността „П.”.

Поради горното с последващо свое решение № 2281 от 07.01.2002 г., ПК Р. възстановила правото на собственост на наследниците на А. Г. К. върху земеделски имоти в стари реални граници, включително и две ниви в местността „П.”, землище на гр. Р., с площ съответно от 3,500 дка и 1,500 дка.

Като съседи и двата имота в реституционното решение са посочени - з..., парцел ІІ в кв. 38, парцел VІІ в кв. 38 и път.

В решението на органа по поземлена собственост имотите не са отразени с планоснимачни номера или номера по картата на възстановената собственост, като е посочено, че земеделските имот са установени със скица и удостоверение ТСУ № 2 от 07.01.2002 г.

Последните са били представени по административна преписка и от цитираното удостоверение е видно, че двете ниви в местността „П.”, реституирани на ответниците в първоинстанционното производство, представляват имот № * по плана на гр. Р. от 1990 г.

Въз основа на позитивното решение на ПК Р. е бил издаден и констативен нотариален акт № 89, том І, рег. № 537, нотариално дело № 89 по описа за 2002 г. на нотариус К. М., с рег. № * и Р. на действие – Районен съд – Р. , с който наследниците на А. К. са били признати за собственици на нива от 1,5 дка и нива от 3,5 дка, двете в местността „П.”, представляващи имот № * по плана на гр. Р. от 1990 г.

Впоследствие на 01.10.2003 г. същите сключили договор за доброволна делба на имот с пл. № *.

От последния се установява, че от посочения имот са били образувани урегулирани поземлени имоти № № Х, ХІІ, ХІ, ІХ и ХІІІ, всички в кв. 38 по регулационния план на гр. Р. от 1990 г., въз основа на приобщените по първинстанционното дело като писмени доказателства - заповед на кмета за частичното изменение на подробния устройствен план – план за регулация и всички документи, съдържащи се в административната преписка, по която тя е издадена.

Пред районния съд е била допусната и изслушана съдебно – техническа експертиза, която не се е оспорила от страните и съдът кредитирал.

В нея вещото лице е посочило, че последният регулационен план на гр. Р. е одобрен през 1990 г.

Съгласно същия парцел ІІІ в кв. 38 е отреден за З...

Вещото лице е докладвало, че на практика върху регулационния план са били „пренесени” граници на имоти съгласно плана на В..., един от които е имот с пл. № *, представляващ земеделските земи, възстановени на наследниците на К. по реда на ЗСПЗЗ.

Вещото лице обаче не установило наличие на административен акт или друго основание за така извършеното „допълване в кадастралния план”.

Освен това вещото лице е заявило, че в Т... на О. Р. не е открило скица и удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ относно нивите в местността „П.”, реституирани на наследниците на А. К..

Следва да се отбележи, че такива докуменки, съдържащи всички реквизити и удостоверяващи безспорно приключила процедура по реституция по реда на чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ не се ангажираха и в хода на производството по делото, вкл. пред настоящата инстанция.

Вещото лице е докладвало също, че със заповед № 18 – 35 от 15.05.2006 г. е била одобрена кадастралната карта на землището на гр. Р., като по нея парцел ІІІ в кв. 38 представлява имот с идентификатор 618.754.186.

С последваща заповед № КД – 4 – 01 – 36 от 01.09.2006 г. кадастралната карта е допълнена с имоти с идентификатори *, *, *, * и *, които според експерта съответстват на урегулираните поземлени имоти, образувани с частичното изменение, одобрено със заповед № 15 – 184 от 26.05.2003 г. на Кмета на О. Р.. Според него процесният имот с идентификатор * и представлява част от имот с пл. № *, вкл. от урегулиран поземлен имот ІІІ в кв. 38 по плана на гр. Р..

В хода на производството пред районния съд са били събрани и гласни доказателства.

Така в показанията си свидетелката П. П. М. е заявила, че управителят на дружеството въззивник е водил преговори за продажба на целия урегулиран поземлен имот ІІІ в кв. 38 по плана на гр. Р. от 1990 г.

В хода на преговорите обаче, при оглед на имота се установило, че той е бил „завзет” от ответника К., когото са срещнали на място и е заявил, че имотът е негов.

При установеното пред него от установената фактическа страна районният съд приел, че положителинят установителен иск, с който е сезиран, е частично недопустим, поради което и с определение № 1645 от 19.04.2010 г., производството прекратил производството частично.

Разглеждайки по същество претенцията в допустимата й част приел, че както положителният установителен иск, така и ревандикационния такъв са допустими и основателни.

За да обоснове този си краен извод изложил съображения, че кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл. 1. от Закона за собствеността са установяване на правото на собственост на ищеца, упражняване на владение от ответниците върху процесния имот и липса на правно основание за упражняване на това владение.

По отношение на конкретния казус приел, че в хода на производството дружеството въззиваем установило безспорно, че е собственик на урегулиран поземлен имот ІІІ в кв. 38 по реглационния план на гр. Р. от 1990 г., идентичен с имот с идентификатор 61813.754.186.

Собствеността върху имота „Д...” Е. – С. придобило въз основа на договор за покупко – продажба от „М...” – Р., като акционерното дружество, негов праводател, се легитимирало като собственик на парцел ІІІ в кв. 38 с констативен нотариален акт № 185, том І, рег. № 1507, нотариално дело № 185 по описа за 2001 г. на нотариус К. М., с рег. № * и Р. на действие – Районен съд – Р.. Отбелязал, че в кориците на делото не е съдържат доказателства за придобиването на собствеността от „М...” – Р. по реда на отменения Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия, но т.к. ответната страна не се оспорвила правата на продавача, удостоверени с констативния нотариален акт, районният съд приел за установено, че акционерното дружество е отчуждило собствен недвижим имот, поради което и дружеството въззиваем е станало собственик на същия.

Навел още, че съдебно - техническа експертиза, както и писмените доказателства, съдържащите се в административната преписка по издаване на заповед № 15 – 184 от 26.05.2003 г., с която е одобрено частично изменение на ПУП – ПР, установяват, че имотът, предмет на ревандикационния иск е част от закупения от „Д...” Е. – С. урегулиран поземлен имот ІІІ.

Ето защо и счел, че дружеството въззиваем доказало правото си на собственост върху процесния имот.

Районният съд приел за установена и втората предпоставка, обуславяща уважаването на иска по чл. 1. от ЗС - упражняване на владение от ответниците без правно основание, но само по отношение на въззивниците И. К. и ответницата Е. Б..

Този си извод мотивирал с установения факт за извършена между ответниците по предявените претенции доброволна делба, според който договор процесният имот е възложен в дял на И. К. и на наследодателката на Е. Б. – В. Д..

Според районният съд горният факт предполагал, че само те двамата владеят имота.

Тази констатация кореспондирала и с показанията на свидетелката М., която заявила, че в имота е видяла именно ответника К..

Районният съд приел и че за И. К. и за Е. Б. не е налице правно основание да владеят процесният имот и останалите поземлени имоти, образувани от нивите в местността „П.” с площ от 1,500 и 3,500 дка, макар и в тяхна полза (и в полза на останалите наследници на А. К.) да е постановено положително решение за възстановяване на правото на собственост върху двете ниви.

Въпреки този факт районният съд навел, че не е настъпил вещноправния ефект на земеделската реституция, т.к. от една страна, е налице пречка за реституцията на имотите по чл. 10б от ЗСПЗЗ – те са отредени за з... и мероприятието е реализирано – изградено в груб строеж, а от друга - не била завършена реституционната процедура.

Последното т.к. според плана от 1990 г. на гр. Р. нивите попадат в регулационните граници на града.

Следователно за възстановяването им следва да бъде спазена процедурата по чл. 13 ал. 4 от ППЗСПЗЗ – следва да бъдат издадени удостоверение и скица от Т... при О. Р., които да удостоверяват има ли свободна (незастроена) площ от урегулирания поземлен имот.

Вън от горното и липсвало надлежно допълване в кадастъра на реституирания имот – според установеното от експертизата границите на реституирания имот са изчертани в плана от 1990 г. съгласно картата на В..., но административен акт, с който това техническо действие да е разпоредено, липсва.

По тези съображения районният съд приел, че следва по отношение на всички ответници в първоинстанционното производство да бъде признато за установено, че ищцовото дружество е собственик на имот с идентификатор *, а само ответникът И. К. да бъде осъден да предаде владението върху същия имот на „Д...” Е. – С..

Районният съд счел искането по чл. 431 ал. 2 от ГПК (отм.) за отмяна на констативен нотариален акт № 89, том І, рег. № 537, нотариално дело № 89 по описа за 2002 г. на нотариус К. М., с рег. № * и Р. на действие – Районен съд – Р. за частично основателно.

Приел, че с този нотариален акт е признато правото на собственост на наследниците на А. К. върху целия имот № * в кв. 38 по плана на гр. Р., но предмет на иска е имот с идентификатор * по кадастралната карта с площ от 1 000 кв. Затова и нотариалният акт следва да бъде отменен до размера на този имот.

Районният съд приел за доказано оспорването на автентичността на молба с В. № 94 – 0 – 674 от 27.03.2003 г. по описа на О... – Р..

Този си извод базирал на заключението на вещото лице – глафолог, което установило, че че само подписите на позиции 3 и 4 от молбата са изпълнени от А. Г. Г.. Останалите подписи не са изпълнение от нито едно от лицата, посочени като автори на молбата.

Ето защо признал оспореният документ за неавтентичен в частта му относно авторството на Р. А. М., А. Г. Б., В. Т. Д., И. Т. К., А. Б. Г., В. Б. Д., С. Б. Г., Й. Г. П., Г. Й. П., А. К. П., М. С. Х. и К. С. И..

При гореустановеното въззивната инстанция прави следните изводи:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, а разгледани по същество, оплакванията против него са неоснователни, предвид следното:

Правилно съобразявайки обстоятелствата, изложени в исковата молба и конкретизирания петитум районният съд е приел, че е сезиран с предявени при условието на обективно и субективно съединяване на претенции по чл.97, ал.1 ГПК /отм./, по чл.1. ЗС и по чл.431, ал.2 ГПК /отм./.

По повод на същите при преценка на приобщените по делото доказателства правилно е установил релевантите за предмета на спора факти, че дружеството въззиваем е придобило в собственост процесния имот на основание прокупко-продажба, като неговия праводател е станал собственик на основание ЗППДОбП /отм./.

Този факт и не е бил оспорен от ответниците по първоинстанционното производство.

Те от своя страна /така и доводите във въззивната жалба/, основават собственическите си претенции върху процесния имот на извършена в тяхна полза реституция по реда на ЗСПЗЗ.

Следва да се отбележи обаче, че съвкупният анализ на приобщените по делото писмени доказателства, вкл. – данните от съдебно-техническата експертиза категорично навеждат на извод, че иначе редовно отпочната реституционна процедура в полза на наследниците на А. Г. К., б.ж. на гр.Р. не е протекла при спазване на адм.производствените правила, установени от специалния реституционен закон, респ. – не е произвела вещно правен ефект.

Горното поради безспорния факт, че към 1990 г. процесният имот вече е бил включен в рег.граници на населеното място – гр.Р. с отреждане – з... и мероприятието е реализирано – изградено в груб строеж.

Тези факти навеждат на обоснованост и правилност на изводът на районния съд, че в случая е била налице пречка за реално реституиране на заявените за това имоти по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ.

Правно несъстоятелни са наведените доводи във въззивната жалба, че в случая е приложима разпоредбата на чл.1. ал.7 ЗСПЗЗ, т.к. доказателства в насока, че са налице всички елементи на фактическия състав на посочената разпоредба, от страна на въззивниците не се ангажираха.

На самостоятелно основание дори и да е налице хипотезата на сочената норма на чл.1. ал.7 ЗСПЗЗ /въпреки че настоящият състав не споделя този извод/, то последното не изключва необходимостта реституционната процедура да е бъде изпълнена съобразно изискването на чл.13, ал.4-ал.5 ППЗСПЗЗ именно поради безспорния факт, че реституираният имот се намира в границите на населеното място, според рег.план на гр.Р. от 1990 г.

В т.см. и въпреки твърденият на въззивниците по делото не се ангажираха доказателства за наличие на надлежно издадени удостоверение и скица по смисъла на чл.13, ал.4-ал.5 ППЗСПЗЗ, респ. – на чл.11, ал.2 – ал.4 с.пр.

Нещо повече – даните по делото, установени от двете изслушани експертизи и писмените доказателства водят на извод, че процедура по чл.11, ал.2-ал.4 ППЗСПЗЗ изобщо не е провеждана, т.к. границите на реституирания имот са били само технически пренесени върху съществуващия план от скица на плана на В..., без да е изпълнена цялата процедура, установена от ППЗСПЗЗ, а на самостоятелно основание молба с В. № 94 – 0 – 674 от 27.03.2003 г. по описа на О... – Р. се е установило, че е неавтентична.

По изложените съображения и въззивната инстанция приема за безспорно установено, че въззваемото дружество е установило в хода на производството при условието на пълно и главно доказване правото си на собственост върху процесния имот, а въззивниците не са установили правноизключващите си възражения за придобиване на този имот в собственост на основание приключила в тяхна полза земеделска реституция.

Намира също, че ангажираните писмени и гласни доказателства безспорно установяват и факта, че именно двамата въззивници владеят процесният имот /който факт и не се оспорва във въззивната жалба/.

Ето защо и предявените искове против тях се явяват основателни, т.к. владението им е лишено от правно основание, поради което и констативният акт, легитимиращ ги като собственици на основание земеделска реституция, следва да се отмени.

По изложените съображения решението на районния съд, като правилно, следва да се остави в сила.

Мотивиран от изложеното, Б. окръжен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1646/19.04.2010 г., постановено по гр.д. № 139/2008 г. по описа на РС Р..

Решението поделжи на касационно обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на странте пред ВКС на РБългария при наличие на основания за това.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: