МОТИВИ: Срещу подсъдимия Д.И. ***
предявено обвинение за престъпление по чл. 212 ал.1,във връзка с чл.26,ал.1 от НК, за това, че при условията на продължавано престъпление,през периода 17.06.1997
година-31.10.2004 година, в гр.Ловеч,
чрез използване на документи с невярно съдържание - Експертно решение № 2682/25.11.1997
год. и Експертно решение № 2601/29.11.1999 година,двете на ТЕЛК -Ловеч, пред РУ”Социално
осигуряване”
–Ловеч,получил в гр.Летница,Ловешка област,без
правно основание чуждо движимо имущество - парична сума в
размер на 6 393,29 лв.,представляваща социална пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и добавка за чужда помощ,управлявано от НОИ- София, с
намерение да го присвои.
С оглед направените пълни самопризнания от подсъдимия Ц. по повдигнатото му
обвинение по чл.371,т.2 от НПК и одобреното от съда съгласие да не се събират
доказателства за обстоятелствата изложени в обв.акт,съдът е разгледал и решил
делото по реда на съкратено съдебно следствие.
РУСО-Ловеч,редовно призовани не изпращат представител.С писмена молба е
предявен граждански иск от НОИ-София,чрез РУСО-Ловеч срещу подсъдимия Ц. за
имуществени вреди в размер на 6393,29 лева,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от 17.06.1997 до
окончателното й изплащане,който в с.з. е приет за съвместно разглеждане ведно с
наказателното производство,като по отношение на лихвата е приет,считано от
31.10.2004 год.,тъй като се касае за продължавано престъпление на тази дата е
довършено деянието и НОИ-София е конституиран като гр.ищец в процеса чрез
РУСО-Ловеч.
Представителят на Районна прокуратура - Ловеч поддържа предявеното
обвинение срещу подсъдимия, като счита, че от събраните доказателства по делото
и самопризнанията на подсъдимия се установява фактическата обстановка приета в
обвинителния акт и че подсъдимият е извършил престъплението,за което е предаден
на съд.При осъществяване на престъплението подсъдимият е представил две
експертни решения,които са с невярно съдържание и въз основа на които е
получавал ежемесечно социална пенсия за инвалидност с добавка за чужда помощ на
обща стойност 6393,29 лева.Моли да бъде постановена осъдителна присъда,като му
бъде наложено наказание при условията на чл.58а,ал.1 от НК,а именно 9 месеца
лишаване от свобода,което да бъде редуцирано с 1/3,като се наложи наказание 6
месеца лишаване от свобода.Предвид чистото съдебно минало на подсъдимия
предлага изпълнението на наказанието да бъде отложено за тригодишен изпитателен
срок.По отношение на гражданския иск излага,че същият е основателен и следва да
бъде уважен.
Подсъдимият Ц.,редовно призован се явява лично и с адв.И.,признава се за
виновен,прави пълни самопризнания по чл.371,т.2 от НПК.Защитникът му излага,че
с оглед пълните самопризнания на подзащитния му и периода на извършване на
деянието,следва да се приложи чл.58а и чл.2 от НК и да му бъде наложено
наказание глоба в размер на 300 лева.По отношение на гражданския иск предоставя
на съда.
От събраните по време на
досъдебното производство доказателства, от направеното от подсъдимия самопризнание относно
изложените в обв.акт обстоятелства и съгласието му да не се събират доказателства за
тези факти,съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д.И.
*** семейството си. Бил безработен и неосъждан.
Съгласно Експертно решение № 2682/25.11.1997 г. на ТЕЛК -
Ловеч, подсъдимият Ц. бил категоризиран
пожизнено като инвалид втора група по точка 33 от СТНПС, с
диагноза : ЗН на ларингса. /Казус ларингис. Ст.п.ларингектомия тоталис.
Клиничен стадий З/П. Операция през юни 1997 г. и септември 1997 г. - дисекция на лимфни възли в дясна шийна област. С лъчетерапия.
Без данни за рецидив и мета/. Според анамнезата, подсъдимия Ц. имал около 25
години трудов стаж /2 години войник, 6 години строител, 10 години енергомонтажист, 7 години строител/. От 1993 г.
бил безработен. През м.декември 1996
г. получил дрезгав глас. Имал затруднения в гълтането и болки в гърлото.
За няколко дни това състояние отзвучало. През м.юни 1997 г. отново получил дрезгав глас и затруднено гълтане, поради
което постъпил на лечение в ИСЦ - Плевен. След извършена биопсия, бил приведен
в МА - София, където му била
извършена тотална ларингектомия. През м.септември 1997 г. били открити мета в дясната шийна област, при което му била
извършена обширна дисекция на лимфни възли, с последваща лъчетерапия.
Оттогава се чувствал добре. Нямал особени
оплаквания, с изключение на афоничността. Към момента на издаване на решението - 25.11.1997 г., подсъдимият Ц. бил
инвалидизиран, считано от 17.06.1997
г., пожизнено. Съгласно съдържанието на експертното решение, същият бил
освидетелстван след извършени на 01.11.1997
г. консулти с УОЦ - Плевен и с УНГ онко
/л.44/.
Така съставено, цитираното по-горе експертно решение било
подадено в РУ „Социално осигуряване" - Ловеч на 15.12.1997
г., заедно с молба от негово име, за отпускане на лична социална пенсия за инвалидност с вх.№ 14707/15.12.1997 г. и
други придружаващи документи. След разглеждането
им от съответните длъжностни лица, с Разпореждане №1 0106504/25.12.1997
- 02/98 на РУ „Социално осигуряване" - Ловеч, на Ц. била отпусната
пожизнено месечна социална пенсия, считано от 17.06.1997 година. Отпуснатата по
този начин пенсия, подсъдимият получавал
лично до 01.12.1999 г. включително.
В
последствие, в РУ„Социално осигуряване" - Ловеч постъпило ново Експертно
решение № 2601/29.11.1999 г. на ТЕЛК - Ловеч. Съгласно съдържанието му, Ц. бил преосвидетелстван и същият бил категоризиран
пожизнено като инвалид първа група с чужда помощ по СТПНС, точка 13, с диагноза
: Травма на гръбначния мозък без
указание за увреждане на прешлените. /Контузио медуле спиналис ин регио
цервикалис. Квадрипаретичен синдром тежка степен на проявеност. Казус ларингис. Ст. п. ларингектомиям тоталис в клиничен
стадий З/П. Операция през 1997 г. и
м.септември 1997 г. — дисекция на лимфни възли в дясна шийна област с
лъчетерапия. Без данни за активност, рецидив и мета/. Според анамнезата на заболяването, наред с описаното здравословно
състояние в ЕР № 2682/25.11.1997 г.
на ТЕЛК - Ловеч, през м.септември 1999 г., при пътнотранспортно произшествие Ц. получил тежка травма на шийни прешлени,
поради което бил лекуван продължително време в болница в гр.Нова Загора. Лечението продължило дълго време, но без
ефект. По - късно Ц. бил приведен за рехабилитация в гр.Павел баня, но и
там възстановяването било неуспешно. По време на преосвидетелстването в ТЕЛК —
Ловеч бил с тежка пареза на долни и горни
крайници, с нарушения в уринирането. Бил прикован на легло с тежка
квадрипареза. За храна и тоалет изцяло бил обслужван от близките си в
леглото. Според мотивите на комисията, без каквито и да било писмени документи, удостоверяващи настъпването,
съществуването и лечението на описаното
тежко травматично увреждане, Ц. бил категоризиран пожизнено като инвалид първа група с чужда помощ /л.50/.
След
постъпване на описаното експертно решение в РУ „Социално осигуряване" -
Ловеч, същото било разгледано от
съответните длъжностни лица. С Разпореждане № 3 -24/15.02.2000 г.
получаваната от Ц. пенсия за втора група инвалидност, отпусната от 17.06.1997 г. на основание чл.45а от Закона за пенсиите и
чл.116 от ППЗП, била увеличена,
считано от 01.12.1997 г. за определената му първа група инвалидност, като му била отпусната и
добавка за чужда помощ /л. 51/. Подсъдимият лично я получавал до 31.10.2004 г., включително.
От писмо с изх.№ ЗД-01-414/03.02.2010 г. на РЦЗ – Ловеч се установява, че подсъдимият Д.Ц. нямал медицинско експертно досие в РКМЕ - Ловеч /л.75/.
Същевременно, от съдържанието на писмо
изх.№ 24-00-3/02.02.2010 г. на РЗОК – Ловеч е видно, че подсъдимият не притежавал рецептурна книжка и не бил получавал медикаменти заплащани от НЗОК /л.79/. От писмо изх.№
140/09.02.2010 г. на МБАЛ „Св.Петка
българска" ЕООД - Нова Загора пък се установява, че през периода
м.септември - м.декември 1999 г. Ц. не
фигурирал в болничната документация и не му била оказвана медицинска помощ
/л.77/. Съгласно писмо от 22.04.2010 г. на УМБАЛ
„Д-р Георги Странски" ЕАД - Плевен, подсъдимият Ц. не се водил на диспансерен отчет в Раковия регистър /л.86/. Също така,
от писмо изх.№ 08-00-27/05.05.2010 г. на
„Специализирана болница за активно лечение по онкология" ЕАД – София е видно, че подсъдимият не е бил регистриран
в Национален раков регистър и не бил вписан като
пациент в болничния архив на медицинското заведение /л.88-90/. Свидетелят Л. Христофоров М. ***, в качеството си на личен лекар на подсъдимия от 2000 г., в показанията си
сочи, че познавал Ц. от няколко години,
като последните пет - шест от тях се намирал извън територията на Република България. Преди това ходил при
свидетеля М. на медицински прегледи, но с оплаквания за респираторни
заболявания, като настинки, ринит и ринофарингит.
Свидетелят М. не знаел за съществуването на
въпросните експертни решения. Според неговите показания, при подсъдимия Ц. не е наблюдавал каквито и да било симптоми на отразените в експертните решения медицински
диагнози.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената
съдебно -медицинска експертиза по писмени данни, подсъдимият Ц. не е боледувал
от отразените в експертните решения
медицински заболявания. Не е било прилагано и лечение на Ц. в МБАЛ -
Нова Загора, както и в Онкоболниците в
гр.Плевен и гр.София /92-93/.
От писмо изх.№ **********/12.11.2009 г. на РУ„Социално осигуряване" – Ловеч се установява, че за времето от
17.06.1997 г. до 31.10.2004 г., на Д.И.Ц.
ежемесечно била изплащана социална пенсия чиято обща стойност възлиза на 6
393,29 лева /л.71/.
От така установената фактическа обстановка съдът приема, че подсъдимият Д.И.Ц.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на
престъплението по чл. 212, ал. 1,във връзка с чл.26,ал.1 от НК,като при
условията на продължавано престъпление,през периода 17.06.1997
година-31.10.2004 година, в гр.Ловеч,
чрез използване на документи с невярно съдържание - Експертно решение № 2682/25.11.1997
год. и Експертно решение № 2601/29.11.1999 година,двете на ТЕЛК -Ловеч, пред РУ”Социално
осигуряване”
–Ловеч,получил в гр.Летница,Ловешка област,без
правно основание чуждо движимо имущество - парична сума в
размер на 6 393,29 лв.,представляваща социална пенсия за
инвалидност поради общо заболяване и добавка за чужда помощ,управлявано от НОИ- София, с
намерение да го присвои.
Настоящата инстанция намира, че подсъдимият е автор на посоченото
деяние,като съобрази направените пълни самопризнания и събраните в хода на
досъдебното производство доказателства.Подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние, чрез действие като чрез използване на документи с невярно съдържание- Експертно решение № 2682/25.11.1997
год. и Експертно решение № 2601/29.11.1999 година,двете на ТЕЛК -Ловеч,получил без правно основание чуждо
движимо имущество-суми от пенсионните фондове на НОИ-София в размер на 6393,29
лева, с намерение за присвояване.За да е налице отговорност по чл. 212, ал.1 от НК, деецът трябва да е осъществил и трите елемента от състава на този текст, а
именно: първо да е използвал документ с невярно съдържание,неистински или преправен документ,второ,да е получено
държавно,кооперативно или друго обществено имущество без правно основание и,
трето деецът да има намерение да присвои това имущество.В конкретният случай
подсъдимият е използвал описаните документи с невярно съдържание,като ги е
представил пред лице в чиято фактическа власт се намира имуществото – НОИ – София,чиято собственост е
имуществото предмет на посегателство.Вторият елемент е получаването лично от
подсъдимия на посочената сума под формата на периодични плащания - пенсия за
инвалидност поради общо заболяване с добавка за чуда помощ.Видно от писмените
доказателства именно след представянето от подсъдимия в РУСО – Ловеч на цитираните
документи с невярно съдържание и заявление за отпускане на пенсия на подсъдимия
е била отпусната социална пенсия за
инвалидност,която му е била изплащана до 31.10.2004 год.Обстоятелството,че
подсъдимият не само,че е имал намерение да присвои чуждото имущество,а и че го
е присвоил е потвърдено и от самия него в с.з.,т.е.имуществото предмет на
посегателство е преминало във фактическата власт на подсъдимия,с което
престъплението по чл. 212, ал.1 от НК е довършено.
За съставомерността на деянието по чл. 212, ал.1 от НК е без значение дали
деецът лично е участвал в съставянето на документа, дали той е съставен по
престъпен начин или не. Достатъчно е този, който използва документа, да
съзнава, че той е с невярно съдържание и че няма правно основание, въз основа
на което да получи общественото имущество. От събраните по делото писмени
доказателства и самопризнанията на подсъдимия,дадени в съдебно заседание,съдът
намира,че подсъдимият е използвал въпросните експертни решения,съзнавайки,че те
са с невярно съдържание,и че няма правно основание въз основа на което да
получи общественото имущество.
Безспорно установено по делото е и обстоятелството, че използваните от
подсъдимия документи- Експертно решение № 2682/25.11.1997
год. и Експертно решение № 2601/29.11.1999 година,двете на ТЕЛК -Ловеч са с невярно съдържание. От писмо с изх.№ ЗД-01-414/03.02.2010 г. на РЦЗ – Ловеч се установява, че подсъдимият Д.Ц. нямал медицинско експертно досие в РКМЕ – Ловеч,а от писмо изх.№ 24-00-3/02.02.2010 г. на РЗОК – Ловеч е
видно,че подсъдимият не притежавал
рецептурна книжка и не бил получавал медикаменти
заплащани от НЗОК.От писмо изх.№ 140/09.02.2010 г. на МБАЛ „Св.Петка българска" ЕООД - Нова Загора е
видно,че през периода м.септември - м.декември
1999 г. Ц. не фигурирал в болничната документация и не му била оказвана
медицинска помощ.Съгласно писмо от 22.04.2010 г. на УМБАЛ „Д-р Георги Странски" ЕАД - Плевен,подсъдимият
Ц. не се водил на диспансерен отчет в
Раковия регистър.Също така, от писмо изх.№ 08-00-27/05.05.2010 г. на „Специализирана болница за активно лечение по
онкология" ЕАД – София е видно,че
подсъдимият не е бил регистриран в Национален раков регистър и не бил вписан като пациент в болничния архив на
медицинското заведение.Свидетелят Л. Христофоров
М. ***, в качеството си на личен лекар на
подсъдимия от 2000 г.,в показанията си сочи,че познавал Ц. от няколко години,като последните пет - шест от тях се
намирал извън територията на Република
България.Преди това ходил при свидетеля М. на медицински прегледи,но с
оплаквания за респираторни заболявания,като настинки,ринит и ринофарингит.Свидетелят М. не знаел за съществуването на въпросните експертни решения. Според
неговите показания, при подсъдимия Ц. не е
наблюдавал каквито и да било симптоми на
отразените в експертните решения медицински диагнози.
Видно от заключението на вещото лице по изготвената
съдебно -медицинска експертиза по писмени данни,подсъдимият Ц. не е боледувал
от отразените в експертните решения
медицински заболявания.Не е било прилагано и лечение на Ц. в МБАЛ -
Нова Загора,както и в Онкоболниците в
гр.Плевен и гр.София /92-93/.
От писмо изх.№ **********/12.11.2009 г. на РУ„Социално осигуряване" – Ловеч се установява,че за времето от
17.06.1997 г. до 31.10.2004 г., на Д.И.Ц.
ежемесечно била изплащана социална пенсия чиято обща стойност възлиза на 6
393,29 лева /л.71/.
С оглед на това,че
подсъдимият е
извършил деянията,които осъществяват поотделно един същи състав на едно и също престъпление,извършени
са през непродължителен период от време,при една и съща обстановка и
еднородност на вината деянието е квалифицирано като продължавано престъпление
по смисъла на
чл.26,ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал виновно, при пряк умисъл по
смисъла на чл. 11, ал.2 от НК – съзнавал е обществено опасния характер на
деянието, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал тяхното
настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че използва документи с невярно съдържание
и че отсъства основание за разпореждане с имуществото, предвиждал е
заблуждението на измаменото лице, както и акта на имуществено разпореждане като
следствие от използването на документа и това, че ще получи чуждо имущество.
Във волево отношение подсъдимият е имал за цел да получи фактическата власт
върху имуществения предмет на престъплението.
Предвид на изложените съображения, съдът квалифицира деянието, призна
подсъдимият Ц. за виновен и го осъди.
Фактическата обстановка приета за установена се изяснява от писмените
доказателства по делото и направените самопризнания от подсъдимия.
Причини за извършване на
престъплението, съдът намира в желанието
на подсъдимия да се облагодетелствува по неправомерен начин.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази като смекчаващи вината обстоятелства:
признаване на вината,пълни самопризнания,чистото съдебно минало,семейното и
имотно състояние на подсъдимия,поради което и с оглед разпоредбата на
чл.373,ал.2 от НПК,при условията на чл.58а/предишна редакция/ и чл.55,ал.1,т.2,б.”б”
и чл.2 от НК му наложи наказание глоба в размер на 300 лева,която да заплати в
полза на държавата,по сметка бюджета на съдебната власт.
Съдът намира,че така наложеното
наказание на подсъдимия Ц. ,че съответства на обществената опасност на деянието
и на дееца, както и,че чрез него ще се постигнат целите на наказанието,
визирани в чл. 36 от НК.
В съответствие с разпоредбите на чл. 45 във връзка с чл.
52 от ЗЗД, съдът уважи предявеният граждански иск за имуществени вреди от НОИ – София – РУСО гр. Ловеч, срещу подсъдимия Ц. за сумата от 6393,29 лева представляваща
обещетение за имуществени вреди-стойността
на неправомерно получената от Ц.
социална пенсия за инвалидност,ведно със законната лихва,начиная от 31.10.2004 год.до
окончателното й изплащане,като основателен и доказан до този размер,като прие,че подсъдимият с виновното си противоправно поведение е осъществил
фактическия състав на непозволеното увреждане и между виновното и противоправно
поведение на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат е налице пряка причинна
връзка.Стойността на нанесените имуществени вреди се установява от приложеното
по делото писмо от НОИ – София – РУСО – гр. Ловеч с Изх. №**********/12.11.2009
г.
При този изход на процеса съдът осъди
подсъдимият Д.И.Ц. *** сумата от 50,00 лева разноски по делото и на ЛРС сумата
от 255,73 лева,представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск.
Водим от гореизложеното съдът постанови
присъдата си в този смисъл.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: