Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1064
гр. Бургас, 05.08.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, LI наказателен състав, в публично съдебно заседание,
проведено на 06.07.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Калина Събева,
като разгледа НАХД № 1367 по описа на РС - Бургас за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.А.Х. с ЕГН: **********,
срещу ЕФ серия К № 1632849, издаден от ОДМВР - Бургас, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4,
вр. чл. 182, ал. 3, т. 3 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание “глоба” в
размер на 150 лева.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява
от адв. З.Р., който поддържа жалбата.
Административнонаказващият орган, редовно
уведомен, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
На 18.06.2017 г., в 11:09 часа, в гр.
Бургас, ПП I-9, км. 245+100, в посока от ПВ „Юг“ към кв. К., техническо
средство – мобилна система за контрол на скоростта с „TFR1М 644/14”, поставена
в служебен автомобил с рег. № *******, засякла и
заснела, движещ се в указаната посока със скорост от 104 км/ч. автобус „Мерцедес
Спринтер 311 ЦДИ” с рег. № *******, при разрешена скорост за движение за този
пътен участък в населено място с пътен знак В-26 до 80 км/ч. Скоростта била
записана под наименование „Клип № 6047“.
Установено е, че заснетият автобус „Мерцедес
Спринтер 311 ЦДИ”, с рег. № *******, е собственост на „М-Б.“ ЕООД, с управител Р.А.Х.,
както и че скоростта следва да се счита на 104 км/час (след приспаднатия
толеранс от 3 % в полза на водача).
Бил издаден електронен фиш за налагане
на глоба, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание
чл.189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 3, т. 3 ЗДвП, на представляващия
дружеството-собственик - Р.А.Х. било наложено наказание „глоба” в размер на 150
лева.
Техническото средство – мобилна система
за контрол на скоростта – „TFR1М 644/14”, към датата на заснемане на
нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените удостоверение (л. 14)
и протокол за проверка (л. 15-16).
За използването на мобилното техническо
средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. (л. 24), съдържащ всички законоустановени реквизити.
На 21.02.2020 г. ЕФ бил връчен на
жалбоподателя, като на 02.03.2020 г. той депозирал писмо, декларация и копие на
заповед за прекратяване на трудов договор, декларирайки, че на процесната дата
автобусът се управлявал от шофьора А.Г.А.. Изрично в писмото било посочено, че
с оглед прекратяване на трудовия договор с шофьора на 28.06.2018 г.
жалбоподателят е в невъзможност да представи копие от СУМПС.
Горната фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и
писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът
кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки,
видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло,
приложените по преписката снимки.
По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти.
От правна страна:
Жалбата е подадена в рамките на
четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, вр. с чл. 189,
ал. 8 ЗДвП, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да
се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният
фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния
час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т.
65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат:
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък
от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който
поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай, видно от
протокола за проверка и удостоверението за одобрен тип средство за измерване, мобилната
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е
автоматизирано техническо средство по смисъла на закона.
Видно от приложения по делото фиш,
същият е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189,
ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш
на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността
на наказващия орган произтича по силата на закона
– териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението.
В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е
обстоятелството, че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 80
км./ч скорост, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и
разликата между засечената и разрешената скорост – 24 км/час, като коректно е
приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява
допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.
По делото като писмено доказателство са
представени ксерокопия на снимки, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от
които става ясно, че посочената скорост е била засечена на 18.06.2017 г., в
11:09 часа, както и че скоростта е 104 км/ч. Доколкото посочените снимки са
изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението
и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се явяват
веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Видно от
представеното като писмено доказателство по делото удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и протокол от проверка, системата за видеоконтрол е
одобрена и проверена на 09.06.2017 г. и същата е регистрирала грешка при
измерване на скоростта до 100 км/ч в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
Правилно е определен и субектът на
административнонаказателната отговорност в лицето на жалбоподателя. С
посочения регистрационен номер в
системата на Сектор ПП е регистриран автобус „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ”, собственост
на “М-Б.” ООД, ЕИК *********, с управител Р.Х..
Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП
предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на
когото е предоставено моторно превозно средство, а разпоредбата на ал. 2 гласи,
че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. В разпоредбата на чл.
189, ал. 5 ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира
собственикът, ако друго лице е управлявало автомобила - в 14-дневен срок от
получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на МВР
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Само в този
случай първоначално издаденият срещу собственика ЕФ се анулира и се издава нов ЕФ
срещу посоченото в декларацията лице. В конкретния случай това не е сторено,
поради което и правилно е ангажира отговорността на жалбоподателя Р.Х.,
действащ като законен представител на “М-Б.” ООД, което дружество е собственик
на МПС. Жалбоподателят, в 14-дневния срок, е посочил друго лице, на което е било
предоставено управлението на МПС към момента на заснемането. Същевременно
обаче, към декларацията като доказателство не е приложил копие на
свидетелството за правоуправление на посоченото в декларацията лице. В хода на
съдебното следствие жалбоподателят също не ангажира надлежни доказателства,
които да изключват административно наказателната му отговорност. Поради това
съдът приема, че презумпцията по чл. 188, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП не е оборена и
за извършеното с МПС нарушение следва да бъде ангажирана отговорността на
жалбоподателя Р.Х., посочен в ЕФ в качеството му на законен представител на “М-Б.”
ООД, последното като собственик на моторно превозно средство. Изложеното от
жалбоподателя възражение за обективна невъзможност да бъде представено СУМПС e неоснователно, доколкото работодателят е имал
възможност както при сключване на трудовия договор с работника, така и при
неговото прекратяване, а и след това, да изиска и получи копие на СУМПС от
конкретния водач (бившия служител). Представянето на свидетелството за
управление на жалбоподателя е една насока (доказателствен факт, индиция), че
лицето управлявало МПС се е съгласило в тази връзка да предаде копие на своето
свидетелство за управление. Законодателят е регламентирал две кумулативно
изискуеми предпоставки за анулиране на електронния фиш - попълване на
декларация и предоставяне на копие от свидетелството за управление на МПС, на
лицето управлявало МПС, и липсата, на която и да е от тях не изпълнява
изискването на чл. 189, ал. 5 от ЗДП за анулиране на фиша. След като
собственикът/законният представител не може да представи копие от
свидетелството му за управление, той подлежи на санкция за извършеното с
въпросния автомобил административно нарушение, въпреки, че не е извършил същото.
В този смисъл е и практиката на ВАС в Решение № 15879 от 29.11.2013 г. на ВАС
по адм. д. № 5412/2013 г., III о.
Наложеното на жалбоподателя наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП –
"Глоба" в размер на 150 лева, който размер е точно определен в закона
и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.
Управлението на пътно превозно средство
е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е
именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и
приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко горепосочено, съдът
счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е
законосъобразно, поради което и атакувания ЕФ следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и направеното
искане от страна на представителя на АНО (л. 17), в негова полза следва да се
присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При
определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се
приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който препраща към Наредбата за заплащане на правната помощ. Съгласно чл. 27е
от Наредба за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до
120 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до
извод, че за осъществената от юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се
определи и присъди възнаграждение в минимален размер от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен
фиш серия К № 1632849, издаден от ОДМВР - Бургас, с който за нарушение на чл.
21, ал. 2 от ЗДвП, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр.
чл. 182, ал. 3, т. 3 ЗДвП, на жалбоподателя Р.А.Х. с ЕГН: **********, е наложено
наказание “глоба” в размер на 150 лева.
ОСЪЖДА
Р.А.Х.
с ЕГН: **********, да заплати на Областна дирекция на МВР – Бургас сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може
да бъде обжалвано пред Административен съд – Бургас в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала: /п/
КС