Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 03.10.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд– град Шумен, в публичното заседание на осемнадесети септември през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Снежина Чолакова
Членове: Росица Цветкова
Бистра Бойн
при
секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Янчева при ШОП, като разгледа
докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 124 по описа за 2023г. на Административен
съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Т.Г.Б. ***, депозирана чрез адвокат В.П. от Адвокатска колегия– Шумен,
против Решение № 35/10.05.2023г. на Районен съд– Велики Преслав, постановено по
ВАНД № 411/2022г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 22-**********/ 26.10.2022г. издадено от Началника
на РУ- гр. В. Преслав при ОД МВР- Шумен, с което на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Касаторът счита, че съдебното решение
е неправилно и незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че приетата от съда фактическа обстановка се
разминава с действителната, понеже от доказателствата по делото не можело да се
направи извода, че водача е бил във физическо състояние, което не е позволявало
да му бъде направена проверка за наличие на алкохол с техническо средство,
както и че не е имал възможност да употреби алкохол след приемът му в МБАЛ-
Шумен. Релевира и доводи, че са налице процесуални нарушения по Наредба №1 във
връзка с реда за установяване на алкохол в кръвта на водача. Твърди се, че след
като в издадения Талон за изследване е посочено, че лицето е отказало да го
подпише, е следвало да бъде санкционирано за друго нарушение, а не да бъде
принудително тестван за алкохол чрез медицинско изследване на кръвта. По тези
съображения отправя молба за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с
него наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се явява
лично и се представлява от адвокат П., който заявява, че поддържа касационната
жалба и по доводите, изложени в нея и в пледоарията по същество, моли за отмяна
на съдебния акт и на наказателното постановление.
Ответната страна- Началник РУ Велики
Преслав при ОДМВР- гр.Шумен, в съдебно
заседание се представлява от главен юрисконсулт И.С., която оспорва
депозираната жалба и по аргументи за правилност на съдебното решение, моли
същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на Шуменска окръжна
прокуратура намира касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за
решение в този смисъл.
Настоящата съдебна инстанция, след
като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените
в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена
в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1
от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество,
касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:
Процесното решение е постановено при
следната фактическа обстановка:
На 15.07.2022 г. около 19.50 часа в
община Велики Преслав по общински път № SHU2005, на км 3+600, в посока от
с.Лозево към с.Кочово, след като употребил алкохол, жалбоподателят управлявал
триколесно МПС „***като претърпял ПТП, вследствие на което получил травматични
увреждания на главата, фрактура на дясната ключица, фрактура на 3-та и 4-та
ребрени дъги в дясно. Свидетели намерили водачът в тежко състояние и подали
сигнал на тел.112. На мястото бил изпратен екип от РУ- Велики Преслав и ЦСМП- Велики Преслав, всички
разпитани като свидетели по делото. Полицейските служители установили
самоличността на водача и предложили на водача да бъде изпробван с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ за употреба на алкохол, който тест бил неуспешен,
поради физическото състояние на водача. Същите констатирали още, че водачът
лъха на алкохол. След приемът му в Спешно приемно отделение на МБАЛ – Шумен,
полицейски екип от ОДМВР-Шумен, също разпитан по делото, предприел процедура по
издаване на талон за медицинско изследване на жалбоподателя за наличие на
алкохол в кръвта му, след като се убедил, че поради нараняванията и започналите
по спешност медицински манипулации, обективно не е възможно жалбоподателят да
бъде изпробван с техническо средство. Видно от приложеният на стр.27 от
въззивното дело, Талон за медицинско изследване № 097567/15.07.2022г. в същия е
посочено, че водачът не е тестван с предварителна проба, понеже не отговаря на
медицинските изисквания. Талонът бил предявен на жалбоподателя, но той не могъл
да се подпише, което също изрично е удостоверено от свидетели.
Дежурният лекар
взел на жалбоподателя кръвна проба за изследване, като в протокола за
медицинско изследване отбелязъл, че последния е употребил алкохол 1 бутилка
бира, каквото обстоятелство жалбоподателя е посочил в снетото му обяснение.
След изследването на взетата кръвна проба от жалбоподателя е установено наличие
на алкохол в кръвта му в количество 1.19 промила /Протокол за химическа
експертиза за определяне на концентрация на алкохол и/или употреба на
наркотични вещества или техни аналози № 193/08.08.2011г. на стр.29 по
въззивното дело/.
За извършено нарушение по чл.5 ал.3
т.1 от ЗДвП на жалбоподателя бил съставен АУАН № 318120/28.09.2022г. Въз основа
на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл.5 ал.3 т 1 от ЗДвП и на осн. чл.174 ал.1 т.2
от ЗДвП са наложени административни наказания "глоба" в размер на
1000.00 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за 12 месеца, като
са му отнети 10 контролни точки.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел, че в хода на санкционното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, при което актът и НП са изготвени в
съответствие с изисквания на ЗАНН, а вмененото във вина на водача нарушение е
описано ясно. Въпреки, че като нарушена е посочена общата разпоредба на чл.5
ал.3 т.1 от ЗДвП, санкционната норма, правилно посочена, съдържа фактическия
състав на нарушението. Въззивният съд формирал и решаващото становище относно
законосъобразността на наказателното постановление по същество, приемайки че
приобщените писмени и многобройни гласни доказателства установяват виновното
реализиране на простъпката, вменена на жалбоподателя. В тази връзка съдът
посочил, че не кредитира тезата на санкционираното лице, че е нарушена
процедурата по изследване на наличието на алкохол в кръвта на водача.
Предходната инстанция отклонила като неоснователно и твърдението на наказаното
лице за употребен от него алкохол в МБАЛ- Шумен.
Шуменският административен съд
намира, че въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният
съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от
касационната съдебна инстанция. Правните доводи кореспондират с
доказателствения материал, като решението е постановено при изключително обстойно
обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност. Касационната инстанция се солидаризира напълно с правните
съображения на районния съд, като на основание чл.221 ал.2 от АПК препраща към
мотивите на въззивния съд, чрез които поддържаните от наказаното лице
оплаквания са получили своя отговор.
Касационният състав намира за
правилни изводите на въззивния съд, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила,
като в мотивите на решението е даден отговор на всички възражения на
жалбоподателя. В тази връзка съдът е обсъдил изчерпателно спецификите на
санкционните производства по ЗАНН, достигайки до извод за стриктното
съблюдаване на императивния законов ред от страна на контролните органи.
Правилно въз основа на събраните по
делото доказателства, районният съд е приел за безспорно установен факта на
извършване на санкционираното нарушение. Касаторът е санкциониран за нарушение
по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП. В цитирания законов текст е предвидена отговорност
за водач на моторно превозно средство, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и
химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на
алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,8 на хиляда до
1,2 на хиляда включително. От събраните по делото доказателства се установява,
че на 15.07.2022г., Т.Б. управлявал моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта в количество 1,19 промила, установено с химическа експертиза.
Касационната инстанция намира, че този факт се установява по безспорен начин от
всички събрани по делото доказателства, както и от показанията на полицейските
служители, извършили проверката. Същите са последователни и непротиворечиви
досежно релевантните за административно наказателната отговорност на дееца
факти, и по делото не са ангажирани доказателства, които да ги оборват.
По отношение на
твърдението, че касаторът е бил лишен от възможността да откаже и да не даде
проба за изследване, предвид отбелязаното в талона, че е отказано да бъде
подписан от него, съдът намира, че съдържанието на документа се интерпретира
неправилно. Видно от приложения талон, сред неговите реквизити е удостоверяване
на получен екземпляр на талона от водача, като в скоби на образецът е посочено,
че ненужното се зачертава. В случая, зачертаването на отказа да бъде подписано
е извършено под самия попълнен реквизит, което не означава, че е налице такава
хипотеза, а именно, че не е налице отказ, предвид посоченото по-горе, че лицето
не отговаря на медицинските изисквания да бъде тествано.
Нормативно
определеното с чл.4 ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози,
задължение на контролният орган е същият да предприеме мерки за установяване на
участниците в пътнотранспортното произшествие, транспортирани за оказване на
медицинска помощ или настанени в лечебно заведение, като посочи на кои от тях
да бъде взета проба и попълни и изпрати до лечебното заведение талона за
изследване, като в настоящия казус е спазен разписаният с Наредбата ред за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта. Както правилно е отбелязъл в
мотивите си първоинстанционният съд, при доказана невъзможност да се извърши
проверка с техническо средство или тест на място, ирелевантно е съгласието на
водача да даде кръвна проба за изследване.
Издавайки наказателното
постановление, административно наказващият орган се е произнесъл при наличие на
обективни данни за съставомерността на деянието, за опровергаване на които
доказателствена тежест носи жалбоподателят. При осигурена процесуална
възможност, санкционираното лице не е било лишено от правото да обори
констатациите в АУАН и опровергае волеизявлението на наказващия орган. В случая
това не е сторено. Пред районния съд и пред касационната инстанция не са
представени доказателства, които да обосноват друг резултат от проведеното
административнонаказателно производство.
Ограничен в пределите на касационната
проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен
състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218
ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното
решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното Шуменският
административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на
Районен съд - гр. Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено
в сила.
Предвид изхода на спора и
своевременно отправеното искане за присъждане на разноски от страна на
ответника, в полза на ОД на МВР – Шумен и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН,
във вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, касаторът следва
да бъде осъден да заплати разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 35/10.05.2023г. на
Районен съд– Велики Преслав, постановено по ВАНД № 411/2022г. по описа на съда.
ОСЪЖДА
Т.Г.Б. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на ОД на МВР – Шумен
разноски в размер на 80.00 (осемдесет) лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 03.10.2023г.