№ 397
гр. П., 06.12.**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-
СТОЕВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА КР. МАРИНОВА-СТОЕВА
Гражданско дело № ************** по описа за **** година
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД,
с която се иска да се признае за установено, че П. СЛ. Й. дължи сума в размер на 500,72 лв.,
представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран
имот, находящ се в гр. П., кв. «Т.», бл** вх. * ап. 2, за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020
г., както и сумата от 63,21 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2019 г. до 20.05.**** г., ведно със законната лихва върху размера на главницата,
считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно
правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия,
които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил
несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението
си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК срещу П. СЛ. Й., отнасящо се за вземанията, които са предмет на
настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
1
задължение по ч. гр. д. № ***** по описа за **** г. на Пернишки районен съд, за която е
подадено посоченото заявление. Постъпило е възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, с
което същият оспорва дължимостта на вземанията. На осн. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК са дадени
указания на заявителя за предявяване на иск, който е предявен в законоустановения срок.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен
ежедневник. Представено е извлечение от сметка за неплатени задължения за доставка на
топлинна енергия за посочения имот.
По делото е представен препис на нотариален акт от 01.09.2006 г., от който се
установява, че на П. СЛ. Й. е придобил от Г.Я.С. и С.Г.Я. собствеността върху имот,
находящ се в гр. П., кв. «Т.», бл** вх. * ап. 2.
Представена е молба от ответника до « Топлофикация П.» АД от 02.11.2006 г., за
откриване на партида за жилищни нужди за процесния имот.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно - техническа експертиза. От
същата се установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда. Установява се
наличието на система за дялово разпределение в СЕС. Установява се наличието на сключен
договор между ищцовото дружество и фирмата за дялово разпределение. От заключението
на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в
абонатната станция (топломер), е преминал задължителните периодични метрологични
проверки, съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговски измерване и
показанията му могат да се счетат за достоверни. Вещото лице посочва, че показанията на
топломера са отчитани ежемесечно, което е констатирано от направената проверка по
карнетите, водени в топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна
енергия е определяно съгласно Наредбата №16 – 334 от 06.04.2007г., тъй като от брутната
топлинна енергия (отчетената по показанията на топломера) са приспаднати технологичните
загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на посочената наредба, касаещо
разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на
имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е констатирана разлика между нетната
енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС. Съгласно заключение съдът достига
до извод, че изравнителните сметки са изготвяни ежегодно, след проведени отчети за
потреблението на топлинната енергия в СЕС. Преизчислените суми са отразени в
индивидуалните сметки по имоти.
В заключението е отбелязано, че през процесния период е начисляван разход за
топлинна енергия за БГВ – прогнозно, който впоследствие е преизчислен след извършване
на годишния отчет.
Експертът пояснява, че в имота има само едно работещо отоплително тяло,
останалите са демонтирани и за тях не е начислявана топлинна енергия за отопление. В
банята била налична щранг – лира, която работела непрекъснато, за която разходът се
начиславал по изчислителен път. След провеждане на задължителния годишен отчет от
2
фирмата топлинен счетоводител, разходът на топлинна енергия за отопление на имота е
преизчислен, при което прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената
разлика е отразена в индивидуалните годишни изравнителни сметки.
Разходът на топлинна енергия в сградната инсталация е направен по изчислителен
път. Той е част от общия доход, отчетен от топломера в абонатната станция и е
пропорционален на обема на отоплявания имот. Начислен е разход на топлинна енергия
само през зимния отоплителен период, т. е. за времето, през което е работила отоплителната
инсталация в СЕС. Определените суми за компонента „сградна инсталация“ са отразени в
индивидуалната сметка на имота. Отразено е, че в общите части няма работещи
отоплителни тела, поради което за тях няма разпределяна топлинна енергия и не са
начислявани разходи. Отразено е, че от предоставените справки на топлофикационното
дружество и ФДР е видно, че са начислявани суми за услугата „дялово разпределение“
ежемесечно.
От заключението на експерта се установява, че доставяната топлинна енергия е на
стойност 500,72 лева за процесния период.
По делото е приета и изслушана съдебно - икономическа експертиза. В счетоводните
регистри на топлофикационното дружество е отразено, че за процесния период от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г. общата начислена сума за главница е в размер на 500,72 лева , а общият
размер на лихвата за забава за периода от 09.07.2019 г. до 20.05.**** г. възлиза на 63,21
лева. Към 03.11.****г. няма отразени плащания на сумите от страна на ответника.
Съдът напълно кредитира гореизложените заключения на вещите лица. При
изготвяне на експертизите вещите лица са работили въз основа на документи, представени
му от ищеца и фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по
закон документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на
потребена топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно
е анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още установяване
3
изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната
стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В това
отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и потребителя
възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството клиент на топлинна
енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да възникне и при подписването
на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединен към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение.
Отношенията между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на
закона от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна
енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба и е свързано с
притежаването на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот,
както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
Установява се от представения нотариален акт, че ответникът е носител на право на
собственост върху процесния имот, поради което има качеството „клиент на топлинна
енергия“, като същевременно е направил и изрично волеизявление за откриване на партида
при ответното дружество, т.е. за възникване на облигационна връзка между тях. Формира се
извода, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да
установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота е доставяна
топлинна енергия на стойност 500,72 лева за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.
Съгласно общите условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими
суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който
се отнасят.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1
от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за цената за потребена енергия за
текущия месец става изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния. Съдът
съобразявайки заключението на съдебно – икономическата експертиза, както и падежните
датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на дължимите
месечни вземания и размера на законната лихва, намира че обезщетението за забава е в
размер на 63,21 лева за периода от 09.07.2019 г. до 20.05.**** г.
4
По изложените съображения, съдът намира предявените искове за доказани по
основание и размер, поради което същите следва да се уважат.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените разноски в исковото и заповедното производство.
Ищцовото дружество е направило разноски в исковото производство както следва: 25
лева – държавна такса, 400 лева – депозити за вещи лица и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение (в минимален размер), т. е. общо 525 лева. В заповедното производство
ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25
лева – държавна такса, т. е. общо 75 лева. Ответникът следва да понесе отговорността за
заплащане на посочените разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че П. СЛ. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес
гр. П., кв. «Т.», бл** вх. * ап. 2 ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на
500,72 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «Т.», бл** вх. * ап. 2, за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 63,21 лева, представляваща лихва за забава на
месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 20.05.**** г., ведно със законната лихва
върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***** по описа за **** г. на
Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА П. СЛ. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., кв. «Т.», бл** вх. *
ап. 2 ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 525 лева –
разноски в исковото производство и 75 лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № ***** по
5
описа за **** г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към
него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6