МОТИВИ/към решение № 138/02.10.2017г.
по а. н. дело №-382/2017г.
Обвинение против Т.А.К., с ЕГН – **********,***, в това, че от 03.03.2017
г. До месец април 2017г в гр.Костандово общ.Ракитово, , като пълнолетно лице,
без да е сключил брак, заживял на съпружески начала с лице от женски пол
ненавършило 16 годишна възраст - З.Ц.Б. ЕГН **********, с което от обективна и субективна
страна е осъществил престъпния състав престъпление по чл.191, ал. 1 НК.
Обвиняемия Т.А. К. в
съдебно заседание се признава за виновен
и не оспорва фактическата обстановка по повдигнатото обвинение.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
Досъдебното производство е образувано и
водено срещу Т.А.К. -
роден на ***г. в гр. Велинград, живущ ***, ***********, с ЕГН ********** за това, че от 03.03.2017 г. до
месец април 2017 г. в гр.Костандово общ.Ракитово, като пълнолетно лице, без да е сключил брак,
заживял на съпружески начала с лице от женски пол ненавършило 16 годишна
възраст - З.Ц.Б. ЕГН **********, с което от обективна и субективна страна е осъществил престъпния състав
престъпление по чл.191, ал. 1 НК .
От
събраните в хода на разследването гласни и писмени доказателства се установи,
че обв. че през зимата на 2016 г. свид.З.Б.
и обв.Т.К. се запознали, а малко след това започнали
да поддържат близки /включително и интимни/ отношения. Майката на обв. Т. К.,
свидетелката Н.Я., както и майката на свидетелката З.Б., сведетелката
Ц.Б., а така и останалите техни близките. Всички, включително и обв.Т.К. знаели, че св.З.Б. няма навършени 16г, но въпреки
това не се противопоставили на желанието на двамата да живеят на съпружески
начала в дома на обв.Т.К. ***, което и станало на 03.03.2017г , когато двамата направили „годеж”. При започване
на съвместното им съжителство, нито обв.К., нито св.З.Б.
питали родителите си дали са съгласни с това фактическо положение. Впоследствие
обаче, всички мълчаливо се съгласили. Към започването на проверката в РП
Велинград - месец април 2017 г, след подадения сигнал от Дирекция за социално подпомагане –Ракитово и след като това обстоятелство станало
известно на обв.К., св.З.Б. се преместила отново да
живее при баба си в гр.Костандово на ул.“Цар Калоян“ №19.
Свидетелката Ц.Б.,
която е майка на свидетелката З. Б., в
съдебно заседание установява, че действително дъщеря й и обвиняемия Т.К. живеят
заедно и че е съгласна с това съжителство. Свидетелката Я. която е майка на обв.К. също изразява съгласие да живеят заедно и
установява, че очакват дете. Свидетелката К., която е служител в отдел „Закрила на детето“ установява , че след
като е навършила 16 години З.Б. не е пожелала да продължи обучението си и че
към момента не е сключила граждански брак с Т.К. и за в бъдеще ще продължат да работят с нея.
Обвиняемия Т.А. К. се признава за виновен и не оспорва
фактическите констатации по внесеното предложение на РП Велинград.
Съдът счита, че след
направения анализ на събрания доказателствен материал
по делото по реда на чл.107, ал.3 от НПК и от показанията на разпитаните
свидетели З.Б., Н.Я., Ц.Б. и Б.К. се установи по несъмнен начин участието на обв.К. в изпълнителната деятелност от обективна и
субективна страна-авторството на
деянието и виновното поведение, както и обстоятелствата при които то е било
осъществено. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаната по делото
свидетелка-служителка на социалните служби /свид.К./
за възприемането на направения по-горе извод. За достоверността на гласните
доказателства се изхожда най-вече от тяхната съпоставка с останалия доказателствен материал по делото от една страна и от друга
с тяхната убедителност, която пък е последица от
последователността,обективността и непосредствеността на тези доказателства.
Показанията на социалния работник не се опровергават от останалия доказателствен материал събран по делото досежно главния факт включен в предмета на доказване и релевиращ съставомерността на
деянието - че обв.К. е заживял на съпружески начала
без брак с лице ненавършило 16-годишна възраст. Освен това показанията и на
останалите свидетели са непротиворечиви и непосредствени досежно
установяването на главните факти включени в предмета на доказване по реда на
чл.102 от НПК, касаещи авторството и виновността на обв.К..
Съдът кредитира тези показания и поради факта, че вътрешно не са противоречиви досежно изброените по-горе обстоятелства за доказване, а както и поради факта, че
показанията са дадени от позицията на незаинтересованост от изхода на делото и
са последица от прякото изпълнение на служебните им задължения. Освен това дадените в хода на съдебното дирене обяснения
на самия обв.К. не опровергават установените по-горе
обстоятелства, респ. показания на разпитаните свидетели, нещо повече,самия К.
прави изрични самопризнания досежно тези факти и
обстоятелства. Ето защо съдът намира,че деянието е съставомерно
с доказани елементи от обективна страна за неговата съставомерност
и доказателствата в тази насока са категорични и последователни.
С оглед на горното съдът намира, че обв.Т.А.К. *** от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл.
191, ал. 1 НК , а именно:
- от
03.03.2017 г. До месец април 2017г в гр.Костандово
общ.Ракитово, , като пълнолетно лице, без да е сключил брак, заживял на
съпружески начала с лице от женски пол ненавършило 16 годишна възраст - З.Ц.Б.
ЕГН **********, поради
което следва да носи наказателна отговорност.
От доказателствата по делото събрани по
предвидения в НПК ред в съвокупност от фактическа и
правна страна се установи по безспорен начин авторството на деянието,участието
в деятелността на обв.К., виновното поведение и
обстоятелствата при които е осъществено, както и с оглед на това се установи
приложимия материален закон и възприетата правна квалификация.
Деянието е извършено при п р я к умисъл, тъй
като обв.К. е съзнавал обществено опасния характер на
деянието и е искал настъпването на обществено опасните последици. Този извод
следва от цялото волево поведение предмет на инкриминираната деятелност, тъй
като обв.К. е съзнавал всичките признаци на
осъществения състав, искал и е желаел настъпването на обществено опасните
последици, т.е, в случая се касае за единство на цел и на престъпен резултат.
С ъ д ъ т счете, че в случая следва с
постановения си съдебен акт обв.Т.А.К. да бъде освободен от наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл. 191, ал.
1 от НК и му се наложи
Административно наказание на осн. чл.78А от НК.
Налице са всички предпоставки на чл.78А от НК при наличието, на които
императивно съдът прилага института на освобождаване от наказателна отговорност
с налагане на Административно наказание.
За извършеното от обв.К. умишлено престъпление
по чл. 191, ал. 1 НК се предвижда наказание- се предвижда
наказание „лишаване от свобода" до две години или пробация,
както и обществено порицание. Обв. Т.А.К. е с чисто съдебно минало и добри
характеристични данни. Не е прилаган до сега спрямо него института на чл.78А от НК, като не са причинени и имуществени вреди. Наказанието с оглед разпоредбата
на чл.78а, ал.1 от НК г л о б а платима в полза на държавата следва да се
определи при превес на смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, съдействието на разследването, добрите му
характеристични данни, съдът счете, че наказанието следва да се наложи в
рамките на законовия минимум от 1000 лева.
По горните съображения бе постановено
настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: