№ 8144
гр. София, 02.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110157263 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Л. В. Т. , ЕГН **********, с адрес:
АДРЕС, съдебен адрес: АДРЕС чрез адв. Н. Г., срещу Н. И. Т., ЕГН **********, с
адресАДРЕС, с която се иска съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата
от 10 145,38лв.- преведена от ищеца сума в изпълнение на декларирано публично
задължение по ЗДДС на ответника за периода от 01.07.2020 г. до 28.02.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че във връзка с извършвана работа за П. У.- племенник на
ответницата, в качеството си на счетоводител започнал да извършва и счетоводно
обслужване на ответницата, състоящо се в изчисляване на резултата за данъчния период по
ЗДДС, подаване на СД за съответния данъчен период и внасяне на декларираното ДДС, тъй
като Н. Т. е регистрирано лице по ЗДДС. Не бил сключен писмен договор, но дейностите
били извършвани по устна договорка между страните. Ищецът сочи, че по молба на Н. Т.
извършвал съответните плащания във връзка с декларирания финансов резултат, като за
извършване на последното Н. Т. му превеждала на всяко тримесечие пари, размера на които
й казвал след подаване на съответната декларация. Поддържа се, че през м.12.2019г. от НАП
започнали извършване на ревизия на Н. Т. за периода 2014г. - 2019г., като по молба на
ответницата ищецът я представлявал пред приходната агенция, за което имал пълномощно
още от 2018г. Ищецът сочи, че въз основа на същото пълномощно заплатил следните суми
към НАП по задължение на Н. Т. без същите да са му били възстановени:
-1268лв. - представляващи ДДС за м. 07.2020г,, платени на 13.08.2020г., за което
представям платежно нареждане № BORD07038243 от същата дата;
- 1270лв. - представляващи ДДС за м. 08.2020г., платени на 15.09.2020г. с платежно
нареждане № BORD09242873 от същата дата;
-1268лв. - представляващи ДДС за м. 09.2020г., платени на 08.10.2020г., с платежно
нареждане № BORD00857070 от същата дата;
- 1268лв. - представляващи ДДС за м.10.2020г., платени на 06.11.2020г., с
платежно нареждане № BORD02739710 от същата дата;
-1268лв. - представляващи ДДС за м.11.2020г., платени на 02.12.2020г., с платежно
нареждане №BORD04400040 от същата дата;
1
- 1268лв. - представляващи ДДС за м.12.2020г., платени на 11.01.2021г., с платежно
нареждане № BORD06651280 от същата дата;
-1268лв. - представляващи ДДС за м. 01.2021 г., платени на 08.02.2021г., с платежно
нареждане№BORD08355287 от същата дата;
- 1267,38лв. - представляващи ДДС за м. 02.2021г., платени на 12.03.2021г., с платежно
нареждане№BORD00429809 от същата дата.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата, като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба, с който иска се оспорва като неоснователен.
Не се оспорват извършените от Л. Т. към НАП плащания в полза на Т., но се сочи, че
те са в изпълнение на негови насрещни задължения към нея. Поддържа се, че ответницата
живее постоянно в А, но притежава имоти в Б, като във връзка с тях и не само Л. В. Т., в
качеството му на счетоводител, е осъществявал пълно данъчно и счетоводно обслужване,
включително, но не само относно отчитане на всички доходи и дължими данъци на
ответницата, надлежното им деклариране пред компетентните органи и заплащане на
същите. Твърди се, че първоначално имало сключен договор между ответницата и
„ФИРМА” ООД, ЕИК ********, в което дружество ищецът е имал участие, но по-късно
след прекратяването на участието в него е продължил да извършва счетоводно обслужване,
деклариране и заплащане на данъци на г-жа Т., както и на племенника й П. У.. Разяснява се,
че за периода 2010г. - 2020г. г-н Т. е изпращал периодично електронни писма, в които е
посочвал баланса по вече наредени към него плащания, респ. каква сума следва да бъде
довнесена за покриване плащанията на данъчни задължения за следващи периоди. В тези
писма на ищеца са посочвани и съответните банкови сметки, негови лични или на други
дружества, по които следва да бъдат нареждани дължимите от ответницата и племенника й
суми.
Не се спори и, че през 2019 г. със Заповед за възлагане на ревизия №Р-22221019008201
-020-001/13.12.2019г. /изменена със заповеди №Р-22221019008201-020-002/30.03.2020г. и
№Р-22221019008201-020- 003/23.04.2020г./ срещу ответницата е започнала данъчна ревизия
за установяване задължения за ДДС за периода от 01.12.2013г. до 30.11.2019г. Сочи се, че
всички документи във връзка с ревизията са връчвани на представляващия счетоводител - г-
н Т.. В рамките на ревизията било установено, че не е налице правото на приспадане на
данъчен кредит по фактури издадени от ответницата, а също и от следните дружества:
ФИРМА ЕООД, ЕИК **********, ФИРМА ЕООД, ЕИК ***********, ФИРМА ЕООД, ЕИК
**********, ФИРМА ЕООД, ЕИК ***********, ФИРМА ЕООД, ЕИК ************ и
ФИРМА ЕООД, ЕИК ************ – непознати за ответницата.
Поддържа се, че ищецът като счетоводител е искал приспадане на данъчен кредит по
издадени от тези дружества фактури на име на ответницата знаейки, че същите не почиват
на реални правоотношения. Той обаче е изисквал от нея суми за заплащане на ДДС. Въпреки
това е декларирал фалшиви фактури /неотразяващи верни стопански операции/ и е
приспадал неследващ се данъчен кредит по същите, като е запазвал за себе си остатъка-
разликата между получените суми от ответницата и реално заплатените суми полза в полза
на бюджета.
Сочи се, че с Ревизионен акт №Р-22221019008201-091-001 /08.10.2020г. е установено,
че поради неследващо се право на приспадане на данъчен кредит по издадени от посочените
дружества фактури, за ответницата е възникнало задължение за заплащане в полза на фиска
на сумата 86 715,28 лева главница и съответни лихви 34 108,34 лева (към 01.10.2020г.) или
общо сумата 119 745,51 лева. Задълженията си към държавата г- жа Т. е погасила
своевременно, като част от тях в размер на 67 000 лева са платени на 28.09.2020г. по сметка
на ТД на НАП София град от банковата сметка на племенника й П. И. У., а остатъка от 53
000 лева е преведен на ТД на НАП на 30.09.2020г. лично от нейна банкова сметка
Излагат се твърдения, че между счетоводителя Л. В. Т. и г-жа Т. се провеждат серия от
разговори, в които ищецът признава извършените от него неправомерни приспадания на
неследващ се данъчен кредит и обещава да възстанови в пълен размер всички суми е които е
2
ощетил ответницата - обещание което е изпълнено само частично. Сочи се, че Т. превежда
на П. У. сумата 10 000 лева за сметка на ответницата, след което започва самостоятелно да
заплаща по сметка на НАП дължимия ежемесечно от г-жа Т. ДДС, като в полза на фиска от
нейно име е внесена сума общо в размер на 29 383 лева /за дължим ДДС до м.02,2021г./.
Именно част от тези плащания са и процесиите парични преводи /дължим ДДС от
м.07.2020г. до м.02.2021г./, които сега ищецът претендира, че са довели до неоснователно
обогатяване на ответницата и следователно същата му дължи тяхното връщане. На практика
обаче, след приспадане на така възстановените 39 383 лева, всъщност Л. Т. дължи на Т.
сумата 80 362.51 лева, съставляваща невъзстановен остатък от сумата 119 745,51 лева,
последната от своя страна съставляваща размер на претърпени вреди, вследствие причинено
от ищеца непозволено увреждане чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит
установено съгласно Ревизионен акт №Р-22221019008201-091-001/08.10.2020г. на НАП.
Поддържа се, че през лятото на 2021г. е проведена среща в кантората на адв. РК на
АДРЕС, на която присъстват ищецът, ответницата и адвокат К. На тази среща било
постигнато съгласие двете страни да подпишат споразумение за разсрочено погасяване на
задължението на ищеца към ответницата, но в крайна сметка ищецът отказал да подпише
изготвения проект на споразумение.
С тези доводи Н. И. Т. предявява насрещен иск за сумата 25 000 лева,
представляваща част от дължимата от Л. В. Т., сума в размер на 90 507,89 лева,
последната съставляваща незаплатен остатък от обезщетение за претърпени от нея
вреди (общо в размер на 119 745,51 лева), вследствие причинено от ищеца непозволено
увреждане чрез извършено неправомерно приспадане, в качеството му на неин
счетоводител, на неследващ се данъчен кредит, установено съгласно Ревизионен акт
№Р-22221019008201-091-001/08.10.2020г. на НАП и задържане на предоставените му
средства за заплащане на дължим ДДС.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът-първоначален ищец твърди, че между страните не е
имало сключен договор за счетоводно обслужване. Оспорва се да е налице увреждащи
деяния, които да реализират отговорността му както по договорна, така и по
извъндоговорна гражданска отговорност.
Сочи се, че по молба на П. У. били извършвани съответните плащания за него и за
ответницата Т. във връзка с декларирания финансов резултат, като за извършване на
последното П. У. превеждал на всяко тримесечие пари, размера на които му бил казван след
подаване на съответната декларация. Плащанията били извършвани от сметки на Т., както и
от сметки на други дружества. Сочи се, че с тези пари, Т. покривал разноските по
подадените декларации, но приспадал и неговото възнаграждение, като остатъка
предоставял за разплащане по фактурите за покупки от тяхна страна.
Сочи се, че по време на ревизиите, Т разбрал от ревизиращите, че фактурите,
предоставяни му от П. У. за фирмите: „ФИРМА" ЕООД, „ФИРМА" ЕООД, „ФИРМА"
ЕООД, „ФИРМА" ЕООД и „ФИРМА" ЕООД, който до този момент били отразявани в
дневниците за покупки към СД по ЗДДС са нередовни, тъй като според ревизиращия екип и
картата им от РОС, тези фирми били „кухи“.
Изложени са подробни твърдения за отношенията по счетоводното обслужване между
П. У., Л. Т. и адв. КЯ, които се явяват неостносими към процесния спор. Въведени са
твърдения за отправени от П. У. закани към Л. Т. във връзка с правоотношения между П. У.
и Л. Т..
Твърди се, че Т. няма нищо общо с фирмите, по фактурите, от които било отказано
право на приспадане на ДДС, а Т. сама си ги е намирала и е давала фактури, които да бъдат
включен в СД и ДПр по ЗДДС за съответния период. Оспорва се да е нанесена щета на Т. и
да се носи вина за резултата от извършената ревизия, приключила с издаването на РА № Р -
22221019008201 - 091 -001/08.10.2020г.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
3
Представени по делото са 8 бр. платежни нареждания, описани в исковата молба, с
които в периода 13.08.2020 г. – 12.03.2021 г. ищецът Л. В. Т. като наредител е заплатил в
полза на ТД на НАП- София офис Център за задължено лице Н. И. Т. сума в общ размер от
10 145,38лв. с основание ДДС за м. 07.2020 г., м.08.2020 г., м.09.2020 г., м.10.2020 г.,
м.11.2020 г., м.12. 2020 г., м.01.2021 г и м.02. 2021 г.
Представено е и пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. №229/22.01.2018 г.
на Нотариус АН, с което Н. И. Т. е упълномощила Л. В. Т. със следните права: „ 1.Да ме
представляват пред офисите на ТД на НАП, общинската администрация, НОИ, във връзка
със счетоводното ми обслужване.; 2.Да ме представляват и разписват пред офисите на ТД на
НАП във връзка с подаване на документи и получаване на данъчни протоколи, заповеди за
започване на данъчни проверки, актове за констатации, данъчни ревизионни актове, актове
за нарушение, наказателни постановления, регистрация по ЗДДС.; 3.Да ме представляват и
подписват пред органите на НАП при подаване и получаване на документи на хартиен и
магнитен носител във връзка със следните закони-ЗА, ЗДДС, ЗДДФЛ, ЗКПО, ДО ПК, КТ и
др.-Декларации, Уведомления, Искания, Протоколи, Справки-декларации, Заявления за
подаване на данни по електронен път.; 4. Да ме подписват навсякъде, където е необходимо
във връзка с дадените по-горе права, включително и по електронен път с УЕП или КЕП на
лицето Л. В. Т. ЕГН ********** и/или на „ФИРМА“ ЕООД с ВИК ******** .
На 23.02.2010 г. е сключен договор за счетоводно-консултантско обслужване между Н.
И. Т.- възложител и „ФИРМА.“ ООД, представлявано от Л. В. Т.- изпълнител, по силата на
който възложителят възлага, а изпълнителят приема, срещу възнаграждение, да извършва
писмени и устни счетоводно-консултантски услуги, обезпечаващи функционирането на
дружеството в съответствие с българското счетоводно и данъчно законодателство.
Със Заповед за възлагане на ревизия №22221019008201-020-001/13.12.2019 г. на
основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК е възложено да бъде извършена ревизия на Н. И. Т., като
ревизията да обхване данък върху добавената стойност за периода от 01.12.2013 г. до
30.11.2019 г. Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия
№22221019008201-020-002/30.03.2020 г. е възложено ревизията да завърши до 30.04.2020 г.
Със Заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия №22221019008201-020-
003/23.04.2020 г. е възложено ревизията да завърши до 29.05.2020 г.
Издаден е ревизионен акт №Р-22221019008201-091-001/08.10.2020 г. след извършена
ревизия на Н. И. Т.. В същият е направена констатация, че декларирани покупки с право на
приспадане на данъчен кредит от Н. Т. са формирани от доставки на услуги, които не са
свързани с дейността на задълженото лице и няма право за приспадане на данъчен кредит по
фактури издадени от ФИРМА ЕООД, ЕИК **********, ФИРМА ЕООД, ЕИК ***********,
ФИРМА ЕООД, ЕИК **********, ФИРМА ЕООД, ЕИК ***********, ФИРМА ЕООД, ЕИК
************ и ФИРМА ЕООД, ЕИК ************. С ревизионният акт е констатирано, че
в полза на фиска от страна на задълженото лице Н. И. Т. се дължи сумата от 86 715.28 лева-
главница и 34109.34 лева лихви.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изслушана и приета по делото,
която съдът поставя в основата на доказателствените си изводи. Вещото лице В. П. се е
запознала с представените по делото писмени доказателства- платежни нареждания за
плащане към бюджета, договор за счетоводно обслужване, заповеди за възлагане и
продължаване на ревизия, уведомление за представяне на документи, ревизионен акт,
справка от НАП за подавани декларации от името на Н. И. Т.; справка за задълженията на Н.
Т.; банкова извлечение от разплащателна сметка с титуляр П. У. в БАНКА; преводно
нареждане за сумата от 67000.00 лв. от 28.09.2020г.; преводно нареждане за сумата от
53000.00 лв. от 30.09.2020г. В отговор на Писмено запитване, от ТД на НАП София, офис
„Оборище” е извършена проверка в информационната система и са предоставени
4
разпечатки на СД по ЗДДС и дневници за покупки и дневници за продажби за периода от
01.12.2013г. до 30.11.2019г., подавани по електронен път с КЕП; заверени разпечатки от ИС
на НАП на платежните за процесния период и писмени пояснения с писмо, изх. № 04-24-14-
18#3 от 25.01.2024г. Вещото лице е заключило следното:
-От информационните масиви на НАП е извлечена информация относно платежните
нареждания, с които са заплащани задължения за периода от 01.12.2013г. до 30.11.2019г. на
задължено лице Н. Т., като е установено, че общо направените вноски за процесния период
са в размер на 19 133.61 лв., в това число по ЗДДС 13 545.21 лв. и по ЗДДФЛ - 5 588.40 лв.
Плащанията по вносители се разпределят както следва: Л. В. Т. - 5871.43 лева, ФИРМВА
ООД - 5335.55 лева, ФИРМА ЕООД -2050.81 леваФИРМА ЕООД - 330.75 лева, ФИРМА-
384.38 лева, и Н. И. Т. - 5160.69 лева.
-За периода от 01.12.2013г. до 30.11.2019г. справките декларации по ЗДДС са
подавани по електронен път с КЕП (квалифициран електронен подпис) на упълномощено
лице. Трите имена на физическото лице, посочено като автор в удостоверението за КЕП, с
който са подадени данъчните декларации и СД по ЗДДС е Л. В. Т..
-Издадените фактури от търговски дружества ФИРМА ЕООД. ЕИК **********:
ФИРМА ЕООД\ ЕИК *********** ФИРМА ЕООД. ЕИК **********: ФИРМА ЕООД. ЕИК
*********** ФИРМА ЕООД ЕИК************. ФИРМА ЕООД ЕИК ************,,
включени в дневниците за покупки на Н. Т. за периода от 01.12.2013г. до 30.11.2019г., са
сторнирани с подадени коригиращи Справки-декларации по ЗДДС с дати: 01.09.2020г.,
05.09.2020г., 06.09.2020г. и 08.09.2020г. Дължимият ДДС от Н. Т. по Справки -декларации
по ЗДДС за периода от 01.12.2013г. до 30.11.2019г., като се изключи приспадането на
данъчен кредит по фактури от посочените във въпроса дружества, е общо в размер на
99157.61 лв. /деветдесет и девет хиляди сто петдесет и седем лв. и 61 ст. /.
-В периода от 01.12.2013 г. - 30.11.2019 г. П. И. У. е извършвал преводи от банковата
си сметка в „ БАНКА Б “ АД по банкова сметка на Л. В. Т. и по банкови сметки на следните
дружества: 1) ФИРМА; 2) ФИРМА ЕООД; 3) БАНКА АД общо в размер на 356 500 лева.
-Данъчните задължения на Н. Т, установени с ревизионен акт, са платени с два
превода: на дата 28.09.2020г. е извършен превод с наредител П. У., задължено лице Н. Т,
основание : задължение по ДДС — 67 000.00 лв. и на дата 30,09.2020г. е извършен превод е
наредител Н. Т, задължено лице Н. Т, основание : задължение по изп.дело - 53 000.00 лв.
-Счетоводната политика се определя като съвкупност от конкретни принципи,
установени правила и практики за текущо и периодично счетоводно отчитане на елементите
на финансовите отчети (в т.ч. активи, пасиви, собствен капитал, приходи и разходи).
Нейното съдържание трябва да бъде съобразено с изискванията на действащия Закон за
счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Необходимост от изготвяне на
счетоводна политика на микропредприятие, към която категория би могло да бъде
квалифицирана дейността по отдаване на активи под наем на регистрираното по ЗДДС лице
Н. Т., възниква при наличие на алтернативни методи за отчитане на стопанските процеси.
Изхождайки от дейността и обема на приходите на Н. Т., експертизата счита, че не било
необходимо разработване на Счетоводна политика при отразяване на счетоводните
операции, свързани с отчитане на стопанските операции на лицето.
-Счетоводната отчетност се води на синтетично и на аналитично нива. Тези
функционалности са заложени в съвременните програмни счетоводни продукти. Относно
счетоводството, свързано с дейността на Н. Т., аналитичната отчетност се извежда на две
нива: 1-во ниво - по контрагенти. В случая по сметка клиенти има два контрагента, като
системата е отворена за добавяне на нови при необходимост;II-ро ниво - отчетност по
фактури за всеки от контрагентите; Създаването на справки на аналитично ниво е въпрос на
необходимост, желание и компетентност от страна на счетоводителя.
5
- За да се подават декларации, свързани със системата „Интрастат“ е необходимо да са
извършвани доставки в Европейския съюз, и същите да са над определен обем /оборот/.
Интрастат декларации се подават след регистрация за тази цел. В случая, не е имало
необходимост от подаване на Интрастат декларации, свързани с дейността на Н. Т..
- От извършения преглед на предоставената информация се установи, че в
счетоводството на Н. Т. са отразявани счетоводни записвания както на фактури за клиенти,
така и на фактури на доставчици. Извършено е и сторниране на фактурите на доставчици.
Видно е, че ежемесечно е извършван анализ на приходите и разходите, свързани с дейността
на Т..
- От предоставената информация, не се установи счетоводителят да е изготвял справки
и отчети за обслужващи банки. Такива биха били необходими при кандидатстване за
кредити, какъвто случай няма. Към НСИ също не е необходимо да се подава информация,
извън случаите когато лицето попадне в извадка.
- Текущи и периодични справки и анализи се изготвят за управленски цели на дадено
предприятие. Същите представляват елемент на управленското счетоводство. От
приложената кореспонденция е видно, че са изготвяни справки относно дължимите суми,
необходими за покриване на данъчни задължения, като в писмата се съобщава и за
характера на приходите.
- Не е предоставена информация за издадени фактури от счетоводното предприятие. В
дневниците за покупки не са отразени фактури за счетоводно обслужване.
- В кориците на делото не се открива документирана информация за изготвени
консултации, свързани със счетоводството на ответника. Изхождайки от обема и дейността
на стопанските процеси на ответника, не е видна нужда от писмени консултации.
- Л. Т. е представлявал Н. Т. пред НАП. Съобразено с ЕГН на Т., не се поражда
представителство пред НОИ.
-На въпрос може ди да се определи, като водене на счетоводство. извършването на
следните дейности: = Издаване фактура за прихода; = Деклариране прихода и разхода по
ЗДДС с подаване на Справка - декларация по ЗДДС; = Попълване и подаване па Годишна
декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ; = Плащане на дължимите данъци?, е даден отговор че
същността на счетоводството се изразява в регистриране на документираните стопански
процеси. Всички останали дейности са по договаряне между страните. Практиката на
счетоводните предприятия е наложила всички посочени дейности да се извършват от
счетоводителя при малки предприятия, като дейностите могат да се извършват и от лице,
което не е счетоводител, ако лицето премине пред няколко етапа на обучение.
- От извършения преглед е установени, че Справките декларации по ЗДДС са подавани
ежемесечно в срок. От предоставената от НАП информация е установено, че за 2016г.,
2017г., 2018г. и 2019г. липсват данни за деклариран ДОД, както и не е видно да е заплащан.
По делото е назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, изслушана и
приета по делото, която съдът също поставя в основата на доказателствените си изводи.
Вещото лице Л. Б. е установил, че:
- Съгласно наличната информация не са налице оборотна ведомост, годишен
финансов отчет и справка за счетоводно политика на Н. Т.. Н. Т. обаче няма задължения
да води отчетност съгласно Закона за счетоводството като физическо лице, поради което не
е задължена да изготвя оборотна ведомост, годишен финансов отчет и справка за счетоводно
политика. Задължението за водене на счетоводство, изискванията и принципите за неговото
осъществяване са уредени в Закона за счетоводството. Съгласно чл.1, т.1 от ЗСч, този закон
урежда изискванията към текущото счетоводно отчитане и счетоводните системи в
предприятията (счетоводствата). В чл.2 от ЗСч е регламентирано кои са предприятията за
целите на този закон, като сред тях не са посочени физическите лица, които не са търговци
6
по смисъла на Търговския закон (ТЗ). В случая ищцата е получавала доходи от наеми като
физическо лице и не е извършвала дейност по занятие като търговец по смисъла на чл.1, от
Търговския закон на някоя от изброените дейности. Съгласно чл.123, ал.1 от Закона за
данъка върху добавената стойност: „Всяко регистрирано лице води подробна счетоводна
отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по този закон от
органите по приходите.“ Предвид изложеното, регистрираните по ЗДДС лица, които не
попадат в обхвата на задължените да прилагат ЗСч лица, могат да избират каква счетоводна
отчетност да водят, но тя трябва да е достатъчно подробна, за да може да се установят
задълженията им по ЗДДС от органа по приходите. Доходите на физическите лица се
декларират в съответствие с чл.10, ал.1, т.4 от ЗДДФЛ, където приходите от наем са
определени като отделна категория приходи, различни от доходите от стопанска дейност.
-Счетоводството на физически лица, регистрирани по ЗДДС, следва няколко стъпки:
=Фактуриране на наемните плащания, за което физическото лице трябва да издава фактури
на своите наемодатели за всички получени наеми. На експертизата не са представени тези
фактури, поради което не може да се произнесе конкретно от кого са издадени.; =Водене на
счетоводни записи, които отразяват хронологично издаваните фактури за приходи и
получените фактури за разходи, както и на други финансови документи, свързани с
наемните плащания.; =Деклариране на ДДС - Съставяне и подаване на Месечна справка-
декларация по ЗДДС и дневници на продажбите и на покупките към тях, и подаването им
към данъчната администрация.;=Плащане на дължимият се ДДС за внасяне, съобразно
подадените месечни справки-декларации по ЗДДС.; =Съхранение на документите -
Счетоводството следва да извършва систематизиране и съхранение на първичните и
свързани с тях документи и счетоводните регистри, като периодично следва да ги предава на
лицето, което обслужва, в зависимост от уговореното между тях. Ищцата е следвало да води
счетоводни записи (да поддържа регистър) за приходите и разходите, които включват
детайли като стойност на транзакцията, дата на извършване и данните на контрагентите.
Към тези счетоводни записи следва да се прилагат и съответните първични счетоводни
документи. На базата на първичните счетоводни документи и регистрите на операциите
физическото лице трябва да изготви месечните дневници на продажбите, на покупките и
месечната справка-декларация по ЗДДС, както и да заплатят дължимият се ДДС за внасяне.
Видно от дневниците на продажбите, в тях са посочени номера на фактури с дати на
издаване. На експертизата обаче не са представени тези фактури, поради което експертизата
не може да се произнесе за тяхното издаване и по-конкретно, от кого са издадени.
Доколкото обаче липсват регистри на приходите и разходите, счетоводството на Н. Т.
не е водено редовно.
- От представената по делото кореспонденция е видно, че между страните е разменяна
информация за постъпили и предстоящи плащания. Тя обаче не е систематична и не може да
се определи като отчет и анализ на приходите и разходите. Приходите се признават при
постъпване на плащане на наемите. По делото и на експертизата не да представени
документи за извършени разходи, както и няма данни кога и как са признавани разходите.
Доколкото редовното съставяне на данъчни декларация по ЗДДС се основана на сбирането и
въвеждането на данни от първичните счетоводни документи, както и последващото им
подаване в НАП, и извършване на плащанията па дължимия данък е основна част от
счетоводната отчетност на физическото лице, регистрирано по ЗДДС, се налага изводът, че
е налице водене на счетоводство. От липсата на регистри на издаваните фактури,
извършените разходи и плащанията по тях, обаче не може да се установи цялостно водене
на счетоводството. Самите дневници на продажбите и покупките в значителна степен
повтарят тези регистри, но в тях е ограничена възможността за по-подробно описание на
сделките, както и за постъпилите суми по издадените фактури и извършените плащания по
фактурите за разходи.
Свидетелят РВК е адвокат на ответницата. Той разказва, че през лятото на 2021 г. е
7
разбрал за възникнал проблем с нейното данъчно облагане по ЗДДС. Тя му споделила, че
заедно със свидетеля П. У. са наемодатели, като и двамата с с оглед обориотите са
регистрирани по ДДС. Поради тази причина са имали нужда от водене на счетоводство и
съответно от счетоводител. През 2010 г. нейния братовчед я е запознал с ищеца и от тогава
той води счетоводството специално по ЗДДС, като подава от нейно име и от името на П. У.
съответните ежемесечни декларации. През 2019 г. или през 2020 г. се оказало, че тя има
огромно задължение по ЗЗДС вследствие на ревизионен акт. Отношенията й с ищецът са
били следните: Дължимите суми по ЗДДС тя ги е превеждала по сметка на братовчед си П.
У.. Съответно П. У. е изпълнявал указанията на ищеца къде, какви суми да превежда във
връзка с дължимото ДДС. В същата схема пострадал е бил и П. У., тъй като и на него му е
бил издаден ревизионен акт за заплащане на доста големи суми. ри това положение
ответницата и П. У. са имали уговорка с ищеца, че той ще възстанови всички суми.
Свидетелят посъветвал ищцата тази уговорка да бъде оформена писмено. Ищецът обещал,
че той ще възстанови сумата от 52000 лв. Той вече бил възстановил една сума, като бил
плащал ДДС-то за последващ период и била останала една сума от 52000 лв., и една сума от
28000 лв., за която имало спор, тъй като същите били платени чрез друго трето лице.
Молбата на ищеца била да ги плаща разсрочено по 2000 лв. на месец. Ответницата се
съгласила и адв. К следвало а изготви споразумение, което и направил и го изпратил по
електронната поща на ищеца. Той отказал да подпише споразумението. Покъсно същата
година, колега от кантората на адв. К изготвила жалба до прокуратурата. Свидетелят сочи,
че ответницата му е споделила тези факти, като тези огромни задължения са се породили от
това, че в крайна сметка са били издавани фактури в полза на П. У. и Н. Т., покупни
фактури, все едно, че те са ползвали услуги от трети лица и въз основа на тези услуги се е
приспадал данъчен кредит. Г-н У. споделил на свидетеля, че той всеки месец е превеждал
една твърда сума по различни банкови сметки, по указания от г-н Т.. Тая сума било горе-
долу 20% от ДДС-то. Но не цялото ДДС в крайна сметка е отивало във фиска, а само част от
него, поради неправилно приспадания данъчен кредит по фактури от трети лица,
доставчици, които и ищцата не познавала. Тя превеждала а пари на П. У., П. У. превеждал
от своя страна пари на ищеца или по сметки на фирми посочени от него. Тези фактури/по
неизвършените доставки/ са били представени и докладвани в дневника за покупки от
ищеца в качеството му на счетоводител. Нито У. нито ответницата са ползвали някакви
външни услуги за каквото и да е или са правили покупки като физически лица за да
приспадат данъчен кредит. Двата ревизионни акта са били пълна изненада за тях. Ищецът не
ги е уведомил за тяхното съществуване. Ищецът бил обжалвал ревизионните актове без да
има представителна власт, но П. У. си е оттеглил жалбата и актовете влезли в сила.
Свидетелят П. У. сочи, че познава ищеца от 2010 г. по повод, че както той така и и г-
жа Т. трябвало да се регистрират по ЗДДС. Братовчед на свидетеля, който е работил с
ищеца предложил г-н Т. да върши тази работа, т.е. да ги представлява пред НАП. Доходите,
които свидетелят и ответницата получавали били от отдаване под наем на недвижим имот
на пл. „С“ - бившето кино С, сега магазина „ДМ“. Ищецът бил счетоводител и на двамата до
момента, в който излязъл ревизионния акт. Свидетелят разбрал за това след като получил
СМС, че му е блокирана банкова сметка по запор от НАП. По уговорка между тях ищецът
трябвало да пресмята ДДС - то и да изпраща на свидетеля сумата, която е за г-жа Т. и за
него.У. превеждал по банков път на г-н Т. суми за да извърши плащането за съответното
тримесечие. Т. пращал имейли и пишел : „за този период ти дължи толкова, Т. толкова,
общо сумата е толкова и преведи на съответната банкова сметка“. Банковите сметки били на
различни субекти- „ФИРМА“, с „ФИРМА“, и „ФИРМА“. Свидетелят сочи, че дружествата
„ФИРМА“ ЕООД, „ФИРМА“ ЕООД, „ФИРМА“ ЕООД, „ФИРМА“ ЕООД и „ФИРМА“
ЕООД не са му познати и ги е видял за първи път в ревизионния акт. Никога преди това не
ги бил чувал, виждал и издавал някакви фактури. Свидетелят разказва, че ищецът му
възстановил всички суми- задълженията към НАП и глобите. Те му предложили да направи
8
същото и за ответницата. Той казал, че вече няма средства и предложил да плаща ДДСто –
на свидетеля и ответницата, с което постепенно да се издължи. Издължи, на което г-жа Т. не
се съгласило, защото изчислили, че 3г. ще й връща парите. Тогава той върнал някаква сума,
След това спрял, казал че повече няма да връща и предложил отново варианта с ДДС-то. По
този начин той издължил една немалка сума. След, което спрял да прави и това.Свидетелят
обяснява, че единствената фактура, която той и ответницата имали е тази от наемателя на
обекта- „ФИРМА“ сега „ДМ“, като тя била изпращане по електронен път на счетоводителя.
Други фактури свидетелят и г-жа Т. с други доставчици не са имали и не са изпращали на
счетоводителя.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 79 ал.1 ЗЗД, вр.чл. 285 ал.1 ЗЗД, вр.чл.
280 ЗЗД. Съобразно разпределената доказателствената тежест ищецът следва да докаже,
наличието на възлагане от страна на Н. Т. за подаване на справки-декларации по ЗДДС за
процесния период, както и извършването на направените разноски във връзка с дължимия
данък в полза на фиска. Ответницата следва да докаже правопогасяващите си и
правозиключващите си възражения. Правната квалификация на предявения насрещен иск
намира своето основание в разпоредбата на чл.79 ал.1, предл.2 ЗЗД, а именно: вреди от
неизпълнение на договорно задължение. Ищцата следва да установи наличието на
договорно правоотношение между страните, както и неизпълнението от страна на ответника
на задълженията му по него, наличие на увреждане в имуществената й сфера в определен
размер, както и причинна връзка между неизпълнението на договорното изпълнение и
причинените вреди. Ответника следва да докаже правоизключващите си и
правопогасяващите си възражения.
Първият спорен по делото въпрос е имало ли е облигационно правоотношение между
Н. И. Т. като възложител и Л. В. Т. като счетоводител и с какво съдържание е било то.
Договорът за поръчка няма изискване за форма. Възможно е съгласието за изпълнение
на определени правни действия да бъде постигнато и устно, и с конклудентни действия,
поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички
доказателствени средства. /Решение № 240 от 20.01.2020 г. по гр. д. № 1023 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/. Често договорът за поръчка се съчетава с
друга правна сделка. Например когато довереникът е поел задължение да продаде недвижим
имот от името и за сметка на доверителя, винаги последният дава пълномощно, за да може
да се извършат правните действия по поръчката и довереникът да встъпи в правоотношения
с трети лица от името и за сметка на доверителя. /Определение № 157 от 04.02.2013 г. по гр.
д. № 916/2012 г. на Върховен касационен съд/ Едностранния характер на упълномощаването
като правна сделка не е основание да бъде изключен нейния каузален характер./ Решение №
11 от 03.02.2015 г. по гр. д. № 3889 / 2014 г. на Върховен касационен съд/. Доколкото по
делото не е установено какви точно са вътрешните отношения между страните във връзка с
упълномощителната сделка, следва да се приеме, че същите са подчинени на правилата,
регламентиращи договора за поръчка. /Решение № 225 от 28.01.2013 г. по търг. д. №
903/2011 г. на Върховен касационен съд/.
Така съдът отчитайки теоретичните постановки касаещи договора за поръчка, и
базирайки се на от представеното по делото пълномощно, свидетелските показания на
разпитаните свидетели и заключението по основната и допълнителна ССчЕ, намира че
страните са били обвързани от договор за поръчка, по който Н. И. Т. е възложила на Л. В. Т.
да извършва фактически действия по представляване на същата пред НАП, подаване от
нейно име на данъчни справки и заплащане от нейно име и с нейни средства на дължимите
й данъчни задължения по ЗДДС, срещу възнаграждение. Изрично следва да се посочи, че е
без значение дали извършваните от Т. дейности следва да се квалифицират или не като
9
водене на счетоводство или счетоводно обслужване. Договорът за поръчка е неформален,
няма изискване за конкретно съдържание с оглед обема на поръчката. Съдът намира, че и в
самата искова молба се признава, че ищецът извършва и счетоводно обслужване на
ответницата, състоящо се в изчисляване на резултата за данъчния период по ЗДДС,
подаване на СД за съответния данъчен период и внасяне на декларираното ДДС. Дали
счетоводството е водено редовно или не, в пълен обем или нер може единствено да обуслови
договорно неизпълнение на Л. В. Т., но не и да обори наличие на мандатно
правоотношение.
По главния иск:
Съгласието на довереника да изпълни мандата може да се докаже с всички
доказателствени средства. Ако довереникът е понесъл някакви разноски доверителят е
длъжен да му ги заплати. Вземането за разноски става изискуемо поначало след понасянето
на разноските, но е възможно да се уговори авансиране. Доверителят е длъжен при
поискване да достави на довереника средствата, които са необходими за изпълнение на
поръчката, и да му заплати направените разноски заедно с лихвите и вредите, които е
претърпял във връзка с изпълнението на поръчката. Тежестта да докаже отчета по мандата е
за довереника.Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми
доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. /Решение № 100 от
04.08.2021 г. по гр. д. № 2769 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение/.
Не се спори, че ищецът Л. Т. е заплатил със свои средства дължимия от Н. Т. данък по
ЗДДС за периода от м.07.2020 г. до м.01.2021 г. в размер на 10 145,38лв. Същите суми се
явяват средства за изпълнение на поръчката и се дължат на основание чл. 285 ЗЗД от
ответницата.
Изрично следва да се посочи, че въпреки изложените твърдения за това, че от страна
на противоправното изпълнение по договорното правоотношение на ищеца са настъпили
вреди и платените от ищеца суми в размер на 10 145,38лв. са в изпълнение на негово
насрещно задължение липсва направено съдебно или извънсъдебно възражение за
прихващане, липсва и поемане на такова задължение от ответника. Обратното, изрично се
установява, в т.ч. и от показанията на св. К- адвокат на ответницата, че са се водили
преговори в този смисъл, но ищецът е отказал да се задължи да плаща. Няма пречка след
съдебното установяване на дължимостта на сумите такова прихващане вече да се извърши,
но към настоящия момент липсва такава изразена воля от страна на ответницата Н. Т., а
съдът не може да замести волята на страните.
Така главният иск се явява доказан по основание и размер.
По насрещния иск:
Съдът намира за доказано в степента необходима за целите на доказване в
гражданския процес, че ищецът Л. В. Т. без да му бъде възлагано е осчетоводил фактури за
сделки, извършвани между Н. Т. „ФИРМА“ ЕООД, „ФИРМА“ ЕООД, „ФИРМА“ ЕООД,
„ФИРМА“, ЕООД и „ФИРМА“ ЕООД, без такива сделки действително да са извършвани,
т.е. фиктивни такива. Това е сторено за да се намали данъчния резултат чрез използване на
данъчен кредит за съответния период, съответно ищецът да присвои за себе си
получаваните суми от Н. Т. , които е следвало да заплати на НАП. За да стигне до този
извод съдът отчита, че по делото са събрани гласни доказателства, че единствената
търговска дейност, извършвана от Н. Т. е отдаване под наем на недвижим имот- т.е.
получаване на приход. Не е проведено насрещно доказване от ответника същата да е
извършвала търговска дейност, изискваща извършването на разходи, т.е. да се налага
осчетоводяване на фактури, които да могат да бъдат използвани за намаляване на данъчния
резултат по ЗДДС. Не е проведено и доказване за твърденията, че процесните фактури,
довели до съставяне на ревизионен акт са предоставени на ищеца от страна на св. П. У..
Доколкото е установен от от ССчЕ, че именно ищецът е подавал справките- декларации по
10
ЗДДС именно той е включил в тях т.н. „кухи сделки“, за да намали данъчния резултат.
Така съдът намира, че действайки като изпълнител по договора на поръчка ищецът в
извършил умишлени действия, представляващи груба небрежност, които в определени
хипотези биха могли да се квалифицират и като престъпление по чл. 255 от Наказателния
кодекс. Общите правила на договорната отговорност са тези по чл. 82 ЗЗД, които определят
вида на вредите, подлежащи на обезщетяване – претърпяна загуба и пропусната полза, и
характеристиките им на преки и непосредствени. Тези елементи съвпадат с обезщетението
по чл. 51, ал. 1 ЗЗД, като разликата е само досежно предвидимостта. Независимо от това, и
непредвидимите вреди подлежат на обезщетяване при договорната отговорност при
недобросъвестност на длъжника. /Решение № 156 от 20.02.2020 г. по гр. д. № 548 / 2019 г. на
Върховен касационен съд, 3-то гр. отделение/.
Така съдът намира, че с оглед виновното договорно неизпълнение ищецът Л. В. Т. е
причинил вреди на ответницата в размер на общо 119 745.51 лева. Така искът, предявен като
частичен за сумата от 25 000 се явява доказан по основание и размер.
С оглед уважаването и на двете искови претенции и двете страни имат право на
разноски съобразно представените списъци – ищецът 1755.82 лева/ 450 лева-адвокатски
хонорар по предявения иск, 405.82 лева- държавна такса и 900 лева-депозити за вещо лице.,
а ответницата- 4700 лева/ 1000 лева- държавна такса, 50 лева- депозит за свидетел, 500 лева-
депозит за вещо лице, 2650 лева- адвокатски хонорар по насрещния иск и 500 лева- адв.
възнаграждение за явяване в о.с.з./
Мотивиран от горното Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. И. Т., ЕГН **********, с адресАДРЕС, да заплати на основание чл. 79
ал.1 ЗЗД, вр.чл. 285 ал.1 ЗЗД, вр.чл. 280 ЗЗД на Л. В. Т., ЕГН **********, с адрес: АДРЕС
сумата от 10 145,38лв.- преведена от ищеца сума в изпълнение на декларирано
публично задължение по ЗДДС на ответника за периода от 01.07.2020 г. до 28.02.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата
молба/21.10.2022 г./ до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Л. В. Т. , ЕГН **********, с адрес: АДРЕС да заплати на основание чл.
чл.79 ал.1, предл.2 ЗЗД във вр. чл. 82 ЗЗД на Н. И. Т., ЕГН **********, с адресАДРЕС
сумата 25 000 лева, представляваща част от дължимата от Л. В. Т., сума в размер на
119 745,51 лева, вследствие причинено от ищеца непозволено увреждане чрез
извършено неправомерно приспадане, в качеството му на неин счетоводител, на
неследващ се данъчен кредит, установено съгласно Ревизионен акт №Р-
22221019008201-091-001/08.10.2020г. на НАП и задържане на предоставените му
средства за заплащане на дължим ДДС.
ОСЪЖДА Н. И. Т., ЕГН **********, да заплати на Л. В. Т. , ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебно-деловодни разноски в размер на 1755.82 лева.
ОСЪЖДА Л. В. Т. , ЕГН **********, да заплати на Н. И. Т., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съдебно-деловодни разноски в размер на 4700 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11