№ 26119
гр. София, 25.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20201110127544 по описа за 2020 година
Делото е преразпределено на настоящия съдия-докладчик със Заповед № АС- 274 от
10.07.2023г.
Делото е образувано по искова молба на М. В. И. и П. С. И. срещу М. В. С. и Г. В. Р..
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Страните са поискали събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
трима свидетели за установяване на сочените в исковата молба и в отговорите на исковата
молба факти и обстоятелства, които искания съдът намира за допустими и относими, поради
което следва да бъдат уважени.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.11.2023г. от 13:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищците-
препис от отговора на исковата молба и приложенията, подадени от М. В. С. и Г. В. Р..
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства на ищците чрез разпит на
трима свидетели при режим на довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата,
посочени в исковата молба.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства на Г. В. Р. чрез разпит на
трима свидетели при режим на довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата,
посочени в отговора на исковата молба.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства на М. В. С. чрез разпит на
трима свидетели при режим на довеждане за установяване на фактите и обстоятелствата,
1
посочени в отговора на исковата молба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на СРС, 48- ми състав по гр. дело № 63959/2022г. справка за
страни и предмет на настоящото дело, както и препис от исковата молба и определението за
насрочване.
ДА СЕ ИЗИСКА справка НБДН на М. В. И., ЕГН ********** и П. С. И., ЕГН
**********.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са положителни установителни искове по чл.124 ГПК от М. В. И. и П. С.
И. срещу М. В. С. и Г. В. Р. с искане за признаване за установено спрямо ответниците, че са
собственици по придобна давност, текла в периода от 2003г. до 2020г., на следния
недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 68134.4140.1502, идентичен с имот по стар
план с имот, съставляващ парцел ХV-295б, 295в, от кв. 39 по регулационния план на С., кв.
С,, целият с площ от 650 кв.м, при съседи по скица на имота: поземлени имоти с
идентификатор 68134.4140.1503, 68134.4140.2021, 68134.4140.294, 68134.4140.293,
68134.4140.295.
Ищците М. В. И. и П. С. И. твърдят, че са съпрузи, като бракът им бил сключен през
1961г., от когато живеели в три общо ПИ, които нямали вътрешни огради. Ответниците били
деца на починалата й сестра- С. В. С., починала на 03.11.2003г. Сочат, че притежават
недвижим имот с идентификатор 68134.4140.1503, находящ се на ул., №, и имот с
идентификатор 68134.4140.295, находящ се на ул., №, по кадастрална карта на София и
двата ПИ в гр. С., кв. С,. Поддържат, че през 1999г. по гр. дело № 2780/1998г. на СРС, 55-ти
състав била извършена доброволна делба със сестра й, като С. С. получила в дял поземлен
имот с идентификатор 68134.4140.1502 по стар план, съставляващ парцел ХV-295б, 295в, от
кв. 39 по регулационния план на С., кв. С,, целият с площ от 650 кв.м.; М. И. била получила
в дял поземлен имот с идентификатор 68134.4140.1503 по регулационен план на София,
местност С., представляващо парцел III 295а, 295б, 296 в от кв. 39, целият с площ от 650
кв.м. Сочат, че и трите поземлени имоти с идентификатори- 68134.4140.1503,
68134.4140.295 и 68134.4140.1502 са общи и нямат вътрешни огради по между си и
представляват общ голям двор. След като сестра му С. починала през ноември 2003г.
владеели и своили за себе си поземлен имот 68134.4140.1502, като никой през последните 17
години не бил идвал в имота. Въпреки извършената делба, те продължили да живеят в
поземлен имот 68134.4140.1502, където живеели и понастоящем, т.е повече от 70 години.
Твърдят, че владението било необезпокоявано, неоспорвано от никого, вкл. и от
ответниците, като в двора садили домати, тиквички, краставици, пипер, гледали лозе за
грозде, били посадили дръвчета ябълки, круши, череши, джанки и кайсия. Сочат, че преди
един месец ответницата дошла в дома им и заявила, че ще продава имота. Изгонили
геодезиста, който водела, за да отмери имота и й казали че са собственици и че няма да
напуснат имота. Поддържат, че от 2003г. до сега са ползвали имота със съзнанието, че са
упражнявали фактическа власт върху собствен имот, поради което са придобили
собствеността върху имота по давност. Били манифестирали намерението си не само пред
трети лица, но и пред ответника. Искането към съда е да уважи предявения иск.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Г. В. Р., с който
е оспорен предявеният иск. Сочи, че твърденията на ищците, че са своили имотът като свой
били неверни. Сочи, че отношенията му с ищците до 2018г. били много добри. След смъртта
на С. не спирал да посещава имота, да помага на ответниците, като се събирали и живели
заедно. Твърди, че в имота има самостоятелна къща, в която е оставал да преспива през
всичките години, и друга къща, която ако трябвало дворното място да се раздели, имотната
граница щяла да я разполови. Действително имотът не бил делен с ограда, като никой нямал
претенции към имота на другия, нито по отношение на площ или граница, която да определи
къде свършва имота на ищците и къде почва неговият имот. Сочи, че през всичките години
ищците искали позволение да отглеждат зеленчуци в градината и неговия имот. Поддържа,
че те не са го владели за себе си по смисъла на ЗС като собственици, а по волята и след
позволението му. Твърди, че единственият случай, когато разбрал, че ищците имат
претенции към имота бил случаят с геодезистката фирма, когато ищците отказали да
допуснат влизането на геодезистите в общия имот в края на 2018г. Сочи, че през годините
не са преставали със сестра му да ползват и демонстрират собствеността си върху имота,
като плащали данъците му и дължимата такса битови отпадъци. Поддържа, че демонстрирал
2
правото си на пълноправен собственик чрез своене на вещта, ползване на плодовете,
полагане на грижа за имота, както и провеждане на различни административни процедури,
отнасящи се до имота. Последно такава процедура била инициирана със заявление с вх. №
01-5034222 от 20.12.2018г. за изменение на КККР, като границите на процесния имот били
увеличени от 650 кв.м. на 732 кв.м. На база на изменената кадастрална карта бил съставен и
констативен нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот,
придобит по давност, уреждане на сметки по регулация, делба и наследствено
правоприемство, вписан в СВ с вх. № рег. № 17033, акт № 40, том XL, дело № 12434 от
26.03.2019г., с който със сестра му били признати за собственици на процесния имот.
Оспорва ищците да са владели имота за себе си, още по-малко за 10 години. Сочи, че били
държатели на имота, доколкото го ползвали с негово позволение, както и че ищците не им
били демонстрирали, че считат имотът за техен и имат намерение да го своят с цел
придобиване по давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от М. В. С., с
който се оспорват предявените искове. Изложени са твърдения, че според извършената
делба през 1998г. майка й- С. С., е получила в дял поземлен имот с идентификатор
68134.4140.1502, идентичен с имот по стар план с имот, съставляващ парцел ХV-295б, 295в,
от кв. 39 по регулационния план на С., кв. С,. С. С. била почина през ноември 2003г., като
след нейната смърт баща й- В. С., както и брат й- Г. Р., продължавали да се грижат за имота.
В същия съществувала самостоятелна къща, в която баща й оставал в продължение на дни,
когато се грижел за имота. В. С. бил в прекрасни отношения с ищците, като им помагал за
всичко, за което го молели. След неговата смърт- през септември 2015г., с брат й
поддържали имота, като помагали на ищците, събирали се по различни поводи, празнували
заедно, били в прекрасни отношения с ищците. Сочи, че ищците никога не били предявявали
претенции към имота, както и не били имали претенции за площ или поставяне на ограда
между двата имота. Твърди, че е полагала грижи за имота- обработване на земята, събиране
на плодовете и др. Занимавала се с различни административни производства, като през
2018г. инициирали изменение на КККР, като границите на процесния имот били увеличени
от 650 кв.м. на 732 кв.м. На база на изменената кадастрална карта бил съставен и
констативен нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот,
придобит по давност, уреждане на сметки по регулация, делба и наследствено
правоприемство, вписан в СВ с вх. № рег. № 17033, акт № 40, том XL, дело № 12434 от
26.03.2019г., с който с брат й били признати за собственици на процесния имот. Сочи, че
ищците били затворили с верига и катинар вратата на имота и не можели да влязат в
собствения си имот. Били подали жалба до РП- София, като била образувана пр.пр. №
50691/2020г. Твърди, че е плащала данъци за имота от 2004г. до настоящия момент. На
07.10.2015г. била подадена и имотна декларация за имота. Искането към съда е да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани.
В доказателствена тежест на ищците е да установят, че притежават право на
собственост върху процесния недвижимия имот- въз основа на изтекла придобивна давност
през периода от 11.2003г. до 26.06.2020г./датата на исковата молба/.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
3
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4