С решение № 246/09.12.2004 г.,постановено по гр.д. № 276/04 г., Момчилградският районен съд е осъдил Прокуратурата на Република България,представлявана от Главния прокурор на РБ,със седалище гр. София,бул.”Витоша” № 2,да заплати на Ахмед Реджеб Хайрула от гр. Момчилград,обл. Кърджали,с ЕГН **********,сумата в размер на 700 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,с правно основание чл.2,т.2 от ЗОДВПГ,ведно със законна лихва,считано от 12.03.2001 г. до окончателното изплащане на сумата,като е отхвърлил иска за разликата над 700 лв. до пълния му предявен размер от 4 000 лв. Съдът е осъдил и Окръжна следствена служба,гр. Кърджали да заплати на Ахмед Реджеб Хайрула от гр. Момчилград,обл. Кърджали,с ЕГН **********,сумата в размер на 700 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,с правно основание чл.2,т.2 от ЗОДВПГ,ведно със законна лихва,считано от 19.04.2002 г. до окончателното изплащане на сумата,като е отхвърлил предявения иск за разликата над 700 лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от Ахмед Реджеб Хайрула от гр. Момчилград,обл. Кърджали,с ЕГН **********,против Регионална дирекция на вътрешните работи,гр. Кърджали,иск с правно основание чл.2,т.2 от ЗОДВПГ, за сумата от 3000 лв.,ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането 29.12.1999 г. до окончателното й изплащане,като неоснователен и недоказан. Ищецът е осъден да заплати на основание чл.10,ал.2 от ЗОДВПГ,по сметка на Районен съд,гр. Момчилград,сумата в размер на 344 лв.,съставляваща държавна такса. Настоящото производство е образувано по повод депозирана въззивна жалба от Районна прокуратура,гр. Момчилград,действуваща с правомощията си, произтичащи от разпоредбата на чл.10,ал.1 от ЗОДВПГ . От контекста на същата се установява,че тя е предявена като частична. В жалбата се твърди,че атакуваното решение в обжалваната му част е неправилно .Излагат се съображения,че строго дефинираната отговорност на държавата по смисъла на чл.2,т.2 от ЗОДВПГ,в конкретния казус не може да бъде ангажирана,тъй като не били налице предпоставките за това. Изтъква се,че така предявените от ищеца искове са и недоказани. Излагат се съображения. Жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени атакуваното решение в частта му ,с която е била осъдена Прокуратурата на Р. България да заплати на Ахмед Р. Хайрула,сумата в размер на 700 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,с правно основание чл.2,т.2 от ЗОДВПГ,ведно със законна лихва,считано от 12.03.2001 г. до окончателното изплащане на сумата,и в частта му ,с която е била осъдена Окръжна следствена служба,гр. Кърджали да заплати на Хайрула,сумата в размер на 700 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,с правно основание чл.2,т.2 от ЗОДВПГ,ведно със законна лихва,считано от 19.04.2002 г. до окончателното изплащане на сумата,вместо което постанови ново решение,с което отхвърли тези искови претенции. Производството е образувано и по повод въззивната жалба,депозирана от Айше Хасан Хайрула и Ерсин Ахмед Хайрула,действуващи при условията и по реда на чл.120 от ГПК,в качеството си на наследници на починалия преди постановяване на първоинстанционното решение,но след приключване на устните състезания в първата инстанция, ищец Ахмед Реджеб Хайрула . В същата твърдят,че размерът на уважената част от исковете против Прокуратурата на Р. България и ОСС,гр. Кърджали били значително занижени,и че присъдените суми не овъзмездявали претърпените от наследодателя им ,неимуществени вреди. Твърдят също,че неоснователно е отхвърлен искът против РДВР,гр. Кърджали,тъй като по делото били представени и безспорни доказателства за незаконните действия на служителите й. Излагат съображения. Жалбодателите молят настоящата инстанция да отмени атакуваното решение в частта му ,с която е отхвърлен искът против Прокуратурата на Р. България за разликата до 4 000 лв. и против ОСС,гр. Кърджали за разликата до 3 000 лв., и в частта му ,с която е отхвърлен изцяло искът против РДВР,гр. Кърджали за сумата в размер на 3 000 лв.,вместо което постанови ново решение по същество,с което да уважи тези искове в пълния им размер. Претендират и разноски и за двете инстанции,като твърдят ,че за първата инстанция ,решаващият съд неправилно не им е присъдил такива. В съдебно заседание, Представителят на Окръжна прокуратура,гр. Кърджали поддържа жалбата на Районна прокуратура,гр.Момчилград,по изложените в нея съображения .Оспорва жалбата на Айше Хасан Хайрула и Ерсин Ахмед Хайрула ,като неоснователна. В съдебно заседание, жалбодателите ,Айше Хасан Хайрула и Ерсин Ахмед Хайрула, действуващи при условията и по реда на чл.120 от ГПК,в качеството си на наследници на починалия преди постановяване на първоинстанционното решение,но след приключване на устните състезания в първата инстанция, ищец Ахмед Реджеб Хайрула,чрез процесуалния си представител поддържат своята жалба по изложените в нея съображения. Оспорват жалбата на Районна прокуратура,гр. Момчилград. Ответникът по жалбите,Прокуратурата на Р. България, поддържа жалбата на Районна прокуратура,гр. Момчилград,като оспорва жалбата на Айше Хасан Хайрула и Ерсин Ахмед Хайрула,която счита за неоснователна. В съдебно заседание,ответникът по жалбите,РДВР,гр. Кърджали, чрез процесуалния си представител ,счита жалбата на Районна прокуратура,гр. Момчилград за основателна,като оспорва жалбата на Айше Хасан Хайрула и Ерсин Ахмед Хайрула,като неоснователна. В съдебно заседание,ответникът по жалбите,ОСС, гр. Кърджали, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по иска Окръжният съд,действуващ в качеството си на въззивна инстанция,по повод депозираните жалби,прие за установено следното : Жалбите като подадени в срок и от лица, имащи интерес от това,са допустими,поради което следва да бъдат разгледани по същество. Първоинстанционният съд е разгледал обективно съединени искове с правно основание чл.2,ал.1,т.2 от Закона за отговорността на държавата за вреди,причинени на граждани,като срещу Прокуратурата на Р.България предявеният иск е за сумата в размер на 4000 лв. за причинени на ищеца неимуществени вреди, срещу ОСС,гр. Кърджали предявеният иск е за сумата в размер на 3000 лв. за причинени на ищеца неимуществени вреди, срещу РДВР,гр. Кърджали предявеният иск е за сумата в размер на 3000 лв. за причинени на ищеца неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумите,считано от датата на увреждането -29.12.1999 г.,когато ищецът за първи път бил призован и разпитан от полицаите на РПУ,гр. Момчилград,до окончателното им изплащане. Събраните по делото доказателства при съвкупния им анализ установяват,че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 18.08.2000 г. по сл.д. № 141/00 г. по описа на ОСС,гр. Кърджали,на Ахмед Реджеб Хайрула е било предявено обвинение за извършено престъпление по чл.174а,ал.1,във вр. с чл.20,ал.2 от НК,за това ,че на 13.11.1999 г. в гр. Момчилград в съучастие с Фикрет Расим Хайрула от гр. Момчилград,като извършител със заплахи попречил да се проведе събрание допустимо от Закона за събранията ,митингите и манифестациите. В последствие с Постановление за прекратяване на наказателното производство на Районна прокуратура,гр. Момчилград,от 28.11.2000 г.,на основание чл.237,ал.1,т.1,във вр. с чл.21,ал.1,т.7 от НПК,наказателното производство срещу Ахмед Реджеб Хайрула е било прекратено,и изпратено на Районен съд,гр. Момчилград за образуване на производство по чл.414а от НПК за налагане на административно наказание .С Решение № 30/09.02.2001 г. ,постановено по Н.А.Х.Д. № 354/00 г. ,Момчилградският районен съд е оправдал ищеца в първоинстанционното производство,Хайрула. Решението е влязло в сила на 12.03.2001 г. В хода на тези констатации,съдът изгради своето становище. Съобразно разпоредбата на чл.7 от Конституцията на РБ,държавата отговаря за вреди,причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица. Безспорно, базисния и универсален характер на този принцип,предполага необходимостта от неговото прецизиране досежно ред,начин и условия,и което прецизиране е намерило израз в приемането и прилагането на Закона за отговорността на държавата за вреди,причинени на граждани. Това становище на съда е споделено от ищцовата страна,и е обективирано от нея в изрично посоченото в исковата молба,правно основание- чл.2,ал.1,т.2 от ЗОДВПГ. Посочената разпоредба предполага,че държавата отговаря за вредите,причинени на граждани от органи на дознанието,следствието,прокуратурата,съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление ,ако лицето бъде оправдано .Това е правната рамка на спора,предмет на производството. В този аспект безспорно е обстоятелството,че Ахмед Реджеб Хайрула,ищец в производството пред надлежния първоинстанционен,Момчилградски районен съд, е бил оправдан на основание чл.302 от НПК по предявеното му обвинение по чл.78а,ал.1 от НК,във вр. с 174 а,ал.1 от НК . Влязлото в сила решение безспорно характеризира обвинението като незаконно. В този смисъл безспорно факта на сбъдване на това обстоятелство очертава предпоставката на разпоредбата на т.2,предл.1 на чл.2 от ЗОДВПГ. Относно обжалваните части на първоинстанционното решение,настоящата инстанция съобрази,че решаващият съд е достигнал до правилни изводи,че Хайрула безспорно е претърпял отрицателни,негативни изживявания в следствие на предявеното му обвинение. В този смисъл правилно е обсъдил и показанията на св.Фатме Хасан,от които се установява,че за така започнатото по отношение на Хайрула производство се е чуло в града. Безспорно претендираните причинени неимуществени вреди следва да бъдат в пряка и непосредствена последица от увреждането,независимо от това дали е налице или не виновно поведение на съответното длъжностно лице,т.е. отговорността на държавата е безвиновна,обективна. В този смисъл като пряка и непосредствена последица се явяват именно тези негативни за гражданина Хайрула,изживявания. Те , са онази вреда,която законът изисква. Настоящата инстанция намира обаче ,че с оглед принципите на справедливостта ,първоинстанционният съд не е обсъдил в пълна степен факта,че така образуваното наказателно производство е било прекратено,като съобразно разпоредбата на чл.414а от НПК,органите на обвинението като са преценили ниската обществена опасност на дееца и деянието с мотивирано постановление са направили предложение за освобождаване на същия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В този смисъл настоящата инстанция намира,че следва в това производство при преценка размера на причинените на гражданина Хайрула ,неимуществени вреди,да се вземе предвид обстоятелството,че органите на обвинението на стадия на досъдебната фаза на процеса са извършили необходимата преценка и са редуцирали търсената от Хайрула,отговорност от наказателна в административната такава. Същата определено обосновава по-нисък размер на търсените неимуществени вреди. Прочие оценявайки вида на образуваното по отношение на ищеца в първоинстанционното производство,Хайрула,производство ,което макар и наказателно все пак е от характера на административните ,настоящата инстанция намира,че за да са овъзмездени причинените на ищеца неимуществени вреди са необходими и достатъчни сумите в размер на 400 лв. за Прокуратурата на Р.България и в размер на 400 лв. за ОСС, гр. Кърджали. В този аспект с оглед и наложилата се, константна съдебна практика,правилно съдът е присъдил поисканата законна лихва ,считано не от датата,когато ищецът за първи път бил призован и разпитан от полицаите на РПУ,гр. Момчилград,а от момента на възникване на основанието за предявяване на иска,а именно от влизане в сила на оправдателния съдебен акт,в казуса решение - 12.03.2001 г. В аспекта на изложено съдът намира довода ,че в производството е приложима разпоредбата на чл.5 ,ал.1 от ЗОДВПГ,за неоснователен. Посочването от Хайрула на стадия на съдебното производство,на нови свидетели,чиито показания довели до постановяване на оправдателния съдебен акт,не може да му бъде вмеÝено във вина. Нещо повече задължение на органите на досъдебното производство е било да съберат всички относими по делото доказателства, както в подкрепа на обвинението ,така и в подкрепа на защитата . Що се касае до постановеното решение в оправдателната му част досежно ответника РДВР,гр. Кърджали,настоящата инстанция намира,че правилно първоинстанционният съд се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив. Искът в тази си част е абсолютно недоказан. Нещо повече дори в самата искова молба ,ищецът е твърдял,че вината на органите на полицията за са причинените му неимуществени вреди,се състояла в тава,че същите разпитали множество свидетели и така огласила предприетата по отношение на Хайрула,предварителна проверка. Този довод сам по себе си звучи несериозно в това производство,доколкото служебно задължение на тези органи е да извършват именно действията по изчерпателно събиране на относимите към проверката,доказателства. В аспекта на изложеното до тук следва да бъде постановено решение,с което да бъде отменено постановеното и атакувано в настоящото производство,първоинстанционно решение ,в частта му за разликата от 400 лв. до 700 лв.,съставляващи присъдени на ищеца Хайрула,неимуществени вреди,за сметка на Прокуратура на Р. България и на Окръжна следствена служба,гр. Кърджали,вместо което исковете досежно тази разлика следва да бъдат отхвърлени. При този изход на делото, с оглед направеното изрично искане за разноски от страна на жалбодателите Хайрула,настоящата инстанция следва да се произнесе ,а именно досежно направените в първоинстанционното производство разноски за адвокатска защита ,по компенсация им се дължат такива в размер на 43.20 лв.,а пред настоящата инстанция такива не се доказват,поради което и такива не им се дължат .Прочие в този смисъл следва да бъдат осъдени Прокуратурата на Р. България и ОСС, гр.Кърджали,солидарно да заплатят на Айше Хасан Хайрула и Ерсин Ахмед Хайрула, надлежна страна в настоящото производство на основание чл.120 от ГПК,в качеството им на наследници на починалия преди постановяване на първоинстанционното решение,но след приключване на устните състезания в първоинстанционното производство,ищец Ахмед Хайрула,направените в производството разноски в размер на 43.20 лв. А с оглед отхвърлената част от иска от настоящата инстанция,следва да бъдат осъдени Айше Хасан Хайрула и Ерсин Ахмед Хайрула, в посоченото им по-горе качество,да заплатят по сметка на Кърджалийския окръжен съд,сумата в размер на 24 лв.,съставляваща допълнителна държавна такса по смисъла на чл.10,ал.2 от ЗОДВПГ. Водим от изложеното,съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 246/ 09.12.2004 г.,постановено по гр.д.№ 276/2004 г.,по описа на Момчилградския районен съд в частта му ,с която е била осъдена Прокуратурата на Р. България да заплати на Ахмед Реджеб Хайрула,сумата в размер на 700 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,с правно основание чл.2,т.2 от ЗОДВПГ,ведно със законна лихва,считано от 12.03.2001 г. до окончателното изплащане на сумата,за разликата от 400 лв. до 700 лв., вместо което ПОСТАНОВИ : ОТХВЪРЛЯ иска в тази му част за разликата от 400 лв. до 700 лв. ОТМЕНЯВА решение № 246/ 09.12.2004 г.,постановено по гр.д.№ 276/2004 г.,по описа на Момчилградския районен съд в частта му,с която е била осъдена Окръжна следствена служба,гр. Кърджали да заплати на Ахмед Реджеб Хайрула,сумата в размер на 700 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,с правно основание чл.2,т.2 от ЗОДВПГ,ведно със законна лихва,считано от 19.04.2002 г. до окончателното изплащане на сумата за разликата от 400 лв. до 700 лв., вместо което ПОСТАНОВИ : ОТХВЪРЛЯ иска в тази му част за разликата от 400 лв. до 700 лв. ОСТАВЯ в сила решението в останалата му част. ОСЪЖДА Прокуратурата на Р. България,със седалище гр. София,бул. “Витоша” № 2 и Окръжна следствена служба,гр. Кърджали,солидарно,да заплатят на Айше Хасан Хайрула, с ЕГН ********** и Ерсин Ахмед Хайрула,с ЕГН **********,и двамата от гр. Момчилград,ул.”Кап.Петко войвода”,ап.7,сумата в размер на 43.20 лв.,съставляваща направени в производството ,разноски. ОСЪЖДА Айше Хасан Хайрула, с ЕГН ********** и Ерсин Ахмед Хайрула,с ЕГН **********,и двамата от гр. Момчилград,ул.”Кап.Петко войвода” ,ап.7,да заплатят по сметка на Кърджалийския окръжен съд,допълнителна държавна такса в размер на 24 лв. Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в тридесетдневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2. |