ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Стара Загора, 23.01.2020г.
Старозагорският районен съд, гражданско отделение, XI състав, в закрито съдебно заседание на 23.01.2020г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
сложи за разглеждане Гр.дело №344 по описа за 2020г. докладвано от съдията МИНЧЕВА и за да се произнесе съобрази следното:
Делото е изпратено по подсъдност от РС-Казанлък. Производството е било образувано по искова молба на Р.И.Н. *** срещу Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора, с която се претендира заплащане на сумата в размер на общо 2240,00лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от месец декември 2016г. до месец октомври 2019г., сумата от общо 300,54лв., представляваща лихва за забава за всяко от просрочените задължения за периода на забавата, законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.
РС-Казанлък е изпратил препис от исковата молба на ответника за писмен отговор, който в установения срок е депозирал такъв, като е направил възражение за местна подсъдност на делото. С Определение №12/03.01.2020г. съдията-докладчик е прекратил гр.дело №3234/2019г. по описа на РС-Казанлък и го е изпратил за разглеждане на местно компетентния РС-Стара Загора, като се е позовал на разпоредбата на чл.108, ал.2 ГПК.
Съдът като взе предвид данните по делото, намира следното:
Безспорно е, че държавното учреждение, срещу което е предявен искът е със
седалище гр.Стара Загора. Настоящото производство касае трудовоправни
отношения. Ищецът твърди, а ответникът не оспорва обстоятелството, че ищецът е
полагал труд в РУ-Казанлък, при което с оглед трудовия характер на спора,
приложима е особената подсъдност по мястото, където работникът обичайно полага
своя труд, визирана в чл.114 от ГПК. Ето
защо, съдът намира, че следва да бъде приложено правилото на чл.114, а не на чл.108 ГПК. То предвижда изборна местна
подсъдност: пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на
ответника или по мястото, където работникът обичайно полага своя труд. Видно от
разпоредбата, възможност за избор на подсъдност, различна от общата, е
предоставена на работника, а не на работодателя. Това е допустимо изключение от
общата местна подсъдност, предвидена от законодателя. Избраната от ищеца
подсъдност обвързва съда. Последният не може да се десезира дори при направено
възражение от ответника и да препраща делото на другия, алтернативно
компетентен съд. В конкретния случай, ищецът е избрал подсъдност по мястото,
където той обичайно полага своя труд. Несъмнено при приемането на разпоредбата
идеята на законодателя е била да се предостави възможност за избор на
подсъдност на икономически по-слабата страна в спора - работника. Поради тази
причина съдът намира, че местно компетентен да се произнесе по подадената молба
е съдът, пред който тя е била подадена първоначално - РС-Казанлък. Тъй като
последният е стигнал до противоположен извод, на основание чл.122 ГПК,
производството по настоящото дело следва да бъде прекратено пред РС-Стара
Загора, да се повдигне спор за подсъдност между него и РС-Казанлък, който да се
разреши от Окръжен съд – Стара Загора.
Воден от горните мотиви и на основание чл.122 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА пред себе си производството по гражданско дело №344 по описа за 2020г. на Районен съд-Стара Загора.
ПОВДИГА пред Окръжен съд – Стара Загора спор за подсъдност между Районен съд-Стара Загора и РС-Казанлък за определяне на съда, компетентен да разгледа исковата молба на Р.И.Н. *** срещу Областна дирекция на МВР гр.Стара Загора.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: