РЕШЕНИЕ
№ 427
гр. Бургас, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20212100100521 по описа за 2021 година
Делото е образувано по исковата молба на ИВ. Д. Б., ЕГН ********** и
М. ХР. Й., ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка ИВ. Д.
Б. и двете с адрес: г*** и със съдебен адрес: гр. София, ж. к. Люлин 10, бл.
109 П, ет. 7, ап. 21, адв. Любомир Геолгиев срещу ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с
адрес: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2.
Видно от изложеното в исковата молба ищците претендират от
ответника обезщетяване на неимуществени вреди от смъртта на своя
родственица, загинала в ПТП, причинено от виновен водач на МПС, който
няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Твърденията са че, на
27.04.2018 г., в град Бургас настъпило тежко ПТП по бул. „Стефан
Стамболов”, до хотел Космос, при което тежко е пострадала пресичащата на
пешеходна пътека пешеходка М. Б., която била блъсната от лек автомобил
марка Мерцедес, модел 124 с per. № А 4353 КМ, който й отнел предимството.
В резултат на описаното ПТП пешеходката е получила редица тежки
увреждания, счупване на долни крайници и рамо, плеврални изливи, както и
тежка черепно - мозъчна травма, от която е изпаднала в безсъзнание. Същите
1
са констатирани при приеманите й в отделение по ортопедия и травматология
на УМБАЛ „ Бургас” АД, където била приета по спешност на същата дата
непосредствено след произшествието. На 12.06.2018 г. пострадалата е
изписана от болницата в град Бургас и е настанена за лечение в хоспис
„Царица Йоанна” ЕООД в град Варна. Въпреки проведеното в бургаската
болница лечение, крайно тежкото състояние на пострадалата вследствие на
уврежданията при процесното ПТП продължило да се влошава. По време на
престоя в УМБАЛ Бургас АД за ищцата е заплатена сума в размер от 3 349,67
лв. за закупуване на остеосинтезен материал за оперативни интервенции и
разходи за лечение, а за престоя й в хосписа в град Варна - общо сума в
размер от 1 380 лв. за период от 01.06.18 г. до 30.07.18 г. Поради тежките и
несъвместими с живота и здравето увреждания — състояние след тежка
черепно- мозъчна травма, множествени фрактури, на 04.10.2018г.
пострадалата е починала в МБАЛ „ Света Марина“ град Варна. Към датата на
ПТП- 27.04.2018 г. лекият автомобил марка Мерцедес, модел 124 с per. № А
4353 КМ, за който се твърди, че ПТП, не е притежавал сключена застраховка
„гражданска отговорност“, поради което наследниците на пострадалата
отправят настоящата искова претенция до Гаранционен Фонд за изплащане
на обезщетение за настъпилите за втях неимуществени вреди от смъртта на
тяхната майка и баба. Тъврди се, че приживе между страните е съществувала
силна емоционална и духовна връзка, а отношенията им са били основани на
привързаност, близост, разбирателство и взаимност. След смъртта на
пострадалата тази градена с години връзка е необратимо прекъсната. Ищците
страдат от нелепата и мъчителна загуба на своята майка и баба. Ищцата, ИВ.
Д. Б., като дъщеря на починалата, претендира претърпяни неимуществени
вреди в размер на 200 000 лева, ведно със законна лихва от 20.02.2019г. до
окончателното и заплащане. Ищцата М. ХР. Й., като внучка на починалата,
претендира претърпяни неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, ведно
със законна лихва от 20.02.2019г. до окончателното и заплащане.
Становището на ответника по така предявените искове, че същите са
изцяло неоснователни. По отношение на ищцата М. ХР. Й., която е внучка на
починалато лице, се твърди, че същата не попада в кръга на роднините, които
имат право да претендират неимуществени вреди, ако не докаже, че между
нея и починалото лице, е имало трайна и дълбока емоционална връзка и че са
2
налице сериозни като интензитет и продължителност болки и страдания от
загубата на родственика. Ответникът твърди, че между тази ищца и
починалото лице не е имало такава връзка, което води до неоснователност на
предявения иск от тази ищца. Ответникът не оспорва, че е бил сезиран
извънсъдебно за търсените обезщетения, но счита, че поради непредставени
доказателства установяващи механизма на ПТП , както и вида и размера на
вредите, е постановил отказ. Прави се възражение за съпречиняване на ПТП
от пострадалата, която е пресичала в нарушение на конкретно посочени
правила на ЗДвП. Оспорва се като прекомерен размера на търсените
обезщетения. С оглед на което се иска отхвърляне на предявените претенции
и присъждане на направените в хода на делото разноски.
Съдът, от събраните по делото доказателства, намира за установена по
делото следната фактология: На 27.04.2018г., в град Бургас, е настъпило ПТП
по бул. „Стефан Стамболов”, до хотел Космос, с участници пешеходката М.
Б. и лек автомобил марка Мерцедес, модел 124 с per. № А 4353 КМ. От
извършената по делото съдебно-автотехническа експертиза от вещото лице
П., съдът приема, че вина за настъпилото ПТП носи водачът на лекия
автомобил, който е ударил пешеходката, която е пресичала на пешеходна
пътека. Експертизата е установила, че произшествието се се случило в
светлата част на деня, при добра видимост, при която водачът на автомобила
е следвало да възприеме навреме пресичащата пешеходка и да предприеме
спиране. Безспорно автомобилът се е движил с разрешената по закон скорост,
но не е предприел спиране при възприемане на пресичащата пешеходка, което
би направило ПТП предотвратимо. Недоказано остана твърдението на
ответника, че е налице съпречиняване на вредоносния резултат при ПТП, тъй
като не се установи, поведението на пешеходката да е причина на настъпилата
катастрофа. Пешеходката е пресичала на разрешено място-пешеходна пътека,
а водачът на автомобила е имал техническа възможност да спре, което
означава, че не се касае за внезапно изскачане на пресичащата на пътното
платно. От приложената по делото медицинска документация и изготвената
медицинска експертиза се установи по безспорен начин, че в резултат на
катастрофата, пешеходката е претърпяла множество травми- счупване на
долни крайници и рамо, плеврални изливи, както и тежка черепно - мозъчна
травма, била е в болница, после в хоспис и няколко месеца след катастрофата
3
е починала- на 04.10.2018г. Съдът приема, че е налице и причинно-
следствената връзка между настъпилото ПТП и смъртта на М. Б.. Въпреки, че
смъртта е настъпила почти шест месеца след катастрофата и с оглед на
факта, че починалата е страдала и от други заболяванания-имала е сърдечни
проблеми и параноидна шизофрения, медицинската експертиза и
изслушването на доктор Н. в съдебно заседание установяват, че множеството
получени травми от катастрофата са довели до влошаване на състоянието на
целия организъм и до настъпване в крайна сметка на смърт. Поради което и
съдът приема, че тежката съчетана травма от катастрофата, включая мозъчно-
черпена травма, е довела до смъртта на М. Б.. Безспорно установено по
делото, че ищцата ИВ. Д. Б., ЕГН ********** и М. ХР. Й., ЕГН ********** са
съответно дъщеря и внучка на починалото лице.
При така установената фактология съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от
Кодекса за застраховането, а именно за осъждане на ответника да заплати на
ищците обезщетение за неимуществени вреди-болки и страдания претърпяни
в резултат на смъртта на близко лице/роднина, починало в ПТП с МПС, което
не е застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“. Претендира се
законна лихва върху търсените обезщетение на основание чл. 497, ал. 1 от КЗ
от 20.02.2019г. до окончателното им изплащане.
-по отношение на иска на ИВ. Д. Б., ЕГН **********
Така предявената претенция е допустима и основателна до размера от
50 000 лева. Безспорно ищцата, в качеството на дъщеря на починалото лице,
се намира в кръга на близките роднините, които съгласно Постановление № 4
от 25.V.1961 г., Пленум на ВС, имат право на обезщетение на претърпяни
неимуществени вреди от загубата на своя близък. Съдът е приел за доказано
по делото, че майката на ищцата е починала след катастрофа с лек автомобил,
като водачът на автомобила е бил виновен за катастрофата и не е имал
застраховка „Гражданска отговорност“. В този случай, законодателят е
предвидил заплащане на обезщетение за претърпяните вреди от създадения за
4
това Гаранционен фонд. Съдът намира за доказани по делото и претърпяните
от тази ищца вреди от смъртта на нейната майка. Разпитаните по делото
свидетели П.Б. и К.В. установяват по безспорен начин, че смъртта на майката
на ищцата е била и продължава да бъде шок за ищцата. Тя е живяла в едно
домакинство със своята майка, била е в много близки отношения с нея и е
имала помощта и за отглеждането на своето дете, което отглежда сама, тъй
като са разделени с бащата на детето. Ищцата се е грижила за своята майка в
периода, в който в резултат на катастрофата е пребивавала в болница.
Свидетелите установяват болезнено преживяване на смъртта на майката от
страна на ищцата, което е обяснимо и обективно предвид близките
отношения между родител-дете. При определяне на размера на дължимото
обезщетение съдът е воден предимно от факта, че загубата на родителя е
станало за ищцата в зряла възраст, когато ищцата има самостоятелен жизнен
път и семейство и не се нуждае в такава степен от родителя, както би би било
при загуба на родител при непълнолетно лице.
Законната лихва върху дължимото обезщетение се претендира
основателно от датата 20.02.2018г. с оглед на разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от
КЗ.
-по отношение на иска на М. ХР. Й., ЕГН **********
Така предявената претенция съдът намира за допустима, но
неоснователна. Безспорно установено по делото е, че ищцата е внучка на
починалото при катастрофата лице, следователно с оглед Тълкувателно
решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК,
докладчик съдия Веска Райчева, за да е основателна претенцията и за
обезщетение, следваше по делото да се установи наличието на дълбока и
трайна емоционална връзка с починалия и търпене от неговата смърт на
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо
да бъдат обезщетени. От разпитаните по делото свидетели съдът приема, че
безспорно между внучката и бабата е имало нормални и близки отношения,
каквито има при такава роднинска връзка между лица. Съдът обаче не намира
за доказано, че се касае до така дълбока връзка, която да е довела до
продължителни болки и страдания и съответно счита за недоказана
5
претенцията на това лице за обезщетяване на претърпяни неимуществени
вреди.
На адвоката на ищците, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата във вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се определи
възнаграждение в размер на 4 730 лева. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК от
така дължимото възнаграждение, ответникът следва да плати на адвоката
1075 лева.
Тъй като ищците са освободени от заплащане на такси и разноски за
производството, ответникът следва да заплати дължимата държавна такса за
делото, която с оглед на присъдената сума възлиза на 2 000.
Ответникът не е направил искане за разноски.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес: гр. София, ул. Граф
Игнатиев № 2 да заплати на ИВ. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: г*** и със
съдебен адрес: гр. София, ж. к. Люлин 10, бл. 109 П, ет. 7, ап. 21, адв.
Любомир Георгиев, сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и
страдания в резултат на смъртта на нейната майка М. Б., която е загинала в
пътно-транспортно произшествие на 27.04.2018г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 20.02.2019г. до окончателното и заплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 50 000 лева до търсената от 200 000 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на М. ХР. Й., ЕГН **********, действаща със
съгласието на своята майка ИВ. Д. Б., с адрес: г*** и със съдебен адрес: гр.
София, ж. к. Люлин 10, бл. 109 П, ет. 7, ап. 21, адв. Любомир Георгиев срещу
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес: гр. София, ул. Граф Игнатиев № 2, за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 20 000 лева-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания в
резултат на смъртта на нейната баба М. Б., която е загинала в пътно-
6
транспортно произшествие на 27.04.2018г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 20.02.2019г. до окончателното и заплащане.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес: гр. София, ул. Граф
Игнатиев № 2 да заплати по сметка на Бургаския окръжен съд държавна такса
за уважения иск в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
ОСЪЖДА ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с адрес: гр. София, ул. Граф
Игнатиев № 2 да заплати на адвокат Любомир Георгиев от АК-Перник сумата
от 1075 лева-възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7