Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 27.08.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА
ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 4 327
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
субективно и обективно кумулативно съединени искове с правно основание §22
от Преходните и заключителните разпоредби на Кодекса за застраховането във
връзка с чл.
226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /отм./.
Ищците – Й.Г.Г.
и Г.Й.Д. твърдят, че на 21.10.2014г. около 10.00 часа С.П.А.управлявал товарен
автомобил „мерцедес” 1840 с рег. № *******с прикачено полуремарке с рег. №*******,
като се движел от гр. София към гр. Русе. В района на магазин „Метро” се движел
със скорост 91 км/ч при разрешена за този участък 70 км/ч. По същото време В.Г.
заедно със съпруга си Й.Г. предприели пресичане на пътното платно в посока гр.
Русе. Съпругът й успял да пресече, но В.Г. изминала разстоянието от около 4, 5
метра от платното, след което възникнал приплъзващ удар между дясната страна на
тялото й и лявата страна на товарния автомобил. В резултат на удара пострадала
паднала на пътното платно и от получената черепно – мозъчна травма починала на
място. Твърдят, че съгласно изготвените експертизи по досъдебното производство
причината за възникване на ПТП – то са субективните действия на водача на
товарния автомобил С.А., който управлявал с превишена скорост, както и
закъснението на водача да предприеме намаляване на скоростта при възникналата
опасност. Сочат още, че причина за настъпване на смъртта на пострадалата е
черепно мозъчна травма и острата
кръвозагуба, които са в причинно – следствена връзка с механизма на процесното
ПТП. Посочват, че с влязла в сила на 16.11.2017г. присъда №12 от 29.03.2017г.
на Русенски окръжен съд подсъдимият С.П.А.е признат за виновен за извършеното
престъпление – причиняване на смъртта на В.Г.. Заявяват, че смъртта на В.Г., настъпила в резултат на описаното ПТП, е
нанесла непреодолима мъка и непоправила загуба на ищците. Те са претърпели и ще
продължават да търпят неизмерими болки и страдания от смъртта на най – близкия
им човек – съпруга и майка. Покрусени са в следствие на трагедията, сполетяла
семейството. Смъртта й е настъпила в момент, в който е живяла спокойно
старините си, след дълги години работа, създала е семейство, отгледала е дете,
на което е помагала и се радвала. Тя е била добър и стойностен човек, на когото
са можели да разчитат за всичко. Била е жизнена и изключително дейна за
възрастта си жена, в добро здравословно състояние. Живеела е заедно със
семейството и е организирала и поддържала домакинството, както и градината и
имота във вилната зона, към която всъщност са отивали със съпруга й, когато е
настъпил фаталния инцидент. Посочват, че на 13.02.2018г. е подадена претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение до ответника, но от последния не е
последвало плащане. Молят да бъде постановено съдебно решение, с което се осъди
ответника да им заплати:
- 100
000 лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
процесното ПТП на първия ищец – Й.Г.Г., заедно със законната лихва от 21.10.2014г.
до окончателното изплащане на сумата,
- 872 лв. - представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от процесното ПТП на първия ищец – Й.Г.Г.,
направени разходи за погребение,
- 100
000 лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
процесното ПТП на втория ищец – Г.Й.Д., заедно със законната лихва от 21.10.2014г.
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В
определения от съда срок процесуалният представител на ищците е депозирал
писмени бележки.
Ответникът - ЗАД „ОЗК застраховане” в
депозирания от него писмен отговор заявява, че не оспорва следните факти:
- наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания товарен
автомобил, валидно към датата на настъпване на процесното ПТП;
- настъпилото на 21.10.2014г. ПТП и
- влязлата в сила присъда по отношение
на виновния за ПТП водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при него.
Оспорва изключителната вина на водача на застрахования в ответното дружество
товарен автомобил. Наведено е възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалата, тъй като предприела пресичане на необозначено
за това място. Наведено е възражение за прекомерност на заявените искови
претенции. Оспорва претенцията по акцесорния иск, както и първоначалната дата,
от която се претендира, като е наведено възражение за изтекла погасителна
давност. Молят да се постанови съдебно решение, с което се отхвърлят предявените
искове. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение, за което е депозиран списък съгласно чл. 80 от ГПК в последното съдебно
заседание /стр. 82 от делото/.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в
настоящото производство следните факти:
- наличието на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания товарен
автомобил, валидно към датата на настъпване на процесното ПТП;
- настъпилото на 21.10.2014г. ПТП и
- влязлата в сила присъда по отношение
на виновния за ПТП водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при него.
От представената и приета по делото присъда
№ 12 от 29.03.2017г., постановено по нохд № 84/2017г. по описа на Русенския
окръжен съд, се установява, че на 21.10.2014г. на главен път 1 – 5 Велико
Търново – Русе, в района на 4 – ти километър, при управление на моторно
превозно средство – товарен автомобил „мерцедес – 1840” с рег. №*******с
прикачено полуремарке с рег. №*******, С.П.А.е нарушил правилата за движение –
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като закъснял започване на спиране на автомобила и по
този начин по непредпазливост причинил смърт на В.П.Г..Така описаната присъда е
влязла в сила на 16.11.2017г. В мотивите на решение №215 от 30.06.2017г.
постановено по внохд №227/2017г. по описа на Великотърноския апелативен съд е
прието, че скоростта на движение на товарния автомобил е била 91 км/ч, но това
не е в причинна връзка с настъпилото ПТП и смъртта на пострадалата. Също там е
прието, че подсъдимият е имал видимост от 150 метра разстояние и достатъчно
разстояние да предприеме действия по намаляване на скоростта, да спре и да не
реализира удар към момента на тръгване на пешеходката към пътното платно. В
мотивите е прието, че има съпричиняване от страна на пострадалата, което е
значително – тя е пресичала пътното платно в нарушение на чл. 113 от ЗДвП – не
на обозначено за това място и след възприемане на движещия се по пътното платно
тежкотоварен автомобил. Тези изводи са изцяло споделени от ВКС в постановеното
решение №257 от 16.11.2017г. постановено по нд№864/2017г., с което е оставено в
сила решението на Великотърновския апелативен съд, което е описано по-горе.
На страница 48 от делото е представена
фактура №68 от 22.10.2014г. издадена от „Небесна” ООД с получател – първия ищец
за сумата от 872 лв. като в основанието е записано – траурни услуги за В.П.Г..
Към фактурата е представен и издадения касов бон.
На страница 50 от делото е прието
удостоверение за наследници изх. №1 - 6616 от 22.11.2017г., издадено от община Русе,
от което се установява, че първият ищец е съпруг на пострадалата, авторият –
негово единствено дете.
От представените на страници 80 - 84
удостоверения издадени от община Русе се установява, че постоянния и настоя
адрес на пострадалата е един и същ с този на двамата ищци.
По
искане на ищците пред настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят Й.
Константинов Димов – внук на пострадалата, както и на първия ищец и син на
втория ищец. Свидетелят посочва, че цял живот неговата майка е живяла в едно
домакинство с родителите си на адреса, който е вписан в посочените по-горе
удостоверения, издадени от община Русе. Описва пострадалата като деен човек,
който е въртял цялото домакинство и го е отгледала. Описва, че когато съобщил
какво се е случило с баба му на майка си тя е припаднала и дълго време е била в
депресия и пиела хапчета. Посочва, че майка му е била много близка със своята
майка и продължава да преживява случилото се – вечер се буди, плаче. Дядо му е
бил на успокоителни когато свидетелят е отишъл след случилото се при него. След
това се е пропил, тъй като се обвинява, че не е могъл да я предпази. Отказва да
ходи на лозето /по пътя за там е настъпила катастрофата/, отказва да излиза от
вкъщи, затворил се е и се чувства виновен. След инцидента майка му е напуснала
работа и той предполага, че заради стреса от случилото се. Преди инцидента баба
му е била на 77 години, като не е ползвала бастун.
Пред настоящата
съдебна инстанция по искане на ответника е допусната авто – техническа
експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът кредитира като
изготвено обективно и компетентно. В него е определено мястото на удара и
описан механизма на настъпване на катастрофата.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Относно предявените искове
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
увреденият, спрямо който причинителят е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя на причинителя на вредите. За да се уважи
така предявения иск в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК съдът е указал на ищците, че тяхна доказателствена тежест е да установят
настъпването на следните факти:
- механизъм на настъпилото ПТП
-
претърпени вреди от ищците - описаните в исковата молба;
- причинно – следствена връзка
между описаното ПТП и смъртта на В.Г.,
- извършване на действия, с която е прекъсната
или спряна давността по отношение на претенцията за обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
В доказателствена тежест на
ответника е да установи настъпването на следните факти – във връзка с
направеното възражение за съпричиняване, че преди удара с автомобила
пострадалата се е намирала на пътното платно, което е пресичала на необозначено
за това място.
По делото страните
не спорят относно настъпването на 21.10.2014г. на пътно-транспортно произшествие.
От постановената присъда, която е описана по-горе и на основание чл. 300 от ГПК
съдът приема за установен механизма на настъпване на процесното ПТП и вината на
водача на товарния автомобил.
Между
страните не е спорно, че ответникът е застраховател по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" за процесния период на товарния
автомобил, с които е причинено ПТП.
Въз
основа на горното, съдът приема, че е налице непозволено увреждане, чийто
състав е осъществен от водача на товарния автомобил, застраховани при ответника
по застраховката „Гражданска отговорност”, действала към датата на настъпилото
ПТП. Ответникът, по силата на застрахователното правоотношение, е поел
задължение да обезщети вредите, причинени на увредените лица от водача на
застрахованото превозно средство. Поради това съдът приема, че предявените
обективно съединени искове с правно основание §22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл.
226, ал. 1 от КЗ /отм./ са доказани по основание.
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.
45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД
принцип за справедливост. Предмет на две от исковите претенции са
неимуществените вреди, които ищците са претърпели вследствие смъртта на В.П.Г.
/съпруга на първия ищец и майка на втория ищец/. Според исковата молба,
неимуществените вреди са се проявили във формата на морални болки, страдания и
психически шок и скръб от внезапната и нелепа загуба на починалата, с която ищците
се намирали в отношения на взаимна обич и привързаност и взаимопомощ. При
определяне на обезщетението се съобразяват характера и тежестта на вредите,
тяхното проявление във времето и цялостното неблагоприятно отражение върху
увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на
Върховния съд е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани
от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
причинена в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено,
че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за
размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на
ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Във
формираната практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008
г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение № 66/03.07.2012 г. по т. д. №
611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на
II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на II т. о., решение
№ 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I т. о. и др., е възприето и
становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД
налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се
отчита и обществено - икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите".
Съдът като съобрази изложеното по-горе
и съотнесе към настоящото дело, в което от събраните по делото доказателства се
установява, че първият ищец е съпруг, а вторият ищец е единствено дете на
починалата, като те са живеели в едно общо домакинство през целия живот на
втората ищца /56 години/, през годините са си взаимно помагали, пострадалата е
основно отгледала своя внук, към датата на настъпване на процесното ПТП
пострадалата е била на 77 години и съответната икономическа обстановка в
страната към датата на ПТП – то – 2014г. счита, че размерът на обезщетението за
претърпени от всеки от ищците неимуществени вреди в резултат на нейната смърт
следва да се определи на 100 000лв.
Относно
направеното възражение за съпричиняване
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия
или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос
на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение
на деликвента, до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване на вреда по
смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява пряка и
непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод за
прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги, когато
с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на вредите.
В депозирания от ответникът
отговор е направено възражение за съпричиняване – а именно, че пострадалата е
нарушила правилата за движение и
по-конкретно чл. 113 ЗДвП – пресичала е на необозначено за това място. Този
факт се установява, както от мотивите към постановената присъда и съответно
двете решения към нея на следващите инстанции, така и от приетото заключение
пред настоящия съд на авто – техническата експертиза. В мотивите на решението
на Великотърновския апелативен съд е прието, че пострадалата се е движела с
нормален ход, като водача на товарния автомобил е имал възможност да забележи
пешеходците от 150 метра, което е разстояние по-голямо от необходимото му да
спре преди мястото на удара /при скорост 91 км/ч и съответно при скорост 70 км/ч, която е
разрешената за този пътен участък/. Следователно водещо в разглеждания случай
не е превишената скорост като причина за настъпване на процесното ПТП, а
липсата на реакция от страна на водача на товарния автомобил след като е имал
възможност да установи опасност на пътя – а именно пресичане на пешеходци на
необозначено място. Същата възможност за видимост но този път на товарния
автомобил е имала и пострадалата, която е могла да не предприема пресичане на
пътното платно съгласно чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, след като е имало
приближаващо се превозно средство. От тук може да бъде направен извод, че
действително с поведението си пострадалата е допринесла за настъпване на
процесното ПТП, тъй като същата е имала възможност да избегне удара, ако е
съобразила приближаването на превозното средство и в изпълнение на задължението
си по посочения текст от закона, не е
предприела пресичане. Доколкото обаче в заключението на авто –
техническата експертиза е посочено, че в разглеждания случай при движение на
товарния автомобил с 80 км/ч това би довело до разминаване без удар с
пешеходеца, съдът определя 30% съпричиняване от страна на пострадалата, тъй
като водача е нарушил две разпоредби, които имат значение за предотвратимостта
на произшествието – не е предприел действия по спиране, след като е имал
възможност да види съществуваща опасност – пресичане на пешеходци на пътното платно
и е управлявал автомобила със скорост по-висока от разрешената в този участък. При отчитане на приетото съпричиняване от 30% като причинен принос,
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено на 70 000 лв.
При
така изложените мотиви следва ответника да бъде осъден да заплати на всеки от ищците
сумата от 70 000 лева, за който размер е
основателен предявеният от всеки от тях иск, като над тази сума до заявените
размери от 100 000 лв. исковете се отхвърлят като недоказани.
По отношение на претенцията на първия
ищец за имуществени вреди, съдът приема, че от описаната по-горе в мотивите на
настоящото решение фактура и касов бон се установява извършване на посочения
разход, който е във връзка с процесното ПТП – 872 лв. за погребение. Предвид приетия
процент на съпричиняване съдът приема, че този иск следва да бъде уважен за
сумата от 581, 33 лв., като над тази сума до предявения размер от 872 лв. искът
се отхвърли като неоснователен.
Относно
искането за присъждане на законна лихва
Относно направеното
от ответника възражение за изтекла погасителна давност на част от акцесорния
иск, съдът счита същото за основателно. В исковата молба ищците претендират
обезщетенията, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането – 21.10.2014г.
до окончателното изплащане на сумата. Съгласно разпоредбата на чл. 111б.
"в" от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за наем, за лихви и за други периодични плащания. Началния момент, от който
започва да тече този срок е датата на откриване на дееца съгласно чл. 114, ал.
3 от ГПК, която в разглеждания случай съвпада с датата на настъпване на
процесното ПТП. В случая искът е предявен на 29.03.2018г. след повече от три
години от началната дата на възникване на вземането за лихви – 21.10.2014г., на
която датата е ПТП. Ето защо, акцесорното вземане за лихва следва да се считат
погасени за периода от 21.10.2014 г. до 28.03.2015г., т.е. за периода,
предхождащ 3-годишния период преди завеждането на исковата молба.
Следователно
върху определените обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени вреди
ответникът дължи законна лихва, считано от 29.03.2015г. до окончателното им плащане.
Относно направените по делото разноски
Право на
разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се присъждат
съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
Ищците
са освободени от заплащане на разноски в настоящото производство на основание
чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 5 650 лв.
относно уважената част от трите предявени иска и 70, 02 лв. – съответната част
от заплатения от бюджета депозит по допуснатата по искане и на двете страни
авто – техническа експертиза.
На основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
за минималните размера на адвокатските възнаграждения ответникът следва да бъде
осъден да заплати на упълномощения представител на ищците адв. Д.И.М. адвокатско възнаграждение в размер на 5 483,
02 лева, съразмерно на уважената част от исковете /по 2 630 лв. относно всеки
от частта от уважените искове за неимуществени вреди и 223, 02 лв. – относно
уважената част от предявения иск за имуществени вреди /.
С
оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, ищецът
следва да бъдат осъден да заплати на ответника сумата 239, 86 лв., съответна
част за отхвърления размер на предявените искове и съобразно направените от
тази страна разноски за настоящото производство: 200 лв. – юрисконсултско
възнаграждение и 600 лв. – депозит по допуснатата авто – техническа експертиза.
С тези мотиви
съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК -
застраховане”, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на основание §22 от ПЗР на КЗ във връзка
с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ на Й.Г.Г., ЕГН:**********, с адрес: *** –
чрез адвокат Д.М. сумата от 70 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от настъпило ПТП на 21.10.2014г.,
при което причинена смъртта на неговата съпруга – В.П.Г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от 29.03.2015г. до окончателното й плащане и сумата 581, 33 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди от описаното ПТП – разходи за погребение на
съпругата му, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.03.2015г. до
окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ първия
иск за сумата над 70 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв. и
втория иск за сумата над 581, 33 лв. до предявения размер от 782 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - застраховане”, ЕИК:*******, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на основание §22 от ПЗР на КЗ във връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ на Г.Й.Д.,
ЕГН:**********, с адрес: *** – чрез адвокат Д.М. сумата от 70 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
настъпило ПТП на 21.10.2014г., при което причинена смъртта на нейната майка – В.П.Г.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.03.2015г. до окончателното й
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
сумата над 70 000 лв. до предявения размер от 100 000 лв.
ОСЪЖДА Й.Г.Г., ЕГН:**********
и Г.Й.Д., ЕГН:********** и двамата с адрес: *** – чрез адвокат Д.М. да заплатят на ЗАД „ОЗК -
застраховане”, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 78, ал. 3
и ал. 8 от ГПК сумата от 239, 86 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК -
застраховане”, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Софийски
градски съд с адрес: гр. София, бул. Витоша №2 на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК сумата от 5 720, 02 лв.
ОСЪЖДА
ЗАД
„ОЗК - застраховане”, ЕИК:*******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат Д.И.М.,
ЕГН – ********** с
адрес: *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл.
38, ал. 2 от ЗА сумата от 5 483, 02 лв.
Решението
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: