Решение по дело №152/2023 на Административен съд - Кюстендил

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е    № 165

                                              гр.Кюстендил, 18.09.2023год.

                                                 В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

            Административен съд - Кюстендил, в открито съдебно заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН  ДЕМИРЕВСКИ

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА  СТОЙЧЕВА

                                                                                            НИКОЛЕТА  КАРАМФИЛОВА

при секретаря   Лидия  Стоилова  и с участието на прокурора Михаил Крушовски, като  разгледа  докладваното от съдия  Стойчева   КАНД № 152 по описа за 2023год.,  за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.63в ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК.

П.Г.П. в качеството си на кмет на Община Кюстендил, оспорва решение  № 161 от 05.05.2023г. на Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 247/2023год., с което е изменено Наказателно постановление № 197/21.12.2022г., издадено от директора на РИОСВ – София. В жалбата се съдържат оплаквания за пороци на решението, които съставляват касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК.  Нарушението на закона се свързва с липса на нарушение.  Касаторът  твърди, че е възложил дейностите по управление на отпадъците на  длъжностни лица от общинската администрация и на кметове на населените места и че поради обективни причини, свързани с поведението на недобросъвестни граждани и с липсата на работеща регионална структура по обезвреждане на отпадъците вследствие на непоследователната държавна политика в тази област, не  са решени проблемите с незаконните сметища. С горните доводи се обосновава приложимостта на института на крайната необходимост по чл.13 от НК. Оспорва се компетентността на АНО и  се сочат процесуални нарушения, относими към  съдържанието на НП, вкл. неясно обвинение и неправилна квалификация на нарушението. Иска се отмяна на въззивното решение  и произнасяне по същество с  отмяна на наказателното постановление.

Ответникът Регионална инспекция по околната среда и водите – София,  не  изразява  становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд, извършвайки преценка на доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните, както и след служебна проверка на атакувания съдебен акт на осн.чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК  и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се приема за  неоснователна.

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е изменено Наказателно постановление № 197/21.12.2022г., издадено от директора на РИОСВ – София,  с което на кмета на  Община Кюстендил П.Г.П., за нарушение на чл.19, ал.3, т.15, пр.2 от Закона за управление на отпадъците, на основание чл. 151, ал.6 вр. с ал.2, т.6, предложение второ  от Закона за управление на отпадъците, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 000,00лв., което е намалено на 6000,00лв.

Административнонаказателната отговорност на нарушителя в посоченото качество на кмет на общината, е ангажирана за деяние, съставляващо неизпълнение на задължението да предприеме действия/мерки  за предотвратяване изхвърлянето на отпадъци на неразрешено за това място, вследствие на което се е образувало незаконно сметище.  АНО е изложил мотиви  за  повторност  на административното нарушение във връзка с влязлото в сила  на 24.02.2022г.  НП № 53/12.03.2021г.; за неприложимост на хипотезата на чл.28 от ЗАНН, както и във връзка с размера на наложеното наказание.

От събраните по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че при извършена на 19.05.2022г.  проверка  от  служители на РИОСВ – София  в землището на с. Горна Гращица, община  Кюстендил,  в пътен участък, от двете страни по протежение с дължина около един километър на дясното пътно отклонение на асфалтов път, водещ за с. Катрище, са  установени  множество големи купчини от  битови, строителни и растителни отпадъци, разположени на площ от около 15 дка, които отпадъци на места са обрасли с тревиста и храстова растителност, а в началото на замърсеното пътно отклонение  в м. „Мивлог“ е констатирано струпване на голямо количество изрязана храстова растителност, примесена с битови отпадъци..

Резултатите от проверката са отразени  в Констативен протокол № ККФОС-ЛД-14/19.05.2022г., а  за деянието е съставен АУАН № 120/24.06.2022г., въз основа на който е издадено процесното НП.

В производството пред РС са разпитани  контролните органи при РИОСВ, които потвърждават констатациите в АУАН  относно  обстоятелствата във връзка с нарушението.

При тези фактически установявания съдът е приел от правна страна компетентност на актосъставителя и АНО, липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и доказано  противоправно  деяние, вкл. квалифициращия признак за повторност. Според съда, липсват предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, но наложеното наказание е определено неправилно в по-висок от минималния размер. По посочените правни доводи съдът е изменил НП като е намалил размера на наказанието „глоба“ на 6000,00лв., колкото е законовият минимум по чл. 151, ал.6  вр. с ал.2, т.6, предложение второ  от  ЗУО.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с наведените в жалбата касационни основания, настоящата инстанция счита решението на районния съд за валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима жалба. Преценката за съответствие с материалния закон, сочи на постановено правилно  решение, поради  следното: 

При разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН  за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел правилен извод за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство, както и за съставомерност и доказаност на релевираното деяние.

Обосновани  от доказателствата по делото и съдържанието на АУАН и НП са констатациите на въззивния съд за материална компетентност на АНО, както и за отсъствие на  нарушения на процедурата по административно наказване. Обратно на поддържаните  от касатора доводи,  проверката на АУАН и НП сочи на пълно съответствие между словесното описание на деянието и правната му квалификация.  Видно е, че на нарушителя е предявено обвинение за неизпълнение на задължението му като кмет на общината да предприеме действия и мерки за предотвратяване  изхвърлянето на  отпадъци на неразрешеното  за това място – процесния участък в землището на с. Горна Гращица, вследствие на което там е образувано незаконно сметище. Касае се за задължение, което е предвидено в разпоредбата на  чл.19, ал. 3, т.15 от ЗУО, според която кметът на общината отговаря за  предотвратяването на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. В случая, в АУАН и в НП са отразени  данни за отсъствие на ефективни действия и мерки във връзка с контрола върху изхвърлянето  на отпадъците и като резултат от това – за образуване на незаконно сметище, с оглед на което  при квалификация на деянието АНО е приложил коректно и правилно предложение второ на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО,  а съставомерното  бездействие на нарушителя  се явява  наказуемо по чл.151, ал.2, т.6, предл. второ  от ЗУО.

Законосъобразен и съответен на събраните доказателства е и изводът на районния съд за доказано противоправно деяние. От писмените и гласни доказателствени  средства е установено, че на датата на нарушението - 19.05.2022г.,  в землището на с. Горна Гращица, община  Кюстендил,  в пътен участък с дължина около един километър на дясното пътно отклонение на асфалтов път, водещ за с. Катрище, са  установени  множество големи купчини от  битови, строителни и растителни отпадъци, разположени на площ от около 15 дка. Данните  за горното, са включени в съдържанието на КП  от проверката, който като официален писмен документ не е оспорен от жалбоподателя и е годно доказателствено средство за вписаните в него факти и обстоятелства. Последните са потвърдени и от приобщените гласни доказателства на проверяващите длъжностни лица. Правилна е преценката на съда за неоснователност на възраженията на нарушителя, поддържани и в касационното производство,  за възлагане и провеждане на действия във връзка с процесното  задължение. Надлежното изпълнение на последното предполага организиране на човешки и технически ресурс за контрол върху дейностите с отпадъците, с  който да се възпрепятства възможността за възникване на незаконни сметища, а какви следва да са конкретните мерки и действия е предоставено на преценката на задължения субект. Наличието на  обективни причини от посочения характер - липсата на работеща регионална структура по обезвреждане на отпадъците и поведението на недобросъвестни граждани не съставляват законово основание за отпадане на отговорността и необосновават  приложимостта на института на крайната необходимост по чл.13 от НК. Предвид  горното, правилен е  извода на съда, че е доказано неизпълнение на задължението по  чл. 19, ал. 3, т. 15, пр. второ от ЗУО, с което е осъществен  състава на  нарушението  по чл. 151, ал. 2, т. 6, пр. второ от ЗУО, изразяващо се в бездействие.

Съответни на доказателствата по делото са и доводите  в оспореното решение за повторност на нарушението, за отсъствие на маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН във връзка с предпоставките по чл. 93, т. 9 от НК, както и за определяне на минималния размер на наложеното наказание съобразно критериите  по чл. 27, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, с оглед на което е изменено НП.  

Предвид изложеното, касационната инстанция приема оспореното решение за правилно и го оставя в сила.

 Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН,  Административният съд

                                                      Р   Е   Ш   И:

            ОСТАВЯ В СИЛА  решение № 161 от 05.05.2023г.  на  Районен съд – Дупница, постановено по АНД № 247/2023г.

Решението не подлежи на обжалване.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.      Председател:                                 Членове: 1.                   2.