Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,21.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО ІV -А въззивен състав, в открито заседание на двадесет и седми
май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
При участието на
секретаря А.Луканова като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело
14229 по описа за 2018 г., взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение от 18.06.2018 г.,
постановено по гр. д.55017/17 г., СРС -157 състав ОСЪЖДА Т.И.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, ж.к.*******да заплати на Н.П.З., ЕГН *********, със
съдебен адрес ***, на основание чл.31, ал. 2 от ЗС, сумата от 9
445,05 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения им имот, представляващ Апартамент № 63
/шестдесет и три/, находящ се в гр. София, СО, район
„Люлин - 3 м.п“, блок 350 /триста и петдесет/ - нов номер, стар - № 34
/тридесет и четири/, вход „А“, на 14 /четиринадесети/ етаж, а съгласно скица
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 68134.4361.201.3.63 по кадастрална
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18 - 14/06.03.2009
г., на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: гр. София, ж.к.*******за
периода от 17.01.2013 г. - 09.03.2016 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба - 10.08.2017 г., до окончателното плащане и на
основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 2
680,91 лв. - лихва за забава за периода 04.02.2014 г. - 09.08.2017 г.
ОСЪЖДА Т.И.С., ЕГН **********, с
адрес: ***, ж.к.*******да заплати на Н.П.З., ЕГН *********, със
съдебен адрес *** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 3 057.24
лв. - разноски за производството. /
Подадена е въззивна
жалба от ответника, с която се твърди необоснованост на постановения съдебен акт,както и в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила . Излага
съображения,че неправилно съдът приел,че са налице предпоставките за присъждане
на обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения
имот.Ищецът не е отправял покана до ответника да си служи с вещта.Такава покана
била предпоставка да се иска заплащане на обезщетение,ако е възпрепятстван
да ползва общата вещ.Ищецът не бил възпрепятства
да ползва общата вещ-имал ключове от съсобствения апаратамент от 13.12.2012 г.Неправилно съдът приел,че е ирелевантно за спора дали ответникът възпрепятствал или не
достъпа на ищеца до имота,поставяйки решетка,заключвайки я и непредоставяйки ключ
от нея и чипа от асансьора на ищеца,тъй като поради спецификата на имота и
начина му на ползване това не е
достатъчно да се осигури възможността на ищеца реално да ползва собствената си
идеална част-двустайно жилище,един вход,обща баня и тоалетна,една кухня.При
определяне на обезщетението съдът кредитирал заключението на повторната експертиза
без да посочи защо не кредитира първоначалната.
Моли да се
отмени решението и да се отхвърли изцяло исковата претенция.Претендира
се разноски.
Срещу въззивната
жалба е подаден отговор ,с който същата се оспорва. Претендират
се разноски.
Пред въззивната
инстанция не са събирани доказателства.
След преценка на доказателствата
по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:
От доказателствата по делото е видно,
че страните са съсобственици на недвижим
имот, представляващ апартамент № 63 в гр.София, ж.к.”*******, на застроена площ
от 89.03 кв.м,състоящ се от две стаи,дневна,столова,кухненски бокс и сервизни
помещения.Съсобствеността е възникнала с възлагателно
постановление на ЧСИ за ½ от частта на съпруга на ответницата.
По
делото не се спори , че ответницата владее целия апартамент заедно със съпруга
си.
С нотариална покана ищецът е поканил ответницата да отдават имота
под наем или тя да му заплаща обезщетение за лишаване от ползването по 250
лв.месечно. Поканата е получена лично от ответницата и е редовно връчена на
17.01.2013 г.
По
делото няма данни и не се твърди от ответницата, че тя е заплатила обезщетение
по чл.31 ал.2 от ЗС от деня на писменото поискване.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от
Закона за собствеността, когато общата вещ се ползва само от някои от собствениците,
те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. Всеки един от съсобствениците има
право да си служи със съсобствената вещ съобразно
предназначението й и дела си и доколкото не пречи на останалите съсобственици.
Ищецът твърди, че е лишен от ползването на съсобствената
вещ, тъй като същата се ползва от ответницата.Апартаментът се ползва лично от
ответницата, а в съответствие с разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС ищецът е
изпратил писмено поискване до нея за обезщетение за ползване на съсобствен имот - необходима предпоставка за предявяване и
уважаване на този иск. Това обезщетение се дължи от ответника, тъй като е
безспорно установено, че той и семейството му ползват общия имот пряко и за
задоволяване на жилищните си нужди. Ответницата дължи това обезщетение
съразмерно на частта, която притежава ищеца върху общия имот, а именно - 1/2
идеална част.
Чл. 31, ал. 1 ЗС прокламира,че всеки
съсобственик има право да си служи със съсобствената
вещ изцяло съобразно нейното предназначение, стига да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Неползващият съсобственик
има право на обезщетение по силата на изричната разпоредба на чл. 31, ал. 2 ЗС.
Разпоредбата обвързва задължението за заплащане на обезщетение пряко с
осъществяваното само от единия съсобственик ползване на цялата вещ, без да е необходимо неползващият
съсобственик да поиска реално да я ползва и да доказва, че не е допускан до
нея. Както е посочено в ТР № 7 от 02.11.2012 г. по тълк.
д. № 7/2012 г., ОСГК на ВКС, решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр. д. №
3204/2008 г., ВКС, ІІ г. о., решение № 820 от 20.09.2011 г. по гр. д. №
1009/2009 г., ВКС, І г. о., решение № 516 от 11.01.2011 г. по гр. д. №
1385/2009 г., ВКС, III г. о. и решение № 4 от 18.02.2016 г. по гр. д. №
3322/2015 г., ВКС, ІІ г. о. вземането по чл. 31, ал. 2 ЗС съставлява право и
имуществен коректив за онзи съсобственик на една обща вещ, който е лишен от
възможността да я ползва според нейното предназначение и според онзи обем
права, който притежава в съсобствеността. Причина за разместването на блага в
имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване
на съсобствената вещ, а не наличието или липсата на
изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си.
Не претендиращият обезщетението следва да поиска възможност да ползва вещта, а ползващият вещта съсобственик следва да
предостави на неползващия такава възможност, която последният да е отказал да
приеме.
Задължението за заплащане на
обезщетение от страна на ползващия съсобственик възниква с получаване на
писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да ползва общата вещ,
от който момент ползващият съсобственик изпада в забава при условията на чл.
84, ал. 2 ЗЗД. Законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието на писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС. Доколкото самият закон
не поставя изискване за съдържанието на поканата,няма основание по пътя на разширително тълкуване на нормата да се изискват и други
реквизити освен същата да е в писмена форма и да е достигнала до своя адресат -
ползващия имота съсобственик /решение № 121 от 07.04.2014 г. по гр. д. №
3230/2013 г., ВКС, IV г. о., решение № 112 от 02.07.2013 г. по гр. д. №
1011/2013 г., ВКС, II г. о./. В нея не е необходимо да се сочи квотата на
съсобственика, респ. наличието на съсобственост, намерението на ищеца за реално
ползване на общата вещ, размера на задължението или периода, за който се
претендира обезщетението. Тези факти подлежат на установяване в хода на
съдебното разглеждане. Веднъж отправено, писменото поискване се разпростира
неограничено във времето докато трае съсобствеността или се прекрати ползването
от съсобственика.
Претенцията за
обезщетение ще е основателна и когато ползващият съсобственик не си служи пряко
и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, след като е получил
писмена покана, не допуска друг съсобственик да си служи с вещта. Прякото
ползване на вещта от единия съсобственик само по себе си представлява полза и
доколкото именно от тази полза другият съсобственик е лишен, той разполага с
възможността да претендира заплащане на съответното обезщетение по чл. 31, ал.
2 ЗС. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС има предвид личното ползване на съсобствената вещ, "служенето" с нея за
задоволяване на лични нужди, съобразно предназначението й, без събиране на
добиви и граждански плодове и без вещта да бъде използвана като средство за
производство или стока, като не поставя условие общата вещ да бъде използвана
по предназначение. Състоянието на вещта следва да бъде отчетено само при
определяне размера на дължимото обезпечение.
Неоснователно
е възражението във въззивната жалба,че ищецът не е обективирал в поканата си желание за лично ползване на
имота, не е правила опит за лично ползване или достъп до процесната
сграда. Обстоятелството, че ищецът не е отправила до ответника искане за
предоставяне на възможност за реално ползване не го лишава от правото да
претендира обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения
имот. Съобразно трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, се
приема, че лично ползване на съсобствен имот е налице
и когато съсобственик е отправил покана до другия съсобственик да ползва съсобствения имот, но такава възможност обективно не
съществува или поканата е формална и не е осигурена реална възможност за
ползване. "Личното ползване" е всяко осъществено от съсобственика
поведение, което пречи или ограничава другите съсобственици да ползват вещта
според правата си; без правно значение е дали ограничавайки правата на другите
съсобственици, съсобственикът ползва вещта лично, дали не допуска никой да я ползва
или е допуснал трети лица да я ползват на безвъзмездно основание. Ответницата не е доказала да е предоставила
ползването на ищеца през процесния период , да му е
осигурила достъп и реална възможност да ползва имота и той да е отказал.Ключове
за апартамента са получени от ищеца през 2012 г.,а през 2013 г.,според
св.Соколов,са поставени метална решетка и метална врата,с ключове,които ищецът
не притежава.
Правилен е
изводът на първоинстанционият съд,че дори и
ответникът да беше отправил покана за предоставяне на съвместно ползване на
апартамента,тя ще е формална и няма да го
освободи от задължението за плащане на обезщетение на другия съсобственик/реш.241 от 10.11.2014 г. по гр.д.928/2014 г.на ВКС ,І ГО/.Жилище
с един вход,обща баня и тоалетна и една кухня не може да се ползва реално от
ищеца и семейството на ответницата.В този случай ответникът може да ползва
имота с ищеца чрез трето лице ,отдавайки го под наем и разделяйки гражданските
плодове,или да продължи да го ползва
лично,заплащайки обезщетение за ползата от която го лишава в размер на
половината пазарен наем.
Съдът е
определил размера на обезщетението ,съобразно повторната оценителна експертиза,вещото
лице работила след оглед на имота,съобразило по-широка база на пазарни цени,за
да достигне до действителната пазарна стойност за наем на подобен апартамент.
Не се доказаха твърдените пороци на първоинстанционното решение,поради което то като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход на спора на въззиваемата страна се дължат разноски ,а такива са сторени
в размер на 1 971 лв.Направено е
възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар,което съдът намира за
основателно,предвид фактическата и правна сложност на делото.Затова следва да
се намали адвокатския хонорар до размера
на сумата 893 лв.,съобразно Наредба №1/2004 г.за МРАВ.
Воден от горното, СГС
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 18.06.2018 г., постановено по гр. д.55017/17 г., СРС -157 състав
ОСЪЖДА Т.И.С., ЕГН **********, с адрес: ***, ж.к.*******да заплати на Н.П.З., ЕГН *********, със съдебен адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 893 лв. – разноски пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.