Р Е Ш Е Н И Е №
гр. К.27.09.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД К., трети състав, в
открито съдебно заседание на единадесети февруари, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар Д.М., като
разгледа АНД № 86 по описа за 2019
година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е
образувано по жалба на М.Т.С., ЕГН ********** ***, против Наказателно
постановление № 18-0286-000637 от 26.09.2019 г., издадено от Началник група при
РУ на МВР К., с което на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
две отделни административни наказания
“Глоба” в размер на 20 лева, а така също на основание чл. 179, ал.3, т.
4 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП, като го
счита за неправилно и недопустимо, без да излага повече аргументи в жалбата.
В съдебно
заседание жалбоподателя се явява лично, като твърди, че не му е съобщено от
страна на АПИ за наличие на алтернативен път по направлението Ш.Д.С. към гр. К.,
за който не е необходимо купуване на винетка, като в тази насока се позовава на
директива 2004/38 ЕО. Посочва, че не му е позволено да заплати пътен данък за
автомобила за последната година, а са изисквали заплащането му за няколко
години.
Въззиваемата страна – РУП К., редовно
уведомена, не изпраща представител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 7дневен срок, по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 26.09.2019 г., връчено е на жалбоподателя
на 09.01.2020 г. /видно от отбелязване в представено от въззиваемата страна копие
на НП/, докато жалбата е заведена в деловодство на СДВР отдел „Пътна полиция“
на 10.01.2020 г., тоест в цитиранията по-горе срок.
По същество е частично основателна.
Обжалваното
НП е издадено на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП /в самото НП са посочени
разпоредбите на чл. 53 от ЗАНН и чл. 185 и чл. 179, ал.3, т. 4 от ЗДвП/, въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение бланков № 993307,
съставен срещу жалбоподателя на 14.08.2018 г., за това, че на същата дата,
около 13.15 часа „… по ВП-81 в посока
гр. М.управлява личния си л.а. „Ф.Ш.“ с рег. № С 2537 НТ, като на 05 км. преди
гр. К.извършва следните нарушения: 1. Водача управлява без ГТП; 2. Водача
управлява с изтекъл срок на акт № 242346/07.09.17 г.; 3. Водача управлява без
валиден винетен стикер за 2018 г. залепен на предно панорамно стъкло.“
В АУАН
извършеното е квалифицирано като отделни нарушения на чл. 147, ал. 1, чл. 157 и
чл. 139, ал. 1 от ЗДвП.
Препис от
съставения АУАН е връчен на жалбоподателя, което е удостоверено с негов подпис
и обозначена дата – 14.08.2018 г.
По
идентичен начин, словесно и като правна квалификация, е описано нарушението и в
обжалваното НП, като в обстоятелствената част действията на жалбоподателя са
квалифицирани като:
1. Водач управлява ППС,
което не е представено на технически преглед, с което виновно е нарушил чл. 147,
ал. 1 от ЗДвП;
2. Носи акт за нарушение по
ЗДП с изтекъл срок, с което виновно е нарушил чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
3. Управлява по
републиканските пътища превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко
места с мястото на водача, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал.
1, т. 1 от Закона за пътищата.
С
обжалваното НП на жалбоподателя са наложени административни наказания, както
следва: На основание чл. 185 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 20 лева; На
основание чл. 185 от ЗДвП - “Глоба” в размер на 20 лева; На основание чл. 179,
ал. 3, т. 4 от ЗДвП - „Глоба” в размер на 300 лева.
В хода на
проведеното съдебно следствие пред настоящия съд не са събирани гласни
доказателства, доколкото липсва оспорване на фактите, така както са отразени в
обжалваното НП и приложения АУАН.
С оглед на
това от фактическа страна съдът приема за установени фактите, описани в АУАН, а
именно: На 14.08.2018 г., около 13.15 часа, жалбоподателят е управлявал личният
си автомобил, марка/модел „Ф.Ш.“ с рег. № С 2537 НТ по ВП 81 като преди гр. К.е
бил спрян за проверка от служителите на РУ на МВР К.Р.С. и В.Й.. При
извършената проверка е било установено, че автомобилът не е представен за
годишен технически преглед, че представя АУАН с изтекъл срок по чл. 157, ал. 6
от ЗДвП, както и че управлява по републиканска пътна мрежа без да е заплатена
винетна такса за автомобила.
Към момента
на съставяне на АУАН лицето Р.С., както и В.Й. са заемали длъжност млади
полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР К., като
първият от тях е съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на
административно нарушение бланков № 993307.
АУАН е
подписан от посочения съставител и присъствалия свидетел, като е предявен и на
жалбоподателя, без да са отразени възражения от негова страна. Препис от
АУАН е връчен на жалбоподателя на 14.08.2018
г., което е удостоверено с негов подпис, в нарочната разписка за това,
представляваща част от бланката на съставения акт.
Съдът
установи посочените факти от приложения АУАН и НП, като не са събирани гласни
доказателства, предвид липсата на каквото и да е оспорване на изложените в АУАН
и НП факти, а с изявленията си жалбоподателя практически признава
осъществяването им.
При така
описаните факти съдът намира, че от страна на жалбоподателя е извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, определяща, че регистрираните
моторни превозни средства подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им изправност,
които се осъществяват по реда на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г.
за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства.
Автомобилът,
притежаван от жалбоподателя и управляван от него на посочената в АУАН дата и
час не е бил представен за технически преглед, поради което е налице формално
нарушение на правилата за движение, изискващи по пътищата да се движат моторни
превозни средства, преминали технически преглед в сроковете по чл. 147, ал. 3,
т. 1 от ЗДвП, поради което в тази част НП следва да бъде потвърдено.
Неоснователни
са възраженията на жалбоподателя, че не е могъл да заплати изискващият се на
основание ЗМДТ дължим данък МПС за 2018 г., поради налични задължения и за
предходни години, като действително условие за провеждане на ГТП е заплащането
на дължимите местни данъци, но неизпълнението на това задължение, в това число
и за предходни години не е в обхвата на настоящото производство.
Съдът
счита, че няма извършено нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, след като
посочената разпоредба предвижда „При съставяне на акт за нарушение по
този закон контролният
талон се отнема
и се връща
на водача след изпълнение на задължението по чл. 190,
ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от
издаването му.“
В цитираната
разпоредба не се създава конкретно задължение за водача на МПС, а се определя
правото на контролния орган при съставяне на АУАН да изземе контролния талон по
чл. 157, ал. 1 от ЗДвП, потвърждаващ валидността на притежаваното свидетелство.
Второто изречение определя, че съставения АУАН замества контролния талон за
срок от един месец, което не представлява също норма за поведение, а се
определя срок за заместващо действие на акта при отнемане на контролния талон.
По същество
извършеното от жалбоподателя нарушение е на разпоредбата на чл. 100 от ЗДвП,
изискваща водачът на моторно превозно средство да носи при управление винаги
свидетелство за управление за
съответната категория и контролния талон към него. Представянето от
жалбоподателя на АУАН, за който е изтекъл срока по чл. 157, ал. 6, изр. 2 от ЗДвП дава основание за извод, че е налице именно нарушение на задължението за
носене на контролния талон, след като е изтекъл срока на заместващо действие на
АУАН.
Поради това
съдът намира, че в тази част НП е незаконосъобразно, след като няма извършено
нарушение на посочената разпоредба, а съдът не може да преквалифицира
извършеното като нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП /съответно да наложи
глоба в размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/, след като
в АУАН не са посочени съществените факти за извършено нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, а именно, че жалбоподателят не носи контролен талон и
представя АУАН с изтекъл срок на заместващо действие по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
Поради това в тази част обжалваното НП следва да се отмени.
Според съда
е извършено нарушение от жалбоподателя на задължението, установено в чл. 139,
ал. 5 от ЗДвП /редакцията към 2018 г./, а именно: Движението на определените в Закона за
пътищата пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след
заплащане на винетна такса по реда на чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за
пътищата.
Както
липсата на винетен стикер, така и незалепването му на предното стъкло
представлява нарушение на правилата, установени в Закона за пътищата,
възпроизведени в ЗДвП /непълно и непрецизно/. Правото за движение на
определените превозни средства по републиканската пътна мрежа включва както
заплащането на винетна такса, така и удостоверяването на това право чрез
залепване на винетен стикер на предното стъкло на автомобила. Разпоредбата на
чл. 10а, ал. 5, т. 2 от Закона за пътищата определя, че: „собственикът или
ползвателят на пътното превозно средство има право да ползва републиканските
пътища на Република Б., като преминава по тях или по техните участъци с пътното
превозно средство само когато е заплатена винетна такса за съответния период и
категория на пътното превозно средство и в долния десен ъгъл на предното стъкло
на пътното превозно средство е залепен валиден винетен стикер”. Посочената
разпоредба дава основание за извод, че освен заплащането на винетна такса е
необходимо и залепване на стикера на предното стъкло на автомобила, като и
двете обстоятелства следва да са осъществени кумулативно, поради което липсата
на едно от тях определя извършване на нарушение – управление без винетен
стикер.
Изискването
за залепване на издадения винетен стикер на предното стъкло на автомобила,
извършващ движение по републиканската пътна мрежа, е съществен елемент от
удостоверяването на правото да се ползва тази пътна мрежа, съгласно посочената
разпоредба на Закона за пътищата. Не е достатъчно само да бъде заплатена
съответната такса и съответно собственикът или ползвателят на превозното
средство да притежава съответния винетен стикер. Необходимо е също така да бъде удостоверено
правото, възникващо при заплащане на дължимата такса, а именно да се преминава
по републиканската пътна мрежа с това превозно средство. Още повече, че залепването
на винетния стикер удостоверява право, касаещо превозното средство, а не
личността на собственика или ползвателя.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя изразяващо си в твърдение, че не му е съобщен
алтернативен маршрут по направлението, по което е пътувал на 14.08.2018 г. Цитираната
директива се отнася до правото на граждани на Съюза и на членове на техните
семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на
държавите–членки, но не създава задължение за съобщаване и информиране на
гражданите на съюза за алтернативните пътища. Към момента на извършване на
нарушението ВП 81 е част от републиканската пътна мрежа, описан в списъка по
чл. 3, ал. 4 от Закона за пътищата с Решение
№ 945 на МС от 1.12.2004 г., а именно от Ок.п. С.- П.- о.п. Б.- Б.- о.п. М.– Л.,
и като такъв е следвало при пътуване по него жалбоподателя да заплати винетна
такса.
Няма
създадено нормативно задължение съобщаване на алтернативни пътища на тези, за
пътуване по които е необходимо заплащане на винетна такса, но без съмнение
всеки гражданин може да ползва както третокласната пътна мрежа, така и
общинските пътища при желание да се придвижва и пътува с МПС извън обхвата на
пътищата, за които е необходимо заплащане на винетна такса.
Предвид
изложеното следва да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление и в
частта, с която на жалбоподателя е наложено наказание „глоба” в размер на 300
лева за извършеното нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.
Извън посочените възражения, при цялостната
преценка на съставения АУАН и издаденото НП съдът не установи съществени
нарушения на процесуалните правила на ЗАНН за ангажиране отговорността на
жалбоподателя. В срок и в съответната форма са издадени актът за установяване
на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление. Правилно
и в пълнота е описано съответното нарушение, като не са налице пропуски по чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН, отнасящи се до задължителните реквизити на АУАН и НП. По
надлежния са и връчени на жалбоподателя.
Материалната компетентност на актосъставителя Р.С. произтича
от представената заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи, с която на основание чл. 189, ал. 1, вр. чл. 165, ал. 1 от ЗДвП, са
определени лицата, имащи право да съставят актове за установяване на
административни нарушения по ЗДвП.
Материалната компетентност на лицето, издало НП е установена
със същата заповед, като допълнително е посочено, че лицето Ралица Радева заема
длъжност началник група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР К..
Предвид
изложеното, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
18-0286-000637 от 26.09.2019 г., издадено от Началник група при РУ на МВР К., в
частта, в която на М.Т.С., ЕГН **********, на основание чл. 185 от ЗДвП, е
наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 20 /двадесет/ лева за извършено нарушение на чл. 157,
ал. 6 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0286-000637 от 26.09.2019 г., издадено от Началник група при РУ на МВР К., в
останалата част, с която на М.Т.С., ЕГН **********, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 /двадесет/
лева за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, както и на основание чл.
179, ал.3, т. 4 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба” в размер на 300 /триста/
лева за извършено нарушение на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП.
Решението може да се обжалва от
М.Т.С. и РУ на МВР К.пред Административен съд С.-област в
14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се
изпрати на жалбоподателя и въззиваемата страна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: