Р Е Ш Е Н И Е
№
/11.11.2022год., гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на 25.10.2022г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР ДИМИТРОВ
при участието на секретар МИЛЕНА УЗУНОВА, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №13874 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е за делба на недвижим имот във фаза по извършването й.
С
влязло в законна
сила на 29.04.2022 год. Решение №262645/19.10.2021год., постановено
по гр. д. № 13874 по описа
на ВРС за 2020год., потвърдено с Решение
№255/01.03.2022г. на ВОС по в.гр.д.№3022/2021г. е допуснато извършване
на делба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****- жилище с площ от
76,70 кв.м. състоящо
се от две
стаи, кухня, сервизно помещение и два балкона и прилежащи
части: изба №15 с площ 4,04 кв.м. и таван №15 с площ
9,53 кв.м., ведно с 1,5632%
ид.ч. от
общите части на сградата и от
правото но строеж върху държавно
дворно място, с административен адрес: гр. Варна, ул. „****" №7, вх.7, ет.6,
ап.35, при съседи, съгласно схема: на същия етаж
–****; под обекта - ****; над обекта - ***, между съсобствениците и при квоти в съсобствеността
за всеки от тях, както
следва:
- 1/2 ид.ч. - за А.Д.А., ЕГН:********** и Л.А.,
ЕГН:********** и
- 1/2 ид.ч. за К.Д.К., ЕГН:********** и Ж.С.К.,
ЕГН:**********, като съсобствеността между
страните е възникнала на основание Постановление
за възлагане на недвижим имот
от 31.01.2020г. по
изпълнително дело №****по описа на
ЧСИ ****с peг. №***, влязло
в сила на 24.04.2020г., на основание чл. 34,
ал.1 от ЗС.
Със
същото решение съдът осъжда К.Д.К.,
ЕГН:********** постоянен адрес:
***, настоящ адрес:*** и Ж.С.К.,
ЕГН:********** постоянен адрес:
*** да заплащат солидарно на А.Д.А., ЕГН:**********
и Л.А., ЕГН:**********, двамата с постоянен
адрес: *** сумата от по 200лв. /двеста
лева/ месечно, представляваща обезщетение за ползването на
недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****- жилище с площ от
76,70 кв.м. състоящо се
от две стаи,
кухня, сервизно помещение и два балкона и прилежащи части: изба №15 с площ 4,04 кв.м. и таван №15 с площ
9,53 кв.м., ведно с 1,5632%
ид.ч. от
общите части на сградата и от
правото но строеж върху държавно
дворно място, с административен адрес: гр. Варна, ул.„****" №7, вх.7, ет.6, ап.35, считано
от влизане в сила на решението
по допускане на делбата, до
окончателното извършване на делбата, на
основание чл.344, ал.2 ГПК.
І. ПО
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪСОБСТВЕНОСТТА
В проведеното по делото съдебно заседание на 25.10.2022г.
процесуалните представители на страните молят съдът да постанови допуснатият до
делба имот да бъде изнесен на публична продан.
По делото е
изслушано заключението на вещото лице Дмитричка К. по
допуснатата в производството съдебно-техническа експертиза. Съгласно
заключението, допуснатия до делба имот е реално неподеляем.
По отношение
способа за извършване на делбата:
Целта при извършване на делба е при възможност всеки съделител да получи дял в натура. Изборът на способ за
извършване на делбата зависи преди всичко от броя на допуснатите до делба имоти
и правата на страните, като се отчита характер, вид и стойност на допуснатите
до делба недвижими имоти и в частност дали броят на реалните дялове съответства
на броя на съделителите и доколко стойността на тези
дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.
В случая е
допуснат до делба един жилищен имот, който, както се посочи и по-горе в
изложението, е реално неподеляем. Съдът приема, че не
могат да се оформят дялове с оглед вида на делбения
имот и броя на съделителите.
При това положение единствено приложимият способ за
прекратяване на съсобствеността е изнасяне на имота на публична продан по реда
на чл. 348 ГПК, поради което следва да бъде уважено искането на процесуалните
представители на страните, като бъде постановено допуснатия до делба имот да
бъде изнесен на публична продан.
На основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК и съобразно квотите им в съсобствеността и
стойността на делбените имоти, съделителите
дължат държавна такса по сметка на ВРС, в полза на бюджета на съдебната власт,
както следва:
- 3308 лв. за А.Д.А. и Л.А..
- 3308,00 лв. за съделителите
К.Д.К.
и Ж.С.К..
ІІ. ПО ПРЕТЕНЦИИТЕ ПО СМЕТКИ
В срока по чл. 346 от ГПК, съдът е сезиран с
претенцията на съделителите А.Д.А. и Л.А. против съделителите К.Д.К. и Ж.С.К. с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за осъждане на
последните да заплащат солидарно на А.А. и Л.А. сумата от
по 200лв. /двеста лева/ месечно /или общо сумата от
3526 лева/, представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползването на съсобствения делбен имот,
съразмерно на притежаваните от него права в общността, вследствие едноличното
му ползване от съделителите К.Д.К. и Ж.С.К., в
периода от уведомяване на ответниците за отправеното
искане – 10.12.2020г., до датата на влизане на решението по допускане на
делбата в сила –
29.04.2022г.
Съделителите К.Д.К. и Ж.С.К. не изразяват становище по
претенцията и не я оспорват, както и не оспорват твърдението, че еднолично
ползват делбения имот.
В
исковата молба и уточнителните молби към нея, ищците А.Д.А. и Л.А. е обективирано
изявлението им, съобразно което отправят покана към ответниците
за заплащане на обезщетение за едноличното ползване на общия имот в размер на
200 лв. месечно, считано от получаване на препис на исковата молба. Последния е
получен от ответниците на 09.12.2020г., видно от
съобщение, приложено на л. 49 от делото.
От
текста на заключението на вещото лице по допуснатата СТЕ се установява, че
достъп до делбения имот й е бил предоставен от
ответника по делото, което индиректро потвърждава, че
именно ответниците ползват имота.
Така изложената фактическа установеност обуславя
следните правни изводи:
Обезщетението за ползване на съсобствен
имот има компенсаторна функция спрямо останалите съсобственици и е изискуемо от
деня на писменото му поискване. Едва след осъществяване на посочените
релевантни факти – еднолично ползване на имота от съсобственика, адресат на
волеизявлението на съсобственика - ищец, че желае да се ползва от правомощията
си на собственик, едноличното ползване на общата вещ може да се квалифицира
като неправомерно. Поради това и от този момент нататък ограничението, наложено
на другия съсобственик в упражняването на правото му на собственост, следва да
се компенсира.
Съгласно дадените с ТР № 7/2012г. на ВКС, ОСГК
разяснения, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко поведение
на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици да
ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и граждански
плодове. В конкретния случай ищецът А.Д.А., в режим на семейна имуществена
общност /СИО/ с ищцата Л.А., е придобил ½ ид.
части от собствеността на процесния имот, въз основа
на влязло в сила на 24.04.2020г. Постановление за възлагане на недвижим имот от
31.01.2020г. по изпълнително дело №***. по
описа на ЧСИ ****с peг. №***, като след това делбения
имот е продължил да се ползва еднолично от ответниците
К.Д.К.
и Ж.С.К..
Ищците А.Д.А.
и Л.А. са обективирали писмена
покана до съсобствениците, инкорпорирана в исковата молба и уточнителните
молби към нея и обективираща искането им за заплащане
на обезщетение за едноличното ползване на общия имот, достигнала до знанието на
ответниците на 09.12.2020г. По делото липсват данни
ползващият съсобственик в отговор на отправената му покана да е предоставил
ползването на общата вещ в съответствие с правата на съсобственика – ответник и
последният да е отказал предложеното му ползване /Решение № 676/13.01.2010г. по
гр.д. № 2179/2008г. ІІ ГО на ВКС/. Ето защо от момента на получаване на
поканата, ползващият съсобственик дължи на неползващия обезщетение за
ползването на неговата идеална част от общата вещ в размер на средномесечния пазарен наем. В случая, доколкото не бе направено
оспорване от страна на ищеца на размера на претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС,
съдът приема, че следва именно претендираната сума от
200лв. месечно да бъде определена като размер на месечно обезщетение.
При тези фактически и правни изводи съдебният състав
приема, че са налице материалноправните предпоставки
на претенцията по чл. 31, ал. 2 от ЗС, която с оглед установения й размер се
явява основателна. Ответниците К.Д.К. и Ж.С.К. следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на
ищците А.Д.А. и Л.А.
сумата от 3526 лв., представляваща обезщетение за периода от 10.12.2020г.,
до 29.04.2022г.
Претенцията на ищците за присъждане на разноски в общ
размер на 150 лева е основателна.
Принципно, в делбеното
производство страните следва да понесат разноските, съобразно дела си. Това са
разноските по делото, свързани със същинската делба, които в случая
са разноски за съдебна експертиза, за съдебни удостоверения във
връзка с делбата, данъчни оценки, преписи от делото, схема във връзка с
делбата, чиято стойност е заплатена от ищците, които в същото време желаят да
им бъде присадена единствено ½ от заплатения депозит са СТЕ, поради
което ответниците К.Д.К. и Ж.С.К. би следвало да понесат размер, съобразно дела си в
съсобствеността (1/2), но предвид изричното желание на ищците, следва да им
заплатят единствено сумата от 150лв.
На основание чл. 355, пр. ІІ от ГПК и чл. 1 от Тарифа
за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, ищците А.Д.А. и Л.А.
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ВСС държавна такса върху
предявените от тях искове по чл. 31, ал. 2 от ЗС в размер на 141,04 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДЕ ИЗНЕСЕНИ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК допуснатият до делба недвижим имот, както следва: Апартамент представляващ самостоятелен обект с идентификатор ****-
жилище с площ от 76,70 кв.м. състоящо се от две стаи, кухня, сервизно помещение
и два балкона и прилежащи части: изба №15 с площ 4,04 кв.м. и таван №15 с площ
9,53 кв.м., ведно с 1,5632% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото но строеж върху държавно дворно място, с административен
адрес: гр. Варна, ул. „****" №7, вх.7, ет.6, ап.35, при съседи, съгласно
схема: на същия етаж –***; под обекта
- ***; над обекта - ***, с пазарна стойност 165400 лв., при
начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата
сума от продажбата на тези имоти се разпредели между съделителите,
съобразно техните квоти, а именно:
- 1/2 ид.ч. - за А.Д.А., ЕГН:********** и Л.А., ЕГН:**********
и
- 1/2 ид.ч. за К.Д.К., ЕГН:********** и Ж.С.К., ЕГН:**********,
на основание чл.34 ЗС.
ОСЪЖДА на
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС К.Д.К., ЕГН:********** и Ж.С.К., ЕГН:********** да заплатят солидарно на А.Д.А., ЕГН:**********
и Л.А., ЕГН:**********, сумата от 3526 лв. /три
хиляди петстотин двадесет и шест лева/, представляваща
обезщетение за лишаване им от ползването на съсобствения
делбен имот, съразмерно на притежавания от тях дял в
общността, вследствие едноличното му ползване от съсобствениците К.Д.К. и Ж.С.К.,
за периода от получаване на поканата на 10.12.2020г., до датата на първото
съдебно заседание по извършване на делбата - 29.04.2022г.
ОСЪЖДА К.Д.К.,
ЕГН:********** и Ж.С.К., ЕГН:********** да
заплатят солидарно на А.Д.А., ЕГН:********** и Л.А., ЕГН:**********, сумата от 150
лв. /сто и петдесет лева/, представляваща
съответна на стойността на дела му част от разноските по делото, свързани с
ликвидирането на съсобствеността върху процесните
имоти, предмет на делбата.
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН:********** и Л.А., ЕГН:**********, да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на Варненски районен съд сумата 3308лв./три
хиляда триста и осем лева/, представляваща
държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК, както и сумата от 141,04 лева /сто четиридесет и един лева и 04 стотинки/,
представляваща дължима държавна такса по предявените от него искове с правно
основание чл. 31, ал. 2 от ЗС.
ОСЪЖДА К.Д.К., ЕГН:********** и Ж.С.К., ЕГН:********** да заплатят солидарно в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Варненски районен съд сумата
3308лв./три хиляда триста и осем лева/,
представляваща
държавна такса по иска за делба,на основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл. 8, пр. първо
от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено, на основание чл. 259, ал. 1
от ГПК.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: