Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 8.07.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в
публичното съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при
секретаря Анелия Груева, разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6263 по описа за 2016г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал. КЗ (отм.)
Ищецът твърди в ИМ,че като пешеходец е
претърпял травма в резултат настъпилото на 11.06.2014 г. ПТП в гр. Годеч на ул.
„Акад. Игнат Емануилов”,поради виновното поведение на водача на л.а. „Опел“
модел „Астра“,застрахован при ответника. Получил счупване на палеца на левия крак и за понесените неимуществени вреди
предявява застрахователно обезщетение в размер на исковата претенция. За
вредите от забавеното изпълнение на задължението да получи застрахователно
обезщетение счита, че го легитимира като кредитор по вземане за заплащане на
законна лихва върху претендираната главница.Претендира разноски.
В законовия
срок в отговора на ИМ ответникът оспорва иска по основание и размер. Не
оспорва, че е застраховател по задължителната застраховка „ГО”. Оспорва
вредите, техния размер, причинно – следствената връзка, наличието на деликтно
поведение от водача на лекия автомобил - С.Й.Й..Твърди съпричиняване,
изразяващо се в неспазване на правилата за пресичане на пътното платно.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Ответникът не
оспорва, че е застраховател по задължителната застраховка „Гражданка
отговорност“, сключена за л.а. „Опел Астра“ с рег. № *********, съгласно
застрахователна полица № 22113003014391, със срок на валидност от 30.12.2013 г.
до 29.12.2014 г.
От
събраните по делото доказателства (констативния протокол за посетено на място
ПТП; показанията на свидетелите К., и Й., заключението на САТЕ, както и
обясненията на в.л. П.), се установява, че на 11.06.2014 г. около 08:00 часа в
гр. Годеч на ул. „Акад. Игнат Емануилов” е настъпило ПТП, при което е нанесена
телесна повреда на ищеца. Лекият автомобил„Опел“ модел “Астра“ с рег. № *********
с водач С.Й.Й. реализира произшествието, като преминава с предна дясна гума
през ходилото на левия крак на ищеца. Местопроизшествието е в участък с
надлъжен наклон на пътя. Автомобилът се е движил напред с бавна скорост (около
10 км/ч), тъй като от двата края на пътя е имало сергии. Пострадалият се е
движил пред автомобила. Не може еднозначно да се определи дали ищецът се е
обърнал настрани или е излизал от палатка за да се окаже кракът му пред гумата,
тъй като липсват конкретни доказателства по делото, но в.л.П. е категорично, че
кракът на пострадалия е попаднал перпендикулярно пред гумата.
От
заключението на СМЕ, изготвена от д-р В., се установява, че вследствие на
претърпяното ПТП ищецът получава травма на лявото ходило, изразяваща се в
счупване на основата на проксималната фаланга на първи пръст. След
произшествието в УМБАЛСМ „Пирогов”, му е бил поставен гипсов ботуш, който
ищецът носил 30 дни, затруднявало пострадалия да изпълнява обикновените си
битови задължения. През този период се придвижвал с патерици. След свалянето на
гипсовия ботуш е била проведена рехабилитация на лявата глезенна става. В.л.посочва,че механизмът на счупването е при силен натиск и
удар от горната част на ходилото в
случая може да стане при преминаване гумата на автомобила само през първия
пръст с оглед описаното ПТП или при насрещен удар в областта на палеца на
лявото ходило,която може да се получи в случай на ритник. Ищецът е изпитвал
болки и страдания в продължение на около 2 месеца, като през първите 10 дни
болките са с по-интензивен характер. След този период състоянието на
пострадалия се стабилизира.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По иска по чл. 226 КЗ (отм.):
Съгласно разпоредбата на чл. 226,
ал. 1 КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди
пряко от застрахователя. За да възникне субективното право по чл. 226, ал. 1 КЗ
(отм.) е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност” между делинквента и застрахователя и на
деликт с всичките кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав:
деяние (действие или бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.
Съдът установи, че процесното ПТП
е настъпило по вина на водача, застрахован при ответника. Установено е също, че
вследствие на ПТП на ищеца са причинени травматични увреждания, от които той е
търпял болки и страдания. Ето защо са налице посочените по-горе елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане, както и валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „ГО” между деликвента и ответника (ЗК „Л.И.“ АД) към момента на непозволеното увреждане. Поради това ответникът дължи
на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) във вр. с чл. 45 ЗЗД репариране на
действително причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от
ПТП.
Относно
размерът, съдът съобрази указанията, дадени с ППВС № 4/68г. и с ППВС №
17/63г. и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора. Общата продължителност на лечебния и възстановителен период е 2
месеца, затруднените движения на ищеца за период от 2 месеца, пълното
възстановяване без остатъчни последици; възрастта му към датата на ПТП – 16 г.;
както и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент и практиката на съдилищата.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на ищеца, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 8 000 лева.
По възраженията за съпричиняване:
Възраженията за съпричиняване на
вредоносния резултат, касаят движение на пострадалия по пътя по посока на
движението, а не срещу него, както и внезапната промяна на положението, в което
се е намирал.
Приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от
наличието на категорично доказани в процеса действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки за настъпване на
увреждането. При предявен пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) и с оглед
разпределението на тежестта на доказване в процеса, ответникът следва да докаже
при условие на пълно главно доказване приноса на пострадалия за настъпване на
резултата и не би могло този принос да се отчита от съда въз основа на
предположения.
Съдът установи, че ищеца се е
движел по посока на движението на автомобила, пред него, като не е съобразил
поведението си и внезапно е променил положението,
в което се е намирал, независимо дали се е обърнал настрани или е излизал от
палатка. И в двата случая кракът му се е
оказал пред гумата. Поради това водачът не е могъл да спре навреме и е реализирал удар с
пешеходеца. Ето защо съдът приема, че увреденият обективно с поведението си е
допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
При преценката на това какъв е
конкретният принос на делинквента и пострадалия за осъществяване на деликта,
съдът съобрази поведението на всяка една от страните. Водачът е карал бавно предвид сергиите от страни на пътя,а
ищецът се обърнал да погледне колата
пред която се е движел, без да се отдръпне встрани както е сторил св. МЛАДЕНОВ,
който също се е движил пред колата. Предвид гореизложеното, съдът преценява
и определя 30% съпричиняване от страна
на пострадалия.
По
изложените съображения искът е доказан по основание до размера от 5 600 лева, до който следва да се
уважи, ведно със законната лихва, считано от 11.06.2014 г. до окончателното й
изплащане. За разликата над сумата от 5 600 лева до размера от 30 000
лева искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските.
С
оглед изхода на настоящото дело право на разноски имат и двете страни.
Ищецът
е освободен от задължение да внесе ДТ.Той доказва направата на разноски за
призоваване на свидетел в размер на 50,00 лева, от които съразмерно на
уважената част от исковете следва да му се присъдят 9.33 лева(5 600/30 000 х 50)
Адв.
Я.Д. от САК има право на адвокатско възнаграждение с оглед цената на заведения
иск за осъщественото безплатно процесуално представителство на ищеца по реда на
чл. 38, ал.2 от ЗА в размер на 1 430 лева, от които съразмерно на уважената
част от иска ответникът следва да заплати 266,93
лева(5 600/30 000 х 1 430)
Ответникът
е направил разноски в размер на 200 лева
(150 лв. за САТЕ и 50 лв. за свидетел) и съразмерна отхвърлената част на иска
има право на 45.90 лева
(5 600/24 400 х 200) и на юриск.възнаграждение на осн. чл. 78 ал.8 ГПК
което съдът определя на 150 лева.Общо
ищецът следва да заплати на ответника 195.90
лева.
Ответникът
следва да се осъди да заплати в полза на бюджета на Софийски градски съд
разноски за СМЕ и САТЕ – 450 лева и
ДТ – 224 лева съразмерно на уважената част от иска или общо 674 лева на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.
При
тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на Т.Р.М., ЕГН **********, със
съдебен адрес: *** на основание чл. 226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 5 600,00
лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, настъпило на 11.06.2014 г. ведно
със законната лихва върху сумата
от 11.06.2014 г. до окончателното й изплащане, и разноски - 9.33 лева съобразно уважената част от
иска КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата над сумата от 5 600 лева до
сумата от 30 000 лева.
ОСЪЖДА
Т.Р.М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: *** да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *********, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 195.90
лева – разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК ********* да
заплати на адвокат Я.Д. от САК на
основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 266,93
лева – адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство на ищеца, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“
АД, ЕИК ********* да заплати по
сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата
от 674 лева – ДТ и разноски
съразмерно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването на преписа на страните.
СЪДИЯ: