№ 196
гр. Варна, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Христина В. Тодорова Колева
при участието на секретаря Цветелина Пл. Илиева
като разгледа докладваното от Христина В. Тодорова Колева Гражданско
дело № 20213110105980 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Г.Б. К.П.., ЕГН
**********, адрес гр. ***, съдебен адрес: гр. ***, чрез адвокат Р.Д. – ВАК
срещу Д.З. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, иск с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане ответното дружество да
заплати сумата в размер на 4732 лева /четири хиляди седемстотин тридесет
и два лева/, представляващи претърпени от ищеца имуществени вреди в
резултат от настъпилото на 23.04.2018г. застрахователно събитие с лек
автомобил Хюндай Туксон, рег. № ***.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: на 02.08.2017г. между него и ответника възникнало
застрахователно правоотношение, обективирано в застрахователна полица №
***. Предмет на договора бил лек автомобил, собственост на ищеца, марка
Хюндай Туксон, рег. № ***, застрахован със застраховка „Каско”, клауза
Пълно каско. На 23.04.2018г. около 21:30 часа установил увреждания по
паркирания в гр. *** автомобил – предна броня, десен фар, декоративна
решетка и десен халоген. Уведомил ответника за настъпилото
застрахователно събитие, като била заведена щета № ***/25.04.2017г..
Застрахователят не му изплатил обезщетение. Твърди, че за отстраняване на
щетите била заплатена сумата в размер на 4732 лв.. Ето защо, претендира от
ответното дружество застрахователно обезщетение в действителния размер на
причинените вреди по автомобила.
В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, обективиращ съображенията му за
оспорване на така предявения иск по основание и размер. Не оспорва
наличието на застрахователно правоотношение между него и ищеца по
сключен застрахователен договор „Каско”, клауза Пълно каско за процесния
автомобил, обективиран в полица № ***/02.08.2017г.. Счита претенцията за
1
погасена по давност. Оспорва наведените в исковата молба фактически
твърдения досежно механизма на настъпване на произшествието. Оспорва и
твърдяната причинно-следствена връзка между описания механизъм и всички
твърдяни за настъпили вреди по МПС. Счита за завишен претендирания
размер на твърдяните вреди. Твърди, че към датата на събитието, предната
броня е била увредена, като е заведена преписка № ***/06.02.2018г., поради
което претенцията за възстановяване на предна броня следва да бъде
намалена. В условията на евентуалност навежда доводи, че размерът на
обезщетението следва да бъде съобразен с договорения между страните в т.
58.1 от ОУ допълнителен лимит на отговорност. Съгласно цитираната клауза
от ОУ общият размер на изплатените обезщетения за събития, доказвани
изключително с декларация и без документи, издадени от компетентните
държавни органи, удостоверяващи настъпването на застрахователното
събитие или без Двустранен констативен протокол /ДКП/ за ПТП, съставен
съгласно изискванията на приложимото право, по застрахователната полица,
не можел да надхвърля 15% от застрахователната сума или в настоящия
случай – 4000 лв.. В този смисъл счита предявения иск за неоснователен и
моли за постановяване на решение, с което същият бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че към
23.04.2018г. по отношение на лек автомобил марка Хюндай Туксон, рег. №
*** е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Каско”, клауза
Пълно каско при ответника, обективиран в полица № ***/02.08.2017г..
От застрахователна полица № ***/02.08.2017г. е видно, че
действителната стойност /застрахователната сума/ на застрахованото МПС е
40 000 лева, при застрахователна премия 1909.44 лева.
Не е спорно, че застрахователната премия е заплатена.
Не е спорно, че ищецът е собственик на автомобила.
Ищецът е уведомил застрахователя за настъпилите щети по автомобила,
като ответникът е съставил Опис - заключение №***/25.04.2018г. за
причинени увреждания по автомобила.
Представени са фактура № 160/30.08.2018г. на стойност 3370 лева и
фактура № 161/11.09.2018г. на стойност 1362 лева, с доставчик Роуд
асистънс ЕООД и получател Г.Б. Кендалова, за нови части и труд по щета ***
на л.а. Хюндай Туксон, рег. № ***.
От ответника са представени Опис - заключение №***/06.02.2018г. за
описани предходни щети по автомобила и Общи условия за застраховка на
Каско на МПС, действащи към момента на настъпване на застрахователното
събитие.
От заключението по допуснатата САТЕ се установява, че на 23.04.2018
г. участник II с лек автомобил „Хюндай Туксон" с peг. № ***, собственост на
Г. Б. К., е паркирал своя автомобил в гр. ***. Около 21:30 часа, отивайки до
автомобила, е установил увреждания по същия от неизвестен извършител, в
предна дясна страна на автомобила. За събитието е уведомен застрахователят
и след оглед от негов представител е съставен Опис-заключение по щета №
2
***. При съпоставяне уврежданията на лек автомобил „Хюндай Туксон" с peг.
№ *** (описани от застрахователя в предна дясна част на автомобила и
видими на предоставения снимков материал), вещото лице счита, че реалният
и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е: пряк
контакт между превозното средство и обект, движещ се в близост до него.
Към момента на събитието 23.04.2018 г. автомобилът е бил на възраст около 1
година. Към 2018 г. нужните резервни части са се предлагали само като
оригинални такива и все още не е било налице предлагане на резервни части
от алтернативен производител. Общата стойност на щетите е в размер на 5
124.14 лв.. Уврежданията, които са установени по автомобила при
извършения оглед от представител на застрахователя са в предна дясна част
на автомобила в зоната на удара и са вследствие на съприкосновение с твърд
предмет. При съпоставяне на механизма на произшествието и установените
увреждания става ясно, че е налице причинно-следствена връзка между
процесното събитие и настъпилите вреди за лек автомобил „Хюндай Туксон"
с peг. № *** и е възможно същите да са причинени по степен и вид от
настъпилото ПТП. Уврежданията по автомобила са в предна част, в една и
съща област и са по външни на автомобила детайли. Възможно е процесиите
увреждания да настъпят в съвкупност при едно събитие. Възможно е
уврежданията по автомобила да настъпят докато същият е в покой.
Разпитаният в полза на ищеца свидетел установява механизма на
настъпване на събитието.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за
поправка на МПС, съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече с
оглед възрастта на автомобила, тъй като независимо от амортизацията на
частите към момента на настъпване на произшествието, собственикът на
автомобила не може да бъде задължен да го ремонтира със също толкова
амортизирани и овехтели части.
В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС - Решение
№155/05.12.2016г. по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че
не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който
е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява
застрахователно покритие за поетия застрахователен риск.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът съобразява
разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ, според която обезщетението следва да е
равно на действително претърпяните вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност, каквато хипотеза не е налице.
Това е така, защото принципът на пълната обезвреда, действащ и по
отношение на застрахователя, чиято отговорност е реципрочна на тази на
делинквента, изисква обезщетението да се определи в размер на
действителната стойност на увреденото имущество. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна, цената за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качество. Това е определението на
понятията дадено и в разпоредбата на чл. 402 КЗ - възстановителна
застрахователна стойност е стойността за възстановяване на имуществото с
3
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Иначе
казано, ще се дължи пазарната стойност на увреденото имущество, тъй като
това е стойността, срещу която може да се купи друго такова, със същото
качество. В този смисъл е и константната задължителна практика на ВКС по
чл. 290 ГПК, която макар и формирана при действието на КЗ /отм/ е
приложима, тъй като принципът на обезвредата възприет от отменения закон
е възпроизведен и в новия закон /пр. решение № 235/27.12.2013г. по т. д. №
1586/2013г. на ВКС, II ТО, решение № 209/30.01.2012г. на ВКС по т. д. №
1069/2010г., II ТО, определение № 156/27.03.2015г. по т. д. № 1667/2014г. на
ВКС, II т. о. и други/.
Застрахователят се позовава на договорната свобода и постигнатите
между страните уговорки за начина на определяне на обезщетението
съобразно Общите условия към договора за имуществено застраховане.
Съдът счете за неоснователно по същество възражението за приоритет
на ОУ на застрахователя пред нормите на КЗ.
При съдебно решаване на спора, съдът следва да се съобрази с нормата
на чл.400, ал.2 КЗ, съгласно която размерът на дължимото обезщетение при
частична увреда, представлява възстановителната му стойност като цена на
всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, които са необходими за
възстановяване на това имущество във вида преди увредата, без прилагане на
обезценка /в тази насока Решение № 57/07.07.2016 г. по т. д. № 3751/2014 г.
на ВКС, първо т. о/.
Ищецът е представил доказателства /фактури/ за извършени от него
разходи за отстраняване щетите по автомобила, които възлизат на сумата в
общ размер на 4732 лева. Съобразно заключението на вещото лице, към
момента на събитието 23.04.2018 г. автомобилът е бил на възраст около 1
година. Към 2018г. нужните резервни части са се предлагали само като
оригинални такива и все още не е било налице предлагане на резервни части
от алтернативен производител. Общата стойност на щетите е в размер на 5
124.14 лв..
От събраните гласни доказателства и заключението на вещото лице се
установи механизмът на събитието, който съответства на заявения от ищеца.
Безспорно клаузите на КЗ имат приоритет пред клаузите на ОУ въпреки
зачитане на договорната свобода между страните при сключване на
имуществената застраховка. Цитираната от застрахователя клауза от Раздел X
„Застрахователно обезщетение” от ОУ, противоречи на закона, а и на
утвърдената практика при приложение на нормата на чл.400 КЗ.
Определеното по този начин обезщетение във всички случаи би се
различавало от действителната пазарна цена на щетата в ущърб на
потребителя. Поради това съдът намира, че договорът поражда за
застрахователя задължение при настъпване на застрахователно събитие да
изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди,
чиято стойност се определя от разпоредбата на чл.386 КЗ. При съдебно
предявена претенция, съдът е обвързан при определяне размер на
обезщетението от императивните правни норми на КЗ Решение по в.т.д. №
374 по описа за 2019г. на ВОС; Решение по в.т.д.№829/2020г. на ВОС и др./.
Не е спорно, че застрахователят не е изплатил обезщетение.
Релевирано е в отговора възражение за липса на причинно-следствена
4
връзка между уврежданията, за които се претендира обезщетение и твърдяния
механизъм за настъпване. Видно от заключението, прието от съда и
неоспорено от страните, вещото лице е установило причинно-следствена
връзка относно уврежданията по автомобил.
Възраженията на ответника за заварени при завеждане на щетата вреди
по автомобила от предходно увреждане /предна броня/, не се установяват
посредством допустимите доказателствени средства. Не е установен въпросът
дали заварените увреждания съвпадат /се дублират/ с процесните, а и от СТЕ
се установяват вреди в по-значителна степен. Въпреки възможността да бъдат
поставени въпроси на СТЕ, такива не са формулирани от ответника, чиято е
доказателствената тежест, поради което и възражението му съдът намира, че е
останало недоказано.
В случай, че бъдат представени доказателства за извършен в
специализиран сервиз ремонт за поправяне на увреденото имущество, се
дължи обезщетение в размер на направените за ремонта средства при
условие, че същите не надхвърлят уговорената застрахователна сума и
съответстват на реалната възстановителна стойност. При липсата на
доказателства за реален разход се възприема правилото за определяне на
размера съобразно заключението на вещото лице.
Принципът на пълна обезвреда изисква обезщетението да е в размер на
разходите, които са необходими за възстановяване на увреденото имущество
в състояние преди увреждането, като отговорността е лимитирана от
застрахователната сума. При установяване на предпоставките за ангажиране
отговорността на застрахователя се дължи обезщетение в размер на
действителната стойност на увреденото имущество, включващо всички
разходи, необходими за ремонт на увредените части, вкл. нови части и труд.
Съобразно заключението на вещото лице, необходимата стойност за
отремонтирането на щетите възлиза на 5 124.14 лв. по средни пазарни цени
към датата на събитието. Претенцията на ищеца е в размер на 4732 лева,
съответна на представените доказателства за извършени разходи за
отстраняване щетите по автомобила.
Неоснователно е възражението на ответника за изтекла погасителна
давност. Съобразно чл.378, ал.1 КЗ правата по застрахователния договор се
погасяват с тригодишна давност, считано от датата на настъпване на
застрахователното събитие /23.04.2018г./, а исковата молба е подадена в съда
на 23.04.2021г..
Предвид установения размер на претърпените щети, съдът намира, че
предявеният иск следва да бъде уважен.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските
извършени от ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото
е уважен иска. Реализираните разноски са в общ размер на 189.28 лева –
заплатена държавна такса.
На основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде определено
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в
производството, което съдът определя на 561.24 лева /чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
*** да заплати на Г.Б. К.П.., ЕГН **********, адрес гр. ***, сумата в размер
на 4732 лева /четири хиляди седемстотин тридесет и два лева/,
представляваща претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат от
настъпилото на 23.04.2018г. застрахователно събитие с лек автомобил
Хюндай Туксон, рег. № ***, на основание 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
*** да заплати на Г.Б. К.П.., ЕГН **********, адрес гр. *** сумата 189.28
лева, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.З. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
*** да заплати на адвокат Р.Д. Д., ЕГН: **********, адрес на кантора: гр.
***, сумата от 561.24 лева, представляваща дължимо възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат, определено на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6