О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …. 05.03.2021г. гр. Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На пети март 2021г.
в закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИНА ПЕНЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Пенева гр. д. № 2849
по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът,
след като констатира, че предявените искове са допустими и исковата молба е
редовна и след осъществяване на процедурата и изтичане на срока по чл.131 ГПК,
на основание чл.140, ал.1 и ал.3 ГПК, намира:
Делото
следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание, като бъде изготвен и съобщен на
страните проекта за доклад по същото.
Следва да бъдат
приети като допустими, относими и необходими писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
документи.
За изясняване на делото от
фактическа страна следва да бъде допусната исканата от ищеца ССЕ със задачи,
посочени в исковата молба.
Следва страните да бъдат насочени
към доброволно уреждане на спора.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА ДЕЛОТО в
открито съдебно заседание на 18.03.2021г., от 14:30 часа, за която дата да се призоват
страните и вещото лице.
СЪОБЩАВА на
страните ПРОЕКТА си за ДОКЛАД, както следва:
Предявен е иск с правна
квалификация чл.61 ЗДСл
Ищецът С.Т.С. твърди в исковата си молба, че през
месец януари 2010г. бил назначен на работа в Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“.
На 20.03.2012г. бил отстранен от работа по реда на чл.
100, ал. 3 от ЗДСл, като с решение № 5692 от 25.04.2014г., постановено по адм.
д. № 10361/2013г. по описа на ВАС, с което било потвърдено решението
3684/30.05.2013г, постановено по адм. д. № 14590/2012г. на АССГ била отменена
заповед № 124/16.03.2012г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” (ИААА), като незаконосъобразна.
На 06.12.2013г. било прекратено служебното му
правоотношение, като с решение № 13262 от 08.12.2015г. постановено по административно
дело № 136/2015г. по описа на ВАС, било признато за незаконно уволнението му
със заповед № 1056/06.12.2013 г. на изпълнителния директор на ИААА.
На 18.02.2016г. бил отстранен от работа по реда на чл.
100, ал. 3 от ЗДСл, като с решение № 110 от 13.07.2016 г., постановено по адм.
д. № 76/2013г. по описа на Административен съд Сливен била отменена заповед №
99/15.02.2016г. на изпълнителния директор на ИААА, като незаконосъобразна.
На базата на изложеното в периода от 20.03.2012г. до
26.09.2017г. (датата на уволнението му от ООАА
стара Загора към ИААА) нямал
прекъсване на служебното правоотношение, съответно на служебния стаж, като за
времето, през което бил незаконно отстранен от работа, съответно уволнен и не
бил работил при друг работодател (орган по назначението) имал право на обезщетение
в размер на 2050 лева за неползван платен годишен отпуск за 82 работни дни.
На основание чл. 15, ал. 2 от ЗНА, с решение от
25.06.2020г. по преюдициално запитване по съединени дела С 762/18 и С 37/19 на
съда в Люксенбург срещу практиката на ВКС, че в периода от време от датата на
прекратяване на трудовото (служебното) правоотношение до отмяната на
уволнението с влязло в сила съдебно решение и възстановяването на незаконно
уволнен работник на предишната работа, за времето през което не престирал
реално труд по трудовото правоотношение, му се дължало обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск на основание член 224, алинея 1 от Кодекса на
труда, съответно чл. 61, ал. 2 от ЗДСл, съгласно член 7, параграф 2 от
Директива 2003/88 ЕС.
По изложените съображения бил налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск за изплащане на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за периодите, в които бил незаконно уволнен и не престарал друг
при друг работодател, а именно:
За периода от 20.03.2012г. до 08.10.2014г. - 69 дни;
За периода от 18.02.2016г. до 09.08.2016г. - 13 дни;
Последното получено от него брутно възнаграждение било
в размер на 500 лева, като средно дневното към месец септември 2017г. (датата
на уволнението му) възлизало на 25 лева или за 82 дни обезщетението било в
размер на 2050 лева.
Моли съда да постанови решение по силата, на което да
осъди Изпълнителна агенция „Автомобилна администлация” гр. София, ул. Ген.
Гурко № 5, ЕИК ********* да му заплати сумата в размер на 2050 лева,
представляваща, обезщетение за неползван платен годишен отпуск, към момента на
прекратяване на служебното правоотношение, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Моли съда на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК да бъде
допуснато предварително изпълнение на съдебното решение.
Моли съда да му бъдат присъдени направените по делото
разноски.
По отношение на подсъдността, твърди, че била
приложима разпоредбата на чл. 114 от ГПК, като последната му месторабота била в
Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора.
В срока по чл.131 ГПК ответникът ИА „Автомобилна администрация” - София е подал отговор, с който твърди, че в
исковата молба било посочено, че поради няколкократно отстраняване и
прекратяване на служебното правоотношение на С.Т.С. с Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“, агенцията му дължала обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за целия период от 20.03.2012 г. до 26.09.2017 г.
Съображенията
на ответника били, че претендиралото обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск от С.Т.С. за периода от Заповед № 124/16.03.2012г. за отстраняване,
връчена на 20.03.2012г. до Заповед № 77/21.01.2016г. за допускането до работа
на С.Т.С., която влиза в сила считано от 18.12.2015г. било неоснователно,
поради обстоятелството, че била изтекла давността на посоченото в исковата
молба вземане, съгласно разпоредбата на чл.111, буква „а“ от Закона за
задълженията и договорите.
След
последващото му отстраняване със Заповед № 99/15.02.2016г. и отмяната на
посочения акт по съдебен С.С. бил допуснат отново до работа със Заповед №
352/09.08.2016г. След завръщането му на работа С.С. използвал почти целия си
платен годишен отпуск за 2016г. видно от заповед и с № 2649/29.09.2016г.,
2853/19.10.2016г., 2854/19.10.2016г. и заповед № 3054/08.11.2016г.
За
останалите му дни платен годишен отпуск от 2016г. С.С. бил подал заявление с peг. №
11-01-8722/174/29.12.2016г. на основание чл. 59, ал. 2 от Закона за държавния
служител, като бил прехвърлил 10 дни, които да използва през 2017г.
През
2017г. С.С. използвал прехвърлените със заявление с peг. № 11-01-8722/174/29.12.2016г. дни, което било видно от
следните заповеди: заповед № 37/04.01.2017г., заповед № 304/06.02.2017г.,
заповед № 303/06.02.2017г. и заповед № 688/23.03.2017г.
След
приключването на платеният годишен отпуск от 2016г. С.С. използвал полагащия му
се платен годишен отпуск видно от заповеди: заповед № 1110/03.05.2017г.,
заповед № 832/07.04.2017г., заповед № 1476/01.06.2017г. и заповед №
2216/02.08.2017г. Останалите неизползвани шест дни платен годишен отпуск за
2017г. му били изплатени по надлежния ред при прекратяване на правоотношението му
със заповед № 877/26.09.2017г.
Относно
поисканото предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс, ответника счита, че искането било неоснователно. Съгласно
посочената норма предварително изпълнение на съдебно решение можело да се
допусне от съда, при наличие на предпоставките, визирани в закона, а в чл. 242,
ал. 2 от ГПК било посочено, че съдът постановявал предварително изпълнение на
решението, когато присъжда издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа.
Тъй
като в случая, се касаело за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
а не за изчерпателно посочените хипотези, искането било неоснователно.
Предвид
изложените съображения, счита исковата молбата на С.Т.С. за неоснователна и
недоказана.
Оспорва
изцяло предявения от С.Т.С. иск срещу Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“.
Моли
съда предвид събраните по делото доказателства да отхвърли изцяло предявения
иск на С.Т.С. като неоснователен и недоказан.
Моли
съда също така, в зависимост от изхода на спора да им бъдат присъдени
юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен съгласно Наредба № 1 от 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест, както следва: ищеца следва да докаже
основанието на претендираното обезщетение и размера му-съществувало валидно
служебно правоотношение, прекратяването
му, правото на отпуск-платен годишен, който да не е използван, в размер на
колко дни за коя година.
Ответника следва да докаже своите своите
възражения /правопогасяващи, правоизключващи и правоунищожаващи/.
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото приложените към исковата молба и отговора заверени
копия на: Заповед № 877/26.09.2017г.; Заповед № 2649/29.09.2016г.; Справка от
персоналния регистър на НОИ - 16 страници; Решение от 25.06.2020г. на съда в
Люксенбург; Заповед № 352/09.08.2016г.; Заповед № 99/15.02.2016г.; Заповед №
77/21.01.2016г.; Заповед № 1056/06.12.2013г.; Заповед № 124/16.03.2012г.;
Заповед № 2649/29.09.2016г.; Заповед № 2853/19.10.2016г.; Заповед №
2854/19.10.2016г.; Заповед № 3054/08.11.2016г.; Заповед № 37/04.01.2017г.; Заявление
с peг. №
11-01-8722/174/29.12.2016г.; Заповед № 303/06.02.2017г.; Заповед № 304/06.02.2017г.;
Заповед № 688/23.03.2017г.; Заповед № 832/07.04.2017г.; Заповед №
1110/03.05.2017г.; Заповед № 1476/01.06.2017г; .Заповед № 2216/02.08.2017г.; Заявление
с peг. № РД -
34-2670/18.10.2017г.; Заявление с рег. № РД-34-2684/19.10.2019г.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, със задачи, подробно посочени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за
вещо лице Веселина Недялкова, при депозит от 100 лева, платими от
ищеца, в 3 - дневен срок от връчване на определението.
НАПЪТВА страните към медиация или друг
способ за доброволно уреждане на спора. РАЗЯСНЯВА
им, че в случай на постигане на съдебна спогодба, дължимата държавна
такса е на половина, делото се прекратява, а постигнатата спогодба има сила на
съдебно решение, не подлежи на обжалване и съставлява изпълнително основание за
присъдените с нея суми.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА
ИЩЕЦА препис от отговора на ответника, ведно
с приложенията към него, като му се укаже, че може да изрази становище и да
ангажира доказателства във връзка с отговора в първото по делото съдебно
заседание.
На основание
чл.146, във връзка с чл.140, ал. 3 от ГПК на СТРАНИТЕ ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване
на делото, ведно с проекто-доклада, като им указва, че могат да вземат
становище по него и дадените със същия указания, най – късно в първото по
делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: