Р Е Ш Е Н И Е

 

     №…….../……..02.2019 г.

гр. Варна

 

 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на първи февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                                                                  СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

        

при секретаря Мария Манолова,

като разгледа докладваното от съдията Колева

търговско дело № 1282 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният иск е с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, към който обективно и кумулативно е съединен и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.

 

По изложените в исковата молба обстоятелства, С.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, е поискал да бъде осъдено „ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано заедно от С.С.П. и К. Д. К.ов, да му заплати сумата от 25100 лв. /двадесет и пет хиляди и сто лева/, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – психически болки и страдания, вследствие на смъртта на брат му М.М.А., настъпила на 24.09.2013 г., в резултат на настъпило на 24.09.2013 г. ПТП, виновно причинено от В.С.М., водач на т.а. „Мерцедес“, модел ***, с рег. № *****, застрахован по риска „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника със застрахователна полица № *******, вА.дна до 19.12.2013 г., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, вр. § 22 от ПЗР на КЗ /2016 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.09.2013 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Отправено е и искане за присъждане на съдебно-деловодните разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

В исковата молба ищецът С.Д.А. излага, че е брат на М.М.А., който е починал, вследствие на ПТП, реА.зирано на 24.09.2013 г. Сочи, че на 24.09.2013 г., около 07.00 часа, на магистрала „Хемус" в посока от гр. Шумен към гр. Варна, при управление на МПС - т.а. „Мерцедес", модел ***, с per. № *****, водачът В.С.М., нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М.М.А., ЕГН **********.

Твърди, че с влязла в законна сила присъда № 23/25.02.2015 г. по НОХД № 1426/2014 г. по описа на Варненски окръжен съд, М. бил признат за виновен в това, че: „На 24.09.2013 г., на магистрала „Хемус" в посока от гр. Шумен към гр. Варна, при управление на МПС - т.а. „Мерцедес", модел ***, с рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „ Водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват" и по непредпазливост причинил смъртта на М.М.А., ЕГН **********“, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г на М. е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

Излага, че видно от събраните доказателства в хода на горепосоченото наказателно производство, причина за смъртта на М. А. е тежка, несъвместима с живота травма на ниво на основа на черепа - първи шиен прешлен с прекъсване на ниво на продълговат - гръбначен мозък. Облагоприятстващо значение за бързото настъпване на смъртния изход е имала и тежката коремна травма - разкъсване на черния дроб, слезка и бъбреци, пълното разкъсване на гръбначния стълб на ниво 12 гръден - 1 поясен прешлен. Описаните травматични увреждания са в резултат от удари с или върху твърди, тъпи предмети, реА.зирани със значителна сила в областта на главата, гръдния кош, пояса, таза и долните крайници в посока отзад напред с последващо падане и удар в подлежащата настилка. НА.це е причинна връзка между травматичните увреждания и настъпилата смърт.

Сочи, че причина за възникване на пътния инцидент било неоказване от страна на водача на непрекъснат контрол над управлението на товарния автомобил, в следствие на което той излязъл вдясно от пътното платно и ударил движещия се в същата посока, на около един метър вляво от дясната граница на пътното платно А.. Не са съществувА. пречки от техническо естество, които да попречат на водача на т.а. „Мерцедес", модел ***, с per. № *****, да забележи нА.чието на пешеходец вдясно от дясната граница на пътното платно, от разстояние, което е не по-малко от разстоянието, което му е необходимо да спре от момента на възприемане на опасността до момента на окончателното си спиране - т.нар. „опасна зона" и чрез контрол на органите за управление на автомобила да не допуска пешеходеца да се окаже в коридора му за движение, както и да спре управляваното от него МПС и да избегне настъпването на смъртта.

Твърди, че към момента на възникване на деликта /24.09.2013 г./ за т.а. „Мерцедес", модел ***, с per. № ***** е нА.це вА.дно сключена застраховка „Гражданска отговорност" на „ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, полица № *******, сключена на 05.09.2013 г. с начална дата на покритие 05.09.2013 г. и с дата на прекратяване 19.12.2013 г.

Ищецът излага, че преди настъпване на ПТП е живеел в едно домакинство със своя брат М. А., като между тях е била нА.це силна духовна и емоционална връзка. Били са едно задружно и сплотено семейство. Живота им бил труден поради липсата на редовна работа, но двамата братя разчитА. един на друг, както и на останА.те си братя и сестри М.И Д.. Въпреки, че М. бил по-малкия брат от двамата, той бил опора в живота на С. и двамата споделяли както радостите, така и неволите на живота. Именно инцидентът прекъснал тази връзка между тях, ищецът останал без своя брат, на чиито съвети и помощ разчитал. Близостта на двамата братя била засилена и от обстоятелството, че двамата са останА. без баща в сравнително ранна възраст и именно този факт провокирал нуждата от това те да разчитат основно един на друг. За ищеца е настъпила внезапно една огромна празнота, която не може да се запълни и преодолее за цял живот.

Ищецът излага, че доколкото се явява брат на починА.я М.М.А., съгласно Тълкувателно решение №1/2016г. на ВКС, Общо събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегия има право да потърси обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че в следствие на катастрофата не е обезщетяван за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в трайна болка и страдание от нелепата смърт на своя брат.

С оглед изложеното, ищецът обосновава  правения си интерес от водене на настоящото исково производство. В тази връзка претендира обезщетение от застрахователя на делинквента за претърпените неимуществени вреди в размер на 25100 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на ПТП – 24.09.2013 г. до окончателно изплащане на сумите и разноски по делото, като моли съда да постанови решение в този смисъл.

Ответникът  „ЗД „БУЛ ИНС“ АД подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че същите не са доказани по основание и размер. Не оспорва нА.чието на вА.дно застрахователно правоотношение. Сочи, че ищецът не попадат в кръга на лицата, имащи право на обезщетение. Позовава се на това, че до 21.06.2018 г. - датата на постановяване на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, е действало ППВС № 2/1981 г. и към датата на ПТП също. С оглед на това счита, че ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС не се прилага за ПТП настъпили преди датата на постановяването му и отмяна на действащото до преди това ТР № 2/1981 г. Освен това, ответникът оспорва да е нА.це „особено близка връзка с починА.я и действително претърпени от смъртта му вреди", по смисъла на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорва да е нА.це изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починА.я между ищеца и починА.я. Счита, че в отношенията на ищеца и починА.я няма нищо изключително, което да подлежи на обезщетение, като те са живеели дори в различни градове. Позовава се на това, че цитираната тълкувателна практика визира случаи, на някакви „особени" изключения, а не всяко страдание свързано със загубата на роднина по съребрена линия, то трябва да е „особено" и „изключително". На следващо място, ответникът оспорва да е причинена вреда на ищеца. Релевира възражение за прекомерност на претендираното обезщетение и за съпричиняване от страна на пострадА.я, който с поведението си сам се е поставил в превишен риск, движейки се по пътното платно на посоката на движение на автомобилите, което е попречило обективно да възприеме възникналата опасност, като го е лишило от възможност за реакция. Прави възражение за изтекла погасителна давност на предявените искове.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищецът подава допълнителна искова молба, в която пояснява и допълва първоначалната си молба във връзка с изложеното от ответника. Допълнително излага, че ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС дава активна материлна легитимация на ищеца относно предявяване на иск срещу застрахователната компания, като няма пречка да бъде приложено и към настъпили ПТП преди датата на неговото постановяване. Оспорва възражението за липса на близка връзка между него и починА.я му брат, както и възражението за съпричиняване от страна на починА.я, позовавайки се на мотивите по присъда № 23/25.02.2015 г. по н.о.х.д. № 1426/2014 г. по описа на ВОС. Счита, че искът не е погасен по давност. Сочи, че пътното произшествие е реА.зирано на 24.09.2013 г., тъй като смъртта на М.М.А. е настъпила веднага след удара, погасителната давност би била изтекла към 24.09.2018 г. Исковата молба е депозирана 17.08.2018 год., поради което счита, че срокът за нейното подаване е спазен.

В срока по чл. 373 от ГПК ответникът не подава отговор на допълнителната искова молба, с което размяната на книжа е приключила.

В съдебно заседание и с писмена защита процесуалният представител на ищеца адв. П.Р. поддържа така предявените искове и моли за тяхното уважаване. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА, съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответникът „ЗД „БУЛ ИНС” АД не изпраща представител. По делото е постъпила молба от процесуалния представител на ответника адв. И., с която поддържа изложените до момента искания и възражения. Прави евентуално възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

 

Окръжният съд, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 

С влязла в сила на 13.03.2016 г. присъда № 23/25.02.2015 г., постановена по НОХД № 1426/2014 год. по описа на Варненски окръжен съд, В.С.М. е признат за виновна за това, че на 24.09.2013 г., на магистрала „Хемус" в посока от гр. Шумен към гр. Варна, при управление на МПС т.а. „Мерцедес", модел ***, с рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват" и по непредпазливост причинил смъртта на М.М.А., ЕГН **********, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в”, вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

С оглед на посоченото и на основание чл. 300 от ГПК и чл. 413 от НПК е установено, със задължителна за гражданския съд сила, обстоятелството, че В.С.М. е извършил посоченото в присъдата действие като поведението му е противоправно, тъй като е извършено в нарушение на изрично установени в закона – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП задължения, нарушението на които е скрепено с наказателна санкция. При това тези нарушения са признати от закона за престъпление, което също сочи на противоправност на поведението, тъй като в наказателно правната разпоредба се съдържа и законова забрана за извършване на такива действия под страх от наказание. Освен това със задължителна сила е установено и обстоятелството, че в резултат на това свое поведение В.С.М. е причинил смъртта на М.М.А.. Това е така, тъй като както чл. 300 от ГПК, така и чл. 413 от НПК под извършване на деянието разбират осъществяването на фактическия състав на престъплението, за което се налага наказанието. Поради това в случаите, когато в този състав като квА.фициращ признак е включено причиняването на определен резултат и връзката между деянието и резултата, констатациите на наказателния съд за осъществяването на такъв резултат и за причинната връзка са задължителни за гражданския съд. Тази обвързаност се разпростира както по отношение на резултата, така и по отношение на причинната връзка между действието и осъществения резултат, предвид на което този въпрос не може да бъде пререшаван. НА.це е установено противоправно поведение от страна на В.С.М. и причинени на трети лица вреди, както и причинна връзка между тях. Това са три от елементите на хипотезата на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Четвъртият елемент, а именно вината се предполага по силата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, но в случая и той е установен със задължителна сила.

С оглед на изложеното действието на В.С.М.представлява непозволено увреждане и поради това пострадА.те от същото могат да ангажират отговорността на същата за претърпените от това увреждане вреди.

С оглед на горното е установено, че следва на основание чл. 45 от ЗЗД да бъде ангажирана отговорността на В.С.М. за причинените вследствие на пътно-транспортното произшествие вреди на трети лица. Видно от застрахователна полица № ******* от 05.09.2013 г., за т.а. „Мерцедес“, модел ***, с рег. № *****, е била сключена задължителна застраховка за риска „гражданска отговорност на автомобилистите“ за периода от 05.09.2013 г. до 04.09.2014 г., като действието на застраховката е прекратено на 19.12.2013 г., по която застраховател е било „ЗД „БУЛ ИНС” АД - гр. София. Доколкото тази застраховка съгласно чл. 258, ал. 1, във връзка с чл. 257, ал. 1 и ал. 2 от КЗ /отм./ покрива отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство, то увредените лица могат да ангажират отговорността на „ЗД „БУЛ ИНС” АД - гр. София, за причинените им от В.С.М. вреди на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм/.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът С.Д.А. е брат на починА.я при ПТП М.М.А.. Към момента на предявяване на иска действащо е било ТР № 1/21.06.2018 г., постановено по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Със същото решение е предвидено, че освен посочените в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г. лица, обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смърт на техен близък по изключение може да получи и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починА.я и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. От момента на постановяване на посоченото ТР № 1/21.06.2018 г. ищецът се явява активно легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в следствие смъртта на брат му в случай, че бъдат доказани предпоставките за това.

От показанията на разпитания по делото свидетел М.Ш.А. – без родство с ищеца, се установява, че познава С.А. от детските години. Знае, че С. е имал двама братя и една сестра, като всичките са починА., майка му също. Свидетелят излага, че брата на ищеца – М. често му идвал на гости. Отивал някъде да работи за седмица – две, после се прибирал. Не живеели заедно, но той постоянно идвал на гости. Свидетелят твърди, че отношенията между двамата братя били отлични. Не е виждал да се карат, като не е чувал и други хора да говорят за това. През 2013 г. чул за катастрофата, при която починал брата на ищеца – М.. По думите на свидетеля, след смъртта на брат му, ищецът „ходел като жив самолет”, не знаел къде се намира. Бил много разстроен.

Въз основа на изложените факти, настоящият състав приема, че ищеца е активно легитимиран по иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, вр. пар. 22 ПЗР на КЗ, тъй като с оглед конкретните житейски обстоятелства – ищецът е бил близък на починА.я и между него и брат му са поддържани постоянни отношения, сочещи на силна привързаност, надхвърляща по интезитет и времетраене нормално присъщите за родствената връзка болки и страдания, поради което ищецът следва да бъде обезщетен за действително претърпели от него неимуществени вреди от смъртта на брат му от ответника в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, по която застраховано лице е делинквентът. Настоящият състав намира, че паричният еквивалент на понесените неимуществени вреди, причинени от смъртта на брата на ищеца, с който той е имал трайни емоционални връзки, при съобразяване на възрастта на починА.я (55 г.), обстоятелството че починА.я е бил несемеен, като същевременно постоянно е поддържал близки и добри отношения с брат си, честите посещения, както и предвид обществените отношения, вкл. и застрахователните лимити към момента на ПТП – 24.09.2013 г., възлиза на 5000 лева - обезщетение за неимуществени вреди за ищеца.

Така определеното обезщетение се включва в определения по силата на  §96, ал. 1 и ал. 3 от ПЗРЗИДКЗ, обн. ДВ, бр. 101/2018 г., в сила от 07.12.2018, във вр. с чл. 493а, ал. 4 от КЗ, лимит от 5000 лв., поради което съдът не следва да обсъжда изложените в писмената защита на ищеца твърдения за противоречието на тези разпоредби с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета от 16.09.2009 г. относно застраховката „Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства (МПС) и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка.

С отговора на исковата молба ответникът „ЗД „БУЛ ИНС” АД е направил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починА.я, което е основание за намаляване на определеното обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Счита, че за вредоносния резултат е допринесло обстоятелството, че с поведението си пострадА.ят сам се е поставил в превишен риск, движейки се по пътното платно на посоката на движение на автомобилите, което е попречило обективно да възприеме възникналата опасност, като го е лишило от възможност за реакция. При това трябва да се има предвид, че доказателствената тежест за установяване на това възражение, по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, се носи от направилата го страна, а именно „ЗД „БУЛ ИНС” АД, тъй като е насочено към ограничаване на неговата отговорност и установяване на размера на действителните вреди.

В конкретния случай обстоятелствата, къде се е движел пострадА.я пешеходец и как и къде е настъпил ударът между него и товарния автомобил, е част от фактическия състав на престъплението, за което е постановена влязлата в сила присъда № 23/25.02.2015 год. по НОХД № 1426/2014 год. по описа на Варненски окръжен съд. В настоящото производство съдът не може да приема различен фактически състав – като действия, с които е извършено престъплението и обстоятелствата, при които то е извършено, различен от този, установен с влязлата в сила присъда. От същата е видно, че при настъпване на ПТП-то пострадА.ят пешеходец не се е движел по пътното платно, а по банкета встрани от него, като ударът е настъпил на банкета. Пешеходецът има задължение да се движи срещу превозните средства само, когато осъществява движението си по пътното платно, но не и по банкета или по тротоара. С оглед на всичко това, не може да бъде направен извод, че пострадА.я е предприел действия, с които е съпричинил вредоносния резултат. Последният се дължи единствено на допуснатото от В.С.М. нарушение на правилата за движение по пътищата.

С оглед изложеното, възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М.М.А. е неоснователно. Предвид на това, не е доказано нА.чието на хипотезата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради което и определеното обезщетение не следва да бъде намалявано по този ред.

С оглед на всичко гореизложено, така предявеният иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ следва да бъде уважен до посочения размер от 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като в частта му за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 25100 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, доколкото от датата на настъпване на ПТП – 24.09.2013 г. до датата на предявяване на иска – 17.08.2018 г. не е изтекъл предвидения в закона 5-годишен давностен срок.

 

По отношение на иска по чл. 86 от ЗЗД:

 

Върху обезщетението се дължи и законна лихва за забава от датата на настъпване на произшествието – 24.09.2013 г., като с исковата молба е направено искане за присъждането й именно от тази дата. Същата обаче следва да бъде присъдена, считано от 17.08.2015 г., тъй като задълженията за лихва преди тази дата са погасени по давност с оглед разпоредбата на чл. 111, б. „в” от ЗЗД, каквото възражение е направено от ответника. С оглед  на това, за периода от 24.09.2013 г. до 17.08.2015 г. искът по чл. 86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

 

По отношение на разноските:

 

Видно от списъка по чл. 80 на ищеца С.Д.А. е, че претенцията му е за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, като е представила договор за правна помощ, сключен на посоченото основание /л. 46 и л. 47 от делото/. С оглед уважената част от исковете, подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение е в размер на 255,58 лв., което следва да бъде присъдено на процесуалния представител на ищеца – адв. П.Р..

Ответникът е направил искане за присъждане на разноски по делото в размер на 4000,00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение без ДДС, за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им /л. 24 и 25 от делото/, като се претендира и заплащане на ДДС върху това възнаграждение, на основание §2а от НМРАВ. По силата на последната разпоредба, адвокатските възнаграждения се уговарят без включен в тях ДДС, като последния се начислява отделно. С оглед на това, върху уговореното възнаграждение от 4000,00 лв. следва да бъде начислено и ДДС в размер на 20%, което е 800,00 лв. или общият размер на направените от ответника разноски е 4800,00 лв. От тях съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 3843,82 лв., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

Доколкото ищецът е бил освободена от внасяне на държавна такса и разноски по производството на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВОС сумата от 200,00 лв., представляваща дължимата се държавна такса върху размера на уважената част от исковете, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

Воден от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на С.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 5000,00 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – психически болки и страдания, вследствие на смъртта на брат му М.М.А., настъпила на 24.09.2013 г., в резултат на настъпило на 24.09.2013 г. ПТП, виновно причинено от В.С.М., водач на т.а. „Мерцедес“, модел ***, с рег. № *****, застрахован по риска „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника със застрахователна полица № *******, вА.дна до 19.12.2013 г., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, вр. § 22 от ПЗР на КЗ /2016 г./, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумите, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете в частта им за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 25100,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и за законна лихва върху главницата за периода от 24.09.2013 г. до 17.08.2015 г., като неоснователни.

ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на адвокат П.К.Р., ВАК, кантора с адрес: ***, сумата от 255,58 лв. /двеста петдесет и пет лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща дължимо възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА,  във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 3843,82 лв. /три хиляди осемстотин четиридесет и три лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

ОСЪЖДА „ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седА.ще и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати по сметка на Варненския окръжен съд сумата от 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща държавна такса, съобразно уважената част от исковете, ведно със законната лихва върху държавни вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.

           

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: