Номер 383819.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаXI състав
На 19.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай С. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Частно гражданско дело
№ 20203100103385 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.255 – чл.257 от ГПК.
Образувана е по молба с вх. при ВРС №281202/12.11.2020г. от Н. А. Н. , уточнявана и
поддържана с последващи молби от 16-ти, 17-ти и 18-ти ноември 2020г., за определяне на
срок при бавност на ВРС, по гр.д. №2970 по описа на ВРС за 2020г., 47-ми състав.
Към молбата е приложено в оригинал относимото дело на ВРС.
Към молбата е приложено и становище на докладчика по относимото за случая дело
на ВРС, на осн. чл.255, ал.2 ГПК.
За да се произнесе настоящият съдебен състав намира следното:
Молбата е допустима, като подадена от страна по делото на ВРС.
Преписката по молбата е надлежно комплектована при изпращането й.
Разгледана по същество молбата е абсолютно неоснователна, защото:
Нормата на чл.255, ал.1 ГПК дава възможност на страната да се защити срещу
неоснователното процесуално бездействие на съда да извърши ясно и конкретно посочено
процесуално действие, което бездействие нарушава правото на страната делото й да се
разглежда в разумен срок. За да може да е основателна една молба по чл.255 и сл. ГПК е
необходимо на първо място да е посочено ясно и несъмнено конкретното процесуално
действие, което се счита да е необосновано неизвършено. На следващо място е неоходимо
изрично да е предвиден в закона срок за въпросното конкретно действие, който следва да е
просрочен, при това не просто формално просрочен, а забавата да е значима и да води до
накърняване правата на страна в процеса, по конкретни причини. А ако се касае за действие,
за което законът не е предвидил изричен срок, следва да се държи сметка за общия принцип
на разумния срок по чл.13 ГПК. А той от своя страна дължи преценка за множество
обстоятелства, сред които сложност и обем на дължимото неизпълнено действие, характер
на делото, поведение на страните в производството по повод на други паралелно отправяни
искания и не на последно място общата натовареност на съдебния състав, във връзка с
предходните обстоятелства, както и на другите важни за случая такива. Само в този случай
би могло да се констатира „необоснованост“ на забавянето, по см. на чл.257, ал.2, изр.2
ГПК. От друга страна съгласно императивния чл.256, ал.1 от ГПК, ако след подаването на
1
молбата за бавност съдът незабавно извърши всички действия, посочени в молбата,
последната се смята оттеглена, защото в този случай тя ще е лишена от интерес. В
производството по чл.255-257 ГПК не се разглежда правилност на съдебни актове, нито
срочност по принцип, а само и единствено се разглежда своевременност на съда по
отношение на конкретно индивидуализирано процесуално действие, съобразно горните
критерии.
В настоящия случай на първо място молбата за бавност, въпреки че към нея са
подадени и последващи молби, е абсолютно нередовна. Не само липсва ясен и конкретен
петитум на същата, но и в обстоятелствената й част има само хаотични, непоследователни и
неясни оплаквания по принцип по разглеждане на делото. Такива обаче не са предмет на
проверка по реда на чл.255 ГПК. Ето защо дори и само дотук молбата следва да се отхвърли.
На следващо място, ако чрез тълкуване хипотетично се предположи, тъй като такова
ясно оплакване няма, че е налице забавено произнасяне по молби на ищеца и жалбоподател
Н. Неделчев, подадени пред ВРС на 06.11.2020г. и на 09.11.2020г. (л.120-125 от делото на
ВРС), то е очевидно че по тях е налице произнасяне с разпореждания съответно с
№270605/12.11.2020г. и съответно с №270611/12.11.2020г., обективирани върху самите
молби. При това положение по аргумент от чл.256, ал.1 ГПК молбата е напълно
безпредметна, което също е самостоятелно основание за отхвърлянето й.
На трето място, ако чрез тълкуване хипотетично се предположи, тъй като такова ясно
оплакване няма, че е налице забавено произнасяне по молби на ищеца и жалбоподател Н.
Неделчев, подадени пред ВРС на 06.11.2020г. и на 09.11.2020г., то следва да се поясни, че
видно от отбелязването след л.119 от делото на ВРС и видно от материалите на л.126-127 от
делото на ВРС, а също и отслужебно извършената от настоящия състав справка, към 06.11. и
09.11. гр. дело гр.д. №2970/2020г. на ВРС, 47-ми състав, е било във ВОС по предходно
подадена отново от Н. Неделчев молба за бавност (отново неоснователна). И на деня
непосредствено след връщане (11.11.2020г.) на делото във ВРС, съдът с разпорежданията от
12.11.2020г., се е произнесъл по молбите. Което отново е самостоятелно основание за
отхвърляне на жалбата за бавност.
На четвърто място, ако чрез тълкуване хипотетично се предположи, тъй като такова
ясно оплакване няма, че е налице забавено произнасяне по молби на ищеца и жалбоподател
Н. Неделчев, подадени пред ВРС на 06.11.2020г. и на 09.11.2020г., то следва да се поясни, че
по подобни молби законодателят не е предвидил изричен срок за произнасяне от съда.
Поради което твърдението, че едва ли не следвало съдът да се произнася незабавно в същия
ден или пък на следващия, не почива на никакви законови разпоредби. Следва да се спази
разумният за случая срок и той е напълно спазен. И това също е самостоятелно основание за
отхвърляне на жалбата за бавност.
На последно място и за пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че не само
материалите по настоящото делото, но също така и от материалите по гр.д. №7365/2019г. на
ВРС пак на 47-ми с-в и по гр. д. №5760/2019г. на ВРС, 25-ти състав, Н. А. Н. системно се
домогва да упражнява свои права по делата, чрез множество подадени в кратки периоди, но
неоснователни (с оглед произнасянето на съставите на ВОС) жалби за бавност.С което от
една страна само и единствено той забавя последващите производствени действия по
делтата, а от друга страна затруднява необосновано процеса, с желанието си за
„санкциониране“ на първоинстанционния съд. Такова поведение колидира с принципа за
добросъвествност по чл.3 ГПК и манифестира ясна злоупотреба с процесуални права, което
е напълно изключено да се толерира или допусне.
Воден от горното съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО молба с входящ при ВРС №281202/12.11.2020г. от Н. А. Н. ,
регистрирана във ВОС с вх. №24484/19.11.2020г., уточнявана и поддържана с последващи
молби от 16-ти, 17-ти и 18-ти ноември 2020г., за определяне на срок при бавност на ВРС, по
гр.д. №2970 по описа на ВРС за 2020г., 47-ми състав, на осн. чл.255 – чл.257 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Делото да се върне незабавно на ВРС.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3