№ 2945
гр. София, 22.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана К. Ангелова
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА
като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело №
20221110165058 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Софийска вода“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 159, ет.2 и
3, Бизнес център Интерпред „Цар Борис“ против Л. К. Л., с адрес: гр. С.
Ищцовото дружество твърди, че със заповед за изпълнение на парично задължение,
издадена по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.дело № 12858/2022 година по описа на
Софийски районен съд е разпоредено ответникът да заплати на „Софийска вода“ АД сумата
от 3 881,46 лв. - задължения за доставена и потребена вода за периода 27.11.2017 г. -
25.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 10.3.2022 г.
до изплащане на задълженията, мораторна лихва в размер на 1 074,28 лв. за периода
28.12.2017 - 25.12.2021г. и разноски по делото.Твърди се, че ответникът е възразил писмено
срещу заповедта за изпълнение, поради което на „Софийска вода“ АД е указано, че на
основание чл. 415 от ГПК, може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
съобщението.
Твърди се, че между ответника и ищеца - „Софийска вода” АД са налице трайно
установени фактически отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги до имот с
адрес: гр. С. Твърди се, че ответникът има качеството „потребител“ на ВиК услуги за имота,
находящ се на адрес: гр. С.
Твърди се, че между страните съществува валидно облигационно отношение и това се
потвърждавало от съдебно решение, постановено на 27.03.2018 г. по гр.д. № 49039/2017 г. на
СРС, 32-ри състав, което било с идентичен предмет и страни с настоящото съдебно
производство.
Твърди се, че въз основа на издадените фактури за периода 27.11.2017г . – 25.12.2021 г.
г. за имота на ответника задължението възлиза на 3 881,46 лв. - главница и 1 074,28 лв. -
лихва.
С оглед на горното се иска от съда да постанови решение, с което за признае за
1
установено в правоотношенията между „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление - гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 159, ет.2 и 3, Бизнес център
Интерпред „Цар Борис“ и Л. К. Л., с адрес: гр. С, че съществува вземане на Софийска вода“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“Цар Борис III“ №
159, ет.2 и 3, Бизнес център Интерпред „Цар Борис“ и Л. К. Л., с адрес: гр. С дължи на
Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
бул.“Цар Борис III“ № 159, ет.2 и 3, Бизнес център Интерпред „Цар Борис“ сумите, за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 15060,
издадена на 31.05.2022 година по ч.гр.дело № 12858/2022 година по описа на Софийски
районен съд, а именно: сумата от общо 4 955.74 лв. от които - 3 881.46 лв. главница за
периода 27.11.2017 г. - 25.12.2021 г. за имот на адрес гр. С, клиентски номер **********,
ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
10.3.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 1 074.28 лв. - мораторна
лихва за забава върху главницата, дължима за периода 28.12.2017 - 25.12.2021 г.
Прави се искане за присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.
С отговора на исковата молба се оспорват твърденията на ищеца. Оспорва се
получаването на фактури от ответника. Прави се възражение за погасителна давност на
вземанията, претендирани за периода до 15.12.2019 г.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, въз основа на чийто
анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК съдът
е мотивиран да приеме следното от фактическа и правна:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните установителни искови претенции:
- по иска за главница - правната квалификация е чл.422 от ГПК във връзка с чл.327, ал.1
от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон във връзка с чл.79, ал.1 от
Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона
за задълженията и договорите;
Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл.111, б.“в“ от
Закона за задълженията и договорите.
Исковата молба е подадена от заинтересовано лице срещу пасивно процесуално
легитимиран ответник, като се доказва твърдения правен интерес и претенцията е заявена
пред местно и родово компетентния съд, поради което и следва да бъде разгледана по
същество.
Безспорно се установи наличието на облигационно правоотношение между „Софийска
вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“Цар Борис
III“ № 159, ет.2 и 3, Бизнес център Интерпред „Цар Борис“ и Л. К. Л., с адрес: гр. С - за
предоставяне на количества вода и ВиК услуги, извършени посредством електронно
отчитане. В този смисъл и с отговора на исковата молба ответникът признава неизгоден за
него факт, че е абонат на доставяните от ищеца услуги и количества вода.
Следва да се посочи, че по правната си характеристика договорът за продажба и
доставка на вода и ВиК услуги при общи условия е неформален договор. В този смисъл и не
се изисква при заварени положения задължително договорът да е в писмена форма. /В този
смисъл - Определение № 981 от 24.07.2013 г. по гр. д. № 3153/2013 г. на Върховен
касационен съд/. В казуса е несъмнено за съда, че общите условия са влезли в сила.
В процесния период ищецът е доставял на ответника количества вода и ВиК Услуги, за
които са било издадени процесните фактури. По своята правна характеристика фактурите са
частен свидетелстващ документ, който няма задължителна обвързваща сила, поради което
2
количеството вода и услуги и тяхната цена се следва да бъдат доказани от ищеца по размер.
Доколкото ответникът не оспорва доставените количества вода и услуги, по смисъла на
чл.153 от ГПК тези факти не са спорни в процеса.
С оглед на изготвената Съдебно-счетоводна експертиза се установи, че сумите от
издадените за процесния период фактурите възлизат на 4493, 14лв. - обща сума на
процесните фактури по главницата и 1118, 81лв. - начислена лихва за забава. Общата сума на
главница и лихви е 5614, 95лв. Извършените плащания са в размер на 553, 59лв. Дължимата
сума е 5061, 36лв. От тази сума се вадят недължимите суми, дадени в експертизата, и се
получава сума за плащане 4955, 74 лв. , от които 3881,46 лева главница за периода 27.11.2017
г. до 25.12.2021 г. и лихва за забава за периода 28.12.2017 година до 25.11.2021 година в
размер на 1074,28 лева.
Доколкото ответникът а заявил възражение за погасяване по давност на част от
претендираните от ищеца суми и съдът съобразява, че в казуса иде реч за периодични
плащания се следва да се прецени разпоредбата на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и
договорите и съответно дали в казуса има погасени при изтичане на кратката погасителна
давност от три години суми.
Пред заповедния съд е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение – на 10.3.2022 година. С подаване на същото давността е била
прекъсната и не е текла в хода на съдебния процес – така по аргумент от разпоредбата на
чл.116, б.“б“ от Закона за задълженията и договорите. При това за част от претендираните
вземания – за периода от 27.11.2017 година до 10.3.2019 година е изтекла предвидената в
закона давност и същите не подлежат на принудително изпълнение. От заключението по
съдебно – счетоводната експертиза и приложените към същото таблици е видно, че за този
период ищецът е начислил сумата от 2420,35 лева, която следва да се извади от общия
размер на претендираната главница – 3881,46 лева. При това ответникът дължи на ищеца
сумата от 1461,11 лева, дължима за доставена вода и ВиК услуги в периода от 11.3.2019
година до 25.12.2021 г., като над този размер до първоначално претендирания исковата
претенция за главница следва да се отхвърли като погасена по давност.
По иска за мораторна лихва
Доколкото вземането за лихва е акцесорно и поставено като дължимост в зависимост от
съществуването на вземането за главница се следва, че в казуса ответникът дължи лихва за
забава само върху размера на дължимата главница, т.е. само върху сумата от 1461,11 лева. По
реда на чл.162 от ГПК съдът приема, че размерът на мораторната лихва е на стойност 389,63
лева дължима за периода от 11.4.2019 година до 25.11.2021 година, като над този размер до
първоначално претендирания исковата претенция следва да се отхвърли като неоснователна.
Лихвата за забава се дължи от ответника като се има предвид, че с приложимите Общи
условя за доставка на вода е предвидено, че срокът за заплащане е 30-дневен. В този смисъл
и по аргумент от разпоредбата на чл.84 от Закона за задълженията и договорите ответникът
е изпаднал в забава в първия ден след изтичането на срока за плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищецът се дължат разноски, съобразно уважения размер на
исковите претенции, които по аргумент от чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъдат платени от
ответника. Ищецът е доказал, че е сторил разноски пред заповедния и исковия съд в общ
размер на 705,25 лева, от които се дължат 263,38 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.327, ал.1 от
Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон във връзка с чл.79, ал.1 от Закона
за задълженията и договорите, и на основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за
задълженията и договорите, и на основание чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и
договорите, и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО правоотношенията между „Софийска вода“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 159, ет.2 и
3, Бизнес център Интерпред „Цар Борис“ и Л. К. Л., с адрес: гр. С, че съществува вземане на
Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
бул.“Цар Борис III“ № 159, ет.2 и 3, Бизнес център Интерпред „Цар Борис“ и Л. К. Л., с
адрес: гр. С дължи на Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 159, ет.2 и 3, Бизнес център Интерпред „Цар
Борис“ част от сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК № 15060, издадена на 31.05.2022 година по ч.гр.дело № 12858/2022 година по
описа на Софийски районен съд, а именно:
- сумата от 1461,11 лева, дължима за доставена вода и ВиК услуги в периода от
11.3.2019 година до 25.12.2021 г., за имот с административен адрес – град С, клиентски
номер **********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 10.3.2022 г. до окончателното изплащане на сумата,
като над този размер до първоначално претендирания от 3881,46 лева главница за
периода 27.11.2017 г. до 10.3.2019 година, т.е. за разликата от 2420,35 лева, отхвърля
исковата претенция като погасена по давност;
- и дължи сумата от 389,63 лева, представляваща лихва забава, дължима за периода от
11.4.2019 година до 25.11.2021 година, като над този размер до първоначално претендирания
от 1074,28 лева, т.е. за разликата от 684,65 лева, лихва за забава за периода 28.12.2017 година
до 10.4.2019 година, отхвърля исковата претенция като погасена по давност.
ОСЪЖДА Л. К. Л., с адрес: гр. С да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 159, ет.2 и 3, Бизнес
център Интерпред „Цар Борис“ сторените разноски пред заповедния съд по ч.гр.дело №
12858/2022 година по описа на Софийски районен съд и сторените разноски пред исковия
съд по гр.дело № 65058/2022 година по описа на Софийски районен съд, съобразно
уважения размер на исковите претенции в общ размер на 263,38 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4