Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 24
гр. Перник, 15.02.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на
втори февруари две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Кирил
Чакъров административно дело № 418 по описа за 2022 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156 - 161 от ДОПК, във връзка с чл.
145 и сл. от АПК и § 2
от ДР на ДОПК.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Св. Иван Рилски“ № 1, представлявано от управителя
З.Я.Е. срещу Ревизионен акт № Р-22001421005195-091-001/12.04.2022 година,
издаден от А.А.Д. на длъжност: началник на сектор, възложил ревизията и П.С.Д.
на длъжност: главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден
изцяло с Решение № 1210 от 03.08.2020 година на директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София при Централно управление на
Национална агенция за приходите, с който на основание чл. 177, ал. 1, във връзка
с чл. 177, ал. 6 от Закана за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
ангажирана отговорността на оспорващия за данък върху добавената стойност за
задължения на „***“ ЕАД, с ЕИК ******** в размер на 5 210 615,60 /пет
милиона двеста и десет хиляди шестстотин и петнадесет лева и шестдесет
стотинки/, от които главница в размер на 3 639 185,04 /три милиона
шестстотин тридесет и девет хиляди сто осемдесет и пет лева и четири стотинки/
и лихви в размер на 1 571 430,56 лева /един милион петстотин
седемдесет и една хиляди четиристотин и тридесет лева и петдесет и шест
стотинки/, дължим за данъчен период 01.01.2017 до 31.07.2018 година.
Жалбоподателят счита, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен, тъй
като приходният орган неправилно е приложил материалния закон, в следствие на
което неправилно е ангажирана отговорността му на основание чл. 177 от ЗДДС. По
същество излага доводи, че липсват достатъчно доказателства, които да обосноват
субективния елемент по чл. 177, ал. 2, предл. първо от ЗДДС, част от
фактическия състав на отговорността, а именно „знанието“, досежно факта, че
неговият доставчик е нямало да внесе дължимия данък във връзка с осъществените
от негова страна доставки в държавния бюджет. В тази връзка изразява доводи, че
обстоятелството във връзка с наличие на един и същи адрес на управление на
двете дружества не може да обоснове знание у жалбоподателя. Посочва и, че
изцяло е погасил задълженията си към посочения доставчик. Твърди, че към
момента на издаване на оспорения ревизионен акт е налице изпълнително дело по
отношение на доставчика „***“ ЕАД, което не е прекратено с нарочен акт от
страна на публичния изпълнител, като това според него е в абсолютен разрез с
правилата във връзка с ангажиране на солидарната отговорност, защото по този
начин се създава риск да бъде внесена два пъти сума за едно и също задължения.
Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени оспорения ревизионен акт.
Претендира присъждане на направени по делото съдебни разноски.
В проведеното на 02.02.2023 година съдебно заседание, жалбоподателят
редовно призован се представлява от адвокат Г.К. от Адвокатска колегия София,
който поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебен акт, с който същата да
бъде уважена. Подробни доводи развива в представени по делото писмени бележки.
Претендира присъждане на направени съдебни разноски, в това число за платена
държавна такса и депозит за вещо лице.
В проведеното на 02.02.2023 година съдебно заседание ответникът по жалбата
– директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София,
редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт Р.К., която
пледира жалбата да бъде оставена без уважение, респективно съдът да постанови
съдебен акт, с който да остави в сила издадения ревизионен акт. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с
чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице с активна
процесуална легитимация, а именно жалбоподателят е адресат на акта и е засегнат
неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради
което същият има правен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена в срока
по чл. 159, ал. 1 от ДОПК е насочена срещу индивидуален административен акт,
поради което следва да бъде разгледана съобразно изложените в нея доводи.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Началото на ревизионното производство е поставено със Заповед за възлагане
на ревизия /ЗВР/ № Р-22001421005195-020-001/10.09.2021 година /лист 34 от АД №
9707/2022 година на АССГ/, издадена на основание чл. 112 и чл. 113 от ДОПК. С
тази заповед е възложено извършването на ревизия на „***“ ЕООД за периода от
01.01.2017 година до 31.07.2018 година. Определен е ревизиращия екип, а именно
ревизията да бъде извършена от П.С.Д. - главен
инспектор по приходите, ръководител на ревизията и В.Г.Х.– инспектор по
приходите. Посочен е и срокът за извършване на ревизията, а именно същата да
бъде извършена в срок от три месеца от датата на връчване на ЗВР. Заповедта е
връчена по електронен път на 13.09.2021 година, а това означава, че срокът на
ревизията изтича на 13.12.2021 година.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане ревизията №
Р-22001421005195-020-002/06.12.2021 година /лист 30 от АД № 9707/2022 година на
АССГ/ на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК е определено ревизията да приключи на 13.01.2022 година. Заповедта за изменение
на ЗВР е връчена по електронен път на 07.12.2021 година.
Със Заповед за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия №
Р-22001421005195-020-003/10.01.2022 година /лист 26 от АД № 9707/2022 година на
АССГ/ на основание чл. 112, ал. 2, т. 1, чл. 113, ал. 3 и чл. 114, ал. 2 от ДОПК е определено ревизията да приключи на 11.02.2022 година. Заповедта за
изменение на ЗВР е връчена отново по електронен път на 11.01.2022 година.
Заповедта за възлагане на ревизията и двете заповеди за нейното изменение
са издадени от А.А.Д. на длъжност началник на сектор при Териториална дирекция
Пловдив, като същите са подписани с валиден към конкретния момент електронен
подпис и са в съответствие с изискванията на ЗЕДЕУ.
Резултатите от ревизията са обективирани в Ревизионен доклад /РД/ №
Р-22001421005195-092-001/25.02.2022 година. В ревизионният доклад е прието, че
въз основа на събраните доказателства в хода на ревизионното производство
ревизиращите органи са установили, че следва на основание чл. 177, ал. 1, във
връзка с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС на ревизираното дружество – „***“ ЕООД да се
вмени солидарна отговорност по смисъла на чл. 177, ал. 1 и ал. 2, предл. първо
от ЗДДС за невнесен данък върху добавената стойност за задължения на „***“ ЕАД,
с ЕИК ******** в размер на 5 210 615,60 лева /пет милиона двеста и
десет хиляди шестстотин и петнадесет лева и шестдесет стотинки/, от които главница
в размер на 3 639 185,04 /три милиона шестстотин тридесет и девет
хиляди сто осемдесет и пет лева и четири стотинки/ и лихви в размер на
1 571 460,56 лева /един милион петстотин седемдесет и една хиляди
четиристотин и тридесет лева и петдесет и шест стотинки/, дължим за данъчен
период от 01.01.2017 до 31.07.2018 година.
Ревизионният доклад е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК, след като в
резултат на посещение на адреса, посочен от страна на ревизираното дружество за
кореспонденция не е намерен представител, на когото същият да бъде връчен. Тези
действия на органите по приходите са обективирани надлежно в Протокол №
1700303/ 01.03.2022 година /лист 482 от Приложение № 3/, обективиращ първото
посещение на посочения адрес и Протокол № 1700306/ 09.03.2022 година /лист 483
от Приложение № 3/, обективиращ извършеното второ посещение. С оглед на това е
направено съобщение по реда на чл. 32 от ДОПК № Р-22001421005195-С32-001/10.03.2022
година /лист 1336 от Приложение № 6/, в което е посочен срокът, времето и
мястото, на което ревизираното лице трябва да се яви, за да му бъде връчен
ревизионен акт. След изтичане на определения 14- дневен срок, съобщението е
свалено, като това действие е обективирано в Протокол № Р-22001421005195-П32-001
от 25.03.2022 година /лист 1335 от Приложение № 6/. Ревизионният доклад е
връчен по реда на чл. 32 от ДОПК на 25.03.2022 година. В срока по чл. 117, ал. 5
от ДОПК срещу него не е постъпило възражение.
Ревизията приключила с Ревизионен акт
№ Р-22001421005195-091-001/12.04.2022 година, издаден от А.А.Д. на длъжност: началник
на сектор, възложил ревизията и П.С.Д. на длъжност: главен инспектор по
приходите, ръководител на ревизията. Ревизионният акт е връчен по реда на чл. 32
от ДОПК, след като при посещение от страна на инспектори при Национална агенция
по приходите на посоченият за кореспонденция адрес не е намерен представител на
дружеството. В тази връзка са съставени два протокола, обективиращи двукратното
посещение на посочения адрес, а именно Протокол № 1797603 /18.04.2022 година /лист
1311 от Приложение № 6/ и Протокол № 1797607/27.04.2022 година /лист 1309 от
Приложение № 6/. С оглед на това отново е направено съобщение по реда на чл. 32
от ДОПК № Р-22001421005195- С32-002/28.04.2022 година /лист 1442 от Приложение
№ 7/. След изтичане на законоустановения 14-дневен срок съобщението е свалено,
за което е съставен Протокол № Р-22001421005195- П32-002/13.05.2022 година
/лист 1443 от Приложение № 7/.
Ревизионният акт е връчен на 13.05.2022 година. Срещу него е депозирана жалба с
вх. № 53-06-4539/ 30.05.2022 година по регистрите на ТД на НАП София /лист 1445
от Приложение №7/ и вх. № 23-22-857/01.06.2022 година по регистрите на дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ София. Директорът на Дирекция „Обжалване
и данъчно – осигурителна практика“ София се е произнесъл по така депозираната
жалба с Решение № 1210 от 03.08.2022 година, с което е потвърдил изцяло
ревизионния акт. Решението е връчено на жалбоподателя по електронен път на
02.09.2022 година / лист 17 от АД № 9707/2022 година на АССГ/.
На 05.09.2022 година чрез директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ при Централно управление на Национална агенция по приходите София
срещу Ревизионен акт № Р-22001421005195-091-001/12.04.2022 година е постъпила
жалба с вх. № 53-04-760 от 05.09.2022 година, като същата е препратена на
основание чл. 150, ал. 1 от ДОПК на Административен съд София – град. Във
връзка с нея е образувано административно дело № 9707 по описа за 2022 година
на Административен съд София – град, като с Определение № 8349 от 25.10.2022
година същото е прекратено на основание чл. 133, ал. 1 от АПК и делото е
изпратено по подсъдност на Административен съд – Перник.
Съгласно разпоредбите на чл. 120, ал. 2 от ДОПК ревизионният доклад е
неразделна част към ревизионния акт, като изводите на органите по приходите,
които са обективирани в тях са направени след анализ на събраните и проверени в
хода на ревизионното производство писмени доказателства. С оглед на посочените
констатации в тях се установи следното:
Ревизираното дружество „***“ ЕООД е учредено с учредителен акт от
28.09.2012 година като еднолично дружество с ограничена отговорност /ЕООД/ със седалище
и адрес на управление: гр. София, район „Красно село“, ж.к. „Борово“, бл. 211,
вх. „А“, ет. 2, ап. 6 с предмет на дейност: добив и обогатяване на кафяви
каменни въглища, вътрешно и външнотърговска дейност, търговско
представителство, посредничество и агентство в страната и чужбина,
автотранспортна спедиторска дейност, отдаване под наем на движими и недвижими
вещи и имоти, както и вяска друга дейност, която не е забранена от закона.
Капиталът на дружеството към датата на учредяването му е 2 лева.
Седалището на дружеството е променяно два пъти, като последната промяна е
осъществена с Протокол от 13.10.2014 година, като адрес на управление е посочен
гр. Перник, ул. „Св. Иван Рилски“ № 1.
Първоначално като едноличен собственик на капитала и управител на
дружеството е посочен П.М.Н.. С протокол от 30.06.2018 година едноличен
собственик на капитала и управител е избран регистриран одитор за 2018 година Г.
С.Т. с рег. № 0647. С протокол от 19.04.2019 година за едноличен собственик и
управител на капитала е избран В.С.М., а В.С.М. е освободен от длъжност
управител. С протокол от 17.06.2019 година едноличен собственик и управител
става регистриран одитор Т.И.З.с рег. № 0051, а през 2020 година за управител
на дружеството е определен Г. И.К. На 08.04.2021 година е избран нов управител М.А.М.,
а на 18.10.2021 година на основание чл. 147, ал. 2, във връзка с чл. 137 от ТЗ
той е освободен от длъжност, а на негово място за управител е назначен З.Я.Е..
През ревизирания период основната дейност на дружеството е свързана с добив
и реализация на въглища. Дружеството е страна по концесионен договор от
20.01.2017 година, като е придобил правата на „***“ ЕАД по концесионен договор
за добив на въглищни находища „Пернишки въглищен басейн“ от 18.12.2003 година.
Дружеството разполага с офис, находящ се в гр. Перник, пл. „Свети Иван Рилски“
№ 1 в сградата на Минна Дирекция.
През ревизирания период е имало сключени трудови договори, както следва:
през 2017 година с 43 броя лица, а през 2018 година с 44 броя лица.
Ревизираното дружество притежава имоти, в това число Сграда с идентификационен
номер: 55871.507.760.1, Сграда с идентификационен номер: 57497.2.157 и
самостоятелен обект в сграда с номер: 67338.549.18.1.7. Притежава също седем
тежкотоварни автомобила и петнадесет леки автомобила, които са идентифицирани
на страница 4 и 5 от ревизионния доклад. Общата стойност на активите и пасивите
на дружеството към 31.12.2017 година е както следва: активи в размер на 18 135
лева и пасиви, съответстващи на този размер, а към 31.12.2018 година се
забелязва ръст на същите в размер на 25 007 лева.
Дружеството е регистрирано по реда на ДОПК на 03.10.2012 година с ЕИК ***.
Същото има регистрация по ЗДДС, считано от 28.01.2014 година, от вида на
задължителната регистрация във връзка с облагаем оборот. На дружеството не е
извършена предходна ревизия.
Притежава четири броя електронни касови апарати с фискална памет, които са
надлежно посочени на страница 2 и 3 от ревизионния доклад.
Има открити банкови сметки, както следва:
BG47BPBI79401087968701;
BG52UNCR70001523286940;
BG37SOMB91301053975501;
BG34IORT80481087717400;
BG29UNCR70001521765327;
BG98FINV91501015915446.
Счетоводното обслужване се извършва от Г.И.С. съгласно сключен договор по
извънтрудови правоотношения и декларирани получени доходи от лице с ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ.
В хода на ревизията е установено, че „***“ ЕООД е упражнило право на
данъчен кредит в размер на 6 988 015,15 лева по посочените на страница 12
и 13 от ревизионния доклад фактури, както следва: № **********/31.01.2017
година; № **********/24.02.2017 година; № **********/28.02.2017 година; №
**********/31.03.2017 година; № **********/30.04.2017 година; № **********/30.04.2017
година; № **********/31.05.2017 година; № **********/31.05.2017 година; № **********/30.06.2017
година; № **********/30.06.2017 година; № **********/31.07.2017 година; №
00000005348/31.07.2017 година; № **********/31.07.2017 година; № 00000005359/31.08.2017
година; № 00000005376/31.08.2017 година; № 00000005385/30.09.2017 година; № 00000005404/30.09.2017
година; № 000000005412/31.10.2017 година; № 000000005429/31.10.2017 година; № 000000005451/30.11.2017
година; № **********/30.11.2017 година; № **********/ 31.12.2017 година; № 00000005459/31.12.2017
година; № 000000005508/31.01.2018 година; № 000000005521/31.01.2018 година; №
**********/31.01.2018 година; № **********/31.01.2018 година; № **********/28.02.2018
година; № **********/28.02.2018 година; № 00000005585/31.03.2018 година; № **********/31.03.2018
година; № 00000005624/30.04.2018 година; № 00000005593/30.04.2018 година; № 00000005636/31.05.2018
година; № **********/31.05.2018 година; № **********/30.06.2018 година; № **********/30.06.2018
година; № **********/31.07.2018 година; № **********/02.07.2018 година и №
**********/31.07.2018 година.
С оглед изясняване на фактите по случая и на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3
от ДОПК и чл. 53 и чл. 56 от ДОПК на ревизираното лице е отправено искане за
представяне на документи и писмени обяснения с ИПДПОЗЛ №
Р-22001421005195-040-001/14.09.2021 година, което е връчено на дружеството
лично на 04.11.2021 година /лист 18 гръб от Приложение № 1/. С молба вх. №
70-00-9459/11.11.2021, лицето на основание чл. 25 от ДОПК е поискало срокът за
представяне на поисканите от страна на органите документи да бъде удължен с
четиринадесет дни /лист 253 от Приложение № 1/.
С Решение № Р-22001421005195-106-001/22.11.2021 на главен инспектор по
приходите при ТД на НАП София срокът за представяне на поисканите документи е
удължен до 08.12.2021 година /лист 250 от Приложение № 1/. Дружеството не е
представило поисканите документи, за което е съставен Протокол № 1699498/15.12.2021
година /лист 255 от Приложение № 1/.
С Искане за извършване на насрещна проверка № Р-22001421005195-141-001/27.09.2021
година на основание чл. 45, ал. 2 от ДОПК е възложено извършването на насрещна
проверка на „***“ ЕАД с ЕИК ******** /лист 25 от Приложение № 1/. В тази връзка
до управителя на дружеството е отправено Искане за представяне на документи и
писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ № П-22001421168791-040-001/28.09.2021
година /лист 33 от Приложение № 1/, с което е поискано представяне на
документи, в това число заверени копия на фактури, които са издадени на „***“
ЕООД, документи във връзка с разплащанията по тези фактури, счетоводни регистри
за счетоводно отчитане на извършената доставка, доказателства за извършени
доставки.
С молба дружеството е поискало удължаване на срока за представяне на
поисканата информация /лист 233 от Приложение № 1/, като с Решение №
П-22001421168791-106-001/25.10.2021 година молбата е била удовлетворена и
срокът за представяне на поисканата информация е определен на 03.11.2021
година. От страна на дружеството в хартиен носител са представени поисканите
документи вх. № 26-М-4956#1/05.11.2021. В
следствие на това се установява, че в дневниците за продажба на дружеството са
отразени следните фактури, които са издадени на „***“ ЕООД: № **********/31.01.2017
година; № **********/24.02.2017 година;
№ **********/28.02.2017 година; № **********/31.03.2017
година; № **********/30.04.2017 година; № **********/30.04.2017 година; № **********/31.05.2017
година, № **********/31.05.2017 година; № **********/30.06.2017 година; № **********/30.06.2017
година; № **********/31.07.2017 година; № 00000005348/31.07.2017 година;
№ **********/31.07.2017 година; № 00000005359/31.08.2017
година; № 00000005376/31.08.2017 година; № 00000005385/30.09.2017 година;
№ 00000005404/30.09.2017 година; № 000000005412/31.10.2017 година;
№ 000000005429/31.10.2017 година; № 000000005451/30.11.2017 година; №
**********/30.11.2017 година; № **********/31.12.2017 година;
№ 00000005459/31.12.2017 година; № 000000005508/31.01.2018
година; № 000000005521/31.01.2018 година; № **********/31.01.2018 година; №
**********/31.01.2018 година; № **********/28.02.2018
година; № **********/28.02.2018 година; № 00000005585/31.03.2018
година; № **********/31.03.2018 година; № 00000005624/30.04.2018 година; №
00000005593/30.04.2018 година; № 00000005636/31.05.2018 година;
№ **********/31.05.2018 година; № **********/30.06.2018 година;
№ **********/30.06.2018 година; № **********/31.07.2018
година; № **********/02.07.2018 година и № **********/31.07.2018
година, в едно със съответни съпътстващи документи. Дружеството е представило
също така и документи, доказващи извършено плащане по въпросните фактури от
страна на ревизираното лице, в това число и протоколи за прихващане на вземания
и договори за прехвърляне на вземане, както следва : Споразумение за прихващане
на взаимни задължения от 20.08.2018 година за сумата от 123 889,98 лева
/лист 184, гръб от Приложение № 1/; Споразумение за прихващане на взаимни
задължения от 02.08.2018 година за сумата от 53 589,50 лева /лист 183,
гръб от Приложение № 1/; Протокол за прихващане на вземания и задължения от
31.12.2020 година за сумата от 1 754 832,52 лева /лист 188, гръб от
Приложение № 1/; Протокол за прихващане на вземания и задължения от 31.07.2020
година за сумата от 3 061 333,93 лева /лист 191 от Приложение № 1/;
Договор за прехвърляне на вземания от 31.05.2018 година, сключен между „***“ ЕАД
и „***“ ЕООД, с което „***“ е цедилрал вземането си, което има към „***“ ЕООД в
размер на 11 950 949,62 лева /лист 191, гръб от Приложение № 1/;
Договор за прехвърляне на вземане от 31.05.2018 година, с който „ ***“ ЕАД
прехвърля вземането си, което има към Мини Индъстри, в размер на
6 994 240,84 лева на „Криста“ ЕООД /лист 194 от Приложение № 1/; Протокол
за прихващане на вземания и задължения от 30.11.2018 година за сумата от
3 062 400 лева /лист 194 гръб от приложение № 1/; Протокол за
прихващане на вземания и задължения от 31.08.2018 година за сумата от
1 699 542,42 лева /лист 198 гръб от приложение № 1/; Протокол за
прихващане на вземания и задължения от 29.08.2018 година за сумата от 620,40
лева /лист 199, гръб от приложение № 1/; Протокол за прихващане на вземания и
задължения от 31.05.2018 година за сумата от 3 313 710,00 лева /лист
200 от Приложение № 1/; Протокол за прихващане на вземания и задължения от
31.12.2017 година за сумата от 3 038 876,72 лева / лист 202, гръб от Приложение
№ 1/; Протокол за прихващане на вземания и задължения от 30.12.2017 година за
сумата от 5 7360 000 лева / лист 204 от Приложение № 1/; Споразумение от
31.05.2017 година /лист 205 от Приложение № 1/; Протокол за прихващане на
вземания и задължения от 30.06.2017 година а сумата от 1 117 200 лева
/лист 206 от Приложение № 1/. Насрещната проверка е завършила със съставяне на
Протокол за извършена насрещна проверка № П- 22001421168791- 141- 001/12.01.2021
година /лист 239 от Приложение № 1/.
С ИПДПОЗЛ № П-22001422019586- 040- 001/02.02.2022 година отново е поискано
от страна на „***“ ЕАД представяне на необходими документи. Искането е връчено
по електронен път на 10.02.2022 година /лист 491 от Приложение № 3/.
Резултатите от тази проверка са обективирани в Протокол за извършена насрещна
проверка № П-22001422019586-141-001/11.03.2022
година /лист 489 от Приложение № 3/.
На основание чл. 62, ал. 6, т. 3 б. „а“ или б. „б“ от Закона за кредитните
институции е поискано от страна на Районен съд София разкриване на банкова
тайна с Искане за разкриване на банкова тайна №
Р-22001421005195-050-001/25.01.2022 година /лист 258 от Приложение № 2/. С
Решение № 745 от 03.02.2022 година, постановено по частно гражданско дело №
5272 по описа за 2022 година на Районен съд- София е постановено разкриване на
информация, представляваща банкова тайна в следните банки: ***АД; *** АД; ***АД;
*** АД /лист 263 от Приложение № 2/.
В резултат на гореизложеното на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК са
изготвени Искания за представяне на документи и писмени обяснения от трети
лица, както следва:
С Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети
лица /ИПДСПОТЛ/ № Р-22001421005195-041-003/07.02.2022 година е поискано
представяне на информация от страна на *** АД /лист 272 от Приложение № 2/.
С ИПДСПОТЛ № Р-22001421005195-041-004/ 07.02.2022 година е поскано
представяне на информация от страна на ***АД /лист 276 от Приложение № 2/.
С ИПДСПОТЛ № Р-22001421005195-041-005/ 07.02.2022 година е поискано
представяне на информация от страна на *** АД / лист 282 от Приложение № 2/.
С придружително писмо с изх. № 0890-49-006824/ 08.02.2022 година /лист 449
от Приложение № 2/ банката е представила поисканата информация.
С ИПДСПОТЛ № Р-22001421005195-041-002/07.02.2022 година е поискано
представяне на информация от страна на ***АД.
С Протокол № 1700139/16.02.2022 година са присъединени документи от досието
на „***“ ЕООД с ЕИК ***.
С Писмо с изх. № 10-59-00-4/12.01.2023 година на публичен изпълнител към
Национална агенция за приходите е получена информация досежно сумата, която е
постъпила по повод на образувано изпълнително дело по отношение на дружеството
„***“ ЕАД в размер на 37 936 937,45 лева. С това писмо се съобщава,
че към датата 12.01.2023 година изпълнителното производство не е
прекратено и цялото имущество на
длъжника „***“ ЕАД е продадено на публична продан по реда на чл. 251 – чл. 254
от ДОПК – /Приложение № 8/.
Пред настоящата съдебна инстанция, във връзка с установяване на релевантни
по делото факти е назначена съдебно – счетоводна експертиза, като за вещо лице е
определена П.Д.К.. Вещото лице е направило подробен анализ на поставените
въпроси и в заключителната си част е дало следните отговори в посока на това,
че за периода от 01.01.2017 до 31.07.2018 година общият размер на приходите на
„***“ ЕАД възлиза в размер на 49 304 681,78 лева, в това число
приходите на дружеството „***“ ЕАД от сделки с „***“ са в размер на
34 940 075, 78 лева, от което според вещото лице следва да се направи
извод, че част от приходите на „***“ ЕАД в размер на 14 364 606,00
лева не произлизат от сделки с „***“ ЕООД, а от сделки с други негови
контрагенти. Установило е също, че процентът на приходи от продажбите към „***“
ЕООД спрямо всички приходи от дейността на „***“ ЕАД е 70,90 %. Въз основа на
анализа си, вещото лице е стигнало до извод, че общият размер на приходите през
ревизирания период на „***“ ЕАД е в размер на 49 304 681, 78 лева,
като съответно 34 940 075, 78 лева от тях са приходи от продажби
осъществени към „***“ ЕООД. Установява, че от това следва да се приеме, че
получената втора суча е достатъчна, за да се плати начисления и невнесен данък
от страна на „***“ ЕАД. В заключението на вещото лице е посочено и ,че „***“
ЕООД е погасило изцяло задълженията си към „***“, като в табличен вид е
обобщена информация относно начина на плащанията по процесните фактури – лист
13 – 18 от заключението. Изчислило е, че общата платена сума от страна на „***“
ЕООД по банкова сметка *** „***“ ЕАД е в размер на 66 670 231 лева. Посочва
се, че общо начисления ДДС по всички издадени към „***“ ЕООД фактури през
ревизирания период е в размер на 6 988 015,16 лева, като начислените
вземания са в размер на 41 928 090,93 лева, които са заплатени в
цялост и от това следва, че включения ДДС е платен. Вещото лице е установило,
че събраните суми в хода на образуваното изпълнително дело по отношение на „***“
ЕАД до текущата дата е в размер на 37 936 937,45 лева, като дори и
след датата на издаване на ревизионния акт е продължило погасяването на
задълженията с 7 548 319 лева, а от отговора на публичният изпълнител вещото
лице е констатирало, че изпълнителното дело продължава в посока на обявяване
несъстоятелност на дружеството „***“ ЕАД. Вещото лице посочва, че към момента
цялото имущество на длъжника е продадено на публична продан по реда на чл. 251
– чл. 254 от ДОПК, а при направена проверка счетоводството на дружеството е
установило, че наличните активи към текущата дата са в общ размер на
970 473,22 лева. Така даденото заключение настоящият състав кредитира
изцяло, като обективно, компетентно и кореспондиращо на приетите по делото
писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Относно компетентността на органа:
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на
чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионният акт се издава от началник сектор, като
орган, който е възложил ревизията и главен инспектор по приходите, като
ръководител на ревизията. В настоящият случай, оспореният ревизионен акт е
издаден от А.А.Д. в качеството на началник на сектор, възложил ревизията и П.С.Д.,
в качеството и на главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията. А.А.Д.
заема длъжност началник сектор „“Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Пловдив,
възложил ревизията, като лицето е надлежно оправомощено на основание чл. 11,
ал. 3 от ЗНАП, във връзка с чл. 112, ал.
2, т. 1 от ДОПК със Заповед № З-ЦУ-1659 от 05.05.2021 година и Заповед №
РД-01-287 от 10.05.2021 година на директора на НАП. Ръководител на ревизията е
този, посочен в заповедта за възлагане по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК,
съответно органът, възложил ревизията е териториалният директор или лицето, на
което са делегирани правомощия за това по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК.
Видно от ЗВР № Р-22001421005195-020-001/10.09.2021 година за ръководител на
ревизията е надлежно определено лицето П.С.Д., главен инспектор по приходите /ръководител
на ревизията/. Следователно може да се приеме, че обжалваният ревизионен акт е
издаден от компетентен орган, респективно, че липсва основание за отмяна на
акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК.
Относно формата:
Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидена в чл. 120, ал. 1 и ал. 3
от ДОПК форма. В него се съдържат всички задължителни реквизити, установени в
разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 1 – т. 8 от ДОПК, а именно посочено е името
и длъжността на органа, който е издал акт, неговият номер и дата на издаването
му, данните на ревизираното лице, обхвата на ревизията, посочени са подробно,
какви процесуални действия са били извършени в хода на ревизионното
производство, посочени са подробно мотивите за издаване на акта, а така също
съдържа се и разпоредителна част, в която са определени задълженията на
ревизираното лице, посочено е пред кой орган и в какъв срок ревизионния акт
може да се обжалва, съдържа се и подпис на издателя му. В съответствие с
изискването на чл. 120, ал. 2 от ДОПК към ревизионния акт е прикрепен
ревизионен доклад, който е неразделна част от него. Въз основа на това следва,
че липсва основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.
Относно съответствието на оспорения ревизионен акт с
административнопроизводствените правила:
Правилата, свързани с издаването на ревизионния акт са регламентирани в
Глава ХV „Данъчно – осигурителен контрол“, Раздел II
„Установяване“ на ДОПК, като съдът не констатира да са допуснати нарушения,
които могат да бъдат определени като съществени, водещи до ограничаване правото
на защита на жалбоподателя и които да бъдат от такова естество, че да предоставят
отмяна на акта, респективно прогласяване на неговата нищожност. Преди да бъдат
изложени аргументи, във връзка с този извод на съдебния състав за пълнота
следва да се изследва въпросът досежно правилното прилагане на разпоредбата на
чл. 32 от ДОПК, уреждаща т.нар. връчване чрез прилагане към досието, тъй като
същата е специфична хипотеза при която би могло да се стигне до накърняване
правото на защита на ревизираното лице, а така също правилното й прилагане е и
от особено значение във връзка със сроковете за депозиране на възражение
относно констатациите, обективирани в ревизионния доклад, респективно
депозиране на жалба по отношение на ревизионния акт. Според чл. 32 от ДОПК
връчването чрез прилагане съм данъчното досие се извършва в случаите, когато
лицето, неговият представител или пълномощник, член на органа на управление или
служител, определен за получава съобщения или книжа, не е намерен на адреса за
кореспонденция, след най – малко две посещения през 7 дни. Тези обстоятелства
следва да се удостоверяват с протокол за всяко посещение на адреса за
кореспонденция и трябва да бъде изготвено съобщение за връчването, което се
поставя на определено за тази цел място в териториалната дирекция и се
публикува на интернет страницата на агенцията, а заедно с поставянето на
съобщението органите по приходите изпращат и писмо с обратна разписка, както и
електронно съобщение, в случай че лицето е посочило електронен адрес. Когато лицето
не се яви до изтичане на 14 – дневен срок от поставяне на съобщението,
съответния документ или акт се прилага към преписката и се смята за редовно
връчен от датата, на която съобщението е свалено. Съдът счита, че процедурата е
стриктно спазена, което е видно и то протоколите, които са съставени във връзка
с посещенията за връчване на ревизионния доклад – първото посещение на
посочения адрес на управление, който всъщност кореспондира и с адреса по чл. 8
от ДОПК е осъществено на 01.03.2022 година и това е отразено с Протокол №
1700303/01.03.2022 година, а второто е на дата 09.03.2022 година, във връзка, с
което е съставен Протокол № 1700306/09.03.2022 година. Същото важи и да
ревизионния акт, тъй като органите по приходите два пъти са посетили посочения
адрес, което действие е обективирано в Протокол № 1797603/18.04.2022 година и
Протокол № 1797607/27.04.2022 година. По отношение на същите са изпратени
съобщения за връчване по чл.32 от ДОПК, които са изпратени с обратна разписка на
дружеството и след изтичане на 14- дневния срок те са свалени, като
процесуалните действия са отразени в съответни протоколи. По отношение на
изготвените протоколи важи разпоредбата на чл. 50 от ДОПК, която предвижда, че
същите са доказателства за извършени от и пред органа по приходите действия и
изявления и установените факти и обстоятелства, тъй като са съставени по
установения ред и форма от административния орган. Предвид изложеното следва да
се приеме, че ревизионният доклад, респективно ревизионния акт са редовно
връчени при съблюдаване на императивните правила, предвидени в чл. 32 от ДОПК,
поради което правилно органът по приходите и пристъпил към този ред на
връчване.
От друга страна, съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ДОПК
ревизионният доклад се съставя от ревизиращия орган по приходите не по – късно
от 14 дни след изтичане на срока за извършване на ревизията. Съобразно
Заповедта за изменение на Заповедта за възлагане на ревизия №
Р-22001421005195-020-003/10.01.2022 година срокът за завършване на ревизията е
определен до 11.02.2022 година. Ревизионният доклад № Р-22001421005195-0192-001
е издаден на 25.02.2022 година, т.е. същият е издаден в законоустановения за
това срок. От друга страна, разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК въвежда
правилото, че ревизионният акт следва да бъде издаден в 14 – дневен срок от
подаване на възражението по чл. 117, ал. 5 от ДОПК или от изтичане на срока за
подаване на същото. Видно от установената фактическа обстановка, ревизионният
доклад е връчен по реда на чл. 32 от ДОПК, което означава, че датата, на която
съобщението е било свалено се счита за дата на ръчване на въпросният акт, а в
настоящият случай това е датата 25.03.2022 година, т.е. от тази дата започва да
тече първоначалният 14- дневен срок по смисъла на чл. 117, ал. 5 от ДОПК, в
рамките на който ревизираното лице може да подаде възражение срещу
констатациите, посочени в ревизионния доклад, а този 14 – дневен срок изтича на
08.04.2022 година. От последната дата започва да тече друг 14 – дневен срок, а
именно този, който е предвиден в разпоредбата на чл. 119, ал. 2 от ДОПК,
досежно издаването на ревизионния акт, т.е. този срок изтича на 22.04.2022
година. В настоящият случай ревизионният акт е издаден на 12.04.2022 година,
което означава, че и той също е издаден в законоустановения за това срок. Въз
основа на това следва, че липсва основание за отмяна на акта по смисъла на чл.
146, т. 3 от АПК.
Относно съответствието с материалния закон:
Настоящият съдебен състав счита, че така издаденият от страна на органа по
приходите и оспорен в настоящото съдебно производство ревизионен акт е в разрез
с материалноправните разпоредби.
Спорният между страните въпрос се концентрира по отношение на
обстоятелството, дали са налице предпоставките, които са предвидени в
хипотезата на чл. 177 от ЗДДС и в частност, доказан ли е субективният елемент
от фактическия състав на отговорността от страна на ответникът по жалбата.
Отговорността по чл. 177 от ЗДДС е особен вид солидарна отговорност за
региститрано по ЗДДС лице, която възниква, ако са изпълнени елементите на
сложния фактически състав, предвиден в посочената разпоредба. Същността на
отговорността се състои във възникване на задължението за едно регистрирано
лице да заплати задължение за ДДС на друго регистрирано лице. Съгласно чл. 121
и следващите от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) при солидарната
отговорност две или повече лица отговарят за едно и също задължение в целия му
размер. Тя възниква по силата на договор или въз основа на закон. В настоящият
случай отговорността възниква по силата на закона, а именно въз основа на
разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС. За разлика от солидарната отговорнос в
гражданското право обаче, солидарната отговорност за чуждо данъчно задължение
по реда на ЗДДС се отличава с редица специфики: на първо място кредиторът
винаги е публичен субект; тя се разпростира винаги между две лица, като това
именно е дефинирано и в самия закон, като тези две лица са доставчикът, който
не е внесъл данъка по конкретната фактура/фактури и отговаря за него пред
държавата и получателят на доставката, който е упражнил право на припсадане на
данъчен кредит по повод на тези доставки. По този начин законът дава възможност
за внасянето на дължимия данъка да отговарят едновременно две лица –
доставчикът и получателят по облагаемата доставка. Разпоредбата на чл. 177, ал.
6 от ЗДДС дори разширява кръгът на отговорните лица по отношение на всеки
следващ получател по реда на доставката, а в ал. 7 отговорността касае и всеки
от предходните доставчици.
Ревизионното производство по отношение на реализиране отговорността по чл. 177
от ЗДДС не води до възникване на данъчни задължения, а само до определяне на
конкретен субект, който се явява солидарно отговорен за вече възникнало за
доставчика публично задължение в определен размер. Лицата, чиято отговорност се
реализира по реда на чл. 177 от ЗДДС не стават носители на данъчно задължение,
а стават солидарно отговорни за изпълнение на данъчното задължение, което е
чуждо и поради това в случай, че го изпълнят за тях възниква право на регресен
иск спрямо действителния дължник, какъвто в случая е дружеството доставчик,
което право може да се реализира по общия граждански ред.
Разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС изцяло кореспондира и с приетото в
разпоредбата на чл. 205 от Директива 2006/112/ЕО съответстваща на чл. 21,
§ 3 от Шеста Директива на Съвета, с която е дадена възможност на държавите –
членки, включително и в случаите по чл. 193 от същата директива, да предвидят,
че лице, различно от платеца на ДДС е солидарно отговорно за плащането на ДДС.
Целта е опазване на правата на хазната по възможно най – ефективен начин,
съобразявайки принципите на пропорционалност и правна сигурност, които са
спазени с изчерпателно и ясно изброените условия предвидени в разпоредбата на чл.
177 от ЗДДС.
С цел отстраняване само на пряката вреда за бюджета, в рамките на ползвания
данъчен кредит, солидарната отговорност е предвидена само в размера, за който
не е внесен ДДС, от лице което вече се е възползвало от правото си на данъчен
кредит за същия размер ДДС и което е знаело или е трябвало да знае, че
начисленият ДДС няма да бъде внесен.
Допустимостта на солидарната отговорност от гледна точка на ПЕС /Правото на
Европейския съюз/ е признато и с Решение на СЕС от 11.05.2006 година по дело
С-384/04, постановено във връзка с отправено преюдициално запитване относно
тълкуването на чл. 21, § 3, съответстващ на сегашния чл. 205 от Директива
2006/112 и чл. 22, § 8 от Шеста директива 77/388/ ЕО.
Според т. 24 от посоченото решение, правилата на солидарната отговорност за
чуждо задължение не са свързани с процеса на събиране на данъка, а с
определянето на лице, което може да бъде задължено да внесе този ДДС в хазната.
В т. 28 СЕС посочва, че разпоредбата на чл. 21, § 3 от Шеста директива
позволява принципно държавите – членки да предприемат мерки, по силата на които
дадено лице е солидарно отговорно да плати ДДС, който е дължим от друго лице. В
т. 29 обаче е пояснено, че независимо от това, когато държавите – членки
упражняват предоставените им от Директивата правомощия, те трябва да спазват
принципи на правото, които съставляват част от правния ред на Общността, което
включва по – специално принципите на правната сигурност и пропорционалността. По
отношение на принципа на пропорционалността в т. 30 Съдът приема, че държавите –
членки са свободни да предпиремят определени мерки с цел опазване на хазната,
но същите не трябва да надвишават необходимите такива. В т. 32 от решението е
прието, че докато в чл. 21, § 3 от Шеста директива е позволено на държавите –
членки да наложат на лице солидарна отговорност за ДДС, ако по времето на доставката
това лице е знаело или е имало основателни причини да подозира, че дължимият
ДДС по отношение на тази, предходна или бъдеща доставка, би останал неплатен
изцяло или отчасти и да се позове на презумпции в това отношение, независимо от
това е вярно и, че такива презумпции не трябва да бъдат формулирани по начин,
който да прави практически невъзможно или прекалено трудно данъчно задълженото
лице да ги обори с доказателства. Споделено в тази връзка е становището на
генералния адвокат, според което такива презумпции биха били де факто въвели
система на строга отговорност, което надхвърля необходимото за защита на
хазната. В т. 34 от решението изрично е посочено, че задачата на националния
съд е да определи, дали националното законодателство спазва общите принципи на
правото на общността.
В заключение Съдът е приел, че чл. 21, § 3 от Шеста директива трябва да
бъде тълкуван като позволяващ на държава – членка да приема законодателство,
което предвижда данъчнозадължено лице, получател по доставка на стока или
услуги и което е знаело или е имало основателни причини да подозира, че
дължимият ДДС по отношение на тази доставка, или на предходна, или на бъдеща
доставка на тези стоки, би останал неплатен отчасти или изцяло, може да бъде
солидарно отговорно за плащане на този ДДС заедно с данъчнозадълженото лице по
ДДС. Такова законодателство обаче трябва да бъде съобразено с общите принципи
на правото, които съставляват част от правния ред на общността и които включват
по – специално принципите на правната сигурност и на пропорционалност.
При така очертаната правна уредба на солидарната отговорност за ДДС и
тълкуването на допустимостта на същата в контекста на общностното право и
принципи, солидарната отговорност за ДДС следва да се определи като изключение
от общите правила за облагане и идентифициране на данъчнозадължените лица,
поради което предпоставките за ангажирането ѝ трябва да са обективно
установени и достатъчно ясни с оглед недопускане на разширително тълкуване.
Освен това тези предпоставки не следва да засягат хипотези, при които биха били
нарушени общностните принципи или би се стигнало до отколнение от нормалното
функциониране на системата за облагане с ДДС.
Следва да се посочи също, че систематичното място на чл. 177 ЗДДС е в Глава
ХХV, озаглавена „Правомощия на органите по приходите и
предотвратяване на данъчни измами“. Това определя и целта, която се преследва,
а именно предотвратяване на загубата на данъчни приходи от неизпълнение на
задължението на доставчика да внесе начисления данък върху добавената стойност
чрез натоварване и на други лица със задължение да внесат данъка.
Въз основа на гореизложеното следва да се приеме, че фактическият състав на
солидарната отговорност би бил осъществен, ако се установят изискуемите от
закона кумулативни предпоставки, очертани в чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Те от своя
страна могат да бъдат обособени в две групи – от обективна страна и от
субективна страна. В обективната страна на отговорностт се включва доказването
на предпоставки, че е налице регистрирано лице по смисъла на ЗДДС и че същото е
получател по облагаема доставка, а така също и че е ползвало право на данъчен
кредит, който е пряко или косвено свързан с дължимия данък. От субективна страна,
за да се реализира отговорността е нужно да бъде доказано „знание“, което
обхваща две хипотези „предварително знание“ или обстоятелството, че жалбоподателят,
т.е. ревизираното лице „е бил длъжен да знае“, че неговият доставчик няма да
внесе съответния размер на дължимия данък върху добавената стойност.
Доказването на знанието следва да се осъществи по реда на чл. 117 – чл. 120 от ДОПК. При действието на чл. 170, ал. 1 от АПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК,
процесуланата тежест да установи предпостаките на отговорността за злоупотреби
и в частност презумптивните предпоставки е за приходната администрация.
В настоящото производство безспорно се установява, а и не се спори, че
оспорващото дружество „***“ ЕООД с адрес на управление: гр. Перник, ул. „Св.
Иван Рилски“ № 1 и дружеството „***“ ЕАД са регистрирани по ЗДДС лица, като за
жалбоподателят съществуват доказателствени факти, които са обективирани и в ревизионния
доклад на стр. 2 от същия, от които е видно, че същото е регистрирано по ЗДДС
от 28.01.2014 година. От друга страна, е налице легална дефинициа за „облагаема
доставка“ дадена в чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, а именно това е всяка доставка на
стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, когато е извършена от
данъчнозадължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на
страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от
данъчнозадължено лице, освен в случаите в които законът предвижда друго. Въз
основа на представените в хода на ревизионното и настоящото съдебно
производство доказателства, може по категоричен начин да се посочи, че е налице
такава облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1, във връзка чл. 2, т. 1
от ЗДДС. На следващо място, именно във връзка с осъществяването на тези
облагаеми доставки, доставчикът – „***“ ЕАД е издал 40 /четирдесет/ броя
фактури, както следва: № **********/31.01.2017 година; № **********/24.02.2017
година; № **********/28.02.2017 година; № **********/31.03.2017 година; № **********/30.04.2017
година; № **********/30.04.2017 година; № **********/31.05.2017 година; № **********/31.05.2017
година; № **********/30.06.2017 година; № **********/30.06.2017 година; № **********/31.07.2017
година; № 00000005348/31.07.2017 година; № **********/31.07.2017 година; № 00000005359/31.08.2017
година; № 00000005376/31.08.2017 година; № 00000005385/30.09.2017 година; № 00000005404/30.09.2017
година; № 000000005412/31.10.2017 година; №000000005429/31.10.2017 година; №
000000005451/30.11.2017 година; № **********/30.11.2017 година; № **********/31.12.2017
година; № 00000005459/31.12.2017 година; № 000000005508/31.01.2018 година; №
000000005521/31.01.2018 година; № **********/31.01.2018 година; № **********/31.01.2018
година; № **********/28.02.2018 година; № **********/28.02.2018 година; № 00000005585/31.03.2018
година; № **********/31.03.2018 година; № 00000005624/30.04.2018 година; № 00000005593/30.04.2018
година; № 00000005636/31.05.2018 година; № **********/31.05.2018 година; № **********/30.06.2018
година; № **********/30.06.2018 година; № **********/31.07.2018 година; № **********/02.07.2018
година и № **********/31.07.2018 година. Във всяка една от тези фактури на
отделен ред е посочен ДДС, който възлиза в общ размер на 6 988 015,15
/шест милиона деветстотин осемдесет и осем хиляди и петнадесет лева и
петнадесет стотинки/. От друга страна ревизираното лице е ползвало право на
данъчен кредит по получените доставки, който всъщност му е признат от страна на
приходната администрацията, защото в противен случай не би се стигнало до
ангажиране на отговорността по чл. 177 от ЗДДС, доколкото именно ползването на
данъчен кредит е една от необходимите предпоставки за това. Резултатът за всеки
конкретен данъчен период представлява разлика между размера на данъка за
приспадане, отразен в дневника за покупки и начисления данък в дневника за
продажби. Не на последно място следва да се подчертае и че доставките, по които
данъкът не е внесен и тези, по които е ползвано право на данъчен кредит, са с
един и същи предмет, т.е. изпълнено е и изискването на връзка между ползвания
данъчен кредит и дължимия и невнесен данък.
Изложеното обосновава наличието на обективните елементи за реализиране на
отговорността по чл. 177 от ЗДДС.
По отношение на основния спорен момент, а именно преценката за наличието
или липсата на доказаност на субективният елемент, т.е. дали оспорващият е
знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен, съдът съобрази
следното:
В разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС са посочени алтернативно две
хипотези, сочещи на основание за реализиране на отговорността, като се посочва,
че същата ще се реализира, когато регистрираното лице е знаело или било длъжно
да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган
по реда на чл. 117 – чл. 120 от ДОПК. В първата хипотеза за случаите на знание
законодателят не е предвидил примерно или изчерпателно изброяване на
изискванията, при чието установяване знанието да се счита за прзюмирано. По
тази причина за всеки случай твърдението за знание, че дължимият ДДС няма да
бъде внесен, следва да се направи въз основа на цялостен анализ на всички
обективни факти, при които са извършени доставките, да се проследят последиците
от същите и то в контекста на цялостната икономическа дейност на ревизираното
лице. При втората хипотеза, т.нар. в съдебната практика „презюмирано знание“
следва да се изследва добросъвестността на ревизираното дружество като
предпоставка, че същото е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен ефективно,
като именно във връзка с тази втора хипотеза е разпоредбата на ал. 3 въвеждаща
тази оборима презумпция за знание.
В настоящият случай, видно от мотивите на издадения ревизионен акт /стр. 6/,
отговорността на дружеството е ангажирана на основата на предложение първо на
чл. 177, ал. 2 от ЗДДС, т.е. не е налице презюмирано знание, а в настоящитя
случай изводът за наличие на знание у ревизираното лице следва да се основава
само и единствено на обективните факти, които са установени по делото. Следва
да се посочи и още нещо, досежно това, знанието на юридическото лице се
устаноява, когато е налице знание у физическите лица, осъществяващи неговото
управление. Според данните от тръговския регистър, както и ревизиращите органи
са установили, едноличен собственик на капитала и управител на „***“ ЕООД към
данъчен период 01.01.2017 – 31.07.2018 година е П.М.Н.. В качеството си на
такъв, същият е подписвал търговските и счетоводни документи, включително Споразумение
за прихващане на взаимни задължения от 20.08.2018 година /лист 182 гръб от
Приложение № 1/; Споразумение за прихващане на взаимни задължения от 02.08.2018
година / лист 185, гръб от Приложение № 1/; два договор за прехвърляне на
вземане от 31.05.2018 година /лист 193 и 194 от Приложение №1/; протоколи за
прихващане на вземания и задължения, както следва: от 30.11.2018 година /лист
196, гръб от Приложение № 1/; от 31.08.2018 година /лист 198, гръб от Приложение
№ 1/; от 29.08.2018 година /лист
199, гръб от Приложение № 1/; от 31.05.2018 година /лист 200 от Приложение № 1;/
;от 31.12.2017 година /лист 202, гръб от Приложение № 1/; от 30.12.2017 година /лист
204 от Приложение № 1/; от 30.06.2017 година /лист 206 от Приложение № 1/ и
Споразумение от 31.05.2017 година /лист 205 от Приложение № 1/.
Знанието на „***“ ЕООД, че „***“ ЕАД няма да внесен начисления ДДС за
процесните доставки, за които са издадени описаните фактури, органите по
приходите извличат от обстоятелството, че значителна част от сумите по
фактурите са прихванати с протоколи за прихващане на вземания и задължения и
договори за цесия между двете дружества и трети лица. Посочват също и, че по
издадените от „***“ ЕАД фактури към „***“ ЕООД задълженията на последното към
доставчика са в размер на 41 928 090,93 лева, но ефективно
преведената от страна на ревизираното лице сума по банкова сметка ***,40 лева.
Акцентира се и на факта, че по отношение на „***“ ЕАД има образувано
изпълнително дело № 29100000368/2010 година в размер на 50 278 692,76
лева.
Съдът не споделя изводите, направени от страна на органите по приходите, че
тези обсотятелства, свързани с разплащането по процесните фактури са достатъчно
основание да се предположи за наличието на знание в ревизираното лице, нещо
повече в тази насока е и константната съдебна практика на Върховния
административен съд, обективирана в множество решения: Решение № 5758 от
19.05.2020 година, постановено по адм. дело № 48/2020 година; Решение № 17152
от 16.12.2019 година, постановено по адм. дело № 6799/2019 година; Решение №
3121 от 14.03.2017 година, постановено по адм. дело№ 13679/2015 година и Решение
№ 2406 от 15.03.2022 година, постановено по адм. дело № 706/2021 година.
Следва да се отбележи и че договорът за прехъврляне на вземане /познат в
теорията и практиката като цесия/, по аргумент от чл. 99 – чл. 102 от ЗЗД е
един от способите за погастяване на задължения на длъжника, като сам по себе си
изборът му не обуславя извод за наличие на изследвания субективен елемент –
знанието. Сключването на двата договор за прехвърляне на вземане от 31.05.2018
година не изключва добросъвестността на дружеството, а е в унисон с
икономическта логика на търговската дейност, при която юридическото лице в
качеството си на кредитор по възникнали облигационни правоотношения и на длъжник
по други, цели да гарантира, както изпълнението на изискуемите си притезания,
така и погасяването на задълженията си. В тази връзка следва да се подчертае,
че и жалбоподателят е ангажирал достатъчно доказателства, събрани в хода на
ревизионното производство, от които може да се направи извод, че „***“ ЕООД е
погасил задълженията си към своя доставчик, а част от тях са вече цитираните
протоколи за прихващане на вземания и задължения, договорите за цесия,
споразуменията, а така също и представени банкови извлечения /Приложение № 3/. Този
факт се доказа и от заключението на вещото лице, което съдът кредитира в цялост
и което по категоричен начин в т.4 отразява констатациите, направени от вещото
лице, че „***“ ЕООД е погасило задълженията си към „ ***“ ЕАД. Нещо повече в т.
5 от заключението, вещото лице е изчислило, че общата платена сума от „***“
ЕООД по банкова сметка *** „***“ ЕАД по процесните фактури възлиза в размер на
41 928 090,93 лева. Нещо повече, съдът следва да спомене, че опровергава
изводите на органите по приходите досежно факта, че ревизираното лице ефективно
е превело само част от тази сума, възлизаща в размер на 6 430 845,40
лева, а останалата сума в размер на 35 497 245,53 лева не е внесена,
доколкото същата е погасена чрез подписване на протоколи за прихващане на
вземания и задължения и договори за цесии и че този факт е в състояние да
докаже знанието, като субективен елемент от отговорността. Дали лицето настина
е имало основание за прихващане, и дали ревизираното лице е изпълнило
задълженията си по тези договори съдът намира, че това не е в корелация със
знанието, че ДДС по процесната сделка няма да бъде платен, доколкото се касае
за изпълнение, респективно неизпълнение на едно облигационно по своя характер
задължение. В този смисъл е и съдебната практика, обективирана в Решение № 5758
от 19.05.2020 година, постановено по адм. дело № 48/2020 година по описа на
Върховния административен съд.
Предвид изложеното, фактът на сключване на договорите за прехвърляне на
вземане, изготвянето на споразумения и протоколи за прихващане на задължения и
вземания не обосновават нито разгледани поотделно, нито в съвкупност изводите
за наличие на обективни факти, които да сочат знание у „***“ ЕООД и в частност
знание в П.М.Н., в качеството му на управител на същото към процесния данъчен
период, че данъкът по сделките обективирани в цитираните вече фактури няма да
бъде внесен.
От друга страна, съдът следва да подчертае, че частта от мотивите в
издадения ревизионен акт, във връзка с направените твърдения от страна на
органите по приходите, че двете дружества са с един и същи адрес на управление
и че едно и същи лице е водело счетоводството на двете дружества и че едни и
същи лица са били част от управлението на двете дружества са противоречиви и
като такива не могат да бъдат възприети за доказани и въз основа на тях да се
ангажира отговорността на дружеството. Това е така, защото на първо място
ноторно известно е, че на посочения адрес на управление пл. „Св. Иван Рилски“ №
1 се намира административната сграда, известна като Минна дирекция, която е
исторически обременена с факта, че там се помещава управлението на държавните
мини, действащи на територията на Община Перник, а в миналото действащи на
територията на цялата страна. Доколкото самия орган по приходите посочва, че
дейността на дружеството жалбоподател е свързана именно с добив и обогатяване
на въглища и тяхната реализация, то логично е и адреса на управление да се
намира именно в тази сграда, но това в настоящият случай не може да обоснове
знанието на ревизираното лице относно опасността от невнасяне на дължимия ДДС,
защото противното би означавало всяко едно дружество, развиващо се в областта
на минното дело и притежаващо офис в цитираната вече административна сграда
изначално за него да съществува „презумпция“ за знание. От друга страна органите
веднъж посочват лицето Д.К.М. като водеща счетоводството на двете дружества –
получателя по доставката и самия доставчик, а в последствие говори за Г.И.С..
Не става ясно всъщност, кое от двете лица е водело счетоводството и в случай,
че се приеме че първото лице е било главен счетоводител, то тогава защо в
ревизионния доклад е посочена като такава Г.И.С., а ако се приеме обратното, то
това означава, че не е изследвана функцията, която първото лице – Д.К.М. е
имала във връзка с воденото счетоводство. На следващо място следва да се посочи
и, че посочените лица – В.Т.С. и В.С.М. през проверявания ревизионен период по
никакъв начин не са били свързани с управлението на „***“ ЕООД поради това и
този факт, целящ доказване на знанието на ревизираното лице е несъстоятелен.
За реализиране на отговорността по чл. 177 от ЗДДС на прекия получател на
доставката не е предвидено изискване за неуспешно събиране на вземания от
доставчика. Въпреки това, в хода на съдебното производство са събрани
доказателства – Писмо изх. № 10-59-00-4/12.01.2023 година на публичен
изпълнител към ТД на НАП София, от което се установява, че към датата на
издаване на ревизионния акт, респективно към датата на депозиране на
съответното писмо, е образувано изпълнително дело № 29100000368/2010 година
срещу „***“ ЕАД, което не е прекратено и действията по принудително изпълнение
продължават, доколкото с това писмо се съобщава, че цялото имущество на
длъжника е изнесено на публична продан по реда на чл. 251 – чл. 254 от ДОПК.
Във връзка с това съдът счита, че наличието на това изпълнително дело,
образувано във връзка със задълженията на „***“ ЕАД, преди датата на издаване
на процесните фактури, също не е в състояние да докаже наличието на знание у
ревизираното лице относно лошото финансово състояние на неговия доставчик.
С оглед изложеното, не се установява безспорно наличието на субективният
елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 177 от ЗДДС, респективно
изводът на ревизиращите органи, че са налице всички законоустановени
кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на оспорващото
дружество за ДДС по чл. 177 от ЗДДС, поради което издадения ревизионен акт е
незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното искане от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направени съдебни разноски
следва да бъде уважено като ответника по жалбата заплати на „***“ ЕООД с ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Свети Иван Рилски“ № 1,
представлявано от управителя З.Я.Е. сумата от 4 030 /четири хиляди и тридесет/
лева, представляващи съдебни разноски, изразяващи се в платена държавна такса в
размер на 50 /петдесет/ лева и платен депозит на вещо лице в размер на 3 980
/три хиляди деветстотин и осемдесет/ лева.
При този изход на делото, следва да бъде оставено без уважение искането за
присъждане на съдебни разноски от страна на процесуалния представител на ответника.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт
№ Р-22001421005195-091-001/12.04.2022 година, издаден от А.А.Д. на длъжност:
началник на сектор, възложил ревизията и П.С.Д. на длъжност: главен инспектор
по приходите, ръководител на ревизията, потвърден изцяло с Решение № 1210 от
03.08.2020 година на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна
практика“ София при Централно управление на Национална агенция за приходите, с
който на основание чл. 177, ал. 1, във връзка с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е
ангажирана отговорността на „***“ ЕООД с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Св. Иван Рилски“ № 1, представлявано от
управителя З.Я.Е. за данък върху добавената стойност за задължения на „***“ ЕАД
с ЕИК по БУЛСТАТ:******** в размер на 5 210 615,60 /пет милиона
двеста и десет хиляди шестстотин и петнадесет лева и шестдесет стотинки/, от
които главница в размер на 3 639 185,04 /три милиона шестстотин
тридесет и девет хиляди сто осемдесет и пет лева и четири стотинки/ и лихви в
размер на 1 571 430,56 лева /един милион петстотин седемдесет и една
хиляди четиристотин и тридесет лева и петдесет и шест стотинки/, дължим за
данъчен период от 01.01.2017 до 31.07.2018 година, като незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК по БУЛСТАТ: ***, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Св. Иван Рилски“ № 1,
представлявано от управителя З.Я.Е. съдебни разноски в размер на 4 030
/четири хиляди и тридесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд на Република България в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от настоящото решение да се изпрати на
страните по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:/п/