Р Е Ш Е
Н И Е
№ 1628/29.9.2022г.
Град Пловдив, 29.09.2022 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав,
в открито заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при
секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1664 по описа на
съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във връзка с чл.30а, ал.1 от Закона за опазване на обществения ред
при провеждането на спортни мероприятия (ЗООРПСМ).
Образувано е по жалба на К.Г.Г. ***
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1873з-174 от
05.08.2021 г. на началник сектор към ОДМВР Разград, с която на К.Г.Г., ЕГН **********,***,
е наложена принудителна административна мярка по чл.25, ал.1 ЗООРПСМ – забрана
за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина за срок от една година.
Според жалбоподателя оспорената
заповед е неправилна и постановена в нарушение на материалния и процесуалния
закон, поради което се иска нейната отмяна и присъждане на направените
разноски.
Ответникът не взема становище по
основателността на жалбата.
Съдът намира, че жалбата е подадена от
лице с правен интерес, чиито права и законни интереси пряко и неблагоприятно се
засягат от оспорената заповед, в първия работен ден след изтичане на
преклузивния 3-дневен срок от нейното съобщаване, извършено лично на
жалбоподателя срещу подпис на 16.06.2022 г. (писмо от Първо РУ при ОДМВР
Пловдив – л.33, и товарителница – л.4 от адм. дело № 129/2022 г. на АС Разград),
и срещу заповед, която съгласно чл.30а, ал.1 ЗООРПСМ подлежи на обжалване по
реда на АПК. Следователно жалбата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
Оспорената заповед е издадена за това,
че на 08.05.2021 г. в 18,18 часа в град Разград, на стадион „Лудогорец арена“,
в сектор „А“ като посетител на спортно мероприятие – футболна среща между
отборите на ПФК „Лудогорец“ Разград и ПФК „Локомотив“ Пловдив – извършва
противообществена проява, изразяваща се в хвърляне на пластмасова седалка,
която пада на терена непосредствено до страничната линия. За извършената
противообществена проява на жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение № 2/СХ/2021 г. от 30.06.2021 г. (л.11 и л.60), връчен
на 15.07.2021 г. лично на жалбоподателя без възражения и без данни за постъпили
по-късно писмени възражения срещу фактическите констатации в акта. Издадено е и
наказателно постановление № 2/СХ/ от 05.08.2021 г. (л.9, гръб, л.54).
Същата фактическа обстановка е
изложена и в докладна записка от 11.05.2021 г. (л.12, гръб и л.63) на началник
сектор КП до началника на РУ Разград. Според доклада на главен инспектор Д. на
08.05.2021 г. по време на футболната среща той се е намира в стаята за видео
наблюдение, където заедно със старши инспектор И. са наблюдавали поведението
посетителите и където е констатирал две противообществени прояви в 18,18 часа и
в 19,11 часа. В 18,18 часа главен инспектор Д. е видял, че от гостуващата
агитка, настанена в сектор „А“, е била хвърлена пластмасова зелена седалка до
страничната линия на терена, а при прегледа на записа на охранителната камера,
насочена към гостуващата агитка, е било установено лицето, хвърлило седалката,
данни за което са били подадени на старши инспектор А., който на място
установил самоличността му – К.Г.Г., ЕГН **********,***.
Жалбоподателят не сочи доказателства,
които да оборват констатациите на контролните органи, отразени в цитираната
докладна записка и в акта за установяване на административно нарушение, които
като официални писмени документи се ползват с материална доказателствена сила.
Поисканите видео записи са били изискани от полицейските органи от
изпълнителния директор на ПФК „Лудогорец 1945“ АД още на 01.06.2021 г. (л.13 и
л.64), но видно от отговора (л.13, гръб и л.65) още към 02.06.2021 г. по
технически причини ПФК „Лудогорец 1945“ АД вече не е съхранявало тези записи,
т.е., безпредметно беше отлагането на делото за повторно изискване на същите
записи, които очевидно веднага след футболната среща са били изтрити.
Следователно голословно и недоказано се явява възражението на жалбоподателя, че
не е извършвал никакви противообществени прояви.
При
тези факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна.
Оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на делегираните му заповед №
1873з-383 от 10.10.2018 г. на ВИД началник РУ Разград правомощия и в
предписаната от закона писмена форма, съдържа задължителните реквизити по
чл.59, ал.2 АПК и при наличие на достатъчно писмени доказателства (официални
писмени документи) за извършената противообществена проява от страна на
жалбоподателя, при спазване на административнопроизводствените правила.
Оспорената заповед е в
достатъчна степен мотивирана и отговаря на изискването на чл.59, ал.2, т.4 АПК
– съдържа фактическите основания за издаването й. В заповедта изрично са
посочени мястото и датата на извършване на нарушението и се съдържа изрично
описание на извършената противообществена проява, обстоятелствата, при които е
извършена, които представляват фактическите основания за издаване на заповедта.
Тези фактически основания кореспондират на чл.21, т.6 ЗООРПСМ, която правна
норма действително не е посочена изрично в заповедта, т.е., липсва правната
квалификация на противообществената проява, но словесното изписване на
противообществената проява – хвърляне на предмет – съответства изцяло на текста
на т.6 от чл.21 ЗООРПСМ, поради което пропускът според настоящия съдебен състав
не съставлява такова съществено нарушение на изискването за форма по смисъла на
чл.59, ал.2 АПК, което да обосновава незаконосъобразност на оспорената заповед.
Още повече, че изричното позоваване в заповедта на правното основание на чл.25,
ал.1 ЗООРПСМ за нейното издаване и препращането на чл.25, ал.1 към чл.21,
т.1-10 ЗООРПСМ дават в достатъчна степен яснота относно правната квалификация
на противообществената проява. Не е препятствана възможността на жалбоподателя
да разбере смисъла на обективираното в заповедта волеизявление на издателя на
акта, с което се засягат неговите права и законни интереси, нито възможността
му да реализира правото си защита, както и не се препятства съдебният контрол.
Съгласно чл.21, т.4
ЗООРПСМ противообществена проява (спортно хулиганство) по смисъла на този закон
е проява, която не съставлява престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и
е извършена в спортния обект или в спортната зона преди, по време или
непосредствено след спортното мероприятие, както и на отиване или на връщане от
спортния обект във връзка със спортното мероприятие, изразяваща се във хвърляне
на предмети.
Оспорената заповед е
съобразена със законовите изисквания и при нейното издаване е приложен правилно
чл.21, т.6 ЗООРПСМ. Доколкото срокът за налагане на мярката е една година,
който е минималният срок по чл.25, ал.1 ЗООРПСМ, административният орган не
следва да мотивира така определения минимален срок, доколкото законът е позволява
определянето на срок за налагане на принудителната административна мярка под
минималния.
Вярно е, че в случая
административният орган не е спазил изискването на чл.30, ал.1, т.1 ЗООРПСМ,
според който, в срок не по-късно от 24 часа от съставянето на акта по чл.26,
ал.1 началникът на районното управление на МВР по местоизвършване на
нарушението или оправомощено от него длъжностно лице издава наказателно
постановление и заповед за налагане на принудителна административна мярка
забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и в чужбина в случаите
по чл.21, т.1-10. Това нарушение, обаче, не може да бъде квалифицирано като
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не може да обоснове
незаконосъобразност на издадения административен акт само на това основание,
доколкото съгласно правната теория и съдебната практика срокът е инструктивен и
неговото неспазване не преклудира правомощието на органа да наложи принудителна
административна мярка.
Предвид всичко изложено съдът намира,
че жалбата като неоснователна и недоказана следва да се отхвърли. При този
изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и
на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Г.Г., ЕГН **********,***,
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1873з-174 от
05.08.2021 г. на началник сектор към ОДМВР Разград.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: