Р Е Ш Е Н И Е
Номер 08.06.2020 г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 27.05. 2020
г.
В публичното заседание, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ТРИФОН
МИНЧЕВ
Секретар: ДИАНА ИВАНОВА,
като разгледа докладваното от съдията МИНЧЕВ в.т.д. № 1046 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е на основание чл. 259 от ГПК.
Образувано
по въззивна жалба на Е. ЕАД против решение
№ 1803/20.12.2019г., постановено по
гр.д. № 3361/2019г. по описа на Районен
съд – гр. С.З., с което е осъден въззивникът
да заплати на въззиваемия
сумата в размер на 59.40 лв., представляваща недължимо платена сума за такса
достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение - Помпена
станция „О.", ИТ № 2939032, за периода 01.09.2014 г. до 30.09.2014 г.,
ведно със законната лихва от 26.06.2019 г. до датата на връщане на сумата от
ответника на ищеца, както и сумата от 768 лв., представляваща направени по
делото разноски.
Във
въззивната жалба въззивника излага съображения за незаконосъобразност и
необоснованост на постановеното решение. Развити са подробни съображения във
връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на
РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Претендират се разноските пред двете инстанции, като е представен
списък. Прави искане на основание чл.78, ал.5 ГПК, в случай, че размера на
претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно по размер, същото да се
намали до минималните размери съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
В
законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с който се
взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени
са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да
потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендират се
разноските по делото, като е представен списък с разноските и договор за
процесуално представителство. Прави възражение за прекомерност на юриск.възнаграждението
на другата страна. Посочва банкова сметка, ***.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по
първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл.1 ЗЗД от „В.” ЕООД - С.З. срещу „Е.” ЕАД П.
за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата 59.40 лв. /петдесет и девет лева и 40 стотинки /, представляваща
недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа - Помпена
станция „О.", ИТ № 2939032, за периода 01.09.2014 г. - 30.09.2014 г.,
ведно със законната лихва от датата на плащане на съответната сума до датата на
връщане на сумата от ответника на ищеца.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Е.” ЕАД, в който сочат, че предявените
искове са допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва изцяло, както по
основание, така и по размер.
По делото е представено и прието
като писмено доказателство писмо от
24.09.2008 г. от Е. до „В.“ ЕООД С.З. относно идентифициране на обекти на
потребители, присъединени със собствени електропроводи към електрически
подстанции, чието мерено се осъществява в подстанциите. С това писмо ответникът
Е. е поискал от ищеца „В.“ С.З. документи удостоверяващи собствеността на същия
върху електропроводи, присъединени към
електрически подстанции. В отговор на това писмо „В.“ ЕООД с писмо от 23
октомври 2008 г. е изпратило до ответника Е.
*** АД заповед на Община Т. за предоставяне за експлоатация и поддържане
на обект ПС Д. -ел.провод и трафопостове на В. С.З., извлечение от счетоводните
книги на дружеството, официална скица на ел.провода и образец 16 – Разрешение
за ползване. С писмо от 5.12.2008 г. „В.“ ЕООД гр. С.З. отправя молба до
ответника, че желае да бъде изместено поле – мерене от ниско напрежение в
самите обекти на средно напрежение 20 kV в подстанция гр. Т. на следните измервателни точки: ИТ №
2939032 . ПС „О.““ с. О. и ИТ № 2939033 В. с. К.. Тези обекти се ел.захранват
от ел.провод 20 kV“В.“,
собственост на ищцовото дружество. В отговор на това писмо от 9.01.2009 г.
ответникът отново изисква документи за собственост на ел.провод 20 киловата,
извод „В.“, Подстанция Т..
Видно от Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на гр. Т., акт за приемане и
предаване на основни средства, инвентаризационен опис за земя, сгради и
съоръжения на ПС „О.", характеристика на ДМА - Трафопост „О.", акт
обр.16 за Електропровод „В." 20 kV, на
ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", и на намиращите
се в тях ЗРУ и разрешение за ползване № 261/09.08.1995г, се установява, че
ищецът е собственик на Електропровод „В." 20 kV, на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „О." с. О., на ПОМПЕНА СТАНЦИЯ „К.", и на
намиращите се в тях ЗРУ. Същите са собственост на дружеството от 29.12.1995г„
когато са включени в капитала на дружеството. За тези обекти е подписан Акт
обр.16 и е издадено Разрешение за ползване № 261/09.09.1995г.
Видно
от заключението на изслушаната по делото съдебно техническа експертиза се
установява, че през процесния период
измерването за потребената от ищеца ел. енергия по процесиите фактури за обект
ПС "О.", ИТ №2939032 се е извършвало на ниско напрежение (НН) в
трафопост (ТП) В. ПС О.. Ако се приеме, че електропровод „В." 20 kV, изходящ от подстанция „Т.", е собственост на
ищеца през процесния период, границата на собствеността му са изводите на
килията в ЗРУ в подстанция „Т." на ниво Средно напрежение към началото на
електропровод „В." .Съгласно нормативните документи действали през този
период : чл.120, ал.1 от ЗЕ; чл.27 от ОУ на Е.; чл.29, ал.4 и чл.30, ал.З, ал.4
и ал.5 от Наредба №6/24.02.2014г за присъединяване на производители и клиенти
на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически
мрежи,средствата за търговско измерване /СТИ/, собственост на оператора на
електроразпределителната мрежа се разполагат до или на границата на имота на
потребителя. Измервателната група - средствата за търговско измерване /СТИ/може
да се монтира в килията от която се захранва елктропровод „В." 20 kV. Вещото лице сочи също, че поради това, че
електроснабдителното предприятие се ангажира с доставката на електрическа
енергия до определената разполагаема мощност и осигурява сигурността на
доставката по договор, ищецът дължи
заплащане на такса достъп до разпределителната мрежа за обект ПС „О.", ИТ
№2939032 за съответния период. Ако се
приеме, че „В."ЕООД е станал собственик на гореспоменатите обекти, то
съоръженията за защита и комутация биха били собственост на „В."ЕООД. След
реализацията на проект „Life+''/опазване на застрашени
птици-щъркели и царски орли,част от социална дейност в областта на Екологията/
на Е. ЕАД, собствеността на кабелните електропроводи е на
ответното дружество. В заключението си вещото лице посочва, че "В."ЕАД е потребявало ел. енергия
за процесния период/от 01.09.2014г. до 30.09.2014 г./ и за този период са
издадени фактури и е заплатена електроенергията. През периода 01.09.2014г. -
30.09.2014г. измерването на потребената от ищеца ел.енергия по процесиите
фактури за обект ПС „О.", ИТ №2939032 се е извършвало на страна ниско
напрежение след трансформация 20kV/0,4kV във веригата на потребление за обект помпена станция „О.
" с измервателна група собственост на Е..
От
показанията на разпитания по делото свидетел А.Р.О., се установява, че през
От заключението на повторната
съдебно - техническа експертиза се установява, че през процесния период потребената ел. енергия от ищеца се е замервала от
ответника на ниво НН в килия от ЗРУ на ТП до помпена станция „О." без да
има собственост в/у съоръженията преносващи и разпределящи ел.енергията.
Потреблението само е замервано от монтирани в ТНН в ТП „О." средства за
техническо измерване, които СТИ са неправомерно монтирани на това място -
съгласно нормативните документи действащи към процесния период - чл.120, ал.1
от ЗЕ, чл. 29, ал.4, и чл.30, ал.З, ал.4 и ал.5 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г.
за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или разпределителните мрежи. Вещото лице счита, приложените
документи в делото, показващи законното изграждане на ВЕП „В." и ТП
„Помпена станция О., прехвърлянето им като активи от община Т. на ищеца по
делото - „В.“ ЕООД и вписването им в инвентарните му книги са достатъчни
условия доказващи собствеността на електросъоръженията в полза на „В.“ ЕООД С.З.. Въздушен електропровод „В."
20 кВ, ТП „Помпена станция О." 20/0,4 кВ и кабелите НН от ТНН на
трафопоста до помпите в помпената станция са електроразпределителна мрежа на „В.“
ЕООД С.З.. Заплащането такса достъп до електроразпределителната мрежа
има за цел да компенсира електроразпределителното предприятие за разходите по
осигуряването на непрекъснато електроснабдяване и оперативно управление на
присъединителните и електроразпределителните електросъоръжения. Ако
електроразпределителната мрежа е собственост на ищеца, включително оборудваната
с електроприсъединителни съоръжения килия в подстанция „Т.", към която е
присъединен ел.провод „В." и кабелните електропроводи, с които помпените
станции на ищеца са присъединени към мрежата НН в ЗРУ 2и kV, съответно монтажът, поддръжката и
ремонтът на присъединителните съоръжения са за негова сметка. Освен това Е. ЕР
ЕАД няма никакви задължения и права по осигуряването на непрекъснато
електроснабдяване и оперативно управление на присъединителните и електроразпределителните
електросъоръжения на ищеца, тъй като подстанция „Т." е собственост на ЕСО
и всички задължения и права по нея също. Е. ЕР ЕАД няма достъп до подстанция „Т."
с изключение на дейността по отчитане и поддържане на електромерите си. Тогава
електроразпределителното предприятие няма разходи по достъпа до
ел.разпределителната мрежа, в конкретния случай не би имало разходи по достъпа
на електропровод „В." и няма основание да калкулира на ищеца цена за
достъп нито на ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение. Количеството консумирана електрическа
енергия, измерено в места, различни от уговорените или нормативно определените,
не може да бъде основа за изчисляване на цената за достъп. При измерване на
количеството консумирана енергия на място, различно от нормативно определеното,
този елемент на цената на електрическата енергия е недължим.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно икономическа
експертиза се установи, че процесната фактура № ********** от 30.09.2014 г. в
общ размер на 2864.83 лв. с ДДС, издадена от ответното дружество на ищеца е
платена по банков път на 13.10.2014 г. и няма неразплатен остатък по тази
фактура. Начислената във фактурата „такса достъп до ел. разпределителната мрежа
до обект ПС „О.“, ИТ № 2939032, е 59.40
лв..
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Ищецът „Е.” ЕАД е краен снабдител по смисъла на
чл.92, т.2 ЗЕ и като такъв продава електрическа енергия на клиентите си при
публично известни Общи условия – чл.98а ЗЕ. С решение на ДКЕВР №
ОУ-013/10.05.2008 г. Общите условия на „Е.” ЕАД на договорите за продажба на
електрическа енергия са одобрени и на основание чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните
Общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия
от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. С оглед горепосочените
норми съдът приема,че Общите условия са задължителни за потребителите на
ел.енергия, какъвто се явява ищеца.
В настоящия случай отношенията между страните се
регламентират от нормите на Закона за енергетиката, Наредба № 6 от 9.06.2004 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи (отм.);НАРЕДБА № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и
потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните
електрически мрежи, Правила за търговия с ел.енергия /ДВ 66/26.07.2013 г./
Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД полученото без основание подлежи
на връщане. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест по
предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да
докаже, че е заплатил процесната сума, представляваща разлика между платена от
него такса "ниско напрежение" и такса "средно напрежение",
каквото според него е дължима при положение, че собственият му трафопост
извършва преобразуването от средно в ниско напрежение. Въззивният съд споделя
изразеното в решение № 227/11.02.2013 г. по т. д. № 1054/2011 г., ВКС, ІІ т.
о., становище относно значението на точката за присъединяване и мястото на
правомерно поставяне на СТИ, а оттук и дължимостта на цената за достъп до
електроразпределителната мрежа и пренос по последната. По тези съображения
съдът намира, че релевантният по делото въпрос е дали потребеното количество
ел. енергия е измерено в местата, определени съобразно Наредба 6/09.06.2004 г.
за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителните електрически мрежи.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д.
№864/2012 г. І г.о. на ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата
на собственост върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ
във вр. с чл. 127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба № 6/09.06.2004 г. (отм.) за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към
преносната и разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие и тези,
собственост на потребител на електрическа енергия.
Към момента на изграждането си процесният
трафопост е бил свързан към страна ниско напрежение, като към същият момент е
липсвала нормативна уредба, която да определя задължителни места на измерване
на доставяната електрическа енергия.
Впоследствие съгласно Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия/ 2007 и
Съгласно разпоредбата на чл. 27 от Наредба № 6 от
09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на производители и потребители на
електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежа, границата на
собственост между електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя се определя от начина на присъединяване и от вида на съоръженията
за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата границата на
собствеността следва да се определя от мястото на присъединяване на кабелните
накрайници към уредбата. Така в хипотезата на присъединяване на потребител чрез
собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско
измерване е единствено границата на собственост на електрическите съоръжения.
В
настоящия случай от заключението на съдебно – техническата експертиза се
установява, че граница на собствеността са изводите на електропровод „В.“ в ЗРУ
на подстанция „Т.“ на ниво средно напрежение. Ответникът е трябвало да монтира
в подходящо ел. табло измервателна група на средно напрежение, включваща токови
и напреженови трансформатори за средно напрежение, средство за търговско
измерване и модем за дистанционен отчет, на изводите средно напрежение 20 kV на електропровод „В." в подстанция
„Т." чрез обособяване на отделно поле „мерене" или в съществуваща
килия. Поради това въззивният съд приема, че в случая СТИ, отчитащо в частта
ниско напрежение е било неправилно разположено. Следователно количеството
консумирана електрическа енергия, измерено в места, различни от нормативно
установените, не може да обуслови начисляване на цена за пренос. При това
положение съдът намира, че извършеното от разпределителното дружество измерване
е неправомерно, несъобразено с Наредба 6/09.06.2004 г./отм./ и поради това и
ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество
цена за пренос през разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение и
остойностеното количество ел. енергия по цени за ниско напрежение. С начисляване
цена за "достъп ниско напрежение и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа" в приложените фактури, на практика
ответникът е получил нещо без основание и се е обогатил за сметка обедняването
на ищеца. „Е.” ЕАД е формирал дължимата от „В.” ЕООД цена за консумираната от
него ел. енергия въз основа на параметри на напрежение, което не отговаря на
установеното от закона. Поради това за ответното дружество не е налице
основание за получаване на такси за посочените услуги, поради което платената
сума е недължима и на основание чл. 55, ал. 1 пр. 1 от ЗЗД подлежи на връщане.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
Въззивникът „Е.” ЕАД е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение във
въззивното производство, което е в размер на 360 лева с вкл. ДДС. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата № 1, за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес,
възнагражденията са следните: при интерес до 1 000 лв. - 300 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения на
ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се
счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение,
което се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокатско дружество “Милушев и
съдружници” е регистрирано по ЗДДС и направените разноски във въззивното
производство се претендират с ДДС. Ето защо размера на дължимото адвокатско
възнаграждение, изчислено при спазването на тези правила е в размер на 300 лв.
х 20 % ДДС = 360 лв. В настоящия случай
въззиваемият „В.” ЕООД е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Поради това настоящата съдебна инстанция
намира, че заплатеното от „В.” ЕООД адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв. не е прекомерно и не следва да бъде намалено. Въззивникът “Е. ” ЕАД следва
да заплати на „В.” ЕООД направените пред настоящата съдебна инстанция разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1803/20.12.2019г.,
постановено по гр.д. № 3361/2019г.
по описа на Районен съд – гр. С.З..
ОСЪЖДА “Е.” ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. *** да заплати на „В.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ул. *** направените
пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 360
лв. по банкова сметка *** “Ц.” АД, IBAN - ***, BIC - ***.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.