РЕШЕНИЕ
№………
гр.Радомир, 19.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд-Радомир, гражданска колегия, ІІІ
състав, в публичното заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен съдия : Татяна Тодорова
при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 746 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Ищецът „А.з.с.н.в.“
ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.., офис .. чрез пълномощника си ю.к. Благоева е предявил обективи
кумулативно съединени искове против Л.Г.М. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се твърди, че
между ответника и „Креди Йес“ ООД бил сключен Договор за паричен заем № ..от 16.11.2017
г., по силата на който на ответницата бил отпуснат паричен заем в размер 600.00
лева. Сочи, че страните договорили заемът да бъде върнат ведно с договорна лихва
в размер на 60.68 лева, която следвало да се изплаща на части, включени в
договорените месечни погасителни вноски, като заемната сума следвало да бъде
върната в срок до 16.04.2018 г. на 5 равни месечни погасителни вноски, всяка в
размер на 132.14 лева, платими при първа погасителна вноска на 18.12.2017 г. и
последна на 16.04.2018 г. излага доводи, че тъй като срокът на договора е
изтекъл на 16.04.2018 г. с последната погасителна вноска не е обявяван за
предсрочно изискуем.
Сочи, че с подписване на договора
страните се споразумели изпълнението на договора да бъде обезпечено в поне две
от посочените в договора обезпечения (запис на заповед, поръчителство на едно
или две физически лица, които да отговарят на определени договора условия,
залог върху движима вещ на стойност над два пъти общата сума по договора за
заем, първа по ред ипотека и банкова гаранция за период до 6 месеца след
изтичане срока на договора в размер на два пъти общата сума за плащане по
договора). Поради непредставянето на уговореното обезпечение в тридневен срок
от подписването на договора била начислена неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за представяне на обезпечение, в размер на259.32 лева,
която била разсрочена на 5 равни вноски, всяка в размер на 51.86 лева, като по
този начин погасителната вноска била в размер на 184.00 лева.
Твърди, че на длъжника било начислено
и обезщетение за забава, което се изчислявало върху всяка падежирала неплатена
погасителна вноска, в размер на 159.91 лева, за периода от 16.12.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда.
Твърди, че заемополучателят не е
извършил плащане по дължимия паричен заем
Излага, че с договор за
покупко-продажба на вземания (цесия) от 01.10.2018 г., и приложение № 1 към
същия от 01.10.2018 г., кредиторът „Креди Йес“ ООД цедирал вземанията си срещу
ответницата на ищеца, за което длъжникът бил уведомен с уведомление. При
евентуалност се моли длъжникът да се уведоми за цесията с връчването на
приложенията към исковата молба.
Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК срещу ответницата, по което било образувано ч. гр. д. № ../2019 г. на РдРС,
но тъй като издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, е предявил
настоящите установителни искове за съществуване на вземанията.
Искането към съда е да постанови
решение, по силата на което да признае за установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество следните суми: сумата в размер на 600.00 лева –
представляваща главница по договор за паричен заем; сумата от 60.68 лева –
представляващи договорна лихва за периода от 16.12.2017 г. до 16.04.2018 г.,
сумата от 259.32 лева – представляващи неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, сумата от 159.91 лева – представляваща обезщетение за забава за
периода от 16.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и
законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, като му се
присъдят направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.
В потвърждение на изложеното в
исковата молба, към същата са приложени писмени доказателства.
В срока за отговор, ответника Л.Г.М. не е подала
отговор на исковата молба и не е взела становище по иска.
В
съдебно заседание ищцовата страна не се представлява. В депозирана по делото
молби от пълномощника си ю.к. Б. поддържа предявените искове и моли съда да ги
уважи, като им се присъдят направените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответника – Л.Г.М. не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.
Радомирският
районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба,
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено
следното:
Не се спори между страните, че на 07.05.2019 г. ищецът "А.з.с.н.в."
ЕАД е подал до СРС заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК против ответницата Л.Г.М., като
пред СРС е образувано ч.гр.д. № ./2019 г. Производството по образуваното пред
СРС ч.гр.д. е прекратено и изпратено по подсъдност на РдРС, пред който е
образувано ч.гр.д. № .. по описа на РдРС за 2019, г. като в полза на заявителя
– ищец в настоящето производство е издадена заповед № 343 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.06.2019 г., с която е разпоредено
ответницата да заплати на ищеца сумата от 600.00 лева, представляваща главница
по договор за паричен заем с № ..от 16.11.2017 г., сумата от 60.68 лева –
договорна лихва за периода от 16.12.2017 г. до 16.04.2018 г., сумата от 259.32
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 16.12.2017 г. до 16.04.2018 г., сумата от 159.91 лева – обезщетение
за забава за периода от 16.12.2017 г. до 07.05.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 07.05.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 25.00 лева – държавна такса и 50.00
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена
на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на ищеца съдът е
дал указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в едномесечен срок да предяви
иск за установяване на вземането си, като иска е предявен в указания на
страната срок.
От приложения по делото и
неоспорен договор за паричен заем № ..от 16.11.2017 г., сключен между „Креди
Йес“ ООД, в качеството му на заемодател и ответницата Л.Г.М., в качеството и на
заемополучател се установява, че последната е получила от заемодателя сумата в
размер на 600.00 лева, която се задължила да върне на 5 месечни погасителни
вноски, всяка с размер от 132.14 лева, платими на 16-то число от месеца
съгласно погасителен план, уговорен в договора, като първата погасителна вноска
била с падеж 18.12.2017 г., а последната погасителна вноска - с падеж 16.04.2018
година. Страните уговорили месечен лихвен процент от 3.300 %, ГПР – 48.066 %,
като общата сума за плащане по договора била 660.68 лева. С подписването на
договора кредитополучателят декларирал, че е получил сумата, негов предмет.
В чл.6 от договора страните се
споразумели договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените
обезпечения: 1) запис на заповед, издаден от заемателя, 2) банкова гаранция или
поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от общите условия към договора
за заем, в чл. 8 от договора, страните постигнали съгласие в случай, че
заемателят не предоставел договореното в чл.6, ал.2 от договора обезпечение в
тридневен срок от сключването му или то не отговаряло на условията, посочени в
чл.9, ал.2 и т.4 от общите условия към договора за заем, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 259.32 лева, платима разсрочено, съгласно
приложение 2 към договора за заем.
Съгласно приложения към договора
погасителен план, подписан от заемателя към всяка месечна погасителна вноска в
размер на 132.14 лева, към която е добавена и сума от 51.86 лева,
представляваща неустойка при липса на обезпечение, или Л.Г.М. дължала за
периода 18.12.2017 г. до 16.04.2018 г. 5 погасителни вноски, всяка в размер на
184.00 лева и падеж на първа погасителна вноска – 18.12.2017 г. и падеж на 16-то
число на месеца за останалите четири падежни вноски. Съгласно чл. 7 от
договора, в случай на забава на която и да е погасителна вноска заемателят
дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен
ден, считано от датата на просрочието до пълното погасяване на задължението.
По делото е приет и договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2018 г., сключен между
"Креди Йес" ООД (цедент) и "А.з.с.н.в." ЕАД (цесионер), по
силата на който цедентът прехвърля на цесионера свои ликвидни и изискуеми
вземания, произтичащи от договори за заем, индивидуализирани в Приложение № 1,
неразделна част от договора.
От представеното по делото
извлечение от Приложение № 1 от 01.10.2018 г. към договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2018 г. се установява, че вземането на
"Креди Йес" ООД срещу ответника Л.Г.М., произтичащо от договор за
заем № ..от 16.11.2017 г., е прехвърлено в полза на ищеца „А.з.с.н.в.“ ЕАД.
От ищцовата страна са представени
също и пълномощно, с което "Креди Йес" ООД е упълномощил "А.з.с.н.в."
ЕАД да уведоми от името на "Креди Йес" ООД всички длъжници по всички
вземания на дружеството, които са цедирани съгласно договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2018 г., потвърждение за сключения
договор за цесия, подписано от изпълнителния директор на "Креди Йес" ООД,
както и уведомително писмо, с което "Креди Йес" ООД уведомява чрез
"А.з.с.н.в." ЕАД ответника Л.Г.М., че задължението й по сключения
договор за заем № ..от 16.11.2017 г. е изкупено от "А.з.с.н.в." ЕАД.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени
доказателства, както и ч.гр.д. № 494/2019 г. на РдРС.
Радомирският
районен съд, като взе предвид изложеното по-горе, от правна страна прие следното:
Исковете са предявени от процесуално легитимирана
страна и при наличието на правен интерес, поради което са процесуално
допустими. Правният интерес от воденето им се обосновава с издадена срещу
ответника в полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
относно вземанията, предмет на настоящото производство, връчена при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК. Исковете за установяване на вземането са подадени в
преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК.
Относно легитимацията на кредитора:
Вземанията
по процесния договор са цедирани от „Креди Йес“ ООД н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД с
приложение № 1 от 01.10.2018 г. по договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 01.10.2018 г., в който под № 513 от приложението е посочен
номер на договора № 32062, с датата на договора – 16.11.2017 г., както и името
и ЕГН-то на кредитополучателя Л.Г.М., ЕГН ********** (виж л.26 от делото), т.е.
посочен е номерът на процесния договор и е индивидуализиран кредитополучателят.
В договора за цесия е посочено, че приложенията са неразделна част от договора (т.9.5
от договора), а с общите условия към договора за кредит заемополучателят се е
съгласил, че заемодателят може по всяко време да прехвърля правата си по
договора на трети лица (чл.5, ал.3 от Общите условия към договора). Представено
е пълномощно от цедента, с което се упълномощава цесионерът да изпълни
задължението по чл.99, ал.3 от ЗЗД (л.28 от делото). Предишният кредитор има
правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник, в който смисъл е решение №. 156/30.11.2015 г., т. д. №
2639/2014 г. на ВКС, II т. о. и решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 5759/2014 г., III г. о. Към приложенията на исковата молба е представено
уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КР/..от 17.10.2018 г. по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от цесионера до длъжника. Уведомлението, приложено към исковата молба на
цесионера е достигнало до длъжника с нея, поради което и съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, пр.1 от ЗЗД, като прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Като
факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по
силата на чл.235, ал.3 от ГПК при разглеждане на иска на цесионера срещу
длъжника, в който смисъл е решение № 123/24.06.2009 г., по т. д. № 12/2009 г.
на ВКС, ІІ т. о., решение № 3/16.04.2014 г., по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І
т. о. и решение № 78 от 09.07.2014 г., по т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о.
Следователно от датата на връчване исковата молба и приложенията на ответницата
– 05.11.2019 г. е изпълнена разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД и извършеното
прехвърляне на вземането е съобщено на длъжника.
Договорът
за цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на
трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си. В представения по делото договор от 01.10.2018 г. страните по
договора са уговорили възмездно прехвърляне на цесионера - „А.з.с.н.в.“ ЕАД н.в.
произтичащи от предоставени потребителски кредити, изброени и индивидуализирани
в приложение № 1 към договора, срещу покупна цена. Приложение № 1, неразделна
част от договора, съдържа конкретна информация за вземанията по всеки отделен
договор за кредит и в него е включен и процесният договор за паричен заем.
Така, прехвърлените вземания са не само определяеми, но и конкретно определени
с оглед приложението към договора.
Предвид
изложеното съдът намира, че по производството се установява, наличието на
валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем, както и договор
за цесия сключен между ищеца и „Креди Йес“ ООД, по който е цедирано вземането
произтичащо от процесния договор за заем, за което прехвърляне ответникът е
надлежно уведомен в хода на процеса с връчването на препис от исковата молба и
приложенията към нея.
От събраните
по делото доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между "Креди Йес" ООД, в качеството му на заемодател
и ответника, в качеството му на заемополучател, въз основа на сключения договор
за паричен заем № ..от 16.11.2017 г. От съдържанието на процесния договор с
оглед предмета, страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът прави
извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 от
Закона за потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл.10,
ал.1 от ЗПК писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени
със специалната уредба на този вид договори, които са уредени в чл.11 от ЗПК. Договорът
е обективиран в писмена форма и съдържа надлежна индивидуализация на страните,
датата, мястото на сключване и предмета на сделката. Ответника в срока за
отговор, нито пък в съдебно заседание е оспорил подписите положени под договора
за паричен заем, поради което и с оглед на тези факти следва да се приеме за
доказано, че страните са били обвързани по силата на валидно облигационно
правоотношение. В чл.4, ал.1 от договора, че с полагане на подписа от
ответницата, същата удостоверява, че е получила заемната сума от заемодателя.
След като се установи по делото по безспорен начин, че ответницата е подписала
процесния договор, то и следва да се приеме, че заемодателят е изпълнил
надлежно задължението си по договора и е предал заемната сума на заемополучателя
в уговорените срокове.
Падежът
на последната погасителна вноска е бил на 16.04.2018 г., т. е. преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид
изложеното съдът приема, че договорът е действителен и ответницата дължи
падежиралите вноски по кредита (главница и възнаградителна лихва).
След
като процесният договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и
на основание § 13, т.1 от ЗР на ЗЗП следва, че освен правилата на ЗПК, които
важат за всички договори за потребителски кредит и уреждат императивните
правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи, приложими са и правилата
на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни клаузи/нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложението им, съдът следи и служебно, защото
когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата
действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на
договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има позоваване на
нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1450/2010 г., I г. о., ГК). Преди това съдът следва да се произнесе за
дължимостта на неустойката.
Неустойката
е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна
сделка да престира определена (глобално или в процент) парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да
е необходимо същите да бъдат доказвани.
В
решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 от ГПК, е прието, че неустойката освен
обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е
предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно
неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката
за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на
закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на
принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските
правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави
уговорката за неустойка нищожна по силата на чл.26, ал.1, пр.1 и пр.3 от ЗЗД и
препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките
и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради
накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г., по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съгласно което преценката
дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за
всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл.26, ал.1 от ЗЗД)
във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Добрите
нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД са неписани морални норми с правно
значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието
със закона - нищожност на договора. Следва да се отбележи, че константната
практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка, е
категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите
нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на вземане за неустойка
дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза,
независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл решение
№ 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 229 от
21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ т. о.
В
изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената
клауза за неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че
същата противоречи на добрите нрави, тъй като тази уговорка между страните
излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и наказателна функция на
неустойката.
Основното
задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа
заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на
интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за
предоставения заем. С клаузата на чл. 8 от процесния договор за паричен заем
обаче, е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на
заемателя – да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок
от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора.
Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в размер на почти
половината от дадения заем, а именно в размер на 259.32 лева. При преценка на
тези обстоятелства и съобразно критериите на ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС, по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, съдът намира, че така уговорената неустойка излиза
извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като
същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си
източник на неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за
неизпълнение на задължение различно от главното, като начинът по който е
уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер на почти
половината от заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на
договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по
отношение на основното си задължение – да върне на падежа главницата ведно с
възнаградителната лихва. Следователно, дори и интересът на кредитора по
договора за заем да е удовлетворен – той в срок да получава главницата и
възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка,
която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за
заем. Отделно от това, в хипотеза, в която заемателят изпълнява задълженията си
за връщане на заетата сума, кредиторът няма интерес от обезпечение на това
задължение, тъй като то се изпълнява, но и в този случай, уговорената в чл.8 от
договора неустойка за непредставяне на обезпечение ще се дължи, макар и
кредиторът реално да не търпи вреди от това и да не му е необходимо
обезпечение.
С оглед
изложеното, клаузата на чл.8 от договора между страните е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, поради което и същата не поражда права и
задължения, което изключва възникването вземане за неустойка за сумата 259.32
лева.
Следва
да се отбележи, че клаузата на чл.8 от процесния договор е и неравноправна по
смисъла на чл.143 от ЗЗП, поради което също нищожна на основание чл.146, ал.1
от ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено
обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за
неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема.
Този
извод се подкрепя от обстоятелството, че е изначално предвидено неустойката да
се кумулира към погасителните вноски, като се разсрочи изпълнението й. Поради
това следва да се приеме, че уговорената неустойка не отговаря на изискването
за добросъвестност в гражданските отношения и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на заемателя и заемодателя. Налице е и
неравноправност по чл.143, т.5 от ЗЗП, според която разпоредба е неравноправна
клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. С оглед изложеното е безпредметно
съдът да обсъжда дали заемателят е изпълнил задължението за предоставяне на
надлежно обезпечение по договора за заем. Вземане за неустойка не е породено,
поради нищожност на клаузата.
В този
смисъл клаузата за неустойка се явява нищожна като противоречаща на добрите
нрави и справедливостта по смисъла на чл.26, ал.1, пр. трето от ЗЗД, поради
което претенцията за неустойка в размер на 259.32 лева е неоснователна, и
исковата претенция в тази и част следва да бъде отхвърлена.
По
делото се установи, че ответницата е усвоила заем в размер на 600.00 лева, като
по същия не е извършвала никакви плащания, поради което искът за главница в 600.00 лева – представляваща
главница по договор за паричен заем; за сумата от 60.68 лева – представляващи
договорна лихва за периода от 16.12.2017 г. до 16.04.2018 г. и за сумата от
159.91 лева – представляваща обезщетение за забава за периода от 16.12.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда, са основателни и доказани.
Следва
да бъде признато за установено, че ответника дължи и законната лихва, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 07.05.2019 г. до окончателното
изплащане на вземането.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има
право да му се присъдят разноски в исковото и заповедното производство
съответни на уважената част на исковите претенции, съгласно представен списък
на разноските. В същият е посочил разноски в размер на 24.00 лева,
представляваща такса за връчване на документи чрез ЧСИ, но по делото няма
доказателства, такива разходи да е направил ищеца, поради което съдът приема,
че същият е направил разходи в размер на 75.00 лева по заповедното
производство, представляващи заплатена от ищеца държавна такса и присъдено
юрисконсултско възнаграждение, а в исковото производство разноски в размер на
275.00 лева, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда съобразно фактическата и правна сложност на делото и
участието на юрисконсулта по делото. С оглед изхода на делото и съдържащите по
заповедното и исковото производство за извършени от ищцовата страна разходи по
производство, на ищцовата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на
265.95 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
Воден
от горното Радомирският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.Г.М. с ЕГН ********** ***А.з.с.н.в.“
ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата в размер на
600.00 лева, представляваща главница, сумата от 60.68 лева – договорна лихва за
периода от 16.12.2017 г. до 16.04.2018 г., сумата от 159.91 лева – обезщетение
за забава за периода от 16.12.2017 г. до 07.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
07.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, договор за паричен заем с №
..от 16.11.2017 г. сключен между „Креди Йес“ ООД и ответницата, което вземане е
прехвърлено от „Креди Йес“ ООД в полза на ищеца с договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 01.10.2018 г. и Приложение № 1 от 01.10.2018 г. към
същия, и които вземания са предмет на Заповед № 343 от 12.06.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 494/2019
г. по описа на РС-Радомир, като ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция за сумата от 259.32 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 16.12.2017 г. до 16.04.2018 г. по договор за паричен
заем с № ..от 16.11.2017 г. сключен между „Креди Йес“ ООД и ответницата, което
вземане е прехвърлено от „Креди Йес“ ООД в полза на ищеца с договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 01.10.2018 г. и Приложение № 1 от 01.10.2018 г. към
същия, и които вземания са предмет на Заповед № 343 от
12.06.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
494/2019 г. по описа на РС-Радомир.
ОСЪЖДА Л.Г.М. с ЕГН ********** *** да
заплати н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД с ЕИК .... със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата в
размер на 265.95 (двеста шестдесет и пет
лева и деветдесет и пет стотинки) лева,
представляваща разноски по заповедното и исковото производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./